№ 1530
гр. Бургас, 25.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501752 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 423 от ГПК и е образувано по
повод възражението на З.Д.Г. ,с настоящ адрес в *** , против заповед за
изпълнение № 260525/16.02.2021 г. издадена по ч.гр.д. № 1075/2021 г. по
описа на Бургаския районен съд по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 109,08
лв.-представляваща общата стойност на ел. енергия и мрежови услуги
,доставени през периода 09.03.2020 г-30.09.2020 г. в облект на потребление
,находящ се в гр.Средец ,ул. „Иван Вазов.“ № 35 – магазин за хранителни
стоки ,ведно със сумата от 6,3 лв.- олбезщетение за забавено плащане
,дължимо за периода 12.05.2020 г.-14.02.2021 г. ,ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от 15.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението ,както и 75 лв. – разноски по заповедното производство.
Сочи се във възражението ,че заповедта за
изпълнение не е връчена надлежно ,поради което длъжникът е бил
възпрепятстван да подаде възражението си по чл. 414 от ГПК в
срок.Заповедта за изпълнение не е била връчена лично ,като в деня на
връчването страната не е имала обичайно местопребиваване на територията
на Република България ,тъй като пред по-голямата част от годината живее и
има постоянно местопребиваване във Федерална република Германия .Моли
се за приемане на възражението предвид наличието на предпоставките по чл.
1
423 ал. 1 ГПК .
След преценка на приложените по делото доказателства и
като обсъди съображенията наведени във възражението по чл. 423 от ГПК
,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Със заявление от „ЕВН Електроснабдяване „ЕАД на
осн.чл. 410 от ГПК е поискано издаването на заповед за изпълнение против
длъжника ЕТ“Джина-Джи –Златина Добрева Добрева „ от гр. Камено за
сумата от 109,08 лв.-представляваща общата стойност на ел. енергия и
мрежови услуги ,доставени през периода 09.03.2020 г-30.09.2020 г. в облект
на потребление ,находящ се в гр.Средец ,ул. „Иван Вазов.“ № 35 – магазин за
хранителни стоки ,ведно със сумата от 6,3 лв.- олбезщетение за забавено
плащане ,дължимо за периода 12.05.2020 г.-14.02.2021 г. ,ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от 15.02.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението ,както и 75 лв. – разноски по заповедното
производство.
С разпореждане от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 1075/2021 г.
издадена заповед за изпълнение № 260525 от същата дата срещу
длъжницата ЕТ“ДЖИНА –ДЖИ-Златина Добрева Добрева „,като на същата е
съобщено за издаденото разпореждане и връчена заповедта за изпълнение по
реда на чл. 50 ал. 4 ГПК .След изтичане срока за възражение против
заповедта на оснчл. 404 вр.чл. 416 ГПК съдът е разпоредил да се издаде
изпълнителен лист в полза на молителя по делото въз основа на издадената
заповед за изпълнение,като от приложеното съобщение от ЧСИ И.Божилова
става ясно ,че въз основана издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 634/2021 г. по описа на сочения ЧСИ.
Пред настоящия съд длъжницата сочи ,че ,тъй като
заповедта за изпълнение не е връчена надлежно ,е пропуснат законния срок
да възрази против нея на осн.чл. 414 от ГПК ,поради което се моли да се
приеме настоящото възражение по реда на чл. 423 от ГПК ,установявайки ,че
са налице предпоставките по чл. 423 ал. 1 т. 2 ГПК .
С оглед на тези твърдения на молителката съдът счита
,че подаденото възражение следва да бъде прието ,тъй като е налице
2
сочената хипотеза ,при която длъжникът е бил лишен от възможността да
оспори вземането в съответните законови срокове ,тъй като в деня на
връчването на заповедта той не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България .
Според разпоредбата на чл. 423 ал. 1 от ГПК длъжникът
,който е бил лишен от възможността да оспори вземането поради наличието
на някоя от хипотезите на чл. 423 ал. 1 т. 1-3 ГПК ,може да подаде
възражение до въззивния съд ,което следва да стане обаче в месечен срок от
узнаване на заповедта .
На първо място следва да се посочи ,че съобщение с
приложена към него заповед за изпълнение е изпратена на длъжницата в
качеството й на едноличен търговец на 16.02.2021 г. на сочения адрес на
управление на търговеца и това съобщение е било върнато в неговата цялост
с отбелязване от длъжностното лице по призоваването ,че лицето не е
намерено на този адрес и че по данни от съседи лицето не живее на адреса,а
извън страната .Независимо от това, на същия адрес е залепено и
уведомление по чл. 47 от ГПК на входната врата ,също с отразяване ,че
лицето живее на адреса .След връщане на съобщението /с което е върнат и
отрязъкът от уведомлението / с разпореждане от 07.05.2021 г. районният съд е
разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя ,като е
приел ,че длъжникът е надлежно уведомен и не е депозирал възражение
против заповедта в срока по чл. 414 от ГПК .
Длъжницата твърди ,че към датата на връчването на
заповедта ,която не й е била връчена лично ,не е имала обичайно
местопребиваване на територията на Република България.
Понятието „обичайно местопребиваване „ не е легално
дефинирано в ГПК,като такава дефиниция се съдържа в чл. 48 ал. 7 от
КМЧП-мястото ,в което лицето се е установило преимуществено да живее
,като за определяне на това място се съобразяват обстоятелства от личен или
професионален характер,които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива .Доколкото молителката
твърди ,че има обичайно местопребиваване във Федерална република
Германия следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 59 от Регламент
3
№ 44/2001 г. относно понятието „обичайно местопребиваване „.За
установяване на твърденията си ,че към датата на връчването на заповедта
длъжницата не е имала обичайно местопребиваване на територията на
РБългария ,същата е представила копие от договори за работа от 27.03.2018
г. и ог 12.11.2018 г./от които е видно ,че е работила във фризьорски
салон/,копие от три регистрациионни формуляра за регистрации в общини
през периода 12.02.2018 г./в град ***/,от 20.02.2019 г. /в гр. ***/ и от
20.01.2021 г. до момента /в гр. *** /,където е и настоящия й адрес
;представен е и договор за наем от 15.11.2020 г. ,както и декларация относно
определяне на пребиваване във връзка с прилагането на чл. 65/2 от Регламент
/ЕО/ № 883/2004.Представените регистрационни документи са официални и
са от категорията на ползващи се с материална доказателствена сила ,при
което могат да установят наличието на предпоставките ,визирани в чл. 48
ал. 7 КМЧП,а именно - –е лицето се е установило преимуществено да живее в
Германия към датата на връчване на заповедта за изпълнение ,което е в
съответствие с данните от отбелязванията на длъжностните лица по връчване
на съобщенията – а именно ,че от известно време лицето не живее на
посочените постоянен и настоящ адрес в България.Верно е ,че молителката
има регистриран постоянен адрес в България,който съгласно разпоредбата на
чл. 93 ал. 5 от ЗГР е адресът й за кореспонденция с органите на държавна
власт ,но същевременно този адрес не съвпада с регистрирания настоящ
адрес /видно от приложената справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. /.
С оглед на това настоящият съдебен състав счита,че
е доказано по делото ,че към момента на връчването на заповедта
длъжницата е имала обичайно местопребиваване в друга държава ,поради
което следва да намери приложение нормата на чл. 423 ал. 3 от ГПК –при
наличието на предпоставките по чл. 423 ал. 1 т. 2/и т. 1 / ГПК ,поради което
възражението следва да бъде прието ,като се спре изпълнението на заповедта
по чл. 410 ГПК и делото се върне на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия с даване на указания на заявителя по чл. 415
ал. 1 ГПК
По тези съображения Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРИЕМА възражението на З.Д.Г. ,в качеството й на ЕТ“Джина –
джи –Златина Добрева Добрева „,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление – гр.Камено ,ул.“Царевец“ № 31 /уведомяване-по ел.поща / по
чл. 423 ал. 1 т. 2 ГПК против заповедта за изпълнение на парично вземане
№260525/16.02.2021 г. издадена по ч.гр.д. № 1075/2021 г. по описа на
Бургаския районен съд по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 109,08 лв.-
представляваща общата стойност на ел. енергия и мрежови услуги ,доставени
през периода 09.03.2020 г-30.09.2020 г. в облект на потребление ,находящ се в
гр.Средец ,ул. „Иван Вазов.“ № 35 – магазин за хранителни стоки ,ведно със
сумата от 6,3 лв.- обезщетение за забавено плащане ,дължимо за периода
12.05.2020 г.-14.02.2021 г. ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от 15.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението
,както и 75 лв. – разноски по заповедното производство.
СПИРА изпълнението на заповедта за изпълнение на
парично вземане №260525/16.02.2021 г. издадена по ч.гр.д. № 1075/2021 г.
по описа на Бургаския районен съд по реда на чл. 410 ГПК..
ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за продължаване на
производството и даване на указания по чл. 415 ал. 1 ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5