Р Е Ш Е Н И Е
Номер 06.11.2020 год. Град Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд граждански
състав
на двадесети октомври
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев Секретар:
Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гражданско дело номер 05 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от ***, със седалище и адрес на управление: ***, вписано в
Търговския регистър на Агенцията по вписвания, ЕИК ***, представлявано от М.С.
М. – Г. и П. В. Д.- изпълнителни директори, чрез процесуалния представител на
дружеството юрк. К.К., ***, против: В.Д.К., ЕГН: **********,***, с която се
иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищеца
дължи на ответника сумата от 487.68 лева, представляваща стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, да присъди на ищеца
направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С исковата молба са представени
писмени доказателства. Направено е искане за допускане на експертиза.
С разпореждане от 03.02.2020 год.
съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата
молба и доказателствата на ответника.
Ответника не е бил
намерен на известните на съда адреси, поради което и на същия е бил назначен
особен представител, на разноски на ищеца. Особения представител е получил
съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба,
особения представител на ответника счита предявения иск за допустим, но
неоснователен.
В съдебно заседание ищеца, в писмено становище чрез
процесуалния си представител, счита предявените искове за основателни и
доказани. Пледира да бъдат уважени в пълен размер.
Ответника в съдебно заседание се представлява от особен
представител. Пледира за отхвърляне на иска.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Съда
приема за безспорно доказано от събраните по делото доказателства- показанията
на св. К., съдебно техническата експертиза по делото и материалите съдържащи се
в представената по делото полицейска преписка- протокол за ПТП № *** год. АУАН
серия *** год. и НП № *** год. както и докладна записка към тях, че на
16.09.2015 г. около 11.50 часа, в ***, като водач на лек автомобил „***“ модел
„***“, с peг. № ***, ответника, при маневра навлизане в реда на паркирани
автомобили, реализира ПТП с лек автомобил „***“ модел „***“, с peг. № ***,
собственост на св. Р.Н.К.. От същите доказателства, съда приема за безспорно
доказано, че виновният водач- ответника В.Д.К.-
след удара е напуснал мястото на ПТП, с което виновно се е отклонил от проверка
за алкохол. Доказа се също така, че в резултат на пътнотранспортното произшествие е бил увреден лек автомобил „***“
модел „***“, с peг. № ***, собственост на Р.Н.К..
По
делото не се спори и се доказва от приложената застрахователна полица № ***, че собственикът на
увреденото МПС е имал сключена застраховка „каско“ в ищцовото дружество, която
е била валидна към
деня на ПТП.
Не
се оспорва и се доказва от приложената по делото ликвидационна преписка по щета
№ ***, че в съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на
сключения договор за застраховка “Каско“ по застрахователна полица № ***, със срок на валидност от 07.04.2015 г. до
06.04.2016 г. ищцовото дружество е изплатило на собственика на увреденото МПС
застрахователно обезщетение в размер на 477.68 лева и 10.00 лв. ликвидационни
разходи.
Съгласно
заключението на в.л. Т. И., по допуснатата, изслушана и приета от съда,
съдебно-техническа експертиза, щетата на пострадалото при ПТП МПС е в размер на
423,90 лева, като разликата до претендираната от ищеца сума, се дължи на
разлики в количеството на използваните консумативи.
Не се спори, че във връзка с изплатеното
обезщетение, дружеството ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу В.Д.К. за сумата 487.68 лв. главница,
представляваща застрахователно обезщетение изплатено по ликвидационни преписка
по щета № *** и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Безспорно е, че с определение, постановено по гр. дело № *** г.
по описа на ЦРС, е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
При така установената фактическа обстановка и след като
съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Предявени са в условията на главност и
акцесорност искове, с правно основание в чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК и в чл. 89
от ЗЗД.
По допустимостта на иска:
Исковете са предявени от
легитимирано лице, имащо правен интерес от предявяването им, поради което са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността на исковете:
Тъй
като производството е по реда чл. 422 от ГПК, взискателя следва да докаже
факта, от който произтича вземането му, а длъжникът– възраженията си срещу
вземането. В настоящия случай съда счита, че кредитора доказа по един несъмнен
и категоричен начин своето вземане срещу ответника. По делото, съда приема за безспорно доказано, че
ищецът е изпълнил задълженията си да изплати на застрахованото лице, чрез
неговия застраховател, дължимото обезщетение по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност “на автомобилистите. Във
връзка с това и съгласно чл. 274, ал. 2 от Кодекса за застраховането и на
основание чл. 45 и следващите от ЗЗД, с изплащане на застрахователното
обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“, ищеца встъпва в правата на
пострадалия против причинителя на вредата, до размера на изплатеното обезщетение.
Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, ответника следваше да докаже по делото, че е заплатил изцяло дължимите
суми. В подкрепа на това си твърдение, ответника не ангажира достоверни
доказателства.
При това положение, за съда се налага извода,
че предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен
изцяло.
Предвид уважаване на ищцовата претенция, ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски, в размер
на 825,00 лева, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК, както и
направените по заповедното производство разноски в размер на 75,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „***” АД,
ЕИК *** и В.Д.К.,
ЕГН: **********, че В.Д.К.,
ЕГН: **********, дължи на „***” АД, ЕИК ***, сумата от 487.68 лева, представляваща стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК- 24.09.2019 год. до окончателното изплащане на сумите, за които суми в полза на „***” АД, ЕИК ***, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № *** год. по
ч.гр.д. № *** г. по описа на ЦРС.
ОСЪЖДА
В.Д.К., ЕГН: **********,
да заплати на „***”
АД, ЕИК ***,
сумата от 825,00 лева за разноски по настоящото производство, както и сумата от
75,00 лева, за разноски по заповедното производство.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № *** год.
по описа на РС- Царево, като за разноските по настоящото производство да се
издаде отделен изпълнителен лист, по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: