РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Благоевград, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Членове:Миглена Кавалова
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500227 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от А. В. М., ЕГН **********,
против Решение № 844/13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2826/2023 г. по
описа на РС – Благоевград.
С обжалваното решение № 844/13.11.2024 г. по гр. д. № 2826/2023 г. по
описа на РС – Благоевград, съдът е признал за установено на основание чл.
422 от ГПК, че А. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ул. ***, дължи на В. Б.
К., ЕГН **********, от гр. Б., ж. к. *** следната сума, която е била предмет на
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 540 от 09.06.2023 г.,
издадена по ч. гр. д. № 1206/2023г . на Районен съд – гр. Благоевград, а
именно: сумата от 3710,00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация
/разрешение за ползване/ на сградата в срок до 01.03.2023 г., съгласно т. 4 от
нотариален акт № *** г. на нотариус И.К. в нот. Камара с район на действие-
1
РС- Благоевград, която сума е дължима за времето от 02.03.2023 г. до
24.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /08.06.2023 г./ до окончателното погасяване.
Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските. Ю
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. В.
М., ЕГН **********, чрез адв. Д. М. С., с която обжалва Решение №
844/13.11.2024 г. по гр. д. № 2826/2023 г. по описа на РС – Благоевград, като
твърди, че същото е неправилно.
Сочи, че неправилно е прието от страна на първоинстанционния съд, че
неустойката не противоречи на добрите нрави, като в казуса, тя обезпечавала
изпълнението в срок /до 01.03.2023 година/ „на задължение на ответника да
извърши всички довършителни работи по строителството на процесната
сграда, както и да снабди ищеца - купувач с удостоверение за въвеждане в
експлоатация/разрешение за ползване на сградата. Ответникът не е сторил
това“. Твърди, че съдът не е направил необходимото разграничение на двете
самостоятелни задължения - за извършване на всички довършителни работи
на сградата, както и самостоятелното задължение за снабдяване на същата
тази сграда с удостоверение за въвеждане в експлоатация. Сочи, че
добросъвестно и с грижата на добрия стопанин ответникът е изпълнил
задълженията си, като „закъснялото“ въвеждане на сградата в експлоатация
/въпросното удостоверение/, издадено вместо на 01.03. на 24.04. същата
година, се дължи именно на поведението на ищцата. Твърди, че ищцата е
осуетила навременното въвеждане в експлоатация на сградата, което било
установено по делото.
Сочи, че ищцата била уведомена за издаденото удостоверение за
въвеждане в експлоатация много преди образуване на заповедното
производство и ответникът не е дал повод за образуване на делото. В жалбата
въззивникът подробно описва свидетелски показания, като сочи, че ищцата не
е претърпяла каквито и да било вреди от неизпълнението в срок до 01.03.2023
г. на задължението по т. 4 от Нотариалния акт, тъй като още преди сключване
на окончателния договор за покупко - продажба на апартамента, оформен в
нотариален акт, К. е въведена във владение. Твърди, че не е налице виновно
неизпълнение на договорно поето задължение от ответника и че
претендираната неустойка е прекомерно завишена.
2
Сочи, че неправилно съставът на съда е уважил предявения иск, тъй
като уговорката по т. 4 от процесия договор, обективиран в нотариален акт №
*** вписан в СлВп - Благоевград, с вх. peг. № ** е нищожна като
противоречаща на добрите нрави.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
обжалваното решение и да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от В. Б. К., чрез
пълномощник адв. А. К., с който оспорва изцяло въззивната жалба, като счита
същата за неоснователна. Сочи, че правилно в обжалваното решение е прието,
че предявеният иск за установяване на претендираната сума по иска за
неустойка, е основателен, тъй като когато страната по една договорна сделка
съзнателно не съобразява поведението си с посочените законови норми и не
изпълнява договорните си задължения точно, добросъвестно и с необходимата
грижа, налице е виновно неизпълнение на договора, съставляващо основание
за ангажиране на договорната отговорност на неизправната спрямо
изправната страна.
Въззиваемият твърди, че по делото е спорно единствено дали
уговорената в договора за покупко - продажба неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, както и дали същата не е прекомерна, както и
дали забавата за неизпълнението на задължението на ответника - продавач да
извърши в срок всички довършителни работи по строителството на
процесната сграда и да снабди ищеца-купувач с удостоверение за въвеждане в
експлоатация/разрешение за ползване на сградата се дължи на поведението на
ищеца - купувач. Сочи, че правилно съдът в обжалваното решение е намерил,
че същата не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като
уговореният размер от 0,1 % върху цялата продажна цена на обекта от 70 000
лв. за всеки ден забава, но не повече от 6,6 % за всяка година просрочие върху
продажната цена не нарушава принципа на справедливост, цитирайки т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тьлк. д. № 1/ 2009 г. на О. на ВКС,
съгласно която, неустойката не е нищожна при липса на уговорен краен
предел за начисляването й. За процесния период - 02.03.2023 г до 24.04.2023 г.,
е за 53 дни х 70 лв. = 3 710,00 лв., която сума не надвишава предвидената в
нотариалния акт максимална годишна неустойка в размер на 4620,00 лв.
3
Твърди, че в настоящия случай не е проведено доказване от страна на
ответника, че е изпълнил задълженията си по договора. Сочи, че писмените
доказателства не установяват задължение по договора за покупко-продажба от
страна на ищеца, да съдейства при снабдяването на сградата с документи, а
установяват задължение за плащане от ответника - продавач, който е поел
задължение да извърши всички довършителни работи по строителството на
сградата, в която се намира продавания обект, както и да снабдят купувача -
ищец с удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в срок до
01.03.2023 год., което задължение не е изпълнено в срок.
Твърди, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че вината за
закъснялото снабдяване с разрешението за ползване на сградата е единствено
и само на ищцата и че ищцата и ответника са имали спорове относно това,
дали са били извършени всички довършителни работи по процесната сграда.
Сочи, че в тази връзка ищцата е възразявала относно подписване на акт-
образец 15, тъй като не са били довършени CMP-та в сградата, касаещи
парапети, капаци на шахти, включително и в гаража, капаци и решетки, които
касаят английски двор, парапети, които касаят жилищните етажи, неизпълнена
вертикална планировка и др. Сочи че, всички тези недовършени СМР са
описани в нарочно възражение, приложено към Констативен протокол от
31.03.2023 г. на нотариус К.М., съставен при подписването от страна на К. на
Акт- образец 15 за сградата, в която се намира и процесното жилище.
Твърди, че видно от приетите по делото писмени доказателства-Заповед
№ 22/17.02.2023 г. и Заповед № 17/03.02.2023 г. и двете на гл. Архитект на
общ. Благоевград се установява, че майката на ответника по делото /св. М.а/, в
качеството и на възложител, е инициирала производство по изменение на
одобрените инвестиционни проекти, по реда на чл. 154 от ЗУТ, като с тези си
действия възложителите, в това число и ответника, сами са се поставили в
забава, поради което и опитите им, тази забава да се вмени във вина на ищцата
са несъстоятелни.
Въз основа на гореизложеното се моли да атакуваното решение да бъде
потвърдено, като се претендират разноски.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
4
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции,
поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от
които безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти.
Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и
всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Те не съдържат
противоречиви доказателствени данни за относимите обстоятелства и
еднозначно установяват фактите, предмет на спора. В мотивите му ясно е
отразена извършената от съда оценъчна и логическа дейност по обсъждане и и
оценка на доказателствата и направените въз основа на тях фактически и
правни изводи.
С исковата молба щецът е изложил твърдения, че че с нотариален акт №
*** г. на нотариус И.К. в нот. Камара с район на действие-РС-Благоевград,
страните са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот с
административен адрес: Благоевград, ул. „Пейо Крачолов Яворов“ № 37, ет. 3,
ап. 6, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.627.120.1.6, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006 година на Изпълнителния директор на
АК, с адрес на имота: гр. Благоевград, ул. „Пейо Крачолов Яворов“ № 37, ет.
3, ап. 6, който самостоятелен обект се намира на етаж 3, в сграда с
идентификатор 04279.627.120.1, предназначение: жилищна сграда със
смесено предназначение, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 04279.627.120, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 91.42 кв.м., с
прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата,
5
СКЛАД с площ от 2.61 кв.м, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: 04279.627.120.1.5, 04279.627.120.1.1; под обекта:
04279.627.120.1.29; над обекта: 04279.627.120.1.12.
Поддържа, че договорената и заплатена цена на обекта е в размер на 70
000 лв., като в точка 4 от посочения по-горе нотариален акт, страните са
договорили неустоечна клауза, съгласно която продавачът-А. М., се задължил
да извършил за своя сметка и съгласно одобрените проекти, всички
довършителни работи по строителството на сградата, в която се намира
продавания обект, както и да снабди купувача, тоест-ищеца, с удостоверение
за въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване/ на сградата, в срок до
01.03.2023 г. При неизпълнение на тези задължения в уговореният срок,
продавачът се е задължил да заплати на купувача неустойка в размер на 0,1%
върху цялата продажна цена на обекта за всеки ден забава, но не повече от
6,6% за всяка година просрочие върху продажната цена. Ищецът смята, че
дължимата се неустойка при просрочие е в размер на 70 лв. на ден.
Излага, че срокът за снабдяване на сградата с удостоверение за
въвеждане в експлоатация не е бил спазен от продавача, с оглед на което
последният дължи заплащането на неустойка, като забавата за периода от
02.03.2023 г. до 07.06.2023 г. /датата преди подаване на заявлението/ е било
общо 97 дни. Заявява, че за същите при неустойка в размер на по 70 лв. на ден,
дължимата сума е в размер на общо 6 790 лв. Тъй като в нотариалния акт е бил
договорен праг на неустойката, дължима от продавача, който е до 6,6 % на
година, върху размера на продажната цена на обекта /70 000 лв./, то
максимално дължимата се сума, като неустойка била в размер на 4 620 лв.
Излага, че след образуването на заповедно производство по подадено от него
заявленеи за издаване на заповед за изпълнение /ч. гр. д. № 1206/2023г. на РС
– Благоевград/ бил уведомен, че ответникът се е бил снабдил с удостоверение
за въвеждане в експлоатация на сградата на 24.04.2023 г., поради което
заявява, че забавата на ответника била от 02.03.2023 г. до 24.04.2023 г.
В тази връзка иска заплащане на неустойка за забава в размер на 3710
лв. за периода от 02.03.2023 г. до 24.04.2023 г.
Навежда, че за претендираната сума по ч. гр. д. № 1206/2023г. на РС -
Благоевград е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК,
която е била връчена на длъжника, като същият в законоустановения срок е
депозирал писмено възражение.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск. Не
оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за
покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.627.120.1.6, с предназначение: жилище, апартамент, с площ по
документ: 91,42 кв.м., с прилежащи части: съответните идеални части от
общите части на сградата, склад с площ 2,61 кв.м, като договорът е бил
обективиран в нотариален № ***г., вписан в СлВп - Благоевград, с вх. peг. №
***
6
Твърди, че в договора било посочено, че имотът се продава за сумата от
70 000,00 лв., от която 39 000,00 лв. била заплатена авансово на продавача по
банков път преди подписване на нотариалния акт, а остатъка от сумата в
размер на 31 000,00 лв. ще бъде изплатена от купувача на продавача по
посочена банкова сметка в тридневен срок от подписване на договора.
Заявява, че в т. 4 от нотариалния акт било посочено, че продавачът се
задължавал да извършил за своя сметка и съгласно одобрените проекти,
всички довършителни работи по строителството на сградата, в която се
намира продаваният обект, както и да снабди купувача с удостоверение за
въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване на сградата, в срок до
01.03.2023г./, както и че при неизпълнение на посочените задължения в
уговорения срок, продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 0,1 %
върху цялата продажна цена на обекта за всеки ден забава, но не повече от 6,6
% за всяка година просрочие върху продажната цена. Поддържа, че след
сключване на нотариалния акт е било издадено удостоверение за въвеждане на
сградата в експлоатация.
Излага, че многократно (преди 01.03.2023г.) ищцата е била канена
устно, както от ответника А. М., така и от неговите родители (А. и В.М.) да
подпише Акт (Образец 15), като всички останали собственици са подписали
Акт образец 15. Счита, че отношенията между ищцата и ответника са били
влошени. Навежда, че тъй като устно отправените покани до ищцата не дали
резултат била изготвена нотариална покана оформена на 27.03.2023 г. от
нотариус К.М., която била лично връчена на В. К. на 27.03.2023 г.
Не се оспорва, че действително за сградата е издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване след дата 01.03.2023г./, но
твърди, че същото било по вина на ищцата, тъй като ако същата била
подписала Акт обр. 15, то за сградата издаденото удостоверение за въвеждане
в експлоатация щяло да бъде издадено много преди 01.03.2023 г., тъй като
сградата била напълно завършена, като са били издадени и всички книжа.
Заявява, че след издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация, е
проведено събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищната
сграда с участие и на ищцата, на което майката на ответника, А. М.а, е връчила
на всеки един от съсобствениците на самостоятелни обекти карта с клиентски
номер и данни за индивидуалната партида за ел. енергия на съответния обект,
както и със заверено копие на удостоверение за въвеждане на сградата в
експлоатация, които са били предоставени и на ищцата.
За вземането по така предявения установителен иск е била издадена
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с №
540 от 09.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1206/2023г. на Районен съд – гр.
Благоевград.
От представените писмени доказателства се установява, че между
страните е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № *** г., вписан в СлВп - Благоевград, с вх. peг.
7
№ *** по силата на който ответникът е продал на ищеца самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 04279.627.120.1.6, с предназначение: жилище,
апартамент, с площ по документ: 91,42 кв.м., с прилежащи части: съответните
идеални части от общите части на сградата, склад с площ 2,61 кв.м.
Установено е и не се спори от страните и че ищецът-купувач е платил на
ответника-продавач продажната цена в размер на 70 000 лв., както и че в
договора за покупко-продажба е била уговорена неустойка в размер на 0,1%
върху цялата продажна цена на обекта за всеки ден забава, но не повече от 6,6
% за всяка година просрочие върху продажната цена за неизпълнение в
уговорения срок /до 01.03.2023 г./ на задължението на ответника да извърши
всички довършителни работи по строителството на процесната сграда, както и
да снабди ищеца-купувач с удостоверение за въвеждане в
експлоатация/разрешение за ползване на сградата.
За процесната сграда е издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация/разрешение за ползване след дата 01.03.2023г., а именно на
24.04.2023 г.
По делото са разпитани свидетели А.Л.Б., Х.Р.С., А. А.М. и М.Б.Т.
относно отношенията между страните във връзка със сключения договор и
изпълнението по него.
Спорни по делото са обстоятелствата дали уговорената в договора за
покупко-продажба неустойка е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, както дали същата не прекомерна. Спорни са и обстоятелствата дали
забавата за неизпълнението на задължението на ответника-продавач да
извърши в срок всички довършителни работи по строителството на
процесната сграда и да снабди ищеца-купувач с удостоверение за въвеждане в
експлоатация/разрешен
При така установените обстоятелства, които напълно съвпадат с
приетите от районния съд фактически констатации, настоящият въззивен
състав изцяло споделя и направените от него правни изводи и счита
оплакването за неправилно приложение на материалния закон за
неоснователно.
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 710 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за снабдяване с удостоверение за въвеждане в
експлоатация /разрешение за ползване/ на сградата, в срок до 01.03.2023 г.
съгласно т. 4 от нотариален акт № *** г. на нотариус И.К. в нот. Камара с
район на действие-РС- Благоевград, която сума е дължима за времето от
02.03.2023 год. до 24.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение в съда /08.06.2023 г./ до окончателното погасяване.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД „Неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
8
да е нужно те да се доказват”. Следователно фактическият състав за
пораждане на вземане за неустойка включва изискуемост на главното
задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от страна на длъжника
по договора. Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на
принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните
уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Неустойката е винаги форма на договорна отговорност.
Правилно първоинстанционният съд е приел и аргументирал
становището си, че в случая не е налице нищожност на клаузата за неустойка,
тъй като същата нито противоречи на добрите нрави, нито излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата
обезпечава изпълнението в срок /до 01.03.2023 година/ на задължение на
ответника да извърши всички довършителни работи по строителството на
процесната сграда, както и да снабди ищеца-купувач с удостоверение за
въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване на сградата. Ответникът не
е сторил това, като е снабдил ищеца-купувач с удостоверение за въвеждане в
експлоатация на процесната сграда едва на 24.04.2023 г. Съдът намира, че
ответникът не е изпълнил добросъвестно и с грижата на добрия стопанин
задълженията си по договора за покупко-продажба. При това положение и на
основание процесния договор ответникът-продавач дължи компенсаторна
неустойка за забавено изпълнение.
Не се установи това изпълнение да е поради недобросъвестно
поведение на ищцата, каквито твърдения са изложени от ответника както в
отговора наисковата молба, така и във въззивната жалба. Не са налице данни
ответникът да е изпълнил изискванията на закона за снабдяване с
удостоверение за въвеждане в експлоатация към датата, уговорена по
договора между страните. Това дава основание на съда да приеме, че е налице
виновно неизпълнение от страна на ответника на предвидените задължения по
договора.
При това положение и предвид наличието на клаузата за неустойка в
договора, претенцията на ищеца за заплащане на такава от страна на
ответника се явява основателна.
Съдът не възприема възраженията на ответника, че неустойката
противоречи на добрите нрави. Пространно районният съд е изложил мотиви
в тази насока, като се е позовал и на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010
9
г. по тълк. дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС. Критериите, от които е
детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка накърнява
пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството
на 4 задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида
на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на
определянето – като глобална сума или процент от главницата; базата за
нейното начисляване – съотношение между задължението и предварително
определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за
плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността
на неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи
изпълнението; принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ.
възможни са и други критерии.
Не може да се сподели и тезата на ответника, че вината за закъснялото
снабдяване с разрешението за ползване на сградата е единствено и само на
ищеца. От показанията на разпитаните по делото свидетели се изясняват и
отношенията между страните във връзка с възраженията на ищеца, че не са
били довършени СМР-та в сградата, касаещи парапети, капаци на шахти,
включително и в гаража, капаци и решетки, които касаят английски двор,
парапети, които касаят жилищните етажи и др., което е възпрепятствало
снабдяването с необходимите документи за точното и навременно изпълнение
на ответника – въззивник по сключения договор.
Правилно районният съд е обсъдил и размера на предвидената и
претендирана неустойка и е приел, че същата не е прекомерна, тъй като
размерът на неустойката не излиза извън рамките на разумното съгласно
обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че е осъществен
съставът на чл. 79 от ЗС и ищецът е придобил по давност правото на
собственост върху процесния недвижим имот.
Идентичен е изводът на районният съд, поради което обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемия, като
същият е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
700,00 лв., за което е представил списък по чл. 80 от ГПК. От въззивника е
направено възражение за прекомерност.
При поддържане на такова възражение, на основание решение от
10
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, задължително за националните
съдилища на основание чл. 633 от ГПК, съдът не дължи прилагане на Наредба
№ 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата
и правна сложност на делото. При направено възражение за прекомерност и с
оглед данните по спора, съдът е длъжен да съобрази постановките на ТР № 6
от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и съд.практика
/определение № 4/11.01.2022г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4420/21,г., 4г../ и определи
такива разноски, които да съответстват на фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените съдебни заседания, събраните доказателства и
приносът на защитника за тяхното събиране, процесуалното поведение на
пълномощника /депозиране на отговори, жалби, молби и др./. При
съобразяване на посочените критерии, поисканите от жалбоподателя разноски
от 700,00 лв. за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция не се
явяват прекомерни с действителната правна и фактическа сложност на делото,
поради което следва да се присъдят изцяло.
По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 844/13.11.2024 г. по гр.д. № 2826/2023 г.
по описа на РС – Благоевград.
ОСЪЖДА А. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. ***, да заплати
на В. Б. К., ЕГН **********, от гр. Б., ж. к. *** сума в размер на 700,00 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11