Решение по дело №299/2021 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

21.05.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

14.04.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Константина Кирева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

299

по описа за

2021

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21- 1300- 000075 от 03.02.2021г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП на В.А.И. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 18.01.2021г. около 08.10часа в гр.Кърджали на бул.Беломорски на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят В.И., който счита издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, както и постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага следните съображения: некомпетентност на актосъставителя и на лицето издало наказателното постановление; правната квалификация била непълна; налице е разминаване между описаното в самия АУАН. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъбразно, постановено в нарушение на процесуалните и материалните разпоредби. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но същият е депозирал писмено становище, с което поддържа жалбата по изложените в нея основания.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител е постъпила молба, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство, което счита за завишено с оглед фактическата и правна стойност на делото.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 18.01.2021г. свидетелите Й.Х. и Т.У. били на работа като автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали. Този ден около 8.10ч. двамата се намирали на бул.Беломорски в гр.Кърджали до магазин „Лидл“, където спрели за проверка лек автомобил марка „Ауди А8“ с рег.№ СВ5559МХ с водач жалбоподателя В.А.И.. При нея проверяващите установили, че водачът нямал свидетелство за управление на МПС, което му било отнето, тъй като бил лишен от това право по административен ред. На место жалбоподателят В.И. признал, че му е отнето СУМПС, както и заявил знание по отношение на лишаването му от право да управлява МПС. За констатираното нарушение свидетелят Й.Х. съставил срещу жалбоподателя И. акта за установяване на административно нарушение, който подписал без възражения. Видно от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000629/ 28.12.2020г. водачът В.И. считано от 28.12.2020г. му е било временно отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Това означава, че към датата на нарушението 18.01.2021г. жалбоподателят И. е бил лишен от право да управлява МПС. На тази база на 03.02.2021г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.

Тази фактическа обстановка се установи на база свидетелските показания на Й.Х. и Т.У., от акта за установяване на административно нарушение, чиято доказателствена сила не бе оборена, от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000629/ 28.12.2020г., както и от другите писмени доказателства по делото.

От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена на 04.03.2021г. до наказващия орган, с което е спазен законоустановения 7-дневен срок от датата на връчване на наказателното постановление, което е станало на 25.02.2021г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно връчени според задължителните реквизити на ЗАНН.

Посоченият за нарушен текст на разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП казва, че „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено”. От изложената фактическа обстановка безспорно се установи, че жалбоподателят В.И. е имал качеството на водач на МПС към датата 18.01.2021г., но свидетелството за управление на МПС му е било временно отнето по чл.171 т.1 от ЗДвП, което означава, че е бил лишен от възможността да управлява МПС за определен период от време, който обхваща и инкриминираната дата. По този начин жалбоподателят И. е осъществил състава на посочената разпоредба. Поради това правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност. При правилно изяснена фактическа обстановка и при тези установени и доказани факти, съдът намира, че съставът на посоченото от наказващия орган нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП е реализиран. Неспазването на горното задължение от своя страна е основание за налагане на санкцията по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано и настоящото административно нарушение. Административно наказващият орган е наложил предвиденото в наказателната разпоредба наказание в минимално предвидения възможния размер и вид, а именно глоба от 100лв. Предвид всичко изложено до тук следва обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като се установи безспорно извършеното нарушение от жалбоподателя при спазване на установените процесуални правила, при което е наложено и наказание в законоустановения минимален размер при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са били извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя изложени в жалбата поради следните съображения: не се установи некомпетентност на актосъставителя и на лицето издало наказателното постановление предвид представените по делото два броя заповеди с номера 8121з-825/ 19.07.2019г.и № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на МВР; правната квалификация е относима към извършеното нарушение, поради което водачът е наясно какво е извършил и по кой текст от закона е санкциониран; не е налице разминаване между описаното в самия АУАН, тъй като фактите са ясно описани, поради което нарушителят В.И. е наясно за какво нарушение му е съставен акта.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат платени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е поискано по делото. Ето защо, Съдът     

 

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21- 1300- 000075 от 03.02.2021г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП на В.А.И. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 18.01.2021г. около 08.10часа в гр.Кърджали на бул.Беломорски на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА В.А.И. с адрес *** с ЕГН ********** *** сумата от 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.  

 

                                                                                       Районен съдия: