Р Е Ш Е Н И
Е № 260080
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на 16.03.2022г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Боряна Костанева, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 196 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Активно
субективно и обективно съединени искове по чл. 288, ал. 11 във вр. с ал. 1 КЗ
/отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците
Р.Е.А. ЕГН ********** и А.С.Д. ЕГН ********** *** претендират от Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, обезщетение в размер
от по 120 000 лв. за всеки от тях, представляващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на ** Е.Е.А. в резултат на ПТП, настъпило на 18.07.2015 г., при което А.Б.Ч., управлявайки, без
да притежава необходимата правоспособност лек автомобил марка „Форд“, модел
„Кугър“, рама № WF0HT61L2X5220384, рег. № ** и без за същото да е сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1 от
ППЗДвП, като управлявал МПС с несъобразена с пътната обстановка и ограниченията
скорост от 119 км./ч., вследствие на което загубил контрол над него, навлязъл в
лентата за насрещно движение, не задействал спирачките, за да намали скоростта
и произтекъл сблъсък между лекия автомобил и насрещно движещия се в същата
лента товарен автомобил марка „Камаз“, при което била причинена смъртта на
двама от пътниците в лекия автомобил, сред които и Е.Е.А., ** на ищците. По случая било
образувано ДП № 225 по описа на РУ – Стамболийски за 2015 г., пр. пр. № 4760 по
описа на Окръжна прокуратура – Пловдив за 2015 г., като с влязла в сила на
09.03.2018 г. присъда № 39/25.04.2016 г. постановена от Окръжен съд – Пловдив,
изменена с решение № 110/02.06.2017 г. на Апелативен съд – Пловдив само в
частта относно затворническото общежитие, в което осъденият да изтърпи
наложеното му наказание, А.Ч. е признат за виновен за настъпване на
гореописаното пътнотранспортно произшествие.
Претендира се и законната лихва от деликта до
окончателното плащане, както и разноските по делото.
Ищците
твърдят, че са се намирали в изключително близки и трайно изградени лични
взаимоотношения с **, като в резултат на смъртта му са преживели и продължават
да търпят интензивни болки и страдания. Извънсъдебно е отправено искане към ГФ
за заплащане на обезщетение, но е постъпил отказ.
Ответникът
оспорва претенцията изцяло. Преди всичко счита, че не е налице някое от
предвидените изключения по ТР № 1/2018 г. на ВКС за заплащане на неимуществени
вреди на сестра и брат на починалото лице. Евентуално възразява, че претенцията
е прекомерна и несъобразена със законовия минимум от 5 000 лв. В допълнителния отговор се позовава на друго
дело за същото ПТП, по което претенцията е отхвърлена, като във връзка с
мотивите на влезлия в сила акт счита, че правната квалификация на претенцията е
по чл. 288, ал. 1, т. 2 б. Б КЗ /отм./. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника - А.Б.Ч.
с ЕГН **********, не изразява становище по предявения иск.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
По допустимостта:
Доколкото произшествието е настъпило на 18.07.2015 г., приложими към него съгласно параграф 22
ПЗР на КЗ, са разпоредбите на КЗ /отм./. Поради това в настоящия случай не е
необходимо изпълнението на допълнителната специална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия срещу Гаранционния фонд, а именно безрезултатно
изтичане на тримесечния рекламационен срок от сезиране на ГФ по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и фонда по повод
плащането на обезщетение /мълчалив или изричен отказ, респ. несъгласие с
определения или изплатен размер на обезщетението/.
По основателността:
Съдът
е указал на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя по
следния начин: всяка от тях следва да установи фактите, на които основава
своите твърдения и възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. Ищците
следва да установят твърдените положителни факти за настъпило ПТП по вина на
помагача, факта на претърпени вреди и причинната им връзка с ПТП, както и
наличието на емоционална връзка между тях и починалия брат, която се отличава с
по-голям интензитет от обикновено съществуващите между братя и сестри
отношения, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2016 г. на ВКС. Не следва да доказват отрицателния факт, че
не е имало сключен договор за ЗЗ „ГО“ за автомобила, с който е причинено
произшествието – ако ответникът твърди правоизключващ го положителен факт, той
трябва да го установи. Ответникът следва да установи твърденията си за позитивни
факти. Доколкото обаче оспорванията му по–скоро касаят отрицателни факти, /че
не са настъпили вреди, че не са толкова интензивни и т.н./, не му се възлага
отделна доказателствена тежест.
С определението за насрочване на делото на страните е
указано, че обстоятелствата относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца - предмет на влязлата в сила
присъда по образуваното по случая НОХД, не се нуждаят от доказване, а и не
подлежат на пререшаване от гражданския съд.
Няма
спор от фактическа страна по наличието на родствена връзка между ищците и
пострадалия, настъпване на инцидента, съответно установените от задължителната
сила на присъдата правнорелевантни факти от значение за изводите на гражданския
съд. Спорът от една страна е за изградените отношения между ищците и брат им
приживе и претърпели ли са вреди с достатъчен интензитет, за да обосноват
изключителност на отношенията, съответно ако – да, какъв е паричният им
еквивалент. Спори се и изобщо за отговорността на ответника, предвид изводите
на другия съд за същото ПТП.
