Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 13.06.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на четвърти юни, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 279 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № ІІ-55-239346/16.10.2017г.
по гр.д. № 42467 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 55-ти състав са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх. № 8016273/28.07.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу
С.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес: адв. В.Т., гр.София, бул. „*******, ет. 2 НП, вход от ул. „*******,
с правно основание чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 661,85лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 28.07.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 18 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г.,
както и по издадени фактури в периода от 30.06.2013г. до 31.07.2013г.; сумата от 191,70лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата от 661,85лв. за периода от 31.12.2013г. до 24.06.2016г.; сумата от
71,50лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 28.07.2016г., до изплащането й, представляващи
стойност на възнаграждение за дялово разпределение на енергията за апартамент №
18 в гр. София, ж.к. „*******за периода от
01.11.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 13,41лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата от 71,50лв.
за периода от 31.12.2013г. до
24.06.2016г., като ищецът е осъден да заплати на адв. Тодоров на основание
на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 300лвр. за възнаграждение за
представителство на ответника.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№5158589/26.10.2017. от ищеца по исковете - Т.С.”ЕАД, ЕИК *******в частта, в която
исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че събраните доказателства установяват, че през целия процесен
период ответникът е потребител на топлинна енергия- собственик на имота и това
се установявало от приета по делото искова молба, депозирана от ответника, с
която е навел твърдения, че е собственик на имота. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – С.Й.С., ЕГН **********
е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението е правилно, не бил
собственик на имота през процесния период, не бил и негов ползвател и не бил
потребител на топлинна енергия. Представените от ищеца документи , носещи
подпис за ответника , били оспорени в частта за автентичността им и не били от
естество да установят правата на ответника върху имота. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.”ЕООД,
ЕИК *******не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 8016273/28.07.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу С.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е поискал от съда да осъди ответника на основание чл.
149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 661,85лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.07.2016г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 18 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г.,
както и по издадени фактури в периода от 30.06.2013г. до 31.07.2013г.; сумата от 191,70лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата от 661,85лв. за периода от 31.12.2013г. до 24.06.2016г.; сумата от
71,50лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 28.07.2016г., до изплащането й, представляващи
стойност на възнаграждение за дялово разпределение на енергията за апартамент №
18 в гр. София, ж.к. „*******за периода от
01.11.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 13,41лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата от 71,50лв.
за периода от 31.12.2013г. до
24.06.2016г. Навело е твърдения, че ответникът е бил собственик на имота
през процесния период и като такъв е потребител на топлинна енергия в него,
потребил такава в количества и на стойност за които е предявен иск, изпаднал в
забава на плащането на сумите с изтичането на 30-дневен срок, страните били
обвързани от договор при Общи условия. Посочил е, че дяловото разпределение на
енергията било извършено от Т.С.”ЕООД не било платено възнаграждението за
същото, поради което и се дължали и сумите за дялово разпределение на енергията
и за забава на плащането му. Претендирало е разноски.
Ответникът - С.Й.С., ЕГН ********** в
предоставения му срок е оспорил исковете. Навела е твърдения, че не оспорва
количество и стойност на предявените искове, но не отговаря за заплащането на
сумите, защото не е бил собственик на имота през процесния период, нито е
ползвал същия. Оспорил е автентичността на подписите, положени за него в
представените от ищеца документи. Процесуалният му представител е претендирал
възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Третото
лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД,
ЕИК *******не е изразило становище.
По делото е приет документ,
озаглавен искова молба , подписан от
адв. Тодоров като пълномощник на С.Й.С., срещу Т.С.”ЕАД за признаване за установено
че С.С. не дължи на Т.С.”ЕАД заплащане на суми за топлинна енергия потребена в
апартамент № 18 в гр. София, ж.к. „*******за период януари 2010г. – март 2016г., с твърдения, че
партида за имот била открита на името на С.С. и суми били начислени като негово
задължение, но ищецът не е собственик на имота и не е потребител на
енергия в него, а и задълженията били погасени по давност.
По делото са приети неоспорени от страните договор от 27.07.2001г., протокол от ОС на ЕС,
в която е имота от 25.02.2001г. със списък на
живущи, съгласно които ОС на ЕС е
избрало и възложило на третото лице - помагач на ищеца да извършва дялово разпределение на топлинна
енергията в сградата , към протокола е приложен списък на живущи, сочещ С.С. за живущ в ап. 18.
По делото са приети Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, публикувани в ежедневник на
14.01.2008г., одобрени от ДКЕВР с Решение от
07.01.2008г., Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение от 14.02.2014г.
Прието е извлечение от сметки на
ищеца, съгласно които задълженията за процесния период са в размер на сумите,
за които е предявен иск.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
Съдът приема, че решението, в частта в която са отхвърлени исковете за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за обезщетение за забава
на плащането й е недопустимо, като постановено по недопустими искове,
същото в тази част следва да се обезсили и производството по тези искове следва
да се прекрати. Това е така, защото ищецът е посочил и се установява от
събраните доказателства по делото, че услугата дялово разпределение на
енергията в сградата е предоставена от третото лице-помагач, сключило договор с
ЕС, поради което и съдът приема, че вземането за възнаграждение за така
извършената услуга принадлежи на третото лице-помагач. Вземането за
възнаграждение за дялово възнаграждение на топлинна енергия принадлежи на
правния субект, който е сключил договор за извършване на тази услуга и
извършило същата. Законодателят с разпоредбата на чл. 140 от ЗЕ е посочил , че
в сграда –етажна собственост, дялово разпределение се извършва от лице, регистрирано
да извършва услугата дялово разпределение, избрано от етажни собственици,
сключило договор с тях за същото, който договор задължително сочи условия и начин на
плащане на услугата дялово разпределение. При така разписана нормативна уредба и наведени от
ищеца твърдения, че дялово разпределение е извършено от фирма за дялово
разпределение, без да се твърди, че
това е вземане принадлежи на ищеца, то съдът приема, че в тази част ищецът е
предявил чуждо право и искова молба е недопустима. Предявяване на чуждо право
противоречи на закона-чл. 26 от ГПК.
За пълнота на изложението съдът приема, че следва да добави, че договорите
произвеждат действие само между сключилите го лица, поради което и дори в общи
условия на договора за доставка на топлинна енергия между страните да е
уговорено, че възнаграждението за услугата дялово разпределение се плаща от
длъжника на ищеца, то тази клауза не може да обвърже ІІІ-ти неучастващи страни
по този договор, тоест не може валидно да се прехвърли на ищеца вземането на
фирмата за дялово разпределение за възнаграждение за така извършеното дяловото
разпределение. Договорите могат да обвързват ІІІ-ти лица, които не са страни по
тях само в изключителни случаи, императивно и изчерпателно изброени от
законодателя, сред които не попада процесния случай. Такава клауза от общите
условия, всъщност е нищожна поради противоречие на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД.
В останалата обжалвана част решението е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част, която съдът прие за допустимо:
Предявеният иск е с правно основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за заплащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на
плащане на същото.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към
процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ,
бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Същевременно, съдът приема, че по делото не е
установено, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота за процесния
период. Ответникът изрично е оспорил
това обстоятелство и в тежест на ищеца е било при условията на пълно и главно
доказване да установи по делото това качество на ответника. Доказателства за
собственост върху имота в патримониума на ответника за процесния период не са
ангажирани. Неоснователни са твърденията на ищеца, че представената по делото
искова молба, съдържала признание на правото на собственост на ответника върху
имота, поради което и същото следвало да се приеме за установено по делото.
Приетият по делото документ, озаглавен искова молба, не е установено да е
депозирана в съда и по нея да се е развило исково производство, не е установено
и да е постановено решение на съда, с което да се признава качеството на
ответника на потребител на топлинна енергия в имота. Отделно, с тази искова
молба С.С. изрично е оспорил качеството си на потребител на топлинна
енергия , като е посочил , че не е негов собственик, не го ползва,
че само твърденията на Т.С.”ЕАД са, че
той е потребител на енергия и е открита партида на негово име за имота, но
основание на същото не съществувало. Тези изявления на С.С. по този документ не
съдържат признание на правото му на собственост върху имота и не са от естество
да установят това право. При така възприето и като съобрази обстоятелството, че
други доказателства за правото на собственост на ответника върху имота не са
ангажирани по делото, нито са ангажирани доказателства за друго основание за
възникване на договорно отношение между страните, то съдът приема, че по делото
не е установено валидно договорно правоотношение между страните за процесния
период за доставка на топлинна енергия за битови нужди в апартамент № 18 в гр.
София, ж.к. „Овча купел” бл. 505, вх. В. С оглед гореизложеното съдът приема, че исковете срещу ответника за
заплащане на стойност на топлинна енергия, доставена в имота и на обезщетение
за забава за плащането й за процесниет периоди са неоснователни и решението на районния
съд следва да бъде потвърдено в тази част.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски следва да се оставят в
тежест на възизвника, въззиваемият е претендирал такива, но не е ангажирал
доказателства, че ги е направил , поради което и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
ІІ-55-239346/16.10.2017г. по гр.д. № 42467 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 55-ти
състав в частта, с която са отхвърлени
като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №
8016273/28.07.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******с адрес: *** срещу С.Й.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: адв. В.Т., гр.София, бул. „*******,
ет. 2 НП, вход от ул. „*******, с правно основание чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 71,50лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
28.07.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна
енергия за апартамент № 18 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от
13,41лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от
71,50лв. за периода от 31.12.2013г. до 24.06.2016г. и ПРЕКРАТЯВА производството по исковете в тази част като
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
ІІ-55-239346/16.10.2017г. по гр.д. № 42467 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 55-ти
състав в останалата обжалвана част.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.Й.С., ЕГН ********** за присъждане на съдебни разноски в производството
пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.