РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1691
Град Пловдив, 20 септември
2016 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, ІV състав, в открито
заседание на първи септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар
Д.Т., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2884 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.П.Г. *** против уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания за кампания 2014 г. с изх.№ 02-160-6500/15508 от 29.09.2015 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие, с което на жалбоподателя е отказано плащане по СЕПП и НР1.
Според жалбоподателя оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, тъй
като е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материално-правните разпоредби, в несъответствие с
целта на закона. Твърди се, че при подаване на заявлението за подпомагане не са
открити несъответствия, в акта не е посочено фактическото и правното основание,
на което е отказано подпомагането, не е извършена нито една теренна проверка на
заявената за подпомагане площ. Иска се отмяна на оспореното уведомително писмо
и присъждане на разноските по делото. Съображения по съществото на спора са
изложени и в депозираната на 02.09.2016 г. писмена защита.
Ответникът оспорва се жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, като се възразява против
размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е
подадена от лице с правен интерес, за което оспореният акт е неблагоприятен,
тъй като не се признава правото на финансово подпомагане от фондовете на ЕС за
земеделските производители. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, тъй
като уведомителното писмо е съобщено на жалбоподателя на 13.10.2015 г. (л.53 от
делото), а жалбата е подадена на 26.10.2016 г. Всичко изложено налага извод, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
подал заявление за подпомагане с УИН 16/180614/47350 от 20.05.2014 г. за кампания
2014 (л.35, гръб-39 от делото) по СЕПП, СПП, НР1 и Н2000 за имот с номер по
ИСАК 37277-71-1-3, с площ 79,46 ха. Към заявлението е приложена справка от
ИСАК, регистър „Директни плащания“ (л.40 от делото), от която е видно, че при
стартираната проверка още при подаване на заявлението, макар да не са
установени несъответствия, е констатирана грешка – над 0,5 дка от БЗС излиза
извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП. Справката от проверката е
подписана от жалбоподателя, т.е. същият е бил запознат с констатацията,
направена непосредствено при подаване на заявлението за подпомагане.
Междувременно със заповед №
РД-09-807 от 05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен
обновения специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания
2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), и
със заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните
е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели
(СИЗП). На 12.01.2015 г. жалбоподателят е подавал възражение срещу заповедта от
05.12.2014 г. С писмо с изх.№ 94-2935 от 29.05.2015 г. министърът на
земеделието и храните е отговорил, че въз основа на извършените проверки и
процедури по актуализиране на цифровите географски данни за специализирания
слой „Площи, допустими за подпомагане“ 15,01
ха от заявените от жалбоподателя площи за подпомагане попадат извън обхвата на
този слой.
Противно на твърдението на
жалбоподателя, по делото бяха представени доказателства, че писмото на
министъра от 29.05.2015 г. е изпращано на жалбоподателя двукратно и двукратно е
връщано с отбелязване от пощенския оператор, че пратката не е потърсена. Доколкото
това писмо не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, тъй като няма характер
на индивидуален административен акт, съдът намира, че въпросът относно неговото
съобщаване на жалбоподателя няма пряко отношение към предмета на настоящото
дело и не следва да бъде коментиран. На съдебен контрол подлежи самата заповед
на министъра за одобряване на окончателния специализиран слой „Площи, допустими
за подпомагане“ за кампания 2014 (заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г.),
каквото действие обаче нито жалбоподателят твърди да е извършвал, нито са
представени доказателства за това. Ето защо следва да се приеме, че тази
заповед е влязла в сила по отношение на жалбоподателя и границите на одобрения окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2014, касаещи
неговия имот, не могат да бъдат преразглеждани или променяни.
С оспореното писмо – предмет на настоящото дело – на жалбоподателя е
отказано плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) на основание
чл.43, ал.4 ЗПЗП, във връзка с чл.43, ал.3, т.4 и 6 ЗПЗП, тъй като БЗС 37277-71-1-3
заявената за подпомагане площ не се стопанисва и попада извън специализирания
слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2014 г., както и на основание чл.12
от Наредба № 1от 03.04.2008 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013, тъй като кандидатът е
заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън
специализирания слой „Площи в
добро земеделско състояние“ за 2014 г.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства –
заповед № РД 09-484 от 18.07.2014 г. на министъра на земеделието и храните и
протокол № PDV-3-MV-13836 от 06.11.2014 г. (л.104-124
от делото) – се установява, че на директорите на областните дирекции
„Земеделие“ е било наредено да организират извършването на теренни проверки на
място на физическите блокове, попадащи на територията на тяхната дирекция,
съгласно приложена към заповедта методика и от нарочно определени служители,
констатациите от които проверки са били отразени в приложения протокол.
Доколкото блокът на жалбоподателя не фигурира в протокола от теренните
проверки, следва да се приеме, че такава проверка не е извършена, в какъвто
смисъл е и служебната бележка, издадена от кмета на град Клисура (л.125 от
делото). Неизвършването на теренна проверка не е бил спорен факт между страните,
доколкото процесуалният представител на ответника не е твърдял обратното. Следователно
твърдението на жалбоподателя за допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила следва да се приеме за доказано.
В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят С.Д.З., чиито
показания съдът не кредитира, защото са изключително общи и неконкретни и не
установяват по безспорен начин точното местонахождение и броя на пасищата,
които жалбоподателят е почиствал. Съответно тези общи и неконкретни показания правят
невъзможна съпоставката на идентификационните белези на пасищата, за които
говори свидетеля, с БЗС, за което е отказано финансиране за кампания 2014, за
да може да се направи извод за съвпадение и идентичност между тях. Свидетелят
говори за няколко пасища в района на Красново и Кръстевич, докато заявеното за
подпомагане е само едно в района на град Клисура (според служебната бележка на
кмета на Клисура имотът попада в Национален парк „Централен Балкан“). Отделно
от това инцидентните две посещения на свидетеля на пасището според настоящия
съдебен състав не могат да се приемат като доказателство, че свидетелят има
трайни и непрекъснати, непосредствени впечатления за стопанисването на земята
от страна на жалбоподателя. Т.е., от разпита на свидетеля не се установиха нови
факти от значение за настоящия правен спор и не се доказа, че жалбоподателят е
стопанисвал заявената за подпомагане земя в нейната цялост.
В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза,
чието заключение съдът не кредитира, тъй като отговорите на вещото лице на
поставените въпроси не представляват изводи, базирани на специалните знания на
съдебния експерт, а прочит на уведомителното писмо и на документите, съдържащи
се в административната преписка. Вещото лице няма удостоверителни функции,
съответно констатациите му относно извършените административни проверки не
могат да бъдат ценени, а тези проверки следва да бъдат доказани със съответните
писмени документи, каквито се съдържат в преписката.
При тези доказателства съдът намира, че жалбата е неоснователна.
При извършената проверка на всички основания, посочени в чл.146 АПК, както
и във връзка с наведените от жалбоподателя възражения, съдът намира, че
уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби.
Съгласно чл.43, ал.3, т.4 и 6 ЗПЗП Разплащателната
агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за
директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, и
когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по
чл.33, ал.1 за съответната година. В настоящия случай безспорно е установено
наличието на двете хипотези на цитираната правна норма.
В случая по безспорен начин се доказа, че заповед №
РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване
на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели
(СИЗП), не е била обжалвана от жалбоподателя и е влязла в сила. По безспорен
начин е доказано също, че частта от 15,01 ха от заявения за подпомагане от
жалбоподателя блок попада извън този слой, доколкото в хода на съдебното
производство жалбоподателят не успя да обори материалната доказателствена сила
на констатациите от административните проверки по ИСАК. Следва да бъде
подчертано, че този факт е бил известен на жалбоподателя още през 2014 г. във
връзка с издадената заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г. на министъра на
земеделието и храните за одобряване на обновения специализиран слой „Площи в
добро земеделско състояние“ за кампания 2014 и въпреки подаденото от него на
12.01.2015 г. възражение против заповедта имотът не е бил включен изцяло в окончателния
специализиран слой. Т.е., безспорно се установява наличието на посочените в
оспореното уведомително писмо предпоставки.
Не се споделя възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от страна
на административния орган, състоящо се в неизвършване на теренни проверки. Макар
неизвършването на теренна проверка само по себе си да представлява нарушение на
процедурата, това нарушение не може да бъде квалифицирано като съществено в
случая, доколкото констатацията за наличие на площ, попадаща извън
специализирания слой, е направена още при изработването на цифровата ортофото
карта, като не е било уважено възражението на жалбоподателя за цялостното
включване на имота в този слой. От друга страна, по безспорен начин е
установено наличието на обективна причина за неизвършването на теренната
проверка поради липса на физически достъп до блока и разрушени пътища. Т.е., изключването
на 15,01 ха от имота на жалбоподателя, заявен за подпомагане, от специализирания
слой „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2014 налага извод, че
дори да е налице някакво нарушение на административнопроизводствените правила,
то това нарушение не е съществено, защото не се е отразило на правилността на крайните фактически и
правни изводи на административния орган. Съответно такова несъществено
нарушение не може да обоснове отмяна на оспорения административен акт.
Не са допуснати и твърдените процесуални нарушения по
чл.26, чл.28, чл.34, чл.35 и чл.36 АПК, тъй като установяването на ползването и
поддържането на БЗС 37277-71-1 в добро земеделско състояние е следвало да стане
в производството по издаване на заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на
министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран
слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2014, а не в настоящото
производство, която заповед има преюдициално значение за решаване и на
настоящия въпрос.
Водим от изложеното, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния
представител на административния орган за присъждане на разноски за
възнаграждение за вещото лице и на юрисконсултско възнаграждение искането като
основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ДФЗ, Разплащателна агенция
сумата 550 лева, от които 300 лева за юрисконсултско възнаграждение съгласно
чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 250 лева за възнаграждението за вещото лице. Затова и на основание чл.172, ал.2 и
чл.143, ал.4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.Г., ЕГН **********,***, против уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания за кампания 2014 г. с изх.№ 02-160-6500/15508 от 29.09.2015 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие, с което на жалбоподателя е отказано плащане по СЕПП и НР1.
ОСЪЖДА А.П.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна
агенция сумата в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: