О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
260010
Град Шумен, 07.01.2021 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на седми януари, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Азадухи Карагьозян ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Димитрова
2.
Соня Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян в.ч.гр.д. № 508
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от
ГПК.
Постъпила
е частна жалба от „Теленор България“ ЕАД гр. София,
ЕИК ..., действащо чрез пълномощника си адв. З.Ц. от
САК, срещу разпореждане № 662/18.08.2020г.
по ч.гр.д. № 367/2020 г. на РС – Велики Преслав, в частта, с която е отхвърлено
заявлението на заявителя и частен жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника А.М.Ш., за сумата
от 112,47лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № *********/14.05.2015 г. изменен с Допълнително споразумение №
*********/19.09.2018 г. за мобилен номер **********, начислено във фактура №
**********/01.02.2019 г. с настъпил падеж на 16.02.2019 г. Разпореждането, в отхвърлителната част, за разликата над 339,57лв. до 112,47
лв. не е обжалвано, поради което е влязло в сила. Жалбоподателят счита
разпореждането в обжалваната част за неправилно, неоснователно, противоречащо
на материалния закон, постановено при допуснати нарушения на процесуалните
правила и необосновано. Излага, че със заявлението са претендирали неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в общ размер на 339,57лв., но атакуват
същото в отхвърлителната част само за сумата от
112,47лв., която представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси,
без ДДС / или по 37,49лв. всяка, а общо в размер на 112,47лв./. Сочи още, че
основанието и размера на неустойката са уредени в р.3, т.3 от Допълнителното
споразумение към договора за мобилни услуги. Посоченото вземане е надлежно
индивидуализирано, не противоречи на добрите нрави и житейски норми за
справедливост, и добросъвестност. Клаузата за неустойка преследва
удовлетворяването на значим и допустим от закона интерес, като цели да обезпечи
изпълнението на едно задължение и определи размера на вредите, които без да
доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му /чл.92, ал.1 ЗЗД/.
Посочената клауза не е нищожна според жалбоподателя, не е неравноправна по
смисъла на чл.146 във вр. с чл.143 ЗЗП. Счита същата
за индивидуално уговорена, отговаряща на изискванията за добросъвестност. Не води
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя в ущърб на последния, формулирана е по ясен и
разбираем начин. Предвид изложеното моли въззивният
съд да отмени атакуваното разпореждане в частта, за сумата от 112,47лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изпащане на задължението.
Претендира и направените разноски във въззивното
производство, в размер на заплатената държавна такса.
Частната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата
по делото, съдът намира частната жалба за основателна, поради следните
съображения:
Ч.гр.д. № 367/2020 г. на РС гр. В. Преслав е
образувано по депозирано от „Теленор България“ ЕАД гр.
С., ЕИК ..., действащо чрез пълномощника си адв. З.Ц.
от САК, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК, срещу длъжника А.М.Ш., ЕГН **********,***, за заплащане на сумата
общо в размер на 1972,14лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, и разноски по заповедното
производство в размер на 39,44лв. държавна такса, и 360 лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС. Посочено е, че вземането произтича от неизплатени парични
задължения на длъжника по следните договори между него и „Теленор
България“ ЕАД, /с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД/: Договор
за мобилни услуги № *********/30.05.2014 г., Допълнително споразумение №
*********/19.09.2018 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 14.05.2015 г. и Допълнително споразумение № 01215449/12.12.2017 г. и Договор за лизинг от 12.12.2017
г. Вземанията били индивидуализирани в издадени два броя фактури: фактури №№ *********/01.01.2019
г. и **********/01.02.2019г.
С разпореждане № 662/18.08.2020г. по
ч.гр.д. № 367/2020 г., РС – Велики Преслав, е уважил заявлението за сумата от
1632,57лв. – главница, представляваща стойността на получени услуги и лизингови
вноски по Договор за мобилни услуги №
*********/30.05.2014 г., Допълнително споразумение № *********/19.09.2018 г.,
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 14.05.2015 г. и
Допълнително споразумение № 01215449 и Договор за лизинг от 12.12.2017 г. за които са издадени фактури №№ *********/01.01.2019 г. и **********/01.02.2019г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 14.08.2020 г. до окончателното
плащане на вземането, както и за сумата от 399,44лв., разноски по заповедното
производство и издал Заповед № 190/18.08.2020 г., за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя.
Със същото разпореждане заповедният
съд е отхвърлил заявлението за сумата от 339,57лв. представляваща неустойка,
начислена във фактура № **********/01.02.2019 г., за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № *********/30.05.2014 г., Допълнително споразумение
№ *********/19.09.2018 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 14.05.2015 г. и Допълнително споразумение № 01215449 и Договор за
лизинг от 12.12.2017 г. Относно претенцията за
неустойка заповедният съд е приел, че в случая клаузата не е уговорена индивидуално.
Същата, във всеки един от процесните договори
осъществява съставите на чл.143, т.5, т.6 и т.14 ЗЗП, тъй като налага на потребителя
да заплати абонаментни такси до края на действие на договора без доставчикът да
предоставя услуги по него. По този начин мобилният оператор получава облага от
насрещната страна каквато би получил, ако договорът не беше прекратен. С това
уговорената в договорите неустойка излиза извън типичната си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, създавайки
условия за нарушаване принципа на справедливост.
С оглед така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни излови: С
настоящата частна жалба се атакува разпореждането в отхвърлителната
му част, само за сумата от 112,47лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № *********/14.05.2015 г. изменен с Допълнително
споразумение № *********/19.09.2018 г., с които на потребителя е предоставен мобилен
номер **********, начислено във фактура № **********/01.02.2019 г. с настъпил
падеж на 16.02.2019 г., представляваща три основни месечни абонаментни вноски,
без ДДС.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът
не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или
с добрите нрави, а съгласно т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./
заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката
следва да се извърши при прилагате нормата на чл.143 ЗЗП.
В
конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на
сключен между страните договор за мобилни услуги, по който на длъжника се
предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР
на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар.13,
т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали
искането се основава на неравноправна клауза от договора.
При
извършената проверка, настоящият състав не констатира неравноправност на
клаузите от договора, на които се основава вземането на кредитора за заплащане
на сумата от 112,47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги.
Видно
от Допълнителното споразумение към Договора за мобилни услуги и разпоредбите на
р.ІІІ, т.3, ясно е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по
вина на потребителя, той дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратният размер на стандартните месечни абонаментни вноски. Стандартният
месечен абонамент е в размер на 44,99лв. с ДДС, а без ДДС – 37,49 лв., или за
три месеца е в размер на 112,47лв. Така договорена, клаузата в достатъчна
степен позволява абонатът не само да предвиди кога ще дължи неустойка - в
случая при неплащане на месечните абонаментни такси, но и да предвиди
максималния размер на неустойката - 3 месечни абонаментни вноски. Предвид това,
че срокът на договора е 24 месеца, то неустойката не се явява и прекомерна по
смисъла на чл.143, ал.2 т.5 ЗЗП.
Предвид изложеното не е налице пречка
по чл.411, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за уважаване на заявлението досежно
претенцията за сумата от 112,47 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 14.08.2020 г. до изпащане на задължението. Ето
защо разпореждането в тази част следва да бъде отменено и вместо него бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочената неустойка.
С
оглед изхода на делото по частната жалба, на жалбоподателя се следват сторените
от него разноски за настоящото производство в размер на 15 лв. - държавна
такса.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 662/18.08.2020г.
по ч.гр.д. № 367/2020 г. на РС – Велики Преслав, в частта, с която е отхвърлено
заявлението на „Теленор България“ ЕАД гр. С., ЕИК ...,
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника А.М.Ш., за сумата
от 112,47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С..., представлявано от Д.К.К. – изп. директор, заедно с М.С.– член на СД, действащо чрез
пълномощника си адв. З.Й.Ц. от САК, заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.М.Ш., с ЕГН **********,***, за сумата от
112,47лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № *********/14.05.2015 г., изменен с Допълнително споразумение №
*********/19.09.2018 г., с които на потребителя е предоставен мобилен номер
**********, начислено във фактура № **********/01.02.2019 г. с настъпил падеж
на 16.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 14.08.2020 г. до изплащане на задължението.
ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Велики
Преслав за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума.
ОСЪЖДА А.М.Ш. да заплати на „Теленор България“ ЕАД, сторените от последния разноски за
настоящата инстанция в размер на 15 лв. –държавна такса.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.