№ 408
гр. Варна, 05.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000308 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба, подадена от името на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД срещу решение № 120/14.03.2024, постановено по
електронно дело 20233100900275(ТД275/2023г на ОС- Варна), В ЧАСТТА, с
която е бил отхвърлен иска на банката за горниците над установените размери
до претендираните суми на оспорени от длъжника задължения по издадена
заповед за изпълнение за изискуеми вземания по договор за банков кредит за
връщане на предсрочно изискуема главница, просрочена възнаградителна
лихва, начислена лихва за забава до обявена предсрочна изискуемост и
дължими такси.
По предварителните въпроси:
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е
надлежно администрирана. Пълномощните на представителите на
насрещните страни включват овластяване за настоящата инстанция.
Въззивникът е внесъл авансово дължимата такса, съответна на обжалвания
интерес.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият е упражнил право на отговор по
връчената му чрез пълномощник жалба.
По допустимостта на обжалването: Жалбата е депозирана в срок от
ищец, който има интерес да обжалва съдебен акт, с който не е била уважена
претенцията му като кредитор за целия размер от оспорените от ответника
задължения. Въззивното производство по установяване на отречените
размери и обусловено от него определяне на разноските е допустимо.
Доклад по жалбата:
Въззивникът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, чрез адв. З. излага
оплаквания за неправилно установени факти по съдържанието на сключената
сделка и произтеклите от тях правни изводи по валидността на поетите от
1
потребителя задължения. Счита, за необоснован извода за преуреждане на
съществуващите задължения, поети по предходен договор за валутен кредит,
вместо договаряне на изцяло ново кредитиране, само поради посочена му цел
за рефинансиране и превалутиране. Съответно, според въззивника
неправилно новият договор е квалифициран като спогодба по размер на дълга
с новационен характер по отношение на погасявания превалутиран дълг и
затова необосновано валидността на част от новия договор е отречена поради
неравноправен характер на част от предходното договаряне. Въззивникът се
позовава и на съдебна практика допускаща преструктуриране на
съществуващи задължения без новационен ефект, при липса на ясно изразени
намерения на договарящите за заменяна на съществуващ дълг с нов.
Въззиваемата страна А. К. К., чрез адв. Т., оспорва оплакванията, като
сочи съдът правилно е изтълкувал представените доказателства и обосновал
извода си за характера на новия договор като спогодба, предназначена изрично
да погаси несъществуващ отчасти дълг, породен от неравноправни клаузи в
договора за валутен кредит. Счита оплакванията за отчасти противоречиви,
доколкото ищецът основава оплакванията си по фактите както на твърдяно
договаряне на изцяло нов кредит, така и на преструктуриране на
съществуващо задължение. Оспорва относимостта на посочената съдебна
практика, формиране при решаване на казуси по обединяване на кредити,
разсрочване или отсрочване на дълг, какъвто характер на спорното
съглашение не се твърди. Напротив, според тази страна, квалификацията на
новия договор като споразумение за предсрочно погасяване на стар валутен
кредит и пораждане на негово място на ново задължение на
кредитополучателя при условията на нов левов ипотечен договор,
съответства на твърденията на самия ищец в уточнителна молба и
практиката на съдилищата по тези казуси за значението на връзката между
двете кредитни съглашения.
Няма заявени нови доказателствени искания.
В рамките на подготовката си за разглеждане на спора по същество,
въззивният съд преценява, че доводите на страните само отчасти съвпадат с
тези, заявени пред първата инстанция. Въззивникът ищец е основал
претенцията си само на договор № HL71027, като нито в заявлението за
издаване на заповед, нито в исковата молба това пораждащо търсените
вземания договаряне, не е било сочено като продължение на предходното
правоотношение по валутно кредитиране. В уточнението, изискано от съда по
повод поясняване на размерите на претедираните задължения, ищецът само е
конкретизирал начина на предоставяне на главницата по новия договор, без да
е „признавал“ характера му на споразумение за преуреждане на заварен дълг.
Твърденията за договаряне на левовия кредит като превалутиране на
заварен кредит по договор № 33874, са въведени само от длъжника (при
първоначалната му защита в заповедното производство и в отговора по
установителния иск) при обосноваване на възраженията му срещу
валидността на сделката, сключена от него като спогодба по размера на
остатъчното му валутно задължение, при упражнено право по чл. 21 от
договора за валутния кредит. Съответно именно ответникът е очертал правен
спор относно вида на съглашението, като е посочил твърдения за съдържание
на волята на страните(за новационна спогодба), различни от твърденията на
2
ищеца (за изцяло ново кредитиране, поискано и предоставено на клиента като
нов финансов продукт) и с тях е обосновал и възражението си по неговата
действителност. Същевременно, самият ответник е заявил като своя защита и
евентуално прихващане на свои насрещни права, породени от изпълнението
на валутния кредит, като отделно правоотношение, различно от процесния
договор. В доклада си обаче първата инстанция не е посочила ясно, че всяка
от насрещните страни твърди различно съдържание на волята за обвързване
на потребителя и въпреки, че е разпределила най-общо доказателствена
тежест, не е указала ясно, че ищецът следва да установи съгласие на своя
клиент за изцяло ново кредитиране, а ответникът – воля на своя кредитор за
преуреждане на съществуващ дълг. С мотиви, че твърденията на страните се
отнасят за едно и също, макар и „преуредено“ правоотношение на
кредитиране, не са били приети за разглеждне и насрещните права, предявени
като вземания за неоснователно обогатяване поради плащане (а не погасяване
чрез новиране или други начин) на недължими валутни задължения.
Служебният контрол за валидност на съглашения, обвързващи
потребител изисква от въззивния съд да изясни по свой почин и независимо от
оплакванията на страните действителната им воля (Решение
№60079/19.01.2022 по дело №105/2020 на ВКС I т.о.). Това налага на съда да
обяви предварително не само, че ще прилага съответни императивни норми на
ЗЗП(които са били подробно изследвани в обжалваното решение по
отношение на валутния кредит и новото съглашение), но и че ще изследва
самостоятелно съдържанието на уговорките и ще третира доводите и
възраженията на страните като евентуална защита, съответна на точните им
твърдения и така ще разглежда оплакванията, изложени във въззивната жалба.
Затова, ако първото от тях се окаже основателно, ще се наложи въззивния съд
да разглежда и евентуалното възражение за прихващане на неоснователно
платени чрез усвояването на новоотпусната главница в лева на сумите във
франкове(за главница, лихва, разноски и бонус), начислени въз основа на
неравноправни клаузи, нищожни анекси по валутния кредит и споразумението
за превалутиране на левовете във франкове.
Въззивният съд следва самостоятелно да извърши преценка и
съпоставка на целия доказателствен материал в рамките на правомощията си
по разрешаване на спора. Страните са посочили доводите си по приложимия
закон, вкл. и нормите с императивен характер, поради което въззивният съд не
намира за необходимо допълнително предварително да им разяснява
нормативна уредба на материалното право, породено от договаряне на банков
кредит с физическо лице – потребител.
За събиране на становищата на страните по съществото на спора делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн.
чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба срещу решение №
120/14.03.2024, постановено по електронно дело 20233100900275(ТД
275/2023г на ОС- Варна) , В ЧАСТТА с която е отхвърлен иск по чл. 422
3
ГПК, предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу А. К. К. за
установяване на оспорени от длъжник по издадена заповед за изпълнение
изискуеми вземания на кредитополучател по договор за банков кредит
№HL71027/17.03.2015г. за размери, както следва: над 72 485.27лв. до 140
217.10лв. за предсрочно изискуема главница; над 409,56лв. до 3930,89лв.
просрочена възнаградителна лихва; над 45.37лв. до 6796,61лв. начислена
лихва за забава до обявена предсрочна изискуемост и над 88лв. до 321.50лв за
дължими такси и са разпределени разноските по делото.
На осн. чл. 267 ал.2 вр. чл. 146 ГПК УКАЗВА на насрещните страни, че:
1. съдът прилага служебно императивни норми към процесния
договор, като при липса на приложимост на специална уредба (ЗПК и
ЗКНИП) ще отчита служебно императивни норми на общата потребителска
закрила, така както е установена в Директива 93/13/ЕИО (С-96/14, С-421/14,
C-224/19, C-259/19, С-714/22 и други) и изразена в императивни правила на
чл. 143 ЗЗП по отношение на изискванията към доставчика на финансова
услуга да предлага продукти на клиентите си потребители в съответствие с
минимални изисквания за добросъвестно предварително оповестяване на
информацията по чл. 58 от ЗКИ по-подходящ и разбираем за потребителя
начин, гарантиращ възможностите му да възприеме конкретната
икономическа тежест като последица от дадено съгласие за обвързване с
ползване на съответния вид продукт.
2. тежестта на доказване на уговарянето потребителя в съответствие с
изискванията на ЗЗП на правните последици на сключения договор №
HL71027( въз основа на който е възникнало спорното задължение и
кредиторът е начислявал дълг, покрит с приети плащания) се носи от
въззиваемия доставчик, но при възприемане на конкретното съдържание на
волята на страните за съдържание на спорното съглашение(като нов договор,
целящ плащане на заварен дълг по друг договор или като споразумение за
преуреждане на дълг по съхранен, евентуално новиран съществуващ договор)
съдът ще отчита както отделните уговорки в сделката във връзка една с друга,
общата цел на договора, съобразно добросъвестно упражняване на легитимен
интерес на всяка от страните(чл. 20 ЗЗД), така и поведението на страните в
преговорния процес и при изпълнението на тълкуваната сделка (Решение №
220 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6126/2013 г., IV г. о., ГК, Решение
№60079/19.01.2022 по дело №105/2020, I т. о. ТК).
По конкретно, в тежест на банката – кредитор е да установи, че е предоставила
на потребителя потърсено изцяло ново кредитиране, след като е провела
предварително проучване на кредитоспособност на този клиент за ползване на
нов кредитен продукт и му е предоставила надлежно цялата преддоговорна
информация, включително и като е разяснила, че предходното налично
правоотношение се прекратява с изпълнение на задълженията във вида им в
който съществуват без промяна. При установяване на тези обстоятелства като
условие за евентуално предявеното възражение за прихващане, въззвиният
съд ще разглежда и насрещното вземане за връщане на надплатени от
потребителя(чрез усвояване на новата главницата, отпусната по договор №
HL71027) суми, събрани въз основа на неравноправните клаузи в договор №
4
НL33874 до размер на 35 363.03 швейцарски франка.
В тежест на въззиваемия-кредитополучател е да установи твърденията по
възражението си за договаряне на левовия кредит като споразумение,
сключено след отправено от него предложение за превалутиране на
съществуващ валутен кредит по действащ договор № НL33874. При
установяване на това обстоятелство в тежест на банката - въззивник е
доказване на изявен изрично от потребителя отказ от закрила срещу
неравноправни клаузи след разяснен по подходящ и разбираем за него начин
на формирането на част от заварения дълг с прилагане на уговорки, които
според доставчика пораждат съмнение за неговото преимущество в ущърб на
клиента, каквито са уговорките за прехвърляне на финансовия риск, за
едностранно повишаване на лихвения процент, таксите и др. разходи, за
капитализиране на лихви и други подобни.
Дава възможност на насрещните страни с писмена молба с препис за
насрещна страна да посочат допълнителни доказателства по допълнително
указаната доказателствена тежест в двуседмичен срок от връчване на
настоящото определение, като ги предупреждава, че ако предприемат такива
действия по-късно и с това причинят отлагане на производството съдът може
да им възложи отговорност за разноски и глоба по реда на чл. 92а ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 01.10.2024г. от 14.30 часа. Да се
призоват страните, чрез пълномощниците.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че:
процесуални действия могат да се извършват с изявления, подписани с
квалифициран електронен подпис (КЕП) от пълномощници, чиято
представителна власт е учредена по реда на чл. 33 ГПК
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция
могат да подадат заявления чрез портала ЕПЕП
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към
Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника да се приложи препис от
отговора на въззиваемия, наличен към корица.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6