Определение по дело №337/2018 на Окръжен съд - Перник

О  П   Р   Е   Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 422

12.06.2018г.,  гр.  Перник 

 

Пернишкият окръжен съд в закрито заседание на 12.06.2018год. в състав:

 

Председател: Людмила Пейчева   

Членове: Капка Павлова

     Димитър Ковачев  

Като разгледа докладваното от съдия Ковачев ч. възз. дело № 337 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274  и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от З.А.И. и П.С.И. *** против Определение № 100/02.05.2018год., с което е прекратено производството по гр.д. 39/2018г. по описа на Брезнишки районен съд. По изложени в жалбата съображения жалбоподателя моли  съда да отмени обжалваното определение и върне делото на районния съд за продължаване на действията по него.

Ответницата Ф.В. оспорва частната жалба.

Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като  подадена от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е прекратил производството по делото като е приел, че не са изпълнени дадените от него указания за отстраняване на нередовности на исковата молба с Разпореждане от 26.03.2018г.

С Разпореждането от 26.03.2018г. БРС е разпоредил оставяне на исковата молба без движение и е дал 10 дневен срок за :…конкретизация на иска… съобразно мотивите…“.

Съобщение с указанията е връчено на частните жалбоподатели на 02.04.2018г. На 12.04.2018г. с писмена молба ищците – частни жалбоподатели са конкретизирали, че вземането им произтича от влязло в сила съдебно решение по гр.д. 74/2016г. на Трънски районен съд, с което е прогласен за нищожен нот.акт N.7, том I, рег. N. 309, .д. 7/2013г. на Нотариус А. Ц.. Посочили са че ответницата е получила сумата от 6000,00 лева като по прехвърлянето са платени и държавни такси и разноски в размер 1500,00 лева. Посочили са че действителната пазарна цена на имота била 27000,00 лева. Посочили са, че: „…тези обстоятелства се намират…. По гр.д. 74/2016г. на Районен съд Трън….което дело сме искали да се приложи като доказателство.“. Уточнили са по вид и по стойност твърдените подобрения. Направено е искане за прилагане на гр.д. 74/2016г. на ТРС.

В първоначалната искова молба са изложени твърдения, че е имало договор за продажба на недвижим имот (описан в ИМ), че договора е обявен за нищожен по съдебен ред; че докато договора формално е съществувал ищците са направили разходи в полза на ответника (посочени в ИМ като такива за приготвена зимнина, въглища, дърва за отопление и храна) като е поискано тя да бъде осъдена да им заплати платеното по нотариалния акт по действащи пазарни цени и разноските и подобренията в имота. Поискана е СТЕ за установяване на пазарната цена на имота. Приложено е и заверено копие от решението с което е обявена нищожност на договора, както и потвърждаващото го решение на ПОС.

При тези данни и с оглед на съдържание на разпореждането на БРС от 26.03.2018г ПОС намира, че частната жалба е основателна.

На първо място в разпореждането на БРС липсват ясни и точни указания в какво се изразяват нередовностите на исковата молба. Посочено е в него, че не  е ясно как са формирани исковите суми, което не е вярно доколкото ищците са посочили, че 6000,00 е платената цена на имота, 3500 лева са за подобрения, които са описани и по вид, 1500,00 са разноски, а страната счита, че ѝ се дължи платеното по нотариалния акт, като обаче го оценява на 25000,00. Задължение за посочване на доказателства и представяне на писмени такива е уредено в ал. 2 на чл. 127 ГПК, но то не е въздигнато в чл. 129 ГПК като изискване за редовност. Чл. 129 ГПК въздига в изискване за редовност само изискванията по ал. 1 на чл. 127 ГПК. Още повече, че има направено искане за прилагане на доказателство-гр.д. 74/2016г. на ТРС и са приложени и двете съдебни решения. Тоест налице е посочване на доказателства по смисъла на чл. 127, ал. 2 ГПК.

Ако БРС е имал предвид неяснотата защо се претендира пазарната цена към днешна дата на имота (за която са изложени твърдения за 25000,00 лева), а не сумата твърдяната като платена по нотариалния акт цена (6000,00), то е следвало да даде нарочни указания ищците да изложат фактически твърдения от какво произтича разликата, а не просто да констатира неяснота при формиране на претенцията. Следвало е да даде указания също да се уточни в каква връзка са направени твърденията за положени грижи и направени разходи за тези грижи и дали в исковата претенция се включва стойността на тези грижи и разходи и ако е така да се посочи конкретната им стойност според ищците. Отделно указанията на съда се дават с диспозитива на съответния съдебен акт. Мотивите не задължават страните-само диспозитива е задължителен за тях, а в него липсват каквито и да било указания, което е нарушение на чл. 101 ГПК, защото съдът е длъжен не просто да констатира определени нередовности, а да посочи как те могат да бъдат отстранени.

Освен, че самите указания по разпореждането от 26.03.2018г. са били отчасти неясни и отчасти неправилни, то и в прекратителното определение предмет на обжалване, изобщо не е коментирана молбата на ищците от 12.04.2018г., която молба е подадена в определения десетдневен срок, а с оглед съдържанието на молбата абсолютно неверни са констатациите на БРС в обжалваното определение, че не са посочени всяко едно от подобренията и неговата стойност, както и че не е ясно от какво произтичат претендираните разноски. В молбата са описани и по вид и по стойност подобренията и е посочено че сумата 1500,00 лева са такси и разноски по прехвърлянето-очевидно е, че става въпрос за разноски по обявената за нищожна сделка. Другите констатации в прекратителното определение са дословно преповтаряне на констатациите в разпореждането на БРС от 26.03.2018г, за които бе изяснено, че са неясни и част от тях неправилни (относно непредставянето на доказателства) и не могат да доведат до извод за неотстранени недостатъци на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Предвид гореизложеното обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на БРС за продължаване действията по него чрез оставяне исковата молба без движение с ясни указания ищците да изложат фактически твърдения защо считат, че следва да им се заплати действителната пазарна цена на имота към настоящият момент, а не твърдяната от самите тях като платена цена от 6000,00 лева, както и да уточнят в каква връзка са изложени твърденията за осъществени грижи и направени разходи в полза на ответницата-дали се претендира стойност на тежи грижи и разходи и ако се претендира да се посочи каква е тя като в този случай следва да се изложат твърдения за видовете и количествата стоки, които се твърди да са закупувани от ищците и стойността им и дали суми за такива разходи са включени в претенцията от 25000,00 лева или се търсят отделно. Това са всъщност действителните недостатъци на исковата молба, за които обаче не са давани конкретни указания.

Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ Определение № 100/02.05.2018год., с което е прекратено производството по гр.д. 39/2018г. по описа на Брезнишки районен съд.

ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд, същия състав за продължаване на действията по него с оставяне на исковата молба без движение с указания ищците да изложат фактически твърдения защо считат, че следва да им се заплати действителната пазарна цена на имота към настоящият момент, а не твърдяната от самите тях като платена цена от 6000,00 лева, както и да уточнят в каква връзка са изложени твърденията за осъществени грижи и направени разходи в полза на ответницата-дали се претендира стойност на тежи грижи и разходи и ако се претендира да се посочи каква е тя като в този случай следва да се изложат твърдения за видовете и количествата стоки, които се твърди да са закупувани от ищците и стойността им и дали суми за такива разходи са включени в претенцията от 25000,00 лева или се търсят отделно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател :                                             Членове: