Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
Габрово, 26.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски
районен съд в открито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА ПЕТРОВА
При секретаря
В. Н., като разгледа докладваното от съдията, АНД № 18 по описа за 2020г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Н.К. *** против
Наказателно постановление № 1043 издадено от Директора на РЗИ Габрово, с което
на осн. чл. 209 ал.2 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 50
лева.
В жалбата се
излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се претендира неговата отмяна.
В проведеното
създебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, депозира
писмено становище.
Процесуалният
представител на ответната РЗИ Габрово оспорва жалбата, счита същата за
неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното
наказателно постановление, като правилно и незаконосъобразно да бъде изцяло
потвърдено.
Съдът,
като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно
постановление, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59
ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от
съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:
Жалбоподателката И.К. е майка на Й.Р.М., роден на ***г.
При извършена проверка по имунопрофилактиката в
практиката на д-р Д.В., ЕТ „Даниела Вражилова –ИППМП” с адрес гр. Габрово,
улица „********” № 35 на 18.04.2019г., свидетелите П.З. и В.Т., здравни
инспектори установили, че
жалбоподателката не е осигурила провежаднето на реимунизация срещу
морбили,паротит и рубеола на сина си Й..
След проверката бил проведен телефонен разговор между свидетелката З. и
жалбоподателката К., с цел убеждаване за извършване на непроведената в срок реимунизация. Били
предложени информативни материали за вида на ваксината, състава, очаквани
странични действия и противопоказания, на което жалбоподателката обяснила, че е
добре запозната. По време на разговора К. обещала да обмисли провеждането на
реимунизация до навършване на 13 годишна възраст на детето. Към дата
30.10.2019г. детето не било реимунизирано срещу морбили, паротит и рубеола и
имало регистрирано закъснение от една година и един месец. Съгласно чл. 18 ал.1
от Наредба № 15 за имунизациите в Р.България- при лица, които не са имунизирани
на посочената в имунизационния календар възраст, имунизациите се повеждат при
първа възможност, съобразно възрастта и прилаганите към момента биопродукти.
Личният лекар на детето, д-р Вражилова отрекла детето Й. да има трайни
медицински противопоказания за провеждането на реимунизация.
За установеното нарушение на чл. 2 ал.1 от Наредба
№15/12.05.2005г. за имунизациите в Република България, издадена от МЗ, на
31.10.2019г. е сътавен АУАН в отсъствие на нарушителя, след отправяне на
надлежна покана за явяване за съставяне на акт. Впоследствие съставения АУАН е
надлежно връчен и подписан, с отбелязване на възражение.
Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление № 1043 от директора на РЗИ Габрово, с което на И.Н.К. за
нарушение на чл. 2 ал.1 от Наредба № 15 от 12.05.2005г. за имунизациите в Р.
България е наложено наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 209
ал.3 от Закона за здравето.
Изслушани са показанията на свидетелите П.З. и В.Т.,
които изцяло потвърдиха изложеното в съставения АУАН.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 1
и ал. 2, т. 1
от Закона за здравето - за предпазване на гражданите от заразни болести се
правят задължителни имунизации. Министърът на здравеопазването определя с
наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете
за извършване на задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в
имунизационния календар на Република България. Това е сторено с издадения от
него подзаконов нормативен акт, регламентиращ въпросните отношения, а именно Наредба № 15 за имунизациите в
Република България. С разпоредбата на чл. 2
от същата е предвидено, че задължителни планови имунизации и реимунизации са
тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили,
епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип В, хемофилус инфлуенце тип В
(ХИБ) и пневмококови инфекции. Същите по силата на чл. 2
се извършват съгласно имунизационния календар на Република България (приложение
№ 1). В цитираното приложение е посочено, че имунизации за морбили, паротит, рубеола се извършват в календарната година на
навършване на 12 годишна възраст.
За осигуряване имунизацията е въведено, чрез разпоредбата
на чл. 209, ал. 1 от
ЗЗ, и задължение за отделните граждани подлежащи на имунизация, да
се явят за извършването й, а с нормата на ал. 3 на чл. 209
от ЗЗ, е регламентирана и отговорност за родители или настойници,
които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си.
От това следва, че всяко неявяване от страна на
подлежащото на имунизация /реимунизация лице, респективно неосигуряване от
страна на родителите на възможност, посредством явяване на детето, за
извършване на имунизация, представлява административно нарушение. Последното
обаче ще бъде извършено не когато компетентните за това органи установят
неизвършване на съответната имунизация/реимунизация, а на датата, на която е
изтекъл определения в имунизационния календар на Република България (приложение
№ 1 от Наредбата) срок за извършването й.
В
настоящият случай, в АУАН и НП не е посочена
датата на която е следвало да се
извърши реимунизацията, респективно не е посочена дата, на която се твърди, че
е извършено нарушението.
За такава дата не може да се приеме датата, на
която родителят изрично е отказал провеждане на съответната имунизация/реимунизация
след разговор между майката на детето и
свидетелката З.. Не може да се приеме и дата – 30.10.2019г., която дата е след
изпращане на поканата за явяване за съставяне на АУАН и която покана носи дата
11.10.2019г. От това следва, че е била
изпратена покана за съставяне на АУАН без още да е налице яснота относно датата
на извършване на нарушението и е приета
за такава, деня преди съставянето на акта. Не вярно е посочването, че закъснението е от
една година и един месец, тъй като в имунизационният календар е посочено
извършване на реимунизация в календарната година на навършване на 12 годишна
възраст, тоест до края на календарната година след навършване на 12 годишна
възраст може да се извърши реимунизацията.
От така посоченото в наказателното постановление следва като единствена
възможност за реимунизация, датата на която се навършват 12 години от детето и
след датата вече е налице забава, което се явява в противоречие на посоченото в
наредбата.
В случая нарушението не е индивидуализирано с основен
негов съставомерен признак - дата или период
на извършване на твърдяното нарушение, което представлава неизпълнение на задължителна
имунизация/реимунизация според определените в имунизационния календар на
Република България (приложение № 1 от Наредбата) срокове. Посочването на датата
на извършване на нарушението трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Датата
на извършване на административното нарушение има съществено значение, както за
индивидуализация на нарушението, така и с оглед преценка за спазването на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство.
Действително, принципно няма пречка имунизации да
бъдат извършени и след предвидения в имунизационния календар срок, но именно
неизвършването на съответната имунизация
в предвидения срок, респективно неосигуряване
провеждането на имунизация от страна на родителя или настойника, е
въздигнато от законодателя в административно нарушение и това в административно наказателното
производство има съществено значение.
За да
предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, следва да съдържа реквизитите посочени в чл. 57, ал. 1, т.
5 и т. 6 от ЗАНН,
а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от
административно-наказващия орган резултат. В случая се касае за допуснатото нарушение на
административно производствените правила по смисъла на чл. 42, т. 3
и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, което е съществено, тъй като от една страна е
препятствало възможността на привлеченото към отговорност лице да разбере за
какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и какви са точните
му индивидуализиращи белези, в частност датата на която се твърди, че то е
извършено, за да организира адекватно защитата си, а от друга, същото е
препятствало съдебния контрол върху законосъобразността и правилността на
наказателното постановление, с оглед съблюдаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Отделно
от това при извършената служебна проверка съдът констатира, че в издаденото
наказателно постановление липсва дата на издаване на същото. Наказателното постановление е
индивидуализирано само с номер № **********, но не е посочена дата на
издаването му. Наличие на вписан изходящ номер РД – 05-44 /03.12.2019г., не
може да се приеме и не съставлява дата на издаване на наказателното
постановление.
Административния
процес е строго формален и свързан с прилагането на конкретни процесуални
форми. Нарушаването им, когато е довело до ограничаване на процесуалните права
винаги е съществено и е основание за отмяна на съответния акт, с който е
допуснато това нарушение. Разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН са свързани с
издаването на АУАН и наказателното постановление и тяхното нарушаване винаги
води до ограничаване на процесуалните права и по конкретно на правото на
защита. С тези две разпоредби е уредено императивно какви реквизити трябва да
съдържат АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление.
Едно от абсолютните изисквания за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление е в него да е
посочена дата на издаване на наказателното постановление – чл. 57 ал.1 т.2 от ЗАНН.
Спазването на
това изискване е винаги въпрос от особена важност, като в случаите, когато
липсва дата на издаване на НП или посочената дата е неточна е налице липса на
съществен елемент от основните реквизити на санкционния акт.
Точното и ясно посочване на датата на издаване на едно наказателно
постановление е не само абсолютно задължителен реквизит по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Той е важен за извеждане на изводите за законосъобразността на акта, тъй
като чрез него се очертава предмета на доказване, преценка на нормативната уредба, приложима към него,
преценка за компетентността на административния орган, който го е издал, а също
и за преценка на срока по чл. 34 ал.3 от ЗАНН и др. Липсата на посочване на датата на
издаване на едно наказателно постановление винаги води до ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице, поради което се явява и съществено
нарушение. Предвид правораздавателния характер на наказателните постановления,
този реквизит не може, а и не следва, да
се извлича по пътя на формалната или правна логика, или по тълкувателен път от
съдържанието на други документи по преписката.
/В този смисъл е съдебната
практика - Решение № 353 по к.а.н.д.
№295/2012 година, на АС Хасково, Решение № 112 по канд№ 93/18г. на АС Кюстендил
и др./
Неспазването от
страна на административно наказващия орган на изискванията на чл. 57 от ЗАНН в
издаденото наказателно постановление е съществено, не може да бъде преодоляно
по реда на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и засяга правото на защита на нарушителя, което
следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството.
Съобразно
изложеното, съдът счете издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 1043 издадено от Директора на РЗИ Габрово, с което
на И.Н.К. ***, ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лева на основание
чл. 209 ал.3 от Закона за здравето, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи
на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: