№ 1213
гр. Варна, 12.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яна П.
Съдия:Стоян К. П.
СъдебниМ. Б. Гаманска
заседатели:Славка Ив. Касабова
Искра М. И.
при участието на секретаря Вяра Ив. Алексиева
и прокурора Н. В. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Яна П. Наказателно дело от общ
характер № 20253100201098 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На основание чл.260, ал.2 от НПК в съдебното заседание присъства
резервен съдебен заседател И. П..
ПОДС. М. М. О. (М. О.) – редовно призован, воден от РД „Охрана“–
Варна, явява се лично и с адв. Р. Ж. – редовно упълномощен и приет от съда
отпреди.
ГР. ИЩЦИ И Ч. ОБВИНИТЕЛИ:
А. К. и И. К., редовно призовани чрез адв. П. В., явяват се лично и се
представляват от адв. П. В., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
А. О. В., С. В. В., чрез законен представител А. О. В. и Г. В. В., чрез
законен представител А. О. В. – редовно призовани чрез адв. П. В., не се
явяват, представляват се от адв. П. В. - редовно упълномощен и приет от съда
отпреди.
В залата се явява преводач И. В. А., назначена от разпоредително
заседание да извършва превод от български език на руски език и обратно.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Д. С. М., редовно призован, явява се лично.
1
Д. С. С., редовно призован, явява се лично.
Д. М. Д., редовно призован, явява се лично.
Н. М. Б., редовно призован, явява се лично.
П. Х. П., уведомен по телефона, редовно призован, явява се лично.
В. И. К., уведомен по телефона, не се явява. Съдът ДОКЛАДВА
получено писмо по имейл от свидетеля, с което уведомява съда, че до
08.11.2025г. се намира извън страната и няма да може да се яви като свидетел
по делото на 04.11.2025г.
Ж. П. И., редовно призован, явява се лично.
Т. Г. П., редовно призована, явява се лично.
В. Е. К., редовно призована, явява се лично.
Р. К. К., редовно призована, явява се лично.
Ф. П. Ф., редовно призован, явява се лично.
С. В. Б., редовно призован, явява се лично.
В залата се явява Н. Ш., воден от адв. В..
Прокурорът: Няма пречки за даване на ход на делото за разпит на
явилите се лица.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото и да бъдат разпитани явилите се днес
свидетели.
АДВ. В.: Да се даде ход.
ПОДС. О.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на явилите се свидетели:
СВИДЕТЕЛЯТ Д. С. М., ЕГН **********, на 42г., живущ в гр. Варна,
български гражданин, работи, без родство с подсъдимия и пострадалите.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. С. С., ЕГН **********, на 48г. живущ в с. Ц., обл.
Добрич, работи, без родство с подсъдимия и пострадалите.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. М. Д., ЕГН **********, 56г., живущ в гр. Варна,
2
български гражданин, работи, без родство с подсъдимия и пострадалите.
СВИДЕТЕЛЯТ Н. М. Б., ЕГН **********, 67г,. живущ в гр. С.,
български гражданин, пенсионер, без родство с подсъдимия и пострадалите.
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. П. И., ЕГН **********, на 43г., живущ в гр. Варна,
български гражданин, работи, без родство с подсъдимия и пострадалите.
СВИДЕТЕЛЯТ Т. Г. П., ЕГН **********, на 72г., живуща в гр. Варна,
българска гражданка, пенсионер, без родство с подсъдимия и пострадалите.
СВИДЕТЕЛЯТ В. Е. К., ЕГН **********, на 29 г., живуща в гр. Варна,
българска гражданка, работи, без родство с подсъдимия и пострадалите.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. К. К., ЕГН **********, на 58г., живуща в гр. Варна,
българска гражданка, работи, без родство с подсъдимия и пострадалите.
СВИДЕТЕЛЯТ Ф. П. Ф., ЕГН **********, на 36г., живущ в гр. Варна,
български гражданин, работи, без родство с подсъдимия и пострадалите.
СВИДЕТЕЛЯТ С. В. Б., ЕГН **********, на 69г., живущ в с. ***, обл.
Бургас, гражданин на Руската федерация, пенсионер, без родство с
подсъдимия и пострадалите.
СВИДЕТЕЛЯТ П. Х. П., ЕГН **********, на 63г., живущ в гр. Варна,
български гражданин, работи, без родство с подсъдимия и пострадалите.
АДВ. В.: Имам искане. Във връзка с предходното съдебно заседание,
където допуснахте двама свидетели относно гражданския ищец и частните
обвинители. Водим близък на семейството, който се казва Н.Г. Ш., в залата е.
Моля да го допуснете като свидетел по делото.
Съдът намира искането за допустимо и доколкото е допуснал същото в
предходно съдебно заседание
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел Н. Ш. и вписва същия в
списъка на лицата за призоваване.
Съдът пристъпи към снемане самоличността на свидетеля:
Н. Ш., роден на *****г., на 25г., гражданин на Република Молдова, без
родство с подсъдимия и пострадалите, близък приятел на пострадалия и
неговото семейство.
СВИДЕТЕЛИТЕ са предупредени за наказателната отговорност по
3
чл.290 от НК, като обещаха да говорят истината.
На основание чл. 273 от НПК съдът отстрани свидетелите от съдебната
зала.
Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл.274 от
НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод.
АДВ. Ж.: Нямам искания за отвод.
АДВ. В.: Нямам искания за отвод.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания за отвод.
На основание чл.274 от НПК съдът разясни правата на подсъдимия.
Нови искания на основание чл.275 от НПК:
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Да се даде ход на
съдебното следствие.
АДВ. Ж.: Нямаме искания. Да се даде ход на съдебното следствие.
АДВ. В.: Нямаме доказателствени искания. Да се даде ход на съдебното
следствие.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искане за нови доказателства.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПО РЕДА НА ГЛ. ХХVII, ЧЛ.371, Т.1 ОТ НПК
Председателят на състава докладва основанията за образуване на
съдебното производство.
Председателят на състава предоставя възможност на прокурора да
изложи обстоятелствата, включени в обвинението, както и на
процесуалния представител на гражданските ищци и частни обвинители
относно предявените граждански искове.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам изцяло внесения обвинителен акт. Нямам
4
какво да добавя.
АДВ. В.: Докладвам гражданските искове и моля да приемете, че съм
допуснал техническа грешка в молбата за конституиране като граждански
ищец и частен обвинител и предявяване на граждански иск срещу подсъдимия
М. О. от Г. В. В. чрез законния му представител А. О. В. и в молбата за
граждански иск предявен от С. В. В. чрез законния и представител А. О. В.,
където съм посочил на втора страница от всяка от двете молби, че
предявяваме граждански иск в размер на 100 000 лева за причинените на С. и
за причинените на Г. В. неимуществени вреди.
Моля да приемете, че съм допуснал техническа грешка, така както
посочихме по-горе. Гражданските искове са в размер на 200 000 лева всеки,
така както ги е приел съда за съвместно разглеждане в наказателния процес.
АДВ. Ж.: Запознати сме с обвинителния акт.
ПОДС. М. О.: Запознат съм с обвинението. Не желая да давам
обяснения.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Д. С. М.:
Свид. М.: Видях как убиха човек.
Вървях и видях един „Фолксваген ***“, който беше с *****
регистрация, с открехната врата, и открехнат заден прозорец. Цялата * беше
оклепана във фъшкии. Стори ми се много странно, че *та от Молдова е дошла
тук неизмита. Направи ми впечатление, но отидох и си свърших работата,
това става вечерта около 20:00/21:00 часа лятото или може би късна пролет не
помня точно. Бях по шорти и се стъмваше късно.
На връщане обръщам се назад и с периферното си зрение видях една
Шкода „***“ ***, синя, която паркира от лявата ми страна. Същия
„Фолксваген ***“, който видях по-рано стоеше отдясно на мен и като
приближих задната врата леко се открехваше все едно, че някой си човъркаше
вътре и с краката си подпираше да не се затвори. Разминавайки видях един
човек с шапка и с платнена, черна ковид маска излезе и държеше оръжие, с
което произведе изстрели върху този човек, който излезе от тази „Шкода“ и се
качваше по стъпалата. Уплаших се, избягах, извиках полиция, чух, че *та
тръгна, прескочих оградата, зад която се бях скрил. Като се върнах върху
човека гореше някаква чанта, първо помислих, че простреляха някакви
парфюми или нещо такова. Спрях една * и взех пожарогасител от една дама,
5
която не ми повярва, че човека е бил застрелян, остави ми пожарогасителя и
замина, аз изгасих чантата и изчаках полицията.
На въпроси на прокурора:
Това се случва в КК „Константин и Е.“, не знам улиците. Горе долу на
кръговото преди алеята за „Гранд хотел Варна“ и тази улица, която води на
дясно към хотел „Азур Премиум“ и „Азур Делукс“. Това са хотелски
комплекси. Едната сграда там на ъгъла е оградена с жив плет. Не знам коя е
улицата, не познавам комплекса, те всички улици са с номера там.
Убийството се случи точно пред тази сграда, тя е жилищна, на ъгъла
точно, кръгла с висок жив плет около нея.
„Фолксваген-а“ го видях за пръв път един час пред случката. Аз тогава
работех като рехабилитатор и имах пациент, който беше на близо.
На въпроси на съда:
*та беше паркирана на улицата точно срещу тази сграда, пред която
застреляха човека.
На въпроси на прокурора:
Беше паркирана отстрани на пътя в посока изхода на „Св. св.
Константин и Е.“, посока Лидъл.
Не видях човек в *та, после отидох да работя и това се случи, когато се
връщах. Вървях по същия път, *та беше на същото място, нямаше промени по
нея, само задната врата беше притворена.
Не видях никой отпред в *та, понеже стъклата бяха тонирани отстрани,
аз не виждам на далече и не погледнах.
На връщане първото нещо, което видях, когато минах покрай *та, излезе
човек, който държеше оръжие и го криеше с ръцете си. Обърна се почна да
произвежда изстрели това се случи пред мен. Тръгна към него и аз в същото
време осъзнавам, че съм пред *та, в която той ще се върне, уплаших се и
избягах. Скрих се в градината на някакъв хотел там отстрани, нямаше коли
паркирани, това ми направи впечатление, че нямаше къде да се скрия освен
тази *.
Чух над три силни изстрела, въпреки че видях, че имаше заглушител на
оръжието. Аз го видях самото оръжие, той стреляше пред мен, беше много
близо, на около два метра разстояние.
Не видях оттеглянето му след стрелбата, веднага се скрих, защото
мислех, че той ще се обърне и ще стреля по мен.
6
Не видях други хора, май нямаше никой наоколо. Пострадалият лежа,
течеше кръв от него, пяна излизаше от челото му и никой не се спря, даже
някакви хора гледаха отгоре от терасите, но те излязоха по-късно, възрастна
жена и мъж бяха.
Аз не исках да се занимавам, като дойде полиция тръгнах, защото имах
работа, знаех, че ще ме разпитват и си заминах. Не помня датата на случката.
На въпроси на адв. В.:
Като се върнах пострадалия беше пред стъпалата на асфалта, той се
свлече, когато стреляха по него.
На въпроси на адв. Ж.:
Оградата, която прескочих беше висока над два метра и половина.
Имаше добра видимост оттам, виждаше се точно входната врата.
Видях, че убиеца беше с черна шапка идиотка, не видях надписи, черна
платнена маска от обикновените, с шорти и фланЕ.. ФланЕ.та или шортите
мисля, че бяха светли, тук вече се бъркам не помня. Обувките му мисля, че
бяха черни маратонки, не съм сигурен. Беше по-нисък от мен.
Той стреля пред мен, видях оръжието, на мен ми направи впечатление
тази задна врата, ако не беше мърдал там, ако ме беше изчакал да замина
въобще нямаше да го видя, той сам си направи грешката.
Оръжието го видях от около метър разстояние, мина зад мен, видях
първо долната част на пълнителя, ръкохватката и вече самия ствол със
заглушителя. Оръжието беше около 30 см.
Обадих се на полицията с моя личен телефон и се оттеглих.
В последствие ми се обадиха към 1:00 часа през нощта. Дойде
следовател да ме вземе да ме разпитат, понеже колкото са ми по-пресни
нещата ще бъдат по-точни показанията. Взеха ме от вкъщи кв. „***“ и ме
закараха зад паспортна служба в Дирекцията на полицията.
Видях всички действия само оттеглянето не видях.
Други хора според мен нямаше, защото никой не чу изстрелите и като
излязох нямаше абсолютно никой, никой не подмина, даже шофьора на *та,
която спрях за пожарогасителя не повярва, че човека е застрелян, посмяха ми
се и си заминаха.
Чух няколко изстрела, аз не вярвам, че заглушител на улицата ще
заглуши нещо, бяха си изстрели, понеже баща ми е ловец и военен знам как се
чува оръжие.
7
Чух нормален изстрел на оръжие.
На въпроси на прокурора:
„Фолксваген-а“ беше с ***** регистрация.
На въпроси на съда:
Видях как се свлича тялото и пада на земята.
Видях лицето произвело изстрелите, излизащо от ****а. Видях ****
„Шкода ***“, от шкодата излезе един малко *** господин, който извади куфар
от багажника и се придвижи към входа. Тогава видях, че извади куфара, видях
и вратата на Фолксвагена, доближих се, този човек излезе, започна да
произвежда изстрели, аз гледах в посоката, в която стреляше, видях как човека
се свлече и падна по стъпалата надолу. Изстрелите бяха в предната част на
тялото. Не стреля срещу него, стреля на около 10 метра разстояние, малко
странично. До втория, третия изстрел бях на мястото и тогава тръгнах да
бягам, не помня дали чух други изстрели. Според мен бяха около три
изстрелите, които чух. И вече после като се приближих видях около четири
рани, мозъка му изтичаше на асфалта. Изстрела в главата беше в челото. А
възП.ената чанта беше малка лична мъжка чанта. Даже нещо по-скоро като
женска около 20см. на 20см. Когато се върнах на мястото върху гърдите му
гореше тази чанта, ****а вече го нямаше, аз чух как хлопнаха вратите и
замина. Една врата се блъсна и потегли към изхода на комплекса. После
разбрах от приятели, че са го запалили ****а по-нагоре към кв. „В.“.
На въпроси на адв. Ж.:
Разпитваха ме в полицията веднъж за този случай. Не са ми показвали
снимки.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да прочетем показанията на свидетеля, дадени в
хода на досъдебното производство на стр. 9 в началото, тъй като между тях и
показанията, които даде днес в съдебно заседание има съществени
разминавания, досежно регистрацията на черния ****.
АДВ. В.: Моля да се прочетат.
АДВ. Ж.: Няма пречки да бъдат прочетени.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да бъдат прочетени.
8
СЪДЪТ, след като се запозна с искането на прокурора и становището на
страните намира, че са налице основания за прочитане частично показанията
на свидетеля Д. М., дадени в протокол за разпит на свидетел от 09.06.2023г.,
намиращи се на л.9, т.3 на ДП, поради което на основание чл. 281 ал.5 вр. ал.1
т.1 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ частично показанията на свид. Д. С. М., дадени в
протокол за разпит на свидетел от 09.06.2023г., намиращи се на л.9, т.3 от ДП.
ПРОЧЕТОХА СЕ!
Свидетелят М.: Не знам тогава защо съм казал, че ****ът е с *****
регистрация. На мен ми се стори, че са **** или *****. Не съм сигурен дали
са били ****.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и със
съгласието им бе освободен от залата.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Д. С. С.:
Свидетелят С.:
Прибрах се от Германия. Мисля, че беше март месец след 23-ти. С ****
„Фолксваген ***“ с рег. № **83***, румънска регистрация, тъмно син на цвят.
Задните стъкла бяха затъмнени, страничните и панорамното.
Прибрахме се пуснахме *та за продаване на обява и излязоха две
момчета, с които си уговорихме среща в гр. Добрич. Бяха руско говорящи,
качиха се и я покараха. Срещнахме се на бул. „Русия“ пред мола на самия
булевард. Огледаха *та, качиха се, покараха я. Бяхме се спазарили за 2000
евро, но я продадохме за 1900 евро, бяха двама човека.
В последствие се усъмних да не са фалшиви парите, проверихме ги в
чендж бюро.
Не сме ходили при нотариус
На въпроси на прокурора:
Сина ми И. Д. С. качи снимките за обявата в мобиле, той контактува с
тези хора, има чатове даже предоставени в полицията.
Обадиха се на сина ми по месинджър, уговорихме среща, казаха къде да
9
отидем. Отидохме, даже ги изчакахме около 10-тина минути. Те го попитаха
къде сме, сина ми даже има снимка на мястото, където сме, мисля, че и тя е
предоставена в полицията.
Руско говорящи бяха, ние знаем горе долу руски, не много добре, но се
разбрахме.
Аз не съм контактувал с тях, само отидох на самата среща, за да
продадем *та.
Разбрах само, че живеят и работят в Добрич. Бяха двама. Единия беше
по-* и двамата бяха с брада. Другият беше по**. И двамата бяха с шапки. По-
е. беше по-активен. Другият почти не говори, само оглеждаше *та, дори той
забеляза, че има проблем и смъкнахме цената.
Не отидохме при нотариус, защото *та беше с румънска регистрация, те
ни бяха дали пълномощно, че имам право да я карам и да я продавам.
Не сме им обяснявали, че *та е с чужда регистрация и начина й на
управление.
На въпроси на адв. Ж.:
Аз съм от село Ц., обл. Добрич.
Нямаха акцент при говорене и не заекваха.
От селото тръгнахме с този ****, който продадохме. След това се
прибрахме с такси. В ****а мисля, че не сме оставяли наши вещи. Бяхме
претърпели едно ПТП, като се прибирахме от Румъния и задната броня беше
ударена, даже поръчахме нова, сменихме я и долу, където е резервната гума
нямаше резервна гума, беше се изкривила самата стойка.
Други дефицити в *та, освен тези нямаше. Беше в изправност, беше
минала технически преглед в Румъния, защото имаше две години право на
каране с всички документи. Като стана ПТП-то дойдоха там полицаи и
установиха, че всичко е наред с *та.
Аз не съм предлагал да ходим при нотариус, не, че не сме имали
намерение, но те толкова настояваха. Видяха *та, единия я оглеждаше каза, че
има дефекти, спазарихме се за цената и се съгласихме, цялата среща около 30
минути да е била.
ПРОКУРОРЪТ: Искам отново да направя искане за прочитане на
показанията, тъй като налице са съществени противоречия с казаното пред
настоящия състав и казаното в хода на досъдебното производство досежно
мястото на качване на обявата, телефонни номера, с които са контактували
10
синът на свидетеля и имената на лицата.
АДВ. В.: Няма пречки.
АДВ. Ж.: Не възразявам.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм.
СЪДЪТ, след като се запозна с искането на прокурора и становището на
страните намира, че са налице основания за прочитане показанията на
свидетеля Д. С. С., дадени в протокол за разпит на свидетел от 08.06.2023г.,
намиращи се на л.11-л.12 от т.3 на ДП, поради което на основание чл. 281 ал.5
вр. ал.1 т.1 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. Д. С. С., дадени в протокол за
разпит на свидетел от 08.06.2023г., намиращи се на л.11-л.12 от т.3 на ДП.
ПРОЧЕТОХА СЕ!
Свидетелят С.: За цената само не можах да си спомня. Точно това е
сумата, за която я продадохме. Минали са две години, забравил съм.
Извинявам се.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля и с тяхно
съгласие същият бе освободен от съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Д. М. Д.:
Свидетелят Д.:
Живея в кв. „В.“ на ул. „****“ №6.
Спомените са нещо субективно от дистанцията на времето така, че ще
се постарая максимално да бъда полезен.
Връщахме се от някъде и тръгнахме нагоре по баира за кв. „В.“. От к.к.
„Св. св. Константин и Е.“ отдалеч се виждаше този черен пушек и видяхме *,
която гори, беше във фазата на цялостно горене.
Първата ми мисъл беше дали има човек, който може да е пострадал
вътре, не видяхме такъв и продължихме. Като съвестни граждани веднага се
11
обадихме на тел. 112. Това, което си задавах като въпрос тогава още на
момента, че една паркирана * не може да гори така от само себе си, значи това
е вандализъм. Имаше може би двама или трима човека, които вече
наблюдаваха пожара, *та беше паркирана до оградата и те бяха от горната
страна. За тези 10-15 секунди, в които сме минавали оттам колко може да
запомни човек.
На въпроси на прокурора:
Не помня кога се случи това, може би 2023г. лятото или този период на
годината, когато е по-топло, може и от плаж да сме се връщали.
Нямаше пожарна, ние се обадихме. *та цялата гореше.
На въпроси на адв. Ж.:
Всичко видяно го възприех за 10-15 секунди. Мисля, че беше „БМВ“
*та, сега не мога да бъда съвсем сигурен. Аз гледам от моята *, пътувайки. Не
съм слизал до мястото на пожара. Не мога да кажа цвета на *та. От пътя я
видях на 10-15 метра максимум.
Беше паркирана до ограда плътно, това видях минавайки. Може би сме
забавили хода на *та малко, за да погледнем какво се случва.
Димът беше черен, от купето навън излизаха пламъците. Аз много добре
знам как гори *, когато се блъсне тя се запалва от единия край, а тази гореше
равномерно. Пламъците бяха на около два метра височина, но човек като се
афектира в такъв момент е склонен да преекспонира.
Аз шофирах. Жена ми се обади на тел. 112 от моя телефон.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля и с тяхно
съгласие същият бе освободен от съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Н. М. Б.:
Свидетелят Б.:
Бях очевидец на пожар, ако става въпрос за това, което се сещам. Мисля,
че беше миналата година. На уличката, на която живеем по диагонал. Беше
около 15:00 часа след обед, може и по-късно. Чу се като лек гръм и след което
замириса на изгоряла пластмаса. Аз нямам пряка видимост и така под ъгъл
видях, че гори една *, интуитивно минута- две се поколебах, звъннах на тел.
112 и казах, че гори * на ул. „***“, по това време пребивавах там, имаме къща
там. *та си изгоря, не видях дали дойде пожарна, тъй като се прибрах, нямах
12
интерес, видях, че си гори тихо, кротко, но много бързо изгоря. За мен е
впечатляващо, че в рамките на десет минути изгоря и остана само купчина
желязо.
На въпроси на прокурора:
*та беше спряна спрямо главния път посока В. в ул. „***“ на разстояние
може би около 50 метра навътре.
Около нея нямаше нищо. Срещу мястото, където гореше *та има сграда,
има я и сега, почти беше завършена 4-етажна. От другата страна срещу
сградата има празен парцел с ограда.
На въпроси на адв. В.:
Беше светло, следобед в слънчев ден, в ранния следобед да кажем.
На въпроси на адв. Ж.:
Не е имало друг пожар на тази улица, не си спомням точно кога се
случи. Това, което помня е или миналата, или по-миналата година.
Чух пукот, пак казвам, лежа си на полянката и се чува едно пуф. Усетих
миризма, видях тъмен дим и замириса на изгоряла пластмаса. Излязох да
видя, защото в този район никой не пали огън и тогава видях, че гори *.
Имаше пламъци на височина може би около два метра високи.
Аз не излязох. Гледах от разстояние от около 50-80 метра. Не твърдя, че
не е идвала пожарна, твърдя, че докато аз бях срещу пожара, пожарна не
видях, след това се прибрах вътре затворих прозорците и не съм видял нищо.
Това, което видях на следващия ден беше купчина пепел и ламарина.
Не видях никой, чак на другия ден преди обяд, няколко мъже,
следствени органи дойдоха и разпитваха из къщите, кой какво е видял.
Къщата ми е на около 50 метра от горящата *.
ПРОКУРОРЪТ: Имам искане да прочетем показанията на свидетеля
досежно датата, мястото и времето на случване на престъплението.
АДВ. В.: Не възразявам.
АДВ. Ж.: Не давам съгласие мисля, че свидетеля беше изчерпателен. За
мен главният въпрос е дали става въпрос за този същия пожар или за друг.
Съдът, като се запозна с искането на прокурора и изявлението на
защитата, че не дава съгласието си да бъдат прочетени показанията на
свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство
13
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурора за прочитане
показанията на свидетеля в частта относно датата, годината и времето, когато
е възприел запаления ****.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля и с тяхно
съгласие същия бе освободен от съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля П. Х. П.:
Свидетелят П.:
Миналата година, мисля, че беше инцидента, на който бях свидетел.
Живея в КК „Св. св. Константин и Е.“, ул. „****“ и забелязах едно
голямо кълбо от черен пушек. Бях на двора в дома си и отидох да видя какво
става, видях една запалена *, гореше много бързо и много пушек имаше.
Мисля, че беше черна или тъмно синя на цвят и не беше с български номер,
мисля, че беше с румънска регистрация, но не съм сигурен. Нямаше как да се
приближа и се обадих на тел.112
На въпроси на прокурора:
Друг пожар на * не е имало там в района. До *та не можах да се
приближа, защото се страхувах. Чуваше се от време на време някакъв пукот.
Не знам дали дойде пожарна, не стоях там. Около *та нямаше хора. Там,
където аз бях имаше мисля, че двама-трима души стояха.
На въпроси на адв. В.:
Не мога да си спомня кога беше. Мисля, че миналата година през топлия
сезон беше, мисля, че следобед.
На въпроси на адв. Ж.:
Имаше и пламъци, не само дим. Не се доближих, защото ме е страх и
беше топло, а и защо ми е да се приближавам. Бях на около 50 метра от нея.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля и с тяхно
съгласие същия бе освободен от съдебната зала.
СЪДЪТ обявява 10 – минути почивка.
Съдебното заседание продължава в 11:35 часа при участието на
14
всички страни.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Ж. П. И.:
Свидетелят И.:
През 2023г. в късния следобед видях от моята тераса, че нещо гори.
Живея на ул. „***“, а това става на ул. “***“. Там има хотел и не знам какво
гореше. Видях сериозни пламъци, излязох от задния вход на къщата ми и
видях, че една * гори мисля, че беше сива и беше почти опожарена.
На въпроси на прокурора:
Не съм ходил до *та, наблюдавах от около 50 метра от портата, която е
до *та, която гори. Може би около 16:00 часа беше. Беше лятото и беше светло
навън, значи късен следобед, може и 20:00 часа да е било, не знам по кое
време беше. Може би там, където съм подал сигнал пише в колко часа е
станало.Нямаше хора около *та, пожарна дойде след това, не знам след колко
време, но беше след полицията. *та не знам дали гореше още като дойде
пожарната.
На въпроси на адв. Ж.:
*та гореше, почти опожарена.Беше ме страх да не гръмне, имаше
сериозен дим, не можеш да разбереш дори какъв цвят и каква марка е *та.
ВзрИ.е не е имало, чуваше се някакъв пукот. Там не съм стоял, от терасата
наблюдавах. Пожарната не мога да определя след колко време дойде.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с
тяхно съгласие същия бе освободен от съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Т. Г. П.:
Свидетелят П.:
Живея на ул.“***“ в КК „Св. св. Константин и Е.“ беше седми или осми
юни, надвечер, но понеже деня е дълъг през лятото и беше светло времето.
Чух силен гръм огледах се, видях черен пушек. Видях, че гори *.
Обадих се на тел.112, за да дойдат да угасят пожара.
На въпроси на прокурора:
Аз не го наблюдавах пожара, аз просто се взрях, за да видя какво пуши и
видях, че пуши * на може би 50-60 метра. Не знам какъв беше цвета на *та,
защото пушека беше много силен. Не видях дали има хора около *та.
На въпроси на адв. Ж.:
15
След като подадох сигнал изобщо не гледах дали са дошли полицаи или
пожарна, имах ангажимент.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетЕ.та и с тяхно
съгласие същата бе освободена от съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля В. Е. К.:
Свидетелят К.:
Живея в кв. „В.“, прибирайки се от работа към края на деня на пътя
между кв. „В.“ и кв. „Св. св. Константин и Е.“ видях горяща * и спрях *та на
автобусната спирка, след което подадох сигнал на тел.112.
На въпроси на прокурора:
Не помня кога точно беше това. Не съм се приближавала до горящата *.
Стоях на главния път, не си спомням сезона и годината, мисля, че преди две
години, *та беше тъмен цвят.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетЕ.та и с тяхно
съгласие същата бе освободена от съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Р. К. К.:
Свидетелят К.:
Не си спомням преди колко време беше. Ние имаме имот там, по-точно
брат ми. Майка ми живееше там. Понеже е в тежко здравословно състояние,
но се движи и почти постоянно имаше човек там, който да я наглежда.
Спомням си първо миризма на пушек. Майка ми ми каза, че нещо гори да
погледна навън докато се приближа до прозореца видях просто черен пушек.
След това като излязохме навън много висок огън имаше и идваше към
нашата къща. От там нататък се обадих на тел.112 и се заех с майка ми. Тя се
паникьоса и викахме бърза помощ. Просто много малко си спомням, вероятно
беше работен ден, защото мисля, че отидох на работа после.
Честно да Ви кажа не знам дали майка ми видя, че е * или аз я видях. Аз
помня огромен огън.
На въпроси на прокурора:
Нямам представа за цвета на *та.
До нашата ограда има имот може би на 10-тина метра от нашата къща.
След като се обадих на тел.112 нямам спомен дали дойде пожарна. На другия
16
ден имаше много полиция вкъщи. Не ни казаха за какво е. Казаха ни, че
пожарът е свързан с някакво престъпление, но нямат право да ни дават
информация.
Майка ми явно е говорила с полицаите. Доколкото разбрах от брат ми
той е дал разрешение, понеже имаме камери да се вземат записите от камерите
чрез СОТ-а и вероятно затова е имало много полицаи. Мен почти нищо не са
ме питали в този ден, впоследствие ме извикаха в полицията.
Преди пожара и да съм видяла *та дали е била паркирана там, не съм
обърнала внимание. Понякога има паркирани коли, защото е празно мястото.
Аз видях само огън, не видях дали има хора наоколо.
На въпроси на адв. Ж.:
Пушека беше черен. Не помня дали имаше вятър, огъня долу е малък,
нагоре просто става много голям и идваше към нашата къща, а ние имаме
дървена барака. Не се виждаше *та, само огъня.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетЕ.та и с
тяхно съгласие същата бе освободена от съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Ф. П. Ф.:
Свидетелят Ф.:
Служител съм в сектор „Миграция“ към ОД на МВР, въпросния ****
„Фолксваген ***“ с чужда регистрация - румънска го видях в КК “Св. св.
Константин и Е.“. Ако не се лъжа го видях на ул. „45-та“ или ул. „46-та“
паркиран. Бях там във връзка с изпълнение на служебните си задължения, в
случая адресна регистрация на чужди граждани. Преди това бях чул за ****а
от мой познат. Във връзка с това да не е обект на някакво престъпление беше
направена такава проверка. Разпознах го, че е същият. И вече след това от
медиите като научих за случилото се, и че е бил опожарен и на снимката се
виждаше регистрационния номер, че е същия. На база на това казах на кО.ите
от криминална полиция. Не мога да посоча точна дата кога съм го видял.
На въпроси на прокурора:
За първи път чух за тази * да кажем две или три седмици преди да го
видя. Мой познат С. ми спомена, че е видял ****а. Преди това около 4-5
години бях патрулен полицай. В района, в който беше видян ****а е място,
където има струпване на криминален контингент и просто ми споделиха. Този
17
район е около Автогарата. Под Автогарата, под бул. „Владислав Варненчик“
между бул. „Владислав Варненчик“ и ул. „Капитан Райчо“. Спомена ми, че
има ****, който стои около една седмица паркиран, без да е местен, без да се
случва нищо около него и каза, че е с ***** табели, просто да проверим дали
не е обект на престъпление. Установихме, че ****ът не е обявен за откраднат.
Абсолютно нищо друго не ми споделиха, нито са виждали някакъв човек
около него, нямаше повече информация. Просто му е направило впечатление,
че е там. Каза ми, че повече от седмица стои **** с чужди табели и не е
мърдан от там. Не ми е пращал снимка на *та, само регистрационния номер.
Аз го изпратих на кО.а от Криминална полиция, който се казва А., не знам
фамилия. Предполагам, че е проверил, те имат оперативна база данни, от
която има как да се установи дали ****а представлява някакъв оперативен
интерес по друга линия освен да е откраднат. Видях ****а в КК „Св. св.
Константин и Е.“ след Лидъл от кръговото направо, втората пресечка.
Направи ми впечатление, че е абсолютно същия. Беше паркиран, без други
коли около него, здрава. Ако се движим от кръговото посока ул. „46-та“ от
дясната страна на улицата. Не изглеждаше разбита. Направих снимка на *та,
когато я видях, изпратих я вече в последствие, когато видях от медиите, че
****а е същия. Нямаше хора в ****а.
На въпроси на адв. В.:
****ът беше черен.
На въпроси на адв. Ж.:
Аз не съм изготвял документи за това, което съм извършвал, то не е във
връзка с моята служба. Просто ми направи впечатление, че е същия ****.
Когато е бил паркиран в района на автогарата, аз не съм ходил да го
видя.
Мисля, че в тревни площи е бил паркиран там. Ако разрешите да си
погледна телефона кога е направена снимката.
Съдът дава възможност на свидетеля да провери кога е направена
снимката, като я представи на съда и на страните.
Свидетелят Ф.: Виждам, че снимката е от 02.06.2023г. в 11:20 часа.
Не ми е направило впечатление ****ът да е замърсен, не съм го
оглеждал.
18
На въпроси на съда:
Не знам какъв период е минал от направата на снимката и научаването
ми за инцидента, не мога да посоча. Предполагам, че няколко дни. Аз после
просто прочетох в медиите за случилото се, и когато разглеждах снимките на
опожарения **** видях, че е същия регистрационен номер. Аз само веднъж,
само тогава я видях. Когато прочетох беше почивен ден, тъй като не бях на
работа. Може би около седмица или десет дни от моята снимка до узнаването
за инцидента.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с
тяхно съгласие същия бе освободен от съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля С. В. Б.:
Доколкото свид. Б. е руски гражданин разпитът се провежда в
присъствието на преводача И. А., която превежда от руски на български и
обратно.
Свидетелят Б.:
Живея в село ***, обл. Бургас. Пенсионер съм. Притежавам дружество.
Дружеството притежава няколко ****а и ги отдаваме под наем. Аз като
управител на това дружество отдавах ****и под наем.
„Пасат-а“ стоеше на улицата, на открито, има обява на него, че се дава
под наем и ми е изписан телефонния номер. Някой ми се обади, каза, че се
намира до *та, излязох отвън, видях двама мъже, може би 30-40 годишни.
Зададоха ми въпрос какво да направят, за да наемат *та. Аз казах, че трябва да
заплатят пари, платиха ми и взеха *та мисля, че за една седмица. Обадиха ми
се след това и казаха, че искат да я задържат още. Дойдоха доплатиха и
продължиха да ползват *та. След това фолксвагена беше върнат.
Наемателите бяха руско говорящи, говореха на много чист руски.
Казаха, че са от Грузия и, че ще откриват магазин тук, и *та им трябва.
Не съм ги търсил, те сами върнаха *та и взеха друга * – „Ауди **“ и
после заплатиха наем още веднъж, за да задържат „Ауди-то“. След това
престанаха да отговарят на обажданията ми. Тогава се обърнах към
полицията, те ме изслушаха и вероятно нищо не направиха след това, *та все
още не е върната, няма я.
На въпроси на прокурора:
Не помня как се казваха въпросните лица, бяха двама. В последствие,
19
когато те ми носеха парите за наема идваха вече трима човека.
Казаха, че са от Грузия и ще откриват магазин тук в България.
Звънях им настоятелно по телефоните след като не върнаха *та, но бяха
изключени, изпратих им и съобщение, че ще се обърна към полицията.
Дадох телефонните им номера на полицията в Несебър.
Не помня с какви телефонни номера бяха. Мисля, че единият номер
беше грузински.
В Несебър има образувано дело, защото получих един документ от
полицията там, за да мога да регистрирам *та и я регистрирах.
На въпроси на адв. Ж.:
Не сме сключвали договор. *та е стара на 28 години, за какво да го
сключвам. Не са идвали глоби до сега от както я няма.
Разпитван съм в полицията в гр. Варна, предявиха ми албум, за да
разпозная лицата, но аз за съжаление нямам такава добра памет и не можах да
ги позная. Дадох на варненската полиция примерно описание, че те са били с
*** очи, на 35-40 години, третият беше на около 20 години, когато дойдоха
трима за „Ауди-то“. Предположих, че това е сина или племенника на този,
който вече беше наел ****а.
На въпроси на прокурора:
Не помня как се казваха.
ПРОКУРОРЪТ: Правя искане за прочитане показанията на свидетеля,
дадени в хода на досъдебното производство доколкото в днешните твърди, че
не си спомня някои от обстоятелствата, като са налице и противоречия.
АДВ. В.: Не възразявам. Доста време е минало, човека каза, че не
помни, така че добре е да се уточнят нещата.
АДВ Ж.: Свидетелят нормално да не си спомня освен това както всички
чухме има и друго досъдебно производство, така че не виждам някакъв резон,
така или иначе прото* фигурира в кориците на делото. Кое е това
противоречие?
ПРОКУРОРЪТ: Противоречието относно телефоните. В днешния
разпит каза, че са били грузински номера, а в разпита има друго
обстоятелство. За мен е важно да се прочете разпита в частта за телефоните и
имената.
АДВ. Ж.: Не давам съгласие.
20
СЪДЪТ, след като се запозна с искането на прокурора, становището на
повереника на частните обвинители и граждански ищци и след като изслуша
становището на защитата, че не дава съгласие за частично прочитане на
показанията на свидетеля намира, че са налице основания за прочитане
частично показанията на свидетеля С. В. Б., дадени в протокол за разпит на
свидетел от 10.06.2023г., намиращи се на л.43 от т.3 на ДП, доколкото е
констатирано противоречие в показанията му, а и същият заяви, че не си
спомня, поради което на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. С. В. Б., дадени в протокол за
разпит на свидетел от 10.06.2023г., намиращи се на л.43 от т.3 на ДП.
ПРОЧЕТОХА СЕ!
Свидетелят Б.: Потвърждавам прочетеното.
****ът не ми е върнат, не знам какво става с него.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно
съгласие същия бе освободен от съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Н. Ш.:
Доколкото свид. Ш. е **** гражданин разпитът се провежда в
присъствието на преводача И. А., която превежда от руски на български и
обратно.
Свидетелят Н. Ш.:
На въпроси на адв. В.:
Познавам О. и семейството му още от детството ми, бяха семейни
приятели с моите родители и в последствие и аз станах приятел на семейство
К.. Понеже съм компютърен специалист му помагах в офиса на неговата
фирма, не съм работил там, само помагах за компютрите и програмите във
фирмата.
Помагах и на И., и дъщерите им понеже бяхме в приятелски отношения.
Голямата дъщеря се казва А., а малката А..
21
Завърших университет и сега работя като лекар.
Спомням си, когато научиха новината за смъртта на О., аз бях с тях. Бях
до тях, защото не исках да ги оставям в този труден момент. И също като
лекар бях там за здравето на И., А., А. и техните деца. Всичко се случи
внезапно, никой не очакваше и никой не знаеше, че това може да се случи. И.
изпадна в силно депресивно състояние, дъщерите им се намираха в
състоянието на много силна скръб. Имаха нужда от лекарства, взимаха
консултации и съвети от невролози и психиатри. Изписаха им силни
антидепресанти – диазепам. Аз като лекар контролирах този процес, тези
лекарства да им бъдат дадени. Бяха им изписани инжекции, аз им ги слагах,
защото те не допускаха никой друг до тях. Страхуваха се, че някой друг може
да им навреди и да им сложи не лекарство, а нещо друго. Моята специалност е
общопрактикуващ лекар, работил съм в реанимация.
И към ден днешен И. продължава да приема антидепресанти и А. също
все още страда. А., като по-малка по друг начин гледа на ситуацията, но А. и
И. страдат от депресивен синдром и изпаднаха в депресия. На А. и внука на О.
– Г. на фона на преживения стрес им спадна имунитета и се изостри
инфекциозно тежко заболяване – менингит. А. дълго време беше в болница.
При тях този стрес е предизвикал още по-тежка ситуация, по-тежка от
депресия, опасно за живота заболяване с процент на смъртност 30%.
Убийството на О. повлече сериозни последствия по отношение на
работа. Например И. изгуби своята работа и сега се води на трудовата борса,
А. също от както сина й се разболя и понеже тя самата изпадна в тежка
депресия. Сега и двете са на трудовата борса, за да намерят някаква работа, за
да могат да се издържат.
А. е студент. След всичко случило се тя разбра, че майка й не може да
изплаща образованието й и също си търси работа, за да може да продължи
обучението си.
Внуците на О. – Г. и С. преди ходеха в частно училище, лицей, сега са
преместени в друго училище. С. се занимаваше с танци, но в резултат на
станалото тя прекрати тези уроци. Г. се занимаваше с бойни изкуства,
тренировки по джудо и мисля, че се наложи и той да престане със спортните
си занимания.
Отношенията между О. и неговите близки бяха повече от прекрасни.
Отношението му към околните беше много добро, аз бях свидетел и знаех, че
22
различни хора се обръщаха към О., когато им трябва помощ. Той винаги се
отзоваваше и помагаше на всички.
О. беше доста религиозен човек, дари пари да възстанови църквата в
родното му село. Сега хората ходят в тази църква и всеки път го споменават с
благодарност и добра дума.
Процедурата по репатрация на тялото знам, че беше скъпо струваща. Не
мога да кажа с точност колко струваше, но знам, че бяха големи разходи за
семейството, понеже трябваше да се наеме хладилна камера и да се поддържа
температура в тази камера. Предполагам, че само хладилната камера струваше
3-4 хиляди евра, но знам, че беше доста скъпо за семейството на О..
О. пътуваше от Молдова до България с „Шкода“, наричаше тази *
работното ми конче, удобна *, която не изразходваше много бензин. *та не
беше регистрирана на О., беше регистрирана на негов приятел, който се
намира в Европа, така често се прави при нас в Молдова, защото като
притежаваш * с чужда регистрация това води до допълнителни разходи.
****ът е закупен със средствата на О..
На въпроси на адв. Ж.:
Не съм чувал О. да е получавал някакви заплахи, ако беше така сигурно
щях да знам. Не мисля, че ако са го заплашвали щеше да тръгне на някъде.
Не е имал проблеми с никой, защото като имаше проблеми той ги
споделяше на семейството си и аз щях да чуя, защото бяхме много близки.
Не ми е известно да е имал дългове.
Бизнесът на О. в Молдова просто изчезна, вече не съществува.
На въпроси на прокурора:
Относно бизнесът на О. мога да кажа, че той закупуваше на едро
строителни материали и ги продаваше на дребно.
Не знам дали е имал кораби, не ми е известно.
Нищо не знам за бизнеса му на територията на България, никой не ми е
разказвал за това и нищо не мога да кажа.
Не знам дали е имал проблеми с полицията.
На въпроси на съда:
Съпругата на О. работеше в колцентър, извършваше услуги по телефона.
О. през повечето време живееше в Молдова със своето семейство, не
знам по какви причини той идваше в България, но през повечето време беше в
Молдова.
23
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ. В.: Моля, уважаемия съдебен състав да допусне до разпит
съпругата на О.- И. К., която иска да даде показания свързани с
установяването на гражданския иск.
Прокурорът: Не възразявам.
Адв. Ж.: Ние сме в процедура на чл. 371 т.1 от НПК, в която сме
приобщили показанията на близките на пострадалия.
Съдът, като взе предвид, че показанията на гр.ищец И. К. имат
отношение към приетия за съвместно разглеждане граждански иск
ПРИСТЪПВА към разпит на И. К. в качеството на свидетел.
Доколкото свид. К. е ***** гражданка разпитът се провежда в
присъствието на преводача И. А., която превежда от руски на български и
обратно.
Съдът снема самоличността на И. К., родена на **********г.,
гражданка на Република Молдова.
Свидетелят И. К.:
На 08.06.2023г. убиха съпруга ми О. Ни*. К..
Бяхме официално в брак от 33 години. Отнемайки неговия живот, отнеха
и моя. Моите деца и внуци също се лишиха от пълноценен живот.
Извършеното престъпление повлече със себе си тежки последици за нас.
На първо място е здравословното ни състояние, не мога да живея като
пълноценен човек, не мога да работя, не мога да издържам моето семейство.
О. беше човекът, който осигуряваше и хранеше нашето семейство, сега няма
такъв човек. Да, аз работех, но заплатата ми беше символична. Когато О.
почина искам да разберете, че нямах пари даже да го погреба, имах вкъщи 500
евро за всичко. Благодаря на нашите познати, даже не приятели. В този
момент всички приятели ни обърнаха гръб. Познатите ни помогнаха за
организацията на погребението, за транспортирането на тялото. Репатрацията
на тялото струваше много голяма сума в рамките на 2500 евро, организацията
на погребението, ковчега, всичко необходимо за погребение на един
православен човек. Изразявам благодарност на тези хора, които ни помогнаха.
24
Към този момент аз съм нетрудоспособен човек, не мога да издържам
семейството си. За съжаление нямам и спестени средства от мъжа си и
материални интереси от бизнеса му, дори самият бизнес, нищо не ми остана
след смъртта му.
Обръщам се към съда чрез адвоката ни с молба да ни бъде върната
„Шкода-та“, която ползваше мъжа ми, която той закупи, но беше регистрирана
на друго име. Беше регистрирана на името на управителя на дружеството - Д.
П.ич. По този начин беше по-лесно придвижването на *та през границите за
О.. И преди в показанията си посочих, че Д. П.ич е наш познат преди време
ние помогнахме на неговото семейство, когато бяха в беда. И по този начин
той ни върна жеста, когато се съгласи *та да бъде на негово име. В началото на
това дело Д. П.ич направи заявление към българската прокуратура с молба
*та да бъде върната, но получи отказ. Той не можеше да остане в България по
семейни причини и замина за Норвегия. Направи генерално пълномощно на
мое име, което ми изпрати по пощата. Той каза, че аз трябва да се подпиша, но
аз бях в много тежко състояние и все още съм и понеже получих
пълномощното месец и половина след като ми го изпрати и така се зарадвах,
че абсолютно забравих и не съм подписала каквото трябваше, направо го
предадох на моя адвокат. Мога сега да подпиша този документ пред Вас и да
го предам на адвоката.
Не знам дали имам право да задам този въпрос към съда, работата е там,
че тялото на съпруга ми много дълго време бе държано тук в България. И
като ни го предадоха тялото беше в такова състояние, че не ни позволиха да се
сбогуваме с него. Ковчегът беше просто закован и не ни разрешиха да го
отворим. Разберете, че когато човек не вижда тялото не може да осъзнае и да
приеме, че е мъртъв. Това очакване, че е възможно да се случи чудото и нещо
да се промени за мен продължава вече две години и половина.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ обявява 10 – минути почивка.
Съдебното заседание продължава в 13:15 часа при участието на
всички страни.
25
ПРОКУРОРЪТ: Към момента нямам искания за събиране на други
доказателства и ще продължим с разпита на останалите свидетели от списъка
към обвинителния акт.
АДВ. Ж.: По отношение на свидетеля, който не се яви в днешно съдебно
заседание В. К. смятам, че няма пречка той да бъде разпитан в следващо
заседание.
По отношение на следващо съдебно заседание през декември имам
ангажименти на 01.12.2025г. в 11:00 часа в Районен съд, на 02.12.2025г. също
имам две дела. На 03.12.2025г. съм в Окръжен съд – Добрич. След 12-ти
нататък имам свободни дати с изключение на 17.12.2025г.
За 12.01.2026г. и за 19.01.2026г. съм съгласен.
АДВ. В.: Аз също съм съгласен за 12.01.2025г. и за 19.01.2025г.
С оглед изявленията на защитата за служебна ангажираност, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производство по делото за 12.01.2026г. от
10:00 часа за която дата и час явилите се лица са уведомени от днес, като
следва да се призове подсъдимия.
ДА БЪДЕ ОСИГУРЕН свидетелят с тайна самоличност от
Прокуратурата на 12.01.2025г. от 10:00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за 11:00 часа и свидетелите В. И. К., А. Ю. К., Е. П.
Е., М. Генадиевна П., С. С. И., З. Д. А., Д. А. А., Б. Р. П., Р. Н. К., В. К. С..
ОТЛАГА и НАСРОЧВА за 19.01.2026г. от 10:00 часа, за която дата и
час явилите се в днешното съдебно заседание лица са уведомени от днес, като
следва да се призове подсъдимия.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Г. Г. Ж., Г. В. С., И. А. К., Л. И., З. Ж.
Д., Д. М. М., В. К. Т., д-р Д. И. Г., д-р Е. И. Д., д-р С. К. М., И. Г. Ч., Н. Б. В., П.
П., С. С., К. М., Н. С., Н. Р., Е. Х. Н., М. С. М., Д. А. А., Р. Д. А., И. М. М., М.
Ц. Г..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 240лв. на преводача И. В. А..
/изд. рко/
26
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
27