№ 660
гр. Варна, 21.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Геновева И.
като разгледа докладваното от Геновева И. Гражданско дело №
20213100101657 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В срока за обжалване на определение № 66/08.01.2024г., поправено с определение №
437/05.02.2024г. и двете постановено по гр.д. № 1657/2021г. по описа на Окръжен съд –
Варна, е постъпила молба от процесуалния представител на КОНПИ за изменение на
постановения акт в частта за разноските.
В молбата се поддържа, че произнасянето на съда, в частта, с която Комисията е
осъдена да заплати държавна такса за прекратената част от производството поради
депозирания частичен отказ, е преждевременно и следва да бъде отменено. Излага се, че
разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ налага и изисква съдът да се произнесе по дължимата
държавна такса едва с решението си по същество на спора.
В конкретния случай, доколкото искането е насочено към изменение на
прекратителното определение, с което КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса, препис
от молбата не се връчва на другата страна.
Молбата по чл. 248 ГПК, депозирана от КОНПИ е процесуално допустима, подадена
от лице с правен интерес в срока за обжалване на постановеното прекратително
определение. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С определението, чието изменение, се иска, поправено с последващ съдебен акт,
съдът е прекратил производството по делото, в частта по иска по чл. 153, ал. 2 ЗОНПИ на
Комисията срещу И. И. за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност
472 053, 74 лв.
На осн. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, Комисията е осъдена да заплати държавна такса за
прекратената част от производството в размер на 18 882, 15 лв., като в обстоятелствената
част, е посочена съдебна практика на ВКС, съобразно която КОНПИ дължи държавна такса,
както при отхвърляне на претенцията, така и при прекратяване, независимо от основанието
за това.
Съдът може да се произнесе по дължимата държавна такса при прекратяване на
производството по делото, както с определението по чл. 233 ГПК, така и с крайния си
съдебен акт по същество.
В конкретния случай, съдът е упражнил правомощието си да се произнесе по
1
дължимата държавна такса за прекратената част от претенцията едновременно с
определението по чл. 233 ГПК, поради което основание въпросът да бъде разрешен в по-
късен момент с акта по същество на спора, не е налице.
Предвид изложеното, молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на КОНПИ, чрез главен инспектор Искра
Стоянова за изменение на определение № 66/08.01.2024г., поправено с определение №
437/05.02.2024г. и двете постановено по гр.д. № 1657/2021г. по описа на Окръжен съд –
Варна в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в
едноседмичен срок от връчването на препис от акта на КОНПИ, чрез главен инспектор
Искра Стоянова.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2