Не
се спори също, че към датата на произшествието за лекия автомобил, с който е
причинено произшествието, няма сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, което обосновава пасивната легитимация на ответника.
Каза се вече, че спорът е преди всичко
относно активната материалноправна легитимация на ищците като брат и сестра на
починалия да получат обезщетение за болките и страданията от смъртта му.
С ТР 1/2016 на ОСНГТК на ВКС се прие, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Обяви се за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на
Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение
за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в
Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му,
включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на
неговите братя и сестри.
За да се разбере правилно идеята на ТР, е
необходимо да се обсъдят и мотивите му. С тях се разясни, че най-близките на
починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е
логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и
доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните
права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако
те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо
е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия
човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61
г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат
само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа
и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Действително с това ТР се изостави досегашната практика на ограничаване на
кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди. С него обаче не
се дава неограничена възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди винаги и на всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Смисълът
на ТР е изрично поставеното в него изискване за изключение, породило връзка,
трайна и дълбоко емоционална, отличаваща
се от обичайните. Това изключение налага тези случаи - за разлика от
обичайните житейски ситуации, ищецът да е най – близкия или сред най – близките
на починалия, а не съпругата, низходящите или възходящите му. Такова изключение
напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго семейство освен ищеца /или
обратно/ и заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения, заместващи тези между най – близките –
съпруг, низходящи, възходящи. Т.е., дори ищецът да не е сред най – тесния
родствен кръг съобразно цитираните постановления, следва да се установи, че на
практика е бил най – близкият на починалия, поради което и е справедливо да
бъде обезщетен вместо или заедно с тях. Възможно е напр. поради определени
житейски обстоятелства брат и сестра да са изградили отношения, сходни на тези
между най – близки кръвни роднини, /останали без родители, споделяли трайно
общо домакинство, при взаимна помощ и грижа/, което обаче не бива да ги лишава
от правото на обезщетение, само защото са такива по съребрена линия. Или
племенник, за когото също поради стечение на обстоятелствата, леля/чичо са
поели заместваща родителска грижа.
В този смисъл вече е формирана практика на
ВКС, която ще бъде предмет на коментар именно за установяване на действителния
смисъл на новите постановки.
Така с Решение № 372/14.01.2019г, по т.д. №
1199/2015г, на ВКС, ТК, ІІ отд., е присъдено обезщетение на ** от смъртта на **
му, настъпила преди приемане на коментираното ТР. В разглеждания казус по
делото е установено, че ** на ищеца
е била на ** години, когато родителите им заминали за чужбина и оттогава ищецът
поел изцяло грижите за нея, поради което двамата били много близки. Поради
отсъствието на родителите им от България ищецът трябвало да понесе изцяло
първоначалната тежест от случилото се, вкл. разпознаване на починалата при
доста неприятни обстоятелства. Установено е също, че ищецът нямал собствено
семейство, поради което трудно би преодолял загубата на сестра си. Въз основа
на тези факти е направен извод, че поради конкретна житейска ситуация -
ангажираност на родителите с работа в чужбина, между ищеца и ** му е създадена
особено близка връзка, която е надхвърляла обичайната за този вид родствени
отношения и дори е наподобявала по
съдържание връзката родител - дете.
С решение № 310/06.02.2019г по т.д. № 2429/2017г е
присъдено обезщетение на братя и сестра, за които е прието, че са били единствени наследници по закон на починалото при ПТП
лице, което не е имало други по – близки роднини и собствено семейство. Подпомагал е
финансово ищците и техните семейства, като до смъртта си живеел в едно
домакинство с единия от братята си, а с другия и сестра му също бил изградил
особено близка връзка предвид конкретните житейските обстоятелства: ищците били
единствените близки на починалия, който нямал свое семейство, и между него и
братята и сестра му са поддържани постоянни отношения на взаимна обич,
материална и морална подкрепа и емоционална близост, сочещи на силна
привързаност, надхвърляща по интезитет и времетраене нормално присъщите за
родствената връзка брат – сестра болки и страдания.
С решение № 20 от 30.06.2020г по т.д. №
376/2018, ВКС, І т.о. е присъдено обезщетение на внучка при установена
изключителност на случая - развод на родителите й в детска възраст и алкохолна
зависимост на майката, поради което фактически е била отгледана от загиналите
баба и дядо, които са имали пряка родителска функция в живота й и др. съдебни
актове, в които са коментирани особени обстоятелства, извън рамките на
обичайните.
С решение № 17 от 16.03.2021г по т.д. №
291/20 на ВКС, ІІ т.о., обжалваното въззивно решение е допуснато до касация по преценения
като значим за изхода на делото правен въпрос дали традиционните за българското
общество семейни отношения между баба/дядо и внуци с присъщите им взаимопомощ
при отглеждане на внуците, особено близка привързаност, взаимна обич и
подкрепа, духовна и емоционална близост и обитаване на общо жилище покриват
изведените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д.
№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за изключителност като предпоставка за
признаване правото на внуците да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинената при деликт смърт на бабата/дядото. С него е прието, че идеята на
тълкувателното решение е да се признае по
изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по
смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г.), в
частност на бабите/дядовците и внуците, за получаване на обезщетение за
неимуществени вреди, когато поради
конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено
близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно
съществуващите връзки между баби/дядовци и внуци, и интензитетът
и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на
близкия човек надвишават тези, които е
нормално да се понасят в случай на смърт на баба/дядо и внук. Житейските ситуации и обстоятелства,
придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна,
не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за
възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина
на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на
родителя/родителите в чужбина (решение № 92/17.11.2020 т. по т. д. №
1275/2019 г. на ВКС, II т. о.), трайно
полагане на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители.
Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза
на бабата/дядото и внука е обусловено от провеждането на пълно и главно
доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална
връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от
правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления № 4/1961
г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в
правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за
отношенията между баби/дядовци и внуци морални болки и страдания.
Несъмнено цитираната практика е относима и
към братята и сестрите като членове на разширения семеен кръг.
В разглеждания случай нито се твърдят, нито
се установяват сходни на коментираните особени житейски обстоятелства, като
всичко изложено покрива съдържанието на традиционните
за българското общество семейни отношения между братя и сестри.
Изключителност на отношенията не се
установява и от свидетелските показания, които са в посока на изградена между
братя и сестра топла и хармонична връзка на разбирателство и взаимопомощ. От
тях не се установява помежду им да е била изградена такава особена връзка,
която поради определени житейски
обстоятелства да се различава от
нормалната и да обосновава изключителност
на отношенията, водеща до неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните при
добри, хармонични, социално – активни отношения в бита, без конфликти и при
взаимна грижа, помощ и изградена емоционална близост и съответно оправдаваща
присъждането на обезщетение вместо или наред с най – близките на пострадалия.
Така напр. св. ** /без родство с ищците/ споделя следното: „Те всички
живееха в един дом – братята и сестрите. Аз ги знам по ** имена. А., Е. и Р. са
** имена. Имаше още един брат, който почина, но не му знам **. Има и майка и
баща и живееха в една къща. Това винаги е било така. Много добре се разбираха
като семейство. Много сме близки и бяхме заедно. Аз, като **, **, постоянно се
събирахме. Много добри отношения имаше между тях. Не се караха. Е. беше смирен,
момчето и се отнасяха много добре един към друг. Е. с Р. и А.. Момчето отиваше
на работа, работеше и беше много загрижен. Р. се **. Сега живее в друга къща, в
**. Не помня кога се **. Това стана скоро. Тогава се премести при **. А. е ** и
още живее при родителите си. Нямаше неразбирателство между ** и **. Бяха много
тихи преди инцидента, нали. Много добри отношения имаше“.
По
– различни факти не се установяват и от показанията на св. Д., която споделя,
че Р., А. и Е. били много добри,
уважавали се, обичали се, заедно живеели, общували си.
В
настоящия казус нито се твърди, нито
се установява, поради определено стечение на житейските обстоятелства да е била
създадена ситуация, в резултат на която брат с брат или брат със сестра да са
били най-близките в живота си хора. Дори да не се подлагат под съмнение болките
и страданията на ищците, продължаващата тъга от непрежалимата загуба на брат им,
то те категорично не са от вида на тези, които подлежат на репариране по
изключение, т.е., че са били създадени отношения между братя и сестра извън присъщите и обичайни такива, формирани
с оглед на различни от обичайните житейски обстоятелства.
Доколкото в случая не се установяват
отношения, заместващи отношенията на ищците с най – близките от тесния семеен
кръг – съпруг, деца, родители, нито друго особено житейско обстоятелство,
каквото не се и твърди, претенцията
е неоснователна и ще се отхвърли.
При този изход на делото и претенцията за това на
ответника се дължат направените по делото разноски в размер на 535 лв – за СПЕ
и СУ, съобразно списък на разноските на л. 264.
По аргумент от чл.78, ал.6 ГПК дължимата
държавна такса за разглеждане на претенцията, както и платения от бюджета на
съда депозит за вещи лица остават за сметка на бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на помагача не се
присъждат разноски.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Е.А. ЕГН ********** и А.С.Д. ЕГН ********** *** против Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 искове за заплащане на сумата от по
120 000 лв. на всеки от тях – обезщетение за причинените им неимуществени вреди
от смъртта на брат им Е.Е.А. в резултат на ПТП, настъпило на 18.07.2015 г., при което водачът А.Б.Ч.,
управлявайки, без да притежава необходимата правоспособност, лек автомобил
марка „Форд“, модел „Кугър“, рама № WF0HT61L2X5220384, рег. № ** и без за същото да е
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, нарушил правилата за движение по пътищата,
за което деяние е признат за виновен с влязла в сила на 09.03.2018 г. присъда № 39/25.04.2016
г., постановена от Окръжен съд – Пловдив, ведно със законната лихва от 18.07.2015 г, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р.Е.А. ЕГН ********** и А.С.Д. ЕГН ********** *** да заплатят на Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 сумата от 535 лв – разноски по
делото.
Решението е
постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника А.Б.Ч. с ЕГН **********.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: