О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 422
12.06.2018г., гр. Перник
Пернишкият окръжен съд в закрито заседание на 12.06.2018год. в състав:
Председател: Людмила
Пейчева
Членове: Капка Павлова
Димитър Ковачев
Като разгледа докладваното от съдия Ковачев ч. възз. дело № 337 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274
и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от З.А.И. и П.С.И. *** против
Определение № 100/02.05.2018год., с което е прекратено производството по гр.д.
39/2018г. по описа на Брезнишки районен съд. По изложени в жалбата съображения
жалбоподателя моли съда да отмени
обжалваното определение и върне делото на районния съд за продължаване на
действията по него.
Ответницата Ф.В. оспорва частната жалба.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима
като подадена от надлежна страна и в
срока по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Районният съд е прекратил производството по делото като е приел, че не са
изпълнени дадените от него указания за отстраняване на нередовности на исковата
молба с Разпореждане от 26.03.2018г.
С Разпореждането от 26.03.2018г. БРС е разпоредил оставяне на исковата
молба без движение и е дал 10 дневен срок за :…конкретизация на иска… съобразно
мотивите…“.
Съобщение с указанията е връчено на частните жалбоподатели на 02.04.2018г.
На 12.04.2018г. с писмена молба ищците – частни жалбоподатели са
конкретизирали, че вземането им произтича от влязло в сила съдебно решение по
гр.д. 74/2016г. на Трънски районен съд, с което е прогласен за нищожен нот.акт N.7, том I, рег. N. 309, .д. 7/2013г. на Нотариус А. Ц.. Посочили са че ответницата е получила
сумата от 6000,00 лева като по прехвърлянето са платени и държавни такси и
разноски в размер 1500,00 лева. Посочили са че действителната пазарна цена на
имота била 27000,00 лева. Посочили са, че: „…тези обстоятелства се намират…. По
гр.д. 74/2016г. на Районен съд Трън….което дело сме искали да се приложи като
доказателство.“. Уточнили са по вид и по стойност твърдените подобрения.
Направено е искане за прилагане на гр.д. 74/2016г. на ТРС.
В първоначалната искова молба са изложени твърдения, че е имало договор за
продажба на недвижим имот (описан в ИМ), че договора е обявен за нищожен по
съдебен ред; че докато договора формално е съществувал ищците са направили
разходи в полза на ответника (посочени в ИМ като такива за приготвена зимнина,
въглища, дърва за отопление и храна) като е поискано тя да бъде осъдена да им
заплати платеното по нотариалния акт по действащи пазарни цени и разноските и
подобренията в имота. Поискана е СТЕ за установяване на пазарната цена на
имота. Приложено е и заверено копие от решението с което е обявена нищожност на
договора, както и потвърждаващото го решение на ПОС.
При тези данни и с оглед на съдържание на разпореждането на БРС от
26.03.2018г ПОС намира, че частната жалба е основателна.
На първо място в разпореждането на БРС липсват ясни и точни указания в
какво се изразяват нередовностите на исковата молба. Посочено е в него, че
не е ясно как са формирани исковите
суми, което не е вярно доколкото ищците са посочили, че 6000,00 е платената
цена на имота, 3500 лева са за подобрения, които са описани и по вид, 1500,00
са разноски, а страната счита, че ѝ се дължи платеното по нотариалния
акт, като обаче го оценява на 25000,00. Задължение за посочване на
доказателства и представяне на писмени такива е уредено в ал. 2 на чл. 127 ГПК,
но то не е въздигнато в чл. 129 ГПК като изискване за редовност. Чл. 129 ГПК
въздига в изискване за редовност само изискванията по ал. 1 на чл. 127 ГПК. Още
повече, че има направено искане за прилагане на доказателство-гр.д. 74/2016г.
на ТРС и са приложени и двете съдебни решения. Тоест налице е посочване на
доказателства по смисъла на чл. 127, ал. 2 ГПК.
Ако БРС е имал предвид неяснотата защо се претендира пазарната цена към
днешна дата на имота (за която са изложени твърдения за 25000,00 лева), а не
сумата твърдяната като платена по нотариалния акт цена (6000,00), то е следвало
да даде нарочни указания ищците да изложат фактически твърдения от какво
произтича разликата, а не просто да констатира неяснота при формиране на
претенцията. Следвало е да даде указания също да се уточни в каква връзка са
направени твърденията за положени грижи и направени разходи за тези грижи и
дали в исковата претенция се включва стойността на тези грижи и разходи и ако е
така да се посочи конкретната им стойност според ищците. Отделно указанията на
съда се дават с диспозитива на съответния съдебен акт. Мотивите не задължават
страните-само диспозитива е задължителен за тях, а в него липсват каквито и да
било указания, което е нарушение на чл. 101 ГПК, защото съдът е длъжен не
просто да констатира определени нередовности, а да посочи как те могат да бъдат
отстранени.
Освен, че самите указания по разпореждането от 26.03.2018г. са били отчасти
неясни и отчасти неправилни, то и в прекратителното определение предмет на
обжалване, изобщо не е коментирана молбата на ищците от 12.04.2018г., която
молба е подадена в определения десетдневен срок, а с оглед съдържанието на
молбата абсолютно неверни са констатациите на БРС в обжалваното определение, че
не са посочени всяко едно от подобренията и неговата стойност, както и че не е ясно
от какво произтичат претендираните разноски. В молбата са описани и по вид и по
стойност подобренията и е посочено че сумата 1500,00 лева са такси и разноски
по прехвърлянето-очевидно е, че става въпрос за разноски по обявената за
нищожна сделка. Другите констатации в прекратителното определение са дословно
преповтаряне на констатациите в разпореждането на БРС от 26.03.2018г, за които
бе изяснено, че са неясни и част от тях неправилни (относно непредставянето на
доказателства) и не могат да доведат до извод за неотстранени недостатъци на
исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Предвид гореизложеното обжалваното определение е неправилно и следва да се
отмени, а делото да се върне на БРС за продължаване действията по него чрез
оставяне исковата молба без движение с ясни указания ищците да изложат
фактически твърдения защо считат, че следва да им се заплати действителната
пазарна цена на имота към настоящият момент, а не твърдяната от самите тях като
платена цена от 6000,00 лева, както и да уточнят в каква връзка са изложени
твърденията за осъществени грижи и направени разходи в полза на
ответницата-дали се претендира стойност на тежи грижи и разходи и ако се
претендира да се посочи каква е тя като в този случай следва да се изложат
твърдения за видовете и количествата стоки, които се твърди да са закупувани от
ищците и стойността им и дали суми за такива разходи са включени в претенцията
от 25000,00 лева или се търсят отделно. Това са всъщност действителните
недостатъци на исковата молба, за които обаче не са давани конкретни указания.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 100/02.05.2018год., с което е прекратено
производството по гр.д. 39/2018г. по описа на Брезнишки районен съд.
ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд, същия състав за продължаване на
действията по него с оставяне на исковата молба без движение с указания ищците
да изложат фактически твърдения защо считат, че следва да им се заплати
действителната пазарна цена на имота към настоящият момент, а не твърдяната от
самите тях като платена цена от 6000,00 лева, както и да уточнят в каква връзка
са изложени твърденията за осъществени грижи и направени разходи в полза на
ответницата-дали се претендира стойност на тежи грижи и разходи и ако се
претендира да се посочи каква е тя като в този случай следва да се изложат
твърдения за видовете и количествата стоки, които се твърди да са закупувани от
ищците и стойността им и дали суми за такива разходи са включени в претенцията
от 25000,00 лева или се търсят отделно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове: