Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

София, 23.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав, в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

               Членове:  Пепа Тонева

                                Марина Гюрова

 

при секретаря А. Луканова.……..…………………………………… и с участието

на прокурора ……………………………………………..……………………. като разгледа

докладваното от ……………….съдия Михайлов ………...……...гр.д. № 5 926... по описа

за 2017 г.,       и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

         Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД, с която обжалва решение № 21 125 от 30.01.2016 г., постановено по гр.д. № 26 307/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 88 състав, в частта, в която са уважени претенциите. В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност на решение, свързани с извода на съда по отношение на неравноправие на клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5 и чл.6, ал.3 от договора, поради противоречие с чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП. В тази връзка се твърди, че съдът неправилно е приел, че липсват доказателства, тъй като от ССЕ се установява, че промените в БЛП се влият от промените на пазарните и финансово-икономически механизми.  Твърди, че необосновани са изводите на съда по отношение на непредвидимостта на договорките, както и че не е приложимо правилото на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Твърди, че съдът неправилно е приел, че не е уговорено едностранно прекратяване на договора, както и че не са налице изключенията на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Оспорва и изводите по отношение на давността, като твърди, че следва да се приложи кратката тригодишна. Навежда твърдения, че съдът не може да вмесва в правоотношенията между страните, с изключение на разпоредбите на чл.299, чл.300 и чл.307 от ТЗ, както и че договора е сключен в шв.франкове. В тази връзка твърди, че клаузата на чл.3 от договора е съществена за кредитното правоотношение и е съобразена с чл.430, ал.2 от ТЗ. В тази връзка твърди, че ако се приемат изводите на съда би се достигнало от договор за кредит в договор за паричен заем. Твърди, че изводите за неравноправието са неоснователни, тъй като съдът не е обсъдил възможността ищецът да не приема условията, както и липсата на възражения. Твърди, че след като договора е обезпечен с ипотека, то същият не попада в приложното поле на ЗПК.  Твърди, че не са налице предпоставките на чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като е установена методиката за определяне на БЛП, както и че е налице хипотезата на чл.144, ал.1, т.1 от ЗЗП. Твърди, че недопустимо е да се  прави внушение от ищеца, че е налице равенство между договор за кредит и заем.  В тази връзка твърди, че лихвата е определена в съответствие със закона от една променлива величина и е твърда надбавка, тъй като сключването на договори с променлива лихва се допуска от чл.58 от ЗКИ. Твърди, че в хода на процеса не е установено значително неравновесие, което по същество представлява основание за неравноправни клаузи. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли претенциите, като претендира и направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

            Ответникът по жалбата Д.Д.И. оспорва същата. Твърди, че в случая е сключен договор без да е предоставена възможност за договаряне на условията, което по същество представлява липса на индивидуална договорка. Твърди, че с уговорките кредиторът си е запазил възможността да променя условията и то в зависимост от външни условия. Твърди, че не са ангажирани доказателства, че промяната в тези външни условия са били разяснени на ищеца.  Твърди, че с предявените искове не се цели промяна между постигната обща воля, а се иска обявяването нищожността на клаузи от договора.  Оспорва твърденията за липса на приложното поле на ЗЗП. Твърди, че липсва методология към договора, а обявяването на сайта не представлява същинска, а схематично изброяване на част от показателите. Твърди, че от приетата експертиза се установява, че не може да се посочи категорично дали размерът на БЛПЖК на бланката в швейцарски франкове отразява състоянието на промените в курса. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно и претендират разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

            Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за  установено от фактическа и правна страна следното:

            От фактическа страна:

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 21 125 от 30.01.2016 г., постановено по гр.д. № 26 307/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 88 състав, че съдът е  осъдил „Ю.Б.“АД да заплати на Д.Д.И., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6 363.26 лв. /като частичен иск от пълния размер на сумата от 9 869 лв./, недължимо платена лихва като част от месечни анюитетни вноски за периода от 03.09.2008 г. до 16.05.2016 г., по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33263/25.03.2008г„ сключен между Д.Д.И. и Ц.Д.И. - от една страна, в качеството им на кредитополучатели, и „Ю.И Е.Д.Б.“АД, ведно с начислената върху нея законна лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 254.36лв. - законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 03.09.2008 г. до подаване на исковата молба /16.05.2016г./, както и сумата от 48.49 лв. /частичен иск от сумата от 1 000лв./ - недължимо надплатена разлика за годишна такса по управление на кредита, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.05.2016 г., и сумата от 40.72лв. - законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 03.09.2008 г. до подаване на исковата молба /16.05.2016 г./, като е отхвърлил предявения иск за главницата за недължимо надвнесена сума за годишна такса за управление на кредита за разликата до пълния предявен размер от 100 лв., както и иска за начислена мораторна лихва върху нея за разликата до пълния предявен размер от 83.08 лв.; осъдил е „Ю.Б.“АД да заплати на Д.Д.И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 686.94 лева - разноски в производството и е осъдил Д.Д.И. да заплати на „Ю.Б.“АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 14 лева - разноски в производството.

           Не се спори, а се установява и от представения по делото договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33263/25.03.2008 г., сключен между Д.Д.И. и Ц.Д.И. - от една страна, в качеството им на кредитополучатели, и „Ю.И Е.Д.Б.“АД - от друга, банката се е задължила да отпусне под формата на кредит - равностойността в швейцарска франкове на 44 000 евро, която кредитополучателят се е задължил да върне на определени месечни анюитетни вноски в срок до 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита /подписване на Приложение №1 към договора/. Видно от договора, страните са уговорили годишна лихва, която кредитополучателят дължи на банката в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на „Ю.И Е.Д.Б.“АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, като към момента на сключване на договора същият е в размер на 4.5 % - чл. 3, ал. 1 от договора за кредит. Страните са договорили, че при просрочие в плащането се дължи и наказателна надбавка от 10 пункта (чл. 3, ал. 3). Съгласно предвиденото в ал. 5 на чл. 3 от договора, действащия БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. В чл. 6, ал. 2 е предвидено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в ал. 3 е предвидено, че размерът на погасителните вноски се променя автоматично при промяна на базовия лихвен процент от страна на банката. Видно от чл. 12, ал. 1 от договора, банката има право едностранно да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове. Страните са договорили солидарност на кредитополучателите.

           От заключението на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), се установява, че е налице разлика между изплатените анюитетни месечни вноски във връзка с промяната на лихвения процент БЛП спрямо първоначално договорения такъв възлиза, която за процесния период - 03.09.2008 г. до м. 05.2016 г. възлиза на 5 566.01 швейцарски франка. Според вещото лице, налице е и разлика между платените такси управление по договора за кредит и размера на първоначално договорените такива според погасителния план, като надплатената част възлиза в размер на 26.51 швейцарски франка. От заключението по експертизата се установява, че по процесния кредит не е била начислявана законна лихва за забава върху дължимите месечни анюитетни вноски и такси управление на кредита. Годишният лихвен процент, приложим при определяне на лихвата по договора, се определя от следните компоненти - базовия лихвен процент (БЛП) за жилищни кредити на банката за швейцарския франк и договорна надбавка, като общият му размер към датата на сключване на договора е 5.65%. Вещото лице твърди, че съгласно действащата методология на банката, компонентите, които определят БЛП са трансферна цена на ресурса и буферна надбавка, като трансферната цена на ресурса от своя страна се влияе от пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Либор, като при определяне на БЛП в швейцарски франкове се следи тримесечния Либор; от рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс; директните нелихвени разходи, като при промяна на някой тези компоненти е налице основание за актуализация на БЛПМФ. Вещото лице твърди, че съобразно правилата, отговорният орган за първоначално и последващо определяне на БЛП е комитетът по управление на активите и пасивите. Промените на БЛП, касаещи процесния договор са били извършвани при промени в пазарните нива някои от компонентите и размера на нелихвените разходи. Промените в БЛПЖК в швейцарски франкове са били повлияни от промените на нивата им на международните и вътрешните пазари. Субективните компоненти при определяне на БЛП на банката са буферната надбавка и директните лихвени разходи по привличания паричен ресурс. Обективните компоненти при определяне на БЛП на банката са прилагания от банката пазарен лихвен индекс Юрибор, Либор или Софибор и компонента „рискова премия” в частта му относима за България, доколкото Банката е регистрирана и функционира съгласно българското законодателство.

От правна страна:

           При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

           Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнение, същият е предявил искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД.

           С атакуваното решение № 21 125 от 30.01.2016 г., постановено по гр.д. № 26 307/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 88 състав, че съдът е  осъдил „Ю.Б.“АД да заплати на Д.Д.И., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6 363.26 лв. /като частичен иск от пълния размер на сумата от 9 869 лв./, недължимо платена лихва като част от месечни анюитетни вноски за периода от 03.09.2008 г. до 16.05.2016 г., по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33263/25.03.2008г„ сключен между Д.Д.И. и Ц.Д.И. - от една страна, в качеството им на кредитополучатели, и „Ю.И Е.Д.Б.“АД, ведно с начислената върху нея законна лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 254.36лв. - законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 03.09.2008 г. до подаване на исковата молба /16.05.2016г./, както и сумата от 48.49 лв. /частичен иск от сумата от 1 000лв./ - недължимо надплатена разлика за годишна такса по управление на кредита, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.05.2016 г., и сумата от 40.72лв. - законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 03.09.2008 г. до подаване на исковата молба /16.05.2016 г./, като е отхвърлил предявения иск за главницата за недължимо надвнесена сума за годишна такса за управление на кредита за разликата до пълния предявен размер от 100 лв., както и иска за начислена мораторна лихва върху нея за разликата до пълния предявен размер от 83.08 лв.; осъдил е „Ю.Б.“АД да заплати на Д.Д.И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 686.94 лева - разноски в производството и е осъдил Д.Д.И. да заплати на „Ю.Б.“АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 14 лева - разноски в производството.

           По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

           По отношение на така подадената въззивна жалба, съдът намира, че същата е подадена в срок и от упълномощено лице, поради което е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

           Релевираните във въззивната жалба твърдения за незаконосъобразност на решението са свързани с изводите на съда по отношение на наличието на неравноправни клаузи от договора. В тази връзка се твърди, че договорът не попада в приложното поле на ЗЗП, тъй като е за жилищен ипотечен кредит, че съдът неправилно е приел, че са налице индивидуално уговорени клаузи от договора, както и че банката едностранно е променяла договорената лихва. Инвокирани са твърдения за неправилно определяне на срока на погасителната давност. Така релевираните основания за незаконосъобразност, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни.

           Частично основателно е направеното във въззивната жалба твърдение, че следва да се приложи давността. Безспорно с разпоредбата на чл.111 от ЗЗД законодателят е предвидил изключение от общата петгодишна давност, по отношение на вземанията за лихви. В конкретния случай се претендира от ищеца вземане, което произтича от неоснователното обогатяване на ответника, което макар и е резултат от неправилно изчислени лихви, следва да се приеме, че се погасява с изтичането на предвидената от закона обща давност. Изискуемостта на вземанията за неоснователното обогатяване настъпва от момента на неоправданото имуществено разместване. Ето защо е неоснователно направеното възражение по отношение на приложението на разпоредбата на чл.11, б.“в“ от ЗЗД. В исковата молба са наведени твърдения, а от заключението на вещото лице се установява, че за процесния период (от датата на сключване на договора за кредит - 25.03.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба) е налице разлика между първоначално договорените месечни анюитетни вноски и реално извършените плащания, т.е. начисляването (неправилното определяне) е за периода 03.09.2008 г. - 16.05.2016 г. С оглед на изложеното, съдът в настоящия си състав намира, че вземанията за периода 03.09.2008 г. до 16.05.2011 г. са погасени по давност. В тази връзка съдът в настоящия си състав намира, че изводите за липса на изтекла погасителна давност са неоснователни. Вноските в размер на 1 987.56 шв.фр. са погасени. Предявените искове за неоснователно обогатяване са неоснователни за посочения период, като погасени по давност.

    По отношение на направеното възражение във въззивната жалба, че договорът е извън приложното поле на ЗЗП, тъй като след сключването на ипотеката се е превърнал в договор за жилищен ипотечен кредит, съдът в настоящия си състав намира, че същото е неоснователно. Константната съдебна практика приема, че договорът за банков кредит дефинитивно определен в чл. 430, ал. 1 ТЗ, е основен вид банкова сделка, разновидност на договора за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД, с предмет предаване на парични суми и акцептни кредити с точно определена в договора цел - предпоставка за самото му съществуване, условия и срок. Съпоставени характерните белези на договора за банков кредит и правната му характеристика на двустранен каузален, възмезден, консенсуален и формален договор с легално определените в чл. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти /ДВ, бр. 52/2007 г./, финансовите инструменти, възприети по същия начин и в § 1, т. 2 от ДР на Закона за публично предлагане на ценни книжа /ДВ бр. 114/99 г. / и в т. 50, б. "а" -б. "д" на чл. 3 от Регламент/ЕС/ № 575/2013 г. на ЕП и на Съвета дават основание да се приеме, че договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет финансови инструменти. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното са както отделните видове банкова дейност, осъществявана от кредитна институция - Банка, според разграничението им в чл. 2, ал. 1 и, ал. 2 от Закона за кредитните институции /ДВ бр. 59/2006 г./ така и предметния обхват на Закона за пазарите на финансови инструменти, в който изчерпателно са регламентирани финансовите инструменти и техния пазар. С оглед на изложеното и възприетото и от настоящия съдебен състав становище по отношение на характера на договора за жилищен ипотечен кредит, следва да се приеме, че изводите относно приложимостта на разпоредбите на ЗЗП по отношение на процесния договор са правилни и законосъобразни, а наведените твърдения за незаконосъобразност на решението са неоснователни.

    По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на решението, свързани с твърденията за неправилни изводи на съда по отношение на наличието на неравноправие в клаузите на договора, като попадащи в приложното поле на чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП и за неоснователното изключване на приложението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП съдът намира същите за неоснователни. В константната съдебна практика е прието, че за да е налице изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП не е достатъчно само едностранната промяна на цената на договора да е свързана с измененията на размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на доставчика на финансова услуга. Изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е неприложимо, когато липсват ясни правила за условията и методиката, при които може да се променя едностранно от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, както и  че дори да се налице условията, посочени в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, валидността на клаузата, свързана с възможност за едностранна промяна на от страна на кредитора на лихвения процент, е обусловена от добросъвестността на търговеца като изискване за поведение по см. на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Така цитираната константна съдебна практика се споделя от настоящия съдебен състав, поради което следва да се обсъди дали са налице ясни правила и за условията и методиката, при които може да се променя едностранно първоначално съгласувания размер на БЛП, както и дали е налице добросъвестност от страна на търговеца, ответник в производството. В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства е налице недобросъвестност на ответника, макар в договора да е предвидена възможност за банката да промени размера на анюитетната вноска в двустранен интерес, както на кредитодателя така и на кредитополучателя, тази възможност е предоставена единствено на волята на банката.

    По отношение на наведения довод, че ако се приемат за нищожни клаузите на договора, то ще се постигне съвпадане между договора за заем и договора за кредит, съдът в настоящия си състав намира, че същият е неоснователен. Обстоятелството, че съдът приема за неравноправни и нищожни клаузи от договора, касаещи размера на договорената лихва не предпоставя това. В качеството си на търговец и в съответствие с разпоредбите на закона, приетото от съда противоречие не предпоставя отпускането на кредит без лихва. Изводите, че така уговорената лихва не са индивидуално уговорени и са уговорени при липса на яснота относно начина на определяне на тази лихва, следва да се възприемат като такива само по отношение на конкретните уговорки. Ако при сключването на договора са изпълнени изискванията за добросъвестност от страна на банката, уговорени са ясни правила за промяна на договорения БЛП, по които страните са постигнали индивидуални уговорености, би предпоставило неоснователност на предявените искове на така предявените основания.

    С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение е незаконосъобразно в частта в която съдът е присъдил суми над 6 316.64 лв. до пълния размер от 6 363.26 лв., като погасен по давност, представляващи част от общо претендирана сума в размер на 9 869 лв. Като неоснователен следва да се отхвърли и предявеният иск за мораторна лихва над сумата от 3 250 лв. до пълния присъден размер от 3 254.36 лв. В тези частти предявените искове следва да се отхвърлят, като неоснователни.

    По отношение на направените изявления за присъждане на разноски в настоящето производство, съдът намира, че същите са основателни. Неоснователно е направеното възражение от страна на въззиваемия, че не следва да се присъждат, предвид липсата на доказателства за извършването им. Видно от доказателствата по делото такива са представени. С оглед изхода на спора въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 1.10 лв., представляваща размера на дължимата държавна такса, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 50 лв., представляваща разноски за един адвокат. Въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 870.80 лв., представляващи разноски за един адвокат, съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.

 

           Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р   Е  Ш   И:

             

                        ОТМЕНЯ  решение № 21 125 от 30.01.2016 г., постановено по гр.д. № 26 307/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 88 състав, в частта в която съдът е присъдил над 6 316.64 лв. до пълния размер от 6 363.26 лв., представляващи недължимо платена лихва като част от месечни анюитетни вноски за периода от 03.09.2008г. до 16.05.2016г., по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33263/25.03.2008г„ сключен между Д.Д.И. и Ц.Д.И. - от една страна, в качеството им на кредитополучатели, и „Ю.И Е.Д.Б.“АД, представляващи част от общо претендирана сума в размер на 9 869 лв., както и в частта, в която е присъдил над сумата от 3 250 лв. до пълния присъден размер от 3 254.36 лв., представляващи мораторна лихва върху вноските, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

                        ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Д.И., ЕГН **********, със съдебен адрес *** срещу „Ю.Б.“АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, офис 9 иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 46.62 (четиридесет и шест лв. и шестдесет и две ст.) лв., представляваща недължимо платена лихва като част от месечни анюитетни вноски за периода от 03.09.2008 г. до 16.05.2016 г., по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33263/25.03.2008 г., сключен между Д.Д.И. и Ц.Д.И. - от една страна, в качеството им на кредитополучатели, и „Ю.И Е.Д.Б.“АД, представляващи част от общо претендирана сума в размер на 9 869 лв., както и за сумата от 4.36 (четири лв. и тридесет и шест ст.) лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 03.09.2008 г. до подаване на исковата молба (16.05.2016 г.), с правно основание чл.86 от ЗЗД, като погасени по давност.

                        ОСЪЖДА Д.Д.И., ЕГН **********, със съдебен адрес *** да заплати на  „Ю.Б.“АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, офис 9 сумата от 1.10 ( един лв. и десет ст.) лв. и 50 (петдесет) лв., на основание чл.78 от ГПК.

                        ОСЪЖДА  „Ю.Б.“АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, офис 9 да заплати на Д.Д.И., ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата от 870.80 (осемстотин и седемдесет лв. и осемдесет ст.) лв., на основание чл.78 от ГПК.

                        Потвърждава решение № 21 125 от 30.01.2016 г., постановено по гр.д. № 26 307/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 88 състав, в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно.

                        Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.

                       

 

 

                   Председател:                                                         Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.