МОТИВИ
Към Присъда на
КРС ПО НОХД № 795/2019 година
гр. Кюстендил, 25.03.2020 г.
На 27.05.2019г., на осн.
чл. 247 от НПК, Кюстендилска районна прокуратура е внесла за разглеждане в КРС обвинителен акт против В.К.В., с ЕГН – ********** *** за
извършване на престъпление от общ характер по чл. 212б, ал.1, т.1, вр. с чл. 212, ал.1 от НК .
С разпореждане от 14.06.2019
г. съдията докладчик е насрочил разглеждане
на
делото в Разпоредително
заседание, с призоваване на страните . В хода на това РЗ не са направени
искания от страните за разглеждане на делото по реда на някои от предвидените в
НПК особени правила, поради което и съдът е насрочил открито съдебно заседание
за провеждане на съдебно следствие с
разпит на свидетелите и вещите лица.
Представителят на
държавното обвинение поддържа изцяло внесения в съда обвинителен акт, като
залагайки на събраните в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие
доказателства / писмени и гласни/ изразява становище, че обвинението срещу
подсъдимата е доказано по един несъмнен и категоричен начин
. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и
налагане на наказание „ лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изтърпяването
на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
Подсъдимата се явява в съдебно заседание и не се признава за виновна.
Защитата пледира за постановяване на присъда, с която В. да бъде призната за
невиновна, като твърди недоказаност на обвинението .
Кюстендилският районен
съд, след като събра необходимите за изясняване на делото от фактическа и
правна страна писмени и гласни доказателства
и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност
приема за установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА
ОБСТАНОВКА
В.К.В. е родена на *** ***.
Българка е, българска гражданка, със средно образование, вдовица, пенсионер, с
ЕГН – ********** .
Видно от приложена по
делото справка за съдимост на лицето е видно, че същата
е осъждана, но реабилитирана по право.
В.В. е пенсионер, като в същото време през месеците януари и
февруари на 2017г. осъществявала трудова
дейност като застрахователен агент. За труда си тя получила от
„ДЗИ-Животозастраховане" ЕАД брутен доход по ЗДДФЛ за месец януари 2017г.
в размер на 2.60 лева, а за месец февруари 2017г. в размер на 3.20 лева, а от
„ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД получила брутен доход по ЗДДФЛ за месец януари
2017г. в размер на 15.87 лева, а за месец февруари 2017г. -брутен доход по
ЗДДФЛ в размер на 100.92 лева.
През месец август
2017г. В. решила да кандидатства пред
Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Кюстендил за получаване на целева
помощ за отопление, за което трябвало да попълни заявление-декларация за
отпускане на целева помощ за отопление, изискуемо от разпоредбата на чл. 13 ал.
1 от Закона за социално подпомагане, към което да приложи документи,
удостоверяващи доходите и от предходните шест месеца. За целта обвиняемата
поискала от „ДЗИ-Животозастраховане" ЕАД и „ДЗИ-Общо застраховане"
ЕАД издаване на удостоверения за получените от нея доходи през 2017г. На
09.08.2017г. от „ДЗИ-Животозастрахованс" ЕАД на В.К.В. било издадено
удостоверение изх. № 92-2718/09.08.2017г., в което бил посочен полученият от
същата за месеците януари и февруари 2017г. брутен доход по ЗДДФЛ в общ размер
от 5.80 лева. На същата дата от „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД на В.К.В. било
издадено удостоверение изх. № 92-9749/09.08.2017г., в което бил посочен
полученият от същата за месеците януари и февруари 2017г. брутен доход по ЗДДФЛ
в общ размер от 116.79 лева. Подсъдимата получила лично и двете удостоверения. Тъй като имала
опит като застраховател и търговски работник, тя изчислила, че с прибавяне на
дохода й, получен от „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, общият и доход надвишава
прага за отпускане на целева помощ за отопление, определян съгласно чл. 2 ал. 2
от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление /ред. ДВ бр. 57/14.07.2017г./, поради което решила да не
представя пред Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Кюстендил този
документ и да не посочва в изискуемото от нея съгласно чл. 13 ал. 1 от Закона за
социално подпомагане заявление - декларация за отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво този доход.
На 14.08.2017г. В.В. посетила лично Дирекция „Социално
подпомагане" - гр. Кюстендил. По това време като социален работник, приемащ
на гише и обработващ входящите документи в Дирекция „Социално подпомагане"
- гр. Кюстендил, била разпределена свидетеля В.А.. Подс. В. попълнила и подала
лично в сграда на Дирекция „Социално подпомагане" гр. Кюстендил пред В.З.А.
***, заявление - декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо
гориво № ЗСП-Д-КН/3931/14.08.2017г., в която посочила, че брутният и доход за
предходните шест месеца възлиза на 265 лева х 6 (265 лева месечно) и същият
изхожда само от пенсии, като не отбелязала другите доходи, които била получила
през февруари 2017г., включително от „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД. Към заявлението-декларация В.В. представила и
удостоверение изх. № 92-2718/09.08.2017г., издадено от
„ДЗИ-Животозастраховане" ЕАД, но не представила издаденото и от „ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД удостоверение изх. № 92-9749/09.08,2017г. В. представила
и копие от споразумение за сключен договор между нея и „ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД. Пред св.А. подсъдимата подписала изискуемите декларация
за съгласие за разкриване на данъчна и осигурителна информация, декларация за
съгласие за разкриване на служебна тайна н копие от експертно решение на ТЕЛК.
В.А. приела от подсъдимата
заявление - декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо
гориво № ЗСП-Д-КН/3931/14.08.2017г., заедно със съпровождащото го удостоверение
изх. № 92-2718/09.08.2017г., издадено от „ДЗИ-Животозастраховане" ЕАД, и
другите посочени по-горе документи, сверила данните за съответствие с личния
документ на В. и предоставила пълния комплект от документи, представени от подсъдимата , на свидетеля П.Т. за последваща
обработка. От своя страна Т. насочила подадените от В. документи за проверка в
различни бази данни и институции и изготвила социален доклад за лицето,
отправило искане за отпускане на целева помощ за отопление. Към този момент А.
и Т. не установили, че в заявлението-декларация, подадено от подсъдимата, има
невярно съдържание по отношение на декларираните от същата доходи, доколкото
информацията от НАП за получените от кандидатстващото за целева помощ за
отопление лице за 2017г. се получавала едва през следващата календарна година.
Поради тази причина в социалния доклад Т. изчислила на базата на декларираното
от В. средномесечен доход за отопление на същата за предходните 6 месеца от
189.26 лева, който не надвишавал диференцирания минимален доход за отопление на
заявителката от 193.62 лева, посочила,
че същата отговаря на условията на чл. 2 ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление
/ред. ДВ бр. 57/14.07.2017г./ и предложила отпускане на целева помощ за
отопление. Изготвеният от Т. социален доклад бил съгласуван с началник-отдел в
Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Кюстендил.
На базата на
представеният от В.В. пред В.А. документ с невярно съдържание - заявление -
декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво №
ЗСП-Д-КН/3931/14.08.2017г., директорът на Дирекция „Социално подпомагане"
-гр. Кюстендил издал заповед № ЗСП/Д-КН/3 931/08.09.2017г., с която на
основание чл. 13 ал. 2 от Закона за социално подпомагане на В.К.В. била
отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво в размер на 365.10 лева.
Заповедта била връчена на подсъдимата на 11.09.2017г.
На 18.10.2017г. в с.
Соволяно обл. Кюстендил, чрез местния пощенски клон В.В. получила лично сумата
от 365,10 лева като целева помощ за отопление, която реално не и се следвала,
доколкото била отпусната вследствие на използва от същата документ с невярно
съдържание, на базата на който средномесечният и доход за отопление бил
определен върху само част от брутния доход на същата за предходните шест
месеца, който В. не декларирала в пълнота - реално при изчисляване на базата на
целия и доход, средномесечният и доход за отопление надхвърлял прага за
отпускане на целева помощ за отопление. Паричната сума, отпусната на подсъдимата
за целева помощ за отопление, била собственост на Агенция „Социално
подпомагане", в качеството и на второстепенен разпоредител с бюджетни
средства.
През 2018г. В.В. отново
подала в Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Кюстендил заявление -
декларация за отпускане на целева помощ за отопление, което било обработено от
свидетеля М.М.. Последната се запознала и с издаден през 2018г. документ от
НАП, в който било посочено, че за 2017г. В. е получила доходи, който не е
декларирала при подаването на 14.08.2017г. на заявление-декларация за отпускане
на целева помощ за отопление. М. призовала В. за справка и я уведомила за
констатациите си. Впоследствие подсъдимата представила пред М.М. удостоверение
изх. № 92-9749/09.08.2017г., издадено и от „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД.
Това обстоятелство мотивирало директора на Дирекция „Социално подпомагане"
- гр. Кюстендил да сезира Районна прокуратура - гр. Кюстендил.
По случая на 27.12.2018г.
било образувано ДП и започнало разследване.
На 10.01.2019г.
разследващият орган изпратил чрез кмета на с. Соволяно обл. Кюстендил призовка
за В.В., с указание да се яви за даване на образци за сравнително изследване от
подпис и почерк, като по този начин подсъдимата разбрала за провеждането на
разследване за осъщественото от нея деяние. Това я мотивирало на 04.02.2019г. с
приходен касов ордер № ********** от същата дата да внесе в касата на Дирекция
„Социално подпомагане" - гр. Кюстендил получената от нея, неследваща и се
целева помощ за отопление с твърдо гориво на стойност 365.10лева.
В хода на ДП била
извършена извършена и приета графическа
експертиза, която установила, че подписите след „Подпис 1" на стр. 4 и след
„Декларатор 1" на стр. 4, както и ръкописният текст в заявление
-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво №
ЗСП-Д-КН/3931/14.08.2017г. са изпълнени от В.К.В..
Горната фактическа обстановка , съдът намери
за установена по безспорен начин , кредитирайки изцяло всички приобщени по
надлежния ред доказателствени средства – писмени и гласни.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
С деянието си подсъдимата
В.В. осъществила състав на престъпление
по смисъла на чл. 212б, ал.1,, т.1, вр. с чл. 212, ал.1 от НК за това,че в периода
от 14.08.2017г. до 18.10.2017г. в обл. Кюстендил, чрез използване на
14.08.2017г. в гр. Кюстендил, в сграда на Дирекция „Социално подпомагане"
гр. Кюстендил пред В.З.А. ***, в качеството й на служител в Дирекция „Социално
подпомагане" гр. Кюстендил, на документ с невярно съдържание: заявление -
декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво №
ЗСП-Д-КН/3931/14.08.2017г., е получила на 18.10.2017г. в с. Соволяно обл.
Кюстендил без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в размер
на 365,10 / триста шестдесет и пет лева и десет стотинки/ лева , собственост на
Агенция „Социално подпомагане", представляваща неследваща и се целева
помощ за отопление, с намерение да го присвои, като полученото имущество е
върнато до приключване на съдебното следствие в първоинстнационния съд.
Ощетено юридическо лице
от извършеното от В. престъпление се явява Агенция „Социално подпомагане".
Нанесената от
извършеното от В. престъпление имуществена вреда възлиза на триста шестдесет и
пет лева и десет стотинки и същата е възстановена.
От
обективна страна е налице използване от страна на подсъдимата на документ с невярно съдържание
- заявление - декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо
гориво № ЗСП-Д-КН/3931/14.08.2017г. Невярното съдържание на документа се
изразява в това, че част от отразените в него факти с правно значение -
размерът на получените от нея доходи през шестте месеца преди подаването на
декларацията, не съответстват на действителността, както следва: в
заявлението-декларация В. посочила, че е получила през всеки от посочените шест
месеца само среден доход от 265 лева от пенсия и е декларирала, че е получила 0
лева от други доходи, като реално през февруари 2017г., който месец е част от
въпросния шестмесечен период преди подаване на декларацията, същата е получила
други доходи от възнаграждение като застрахователен агент - от „ДЗИ Животозастраховане"
ЕАД в размер на 3.20 лева и от „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД в размер на
100.92 лева. Подсъдимата В. е използвала посочения документ с невярно
съдържание на 14.08.2017г. в гр. Кюстендил, в сграда на Дирекция „Социално
подпомагане" гр. Кюстендил пред В.З.А.
*** в качеството и на служител в Дирекция „Социално подпомагане" гр.
Кюстендил. В. представила документа пред А. съгласно действащите към момента
нормативни изисквания на чл. 13 ал. 1 от Закона за социалното подпомагане (ред.
ДВ бр. 8/29,01.2016г.), за да й бъде отпусната целева социална помощ за
отопление с твърдо гориво, каквато не и се следвала поради обстоятелството, че
доходите и надвишавали диференцирания минимален доход за отопление и по този
начин създала привидно правно основание за разпореждане от страна на директора
на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Кюстендил със средства,
предназначени за целева помощ за отопление, върху които последният имал
фактическа власт. Чрез използването на документа с невярно съдържание -
заявление - декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо
гориво № ЗСП-Д-КН/3931/14.08.2017г., подсъдимата В. въвела в заблуждение
представителите на посочената институция, вследствие на което със заповед №
ЗСПУД-КНУ3931/08.09.2017г., издадена от директора на Дирекция „Социално
подпомагане" - гр. Кюстендил, на В. била отпусната целева помощ за отопление с
твърдо гориво за 2017г.., която впоследствие В. получила на 18.10.2017г. в с.
Соволяно обл. Кюстендил. По този начин, чрез използването на документа с
невярно съдържание, послужил като средство за въвеждане в заблуждение, В.В.
получила на 18.10.2017г. в с. Соволяно обл. Кюстендил без правно основание
движимо имущество — пари, на обща стойност триста шестдесет и пет лева и десет
стотинки. Посоченото имущество било чуждо за дееца - собственост на Агенция
„Социално подпомагане". На 04.02.2019г., което се явява момент преди
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, подсъдимата В. върнала полученото, чрез използване на
документа с невярно съдържание имущество, което обуславя възможността за
приложение спрямо нея на привилегирования
състав на чл. 212а ал. 1 от НК.
За съществуването на
отговорност по чл. 212, ал. 1 НК е необходимо деецът да е осъществил трите
елемента от състава на наказателната норма: да е използвал документ с невярно
съдържание, неистински или преправен документ, да е получено чуждо движимо или
недвижимо имущество без правно основание и деецът да има намерение да го
присвои . В конкретния случай са налице всички елементи от състава на нормата.
От субективна страна подсъдимата В.В. извършила деянието си при форма на вина
ПРЯК УМИСЪЛ. Същата съзнавала общественоопасния характер на извършеното -
нарушаването на правото на собственост върху предмета на престъплението и
засягането на обществените отношения, свързани с документирането, предвиждала
общественоопасните последици - получаването от нейна страна без правно основание
на чуждо движимо имущество, респективно причиняването на имотна вреда на
собственика на вещите, и е искала настъпването на тези последици. В. използвала
документа с невярно съдържание -заявление - декларация за отпускане на целева
помощ за отопление с твърдо гориво № ЗСП-Д-КН/3931/14.08.2017г. с цел да
заблуди служителите на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Кюстендил
относно размера на получените от нея през шестте месеца, предхождащи използването
на документа, доходи и по този начин да получи чуждо движимо имущество, което
не и се следва. В.В. съзнавала, че ползваният от нея документ е с невярно
съдържание — същата сама изготвила документа и умишлено не посочила в същия
реалния размер на получените от нея през визирания период други доходи, въпреки
че пет дни преди това се била снабдила с удостоверения, доказващи получаването
на такива доходи, едно от които, съдържащо информация за по-високия доход -
удостоверение изх. № 92-9749/09.08.2017г., издадено и от „ДЗИ — Общо застраховане"
ЕАД, умишлено не представила за прилагане към попълненото от пея
заявление-декларация. Подсъдимата В. предвиждала, че с използването на
документа с невярно съдържание ще въведе в заблуждение служители на Дирекция
„Социално подпомагане" -гр. Кюстендил, вследствие на което ще получи без
правно основание чуждо движимо имущество. След като успяла да възбуди
посоченото заблуждение, В.В. получила без правно основание чуждото движимо
имущество с намерение да го присвои — същата получила сумата от 365.10 лева за
неследващата и се социална целева помощ за отопление и се разпоредила с нея
като със своя.
Съобразявайки изложеното
по-горе, съдът призна подсъдимата за виновна
по повдигнатото й обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наказанието, което да
наложи на В. ,
съдът взе предвид всички обстоятелства,
имащи значение за степента на нейната отговорност.
Установи се
по делото, че подсъдимата е пенсионер и същата е в недобро физическо състояние.
Не е осъждана / реабилитирана/ и няма
други регистрирани противообществени прояви.
При определяне на наказанието
съдът се съобрази както с целите на закона по смисъла на чл. 36
от НК, така и с императивните критерии на чл. 54
от НК. Взе предвид от една страна високата степен на обществена опасност на
самото деяние, доколкото се касае за
престъпление свързано сос свободното формиране на воля при разпореждане с държавно имущество .
От друга страна обаче, съдът прие, че самият деец е с изключително ниска степен
на обществена опасност – същата е неосъждана , пенсионерка, няма данни за други противообществени прояви.
Същевременно с това тя е трудно подвижна.
Ето защо съдът намира, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, при които и най-лекото определено в
закона наказание се явява несъразмерно тежко – хипотезата на чл.
55, ал. 1 от НК. Ето защо, съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 2 б. "б" от НК замени наказанието лишаване от
свобода, тъй като не е предвиден най-ниския предел с наказание пробация. В
конкретния случай и във връзка с чл. 42а ал. 2, т. 1и 2 от НК съдът осъди
подсъдимата на това наказание при следните пробационни мерки:
-Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично ;
- Задължителни пробационни срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца
С така определеното наказание настоящият съдебен състав е на мнение,
че ще се постигнат целите, визирани в чл. 36
от НК, а именно: специалната и генерална превенция на закона.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл.
189, ал.3 НПК, подсъдимата В. бе осъдена да заплати сторените разноски в
хода на наказателното производство.
С тези мотиви, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия :