№ 59
гр. Разград, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Г.а
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20243300500053 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 289 от 18.12.2023 г. постановено по гражданско дело №
20213310100701 по описа за 2021 година на Районен съд - Исперих, съдът е
постановил следното:
ОСЪЖДА на осн. чл.30, ал.3 от Закона за собствеността Г. П. Г.,
ЕГН – ********** от г*** ДА ЗАПЛАТИ на П. П. А., ЕГН – ********** от
г*** сумата от 199.79лв. представляваща главница на дължими от
ответника 1/2 задължения за местни данъци и такси към Община Исперих
за периода от 02.11.2015г. до 31.10.2019г. за съсобственият имот на
страните – къща находяща се в ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2021г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените на осн. чл.30, ал.3 от Закона за
собствеността искове от П. П. А., ЕГН – ********** от г*** ПРОТИВ Г. П.
Г., ЕГН – ********** от г*** ответникът да бъде осъден да заплати
сумите : 133.03лв. представляваща главница за дължими от ответника ½
част от задължения за потребени общи количества питейна вода
доставени от „ВиК“ ООД град Исперих до имота находящ се в г*** ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 23.09.2021г. до окончателното плащане; сумата от 1128.90лв.
представляваща главница за дължими от ответника ½ част от задължения
1
за потребена ел.енергия доставена от „Енерго - Про“ АД град Варна до
имот - къща находяща се в *** за периода от месец април 2019г. до края на
месец май 2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 23.09.2021г. до окончателното плащане КАТО
НЕДОКАЗАНИ.
Недоволен от това решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ е останал
ищецът П. П. А., който го обжалва. Намира решението в тази му част за
неправилно и незаконосъобразно. Моли в обжалваната част същото да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено решение, с което исковете
бъдат изцяло уважени. Твърди, че от м. април 2019г. до м. април 2022г.
ответникът живял трайно в процесния имот, като ползвал вода и електрическа
енергия поради което дължи заплащането на същите. Съдът не е следвало да
кредитира с доверие показанията на заинтересования свидетел Р.Е., който
сочи, че ответника не е живял в процесния имот, а е отсядал в местен хотел.
Излага подробни съображения.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не
депозира отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивникът се явява лично и с адвокат П. М. П. от АК – Разград, назначен за
повереник на осн. чл. 95, ал.2 ГПК във вр. чл. 23, ал. 2 и ал.3 във вр. с чл. 21,
т. 2 във вр. чл. 26, ал.2 във вр. чл. 25, ал.1 ЗПрП. Поддържа жалбата и излага
подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
В осъдителната му част, решението е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на настоящото производство е само отхвърлителната част на
решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че в обжалваната му част
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно в обжалваната му част, като на основание чл.
272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По делото е безспорно, че страните са братя. На 15.04.2017г. починала
2
майка им М. П.а А.а, след което страните станали са съсобственици по
наследство при равни права на жилищен имот находящ се в ***. Не се спори,
че и до момента партидите за ел. енергия в „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД гр.
Варна и вода във „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Исперих все още
са с титуляр починалата им майка, тъй като никоя от страните не е подала
заявление за промяна на титуляря на партидите. Не се спори, че за процесния
период ищецът е заплащал стойността на ползваните в имота водата и
електрическата енергия в претендираните размери.
Основният спорен въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция е
дали през процесния период ответникът е ползвал имота, респективно дължи
ли претендираните от ищеца разходи за електричество и вода.
Настоящия съдебен състав намира за правилен извода на първата
инстанция, че отговора на този въпрос е отрицателен.
Процесните вземания касаят претенции за възстановяване на платени
от ищеца разноски, които са свързани с непосредственото служене с вещта,
поради което същите не спадат към необходимите разноски, а остават изцяло
в тежест на съсобственика, който лично ползва имота.
Касае се за консумативни разходи, които поначало са свързани с
текущото ползване на имота. Вж. Решение № 1682 от 27.02.2020 г. на СГС по
в. гр. д. № 4789/2018 г. и Решение от 28.01.2021 г. на ОС - Сливен по в. гр. д.
№ 2/2021 г.
В обичайната хипотеза на предоставено ползването на съсобствен
имот, разходите за електричество и вода не представляват тежести свързани с
имота по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС - необходими разноски, нито полезни
такива, а доставки и услуги, предоставяни на конкретния съсобственик, който
ползва имота, и поради тази причина плащането им се дължи единствено от
него, не и от останалите съсобственици. Така и Решение № 9134 от 16.12.2016
г. на СГС по в. гр. д. № 9015/2016 г.
В случаите, в които с общата вещ си служи лично и непосредствено
само един от съсобствениците, каквато е именно разглежданата хипотеза,
текущите разходи във връзка с едноличното ползване на имота се понасят
единствено от фактическия ползвател на общата вещ. В този смисъл е налице
неприложимостта на материалноправната разпоредба на чл. 30, ал. 3 ЗС. Вж.
Решение № 260068 от 12.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 948/2021 г. и
Решение от 28.01.2021 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. № 2/2021 г.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, на осн. чл. 154, ал.1 ГПК, че през процесния период ответника е
ползвал имота. Такова доказване според настоящия съдебен състав не е
извършено. Въпреки, че първоинстанционният съд е предоставил
възможност на ищеца да ангажира гласни доказателства за общото
обитаване на имота /л. 83 - 84 РС/, същият не е довел допуснатия му
свидетел, без да изложи причините за това.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът е бил
3
приел, че ответника е консумирал ток. Изрично в мотивите на
първоинстанционното решение е посочено: „Липсват доказателства по
делото, че в твърденият процесен период от време ответникът
действително е живял в процесният имот и е ползвал ток респ. вода за
своите нужди“.
Следва да се изтъкне, че исковия период е от м. април 2019г. до края
на м. май 2021г. Безспорно е, че ответникът е заплащал сметки за ток след
този период. Това са установява от представените в о.с.з. от 25.10.2022г.
бележки за заплатена сметка на 09.03.2022г., както и през м. февруари 2022г.,
която е касаела периода от м. декември 2021г. до 02.01.2022г. /л. 82 гръб РС/.
Относно разминаването в показанията на двете свидетелки – касиерки,
следва да се изтъкне, че е житейски логично служителките на касите да нямат
точен спомен за обстоятелства относно заплащане на сметки от преди години.
По възражението на жалбоподателя, че съдът неоснователно е дал
вяра на свидетеля Р.Й.Е., тъй като същият е заинтересован и никога не е
посещавал имота.
Свидетелят в своите показания е посочил, че ответникът за процесния
период е работил като шофьор на ТИР, като му е известно, че когато се е
връщал в гр. Исперих, ответникът е отсядал в туристическа спалня и е
заплащал по 15 лв. /л.101 РС/. Съдът намира, че факта, че свидетелят не е
посещавал процесния имот не може да доведе до дискредитиране на
показанията на този свидетел. Липсват и основания съдът да приеме
заинтересованост на свидетеля по смисъла на чл. 172 ГПК.
По възражението на жалбоподателя, че ответникът е направил
признание, че е ползвал имота, тъй като е заявил в о.с.з., че за водата няма
претенции.
Трайната съдебна практика приема, че съдът не е обвързан от съдебно
или извънсъдебно признание на факт или на право, а е длъжен да прецени
същото с оглед на всички установени по делото обстоятелства. Така и
Решение № 166 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3950/2022 г., I г. о., ГК. А
установените по настоящото дело обстоятелства не дават основание да се
приеме, че ответникът е ползвал имота през процесния период.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението в обжалваната част – потвърдено, като правилно.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът, та осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 289 от 18.12.2023 г. постановено по
гражданско дело № 20213310100701 по описа за 2021 година на Районен съд –
4
Исперих В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ.
В осъдителната му част Решение № 289 от 18.12.2023 г. постановено
по гражданско дело № 20213310100701 по описа за 2021 година на Районен
съд – Исперих е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5