Решение по дело №11377/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  №

 

гр. София, 21.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска

                                                                                            мл.с-я Боряна Петрова

                                                                                            

при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 11377 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 401789,  постановено на 08.05.2018г. по гр.д.№ 80836 по описа на СРС, ГО, 167-ми състав за 2017г. е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.439 от ГПК, че А.Ш.Н. и П.Ш.Б. не дължат на Т.С. ЕАД  по ½ от сумата 5678,87 лева – главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва считано от 27.05.2010г. до окончателното плащане, сумата от 1475,34 лева – лихва за забава за периода от 01.07.2006г. до 22.03.2010г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.07.2010г. по гр.д.№ 7228/2010г., по описа на СРС, 83 състав.

 

С решението ответното дружество е осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК да плати на А.Ш.Н. и П.Ш.Б. сумата от 492,51 лева  съдебно – деловодни разноски в производство пред СРС и на основание чл.78, ал.6 от ГПК да внесе по сметка на СРС сумата от 143,08 лева , дължима за държавна такса.

 

Недоволен от решението е останал ответникът, който го обжалва с въззивна жалба в срок. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното решение е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по недължимостта на главницата, доколкото в изпратената покана за доброволно изпълнение  от ЧСИ такава сума не се претендира, както и сочи че мотивите си СРС е приел, че сумата дължима за главница е бил изплатена от наследодателя на ищците преди да настъпи наследственото правоприемство и за ищците липсва правен интерес да предявяване на такива искове. Твърди още, че решението е неправилно и незаконосъобразно, доколкото са неправилни фактическите и правни изводи, до които първоинстанционният съд е достигнал. При тези аргументи моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете за установяване недължимостта на процесните суми поради погасяването им по давност да бъдат отхвърлени.

 

В срока за отговор по чл.263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна , в който са изложени доводи за допустимост, правилност и обоснованост на атакуваното с въззивната жалба първоинстанционно решение. Молят решението да бъде потвърдено от въззивния съд.

 

Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество.

 

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.  При изпълнение на посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, а що се касае до оплакването за частична недопустимост на решението, поради липса на правен интерес за ищците да предяват претенциите си за установяване недължимостта на процесната главница за доставена топлинна енергия, съдът намира следното:

 

Настоящият състав на въззивния съд приема доводите, наведени от ответника и за частична недопутимост на решението, като произнесено по недопустим иск, за основателни по следните съображения:

 

По смисъла на чл. 124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Отрицателно установителният иск по чл.439 от ГПК, с какъвто е сезиран съдът, като всеки такъв иск предполага ищецът да докаже фактите, от които произтича правния му интерес да предяви иска, а ответникът - фактите, от които произтича неговото право. При липса на правен интерес производството се прекратява. Така е прието и  Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по т.д.№ 8/2012г., ОСГТК на ВКС. В настоящия случай ищците са предявили претенция за съдебно установяване недължимостта на суми по изпълнителен лист от 13.07.2010г., издаден в полза на Т.С. ЕАД  срещу техния наследодател Ш.С.Б.за сумата от 5 678,87 лева – главница за доставена ТЕ, сумата от 1475,34 лева – мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2006г. до 22.03.2010г., законна лихва от 27.05.2010г. до окончателното плащане и разноски в размер на 497,71 лева,  поради погасяването на вземането за тях по давност. Видно от приложените по делото покани за доброволно изпълнение на л.144, л.145 от първоинстанционното дело, изпратени от ЧСИ М.Б.до длъжниците – конституирани наследници на Ш.С.Б., от тях се търси плащане на сумата в размер на ½ от 3 898,76 лева - главница за доставена ТЕ, ведно със законна лихва от 27.05.2010г. до окончателното плащане (която към момента на изпращане на поканата е в размер на 1324,96 лева. Нормата на чл.439, ал. 1 от ГПК предвижда възможността длъжникът да оспори изпълнението, а не изпълнителния лист, чрез иск. В случая изпълнителният титул – изпълнителен лист от 13.07.2010г., е издаден срещу наследодателя Ш.С.Б.за сумата от 5 678,87 лева – главница за доставена ТЕ, сумата от 1475,34 лева – мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2006г. до 22.03.2010г., законна лихва от 27.05.2010г. до окончателното плащане и разноски в размер на 497,71 лева. В образуваното и.д. № 20108380404528 при ЧСИ М.Б.е изпълнявано принудително по отношение на него и до 16.06.2014г. вкл. (видно от отразяване на ЧСИ на гърба на изпълнителния лист) по сметка на взискателя са постъпвали валидни плащания. На 20.06.2014г. длъжникът Ш.С.Б.е починал и като негови наследници по закон в изпълнителното производство са конституирани ищците,  но изпълнението, което е насочено принудително в техния патримониум е вече с други параметри – от ПДИ, получени от ищците на 21.10.2017г., е видно, че главницата по изпълнението е в размер на  3 898,76 лева, в едно със законната лихва от 27.10.2010г. до окончателното плащане. ). В този размер се явява допустим искът на ищците – наследници, размерът на изпълнението, което е насочено принудително спрямо тях и което те респективно могат надлежно по реда на чл.439 от ГПК да оспорват, като се позоват само на нови обстоятелства. От посоченото, следва, че се явява  основателно оплакването на ответника – взискател за недопустимост на ищцовите претенции за сумaтa над 3 898,76 лева и за  сумата от 1475,34 лева – мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2006г. до 22.03.2010г.,  като  в тази му част решението, като постановено по недопустим иск – следва да се обезсили, а исковата молба, в същата част, да бъде върната.

По отношение правилността на решението в останалата му част, по наведените от въззивника доводи за неправилност, настоящият състав  приема следното:

Изпълнително дело№ 20108380404528 при ЧСИ М.Б.е образувано по молба на взискателя Т.С. ЕАД по  изпълнителен лист от 13.07.2010г., издаден срещу наследодателя Ш.С.Б.за сумата от 5 678,87 лева – главница за доставена ТЕ, сумата от 1475,34 лева – мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2006г. до 22.03.2010г., законна лихва от 27.05.2010г. до окончателното плащане и разноски в размер на 497,71 лева.  По делото действително е приложена молба молба от 04.10.2010 година /л.97 от изпълнителното дело/, с която  наследодателят на ищците е поискал да му се разреши да изплати дълга си на разсрочено плащане заради която съдът е приел, че е направено признание на дълга по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД и че давността е прекъсната на 04.10.2010г., но съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС от този момент започва да тече нова погасителна давност за вземането, която бива прекъсната с всяко постъпило по изпълнението плащане. В този смисъл последното валидно извършено действие по изпълнението е на 16.06.2014г.(видно от щемпел, оформен на гърба на изпълнителния лист от ЧСИ), когато е събрана в полза на взискателя сумата от 50 лева. Погасителната давност, предвидена в чл.110 от ЗЗД започва да тече за процесните вземания считано от 16.06.2014г.Тълкувайки разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД, ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Ето защо и съгласно посочените вече мотиви давността за вземанията изтича на 16.06.2017г.

Приложимата в конкретния случай е именно кратката погасителна 3 – годишна давност, доколкото съгласно задължителните указания на ТР № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид което същите се погасяват с изтичане на установената в цитираната норма кратка тригодишна давност.

В периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. не е било предприето нито едно изпълнително действие, което да прекъсне давността. Изпратените до новоконституираните длъжници покани за доброволно изпълнение и получени от тях на 21.10.2017г. не представляват действие по изпълнението, което прекъсва давността. - т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложеното, макар и по други мотиви, решението на СРС, в частта с която е признато за установено, че ищците не дължат на Т.С. ЕАД до размера от по ½ от сумата от 3 898,76 лева ведно със законната лихва от 27.05.2010г. до окончателното изплащане и лихва за забава от 1475.34 лева за периода от 01.07.2006г.до 22.03.2010г. , следва да бъде потвърдено като правилно.

 

 

По разноските:

С оглед приетия изход на спора право на разноски пред настоящата инстанция има жалбоподателят, който прави такова, като претендира възнаграждение за юрисконсулт. Такова се дължи на въззивика, в размер на 50 лева – колкото предвижда наредбата за правната помощ за подаване на жалба по смисъла на чл.25 а от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Предвид крайния изход на спора решението на СРС следа да бъде отменено в частта, с която на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ответника  са били възложени в тежест разноски в размер над сумата от 77,98лева до пълния присъден размер от 142,51 лева за държавна такса пред СРС и в частта, с която на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника е бил задължен да внесе по сметка на СРС държавна такса в размер над сумата от 78,80 лева до пълния определен размер от 143,08 лева.

 

С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен акт, в частта му с която решението на СРС се потвърждава е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

 

Настоящото решение, в частта му с която на основание чл. 130 от ГПК исковата молба е върната, има характера на определение и то, като преграждащо пътя на производството, подлежи на обжалване с частна жалба от ищците пред САС  в едноседмичен срок от уведомяването им.

 

Предвид изложените мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - В въззивен състав

Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 401789,  постановено на 08.05.2018г. по гр.д.№ 80836 по описа на СРС, ГО, 167-ми състав за 2017г., в частта му с която на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.439 от ГПК е признато за установено, че  А.Ш.Н. и П.Ш.Б. не дължат на Т.С. ЕАД  по ½ от сумата над 3 898,76 лева до пълния предявен размер от  5678,87 лева – главница за потребена топлинна енергия и за сумата от 1475,34 лева – мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2006г. до 22.03.2010г за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.07.2010г. по гр.д.№ 7228/2010г., по описа на СРС, 83 състав, като ВРЪЩА в тази й част на основание чл.130 от ГПК искова молба с вх.№2028779/ 14.11.2017г. като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството  по делото в тази част.  

 

ОТМЕНЯ решение № 401789,  постановено на 08.05.2018г. по гр.д.№ 80836 по описа на СРС, ГО, 167-ми състав за 2017г., в частта му с която на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ответника са били възложени в тежест разноски в размер над 77,98лева до пълния присъден размер от 142,51 лева за държавна такса пред СРС и в частта, с която на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника е бил задължен да внесе по сметка на СРС държавна такса в размер над 78,80 лева до пълния определен размер от 143,08 лева.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част като правилно.

 

РЕШЕНИЕТО, в частта му с която на основание чл. 130 от ГПК исковата молба е върната, има характера на определение и то, като преграждащо пътя на производството, подлежи на обжалване с частна жалба от ищците пред САС  в едноседмичен срок от уведомяването им. В останалата му решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: