№ 12305
гр. София , 23.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20211110138617 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.
Образувано е по заявление на (фирма) срещу Р. ИВ. Й. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумата 2566,22 лв. за главница,
представляваща неизплатена заемна сума по договор за заем MicroCredit №9002-
00012617/19.12.2019 г. ведно със законна лихва от 01.07.2021 г. до изплащане на вземането,
с 672,10 лв. за договорна лихва за периода от 30.04.2020 г. до 30.06.2021 г., с 15,17 лв. за
лихва за забава за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2021 г.; 2276,40 лв. за възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги по договор за допълнителните услуги №9002-
00012617/19.12.2019 г., с 51,81 лв. за лихва за забава за периода от 01.05.2020 г. до
30.06.2021 г., разноски по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид изложените фактически твърдения, писмените доказателства и
закона, приема следното:
Потребителят е в положение на по-слабата икономически страна спрямо търговеца от гледна
точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.
Нормативната уредба на ЕС, респ. ЗПК, е въвела редица императивни изисквания, които
ограничават свободата на договаряне с цел обезпечаване защитата на потребителя и баланс
в интересите на двете страни по заемното правоотношение. Заповедният съд, на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, е властен да следи служебно за наличието на уговорки между
страните, които противоречат на закона и добрите нрави, и/или увреждат правата на
потребителя, в който смисъл е Решение от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, I с-в на Съда на
ЕС и измененията в процесуалния закон- ДВ бр.100 от 2019 г.
В заявлението се излагат фактически твърдения, а и от представените по реда на чл. 410, ал.
3 от ГПК писмени доказателства, се изяснява, че паричното вземане за възнаграждение по
договор за предоставяне на пакет допълнителни услуги става изискуемо с подписването му,
1
а плащането му се разсрочва за срока на кредитното правоотношение, на равни месечни
вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Възнаграждението касае
т.нар. допълнителни услуги за посещение в къщи или на удобно място за събиране на
вноската по кредита, безплатно внасяне от името и за сметка на длъжника на месечната
вноска по банкова сметка или в офис на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване
на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в
специални промоции. Предвид това може да се изведе основателно предположение, че т.нар.
договор за допълнителни услуги няма самостоятелен характер, а те могат да бъдат
предоставени само във връзка с усвояване и управление на договора за кредит, тъй като
заемът се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът може да ги ползва.
Възнаграждението обаче се дължи винаги, независимо от фактическото предоставяне на
всяка от услугите, тъй като предварително е обособено като част от дълга по кредитното
правоотношение. Ето защо съдът приема, че паричното вземане произтича от правно
основание, респ. клауза, за което съществува обоснована вероятност, че е противоречи на
добрите нрави и има за цел единствено да заобиколи императивните разпоредби на чл. 10а,
чл. 19, чл. 21, чл. 22 и чл. 33 ЗПК, а освен това покрива хипотезата на чл. 143, ал.1, т. 15 от
ЗЗП за неравноправна клауза, защото налага на потребителя да изпълни своите задължения
/да плати възнаграждението/ дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
Предвид изложеното, искането на дружеството се явява частично основателно при
условията на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, която се прилага и в заповедното
производство, на заявителя следва да се присъдят разноски за платени държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от претенциите му, се
следват разноски за сумата общо 94,21 лв.
Мотивиран така, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза
(фирма) за сумата 2566,22 лв. за главница, представляваща неизплатена заемна сума по
договор за заем MicroCredit №9002-00012617/19.12.2019 г. ведно със законна лихва от
01.07.2021 г. до изплащане на вземането, с 672,10 лв. за договорна лихва за периода от
2
30.04.2020 г. до 30.06.2021 г., с 15,17 лв. за лихва за забава за периода от 01.05.2020 г. до
30.06.2021 г., както и разноски по делото за сумата общо 94,21 лв. за платена държавна такса
и възнаграждение за юрисконсулт, като заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата 2276,40 лв. за възнаграждение за допълнителни услуги по
Договор за допълнителните услуги №9002-00012617/19.12.2019 г., с 51,81 лв. за лихва за
забава за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2021 г., както и за съдебни разноски до пълния
предявен размер от 161,63 лв. – ОТХВЪРЛЯ.
Разпореждането в отхвърлителната му част може да бъде обжалвано от заявителя с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от разпореждането и заповедта за изпълнение да се връчи на заявителя.
ПРЕПИС от заповедта да се връчи на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3