Р Е Ш Е Н И
Е № 552
гр. Пловдив,
18.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 15.01.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5960 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от Р.С.Т. срещу ЗAД „Армеец“ АД, с която е предявен осъдителен иск
за присъждане на сумата в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на настъпило на 01.02.2019 г.
застрахователно събитие, при което е увреден собствения на ищеца лек автомобил
марка „БМВ 320 ЦД“, с рег. № ***,
с номер на двигателя ***,
рама ***, в резултат на пожара
на съседен лек автомобил – Мерцедес Е 220, с рег. № ***, имащ полица за застраховка
№ *** при ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 01.02.2019 г. до окончателното
плащане. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва
така предявения иск по основание и размер. Оспорва
отговорността на собственика на лек автомобил, доколкото вредите на ищеца не са
настъпили от негово виновно поведение, а от такова на трето лице. В случая се
касаело до вреди от палеж на автомобила
от действия на трето лице, а не се касае за вреди, причинени от свойства на
веща. Счита, че собственика на веща, както и застрахователя не носят
отговорност за вреди, причинени от действия на трето лице или на непреодолима
сила. Оспорва се размера на претенцията. Счита, че е налице тотална щета, като
от стойността на автомобила се приспаднат запазените части. Счита, че
обезщетението не е изискуемо, доколкото автомобилът не бил свален от отчет,
както и не била посочена банкова сметка, ***. Оспорва акцесорния иск.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на иска:
По делото са
представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск, ищецът е спазил
разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение. От последния е постановен отказа за
изплащане на такова, което поражда интереса на ищеца да предяви настоящия иск.
По
същество:
Предявен е иск с правна квалификация 432,
ал.1 КЗ.
За да бъде
уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на валидно
застрахователно правоотношение между ответника и деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“,
както наличието на правопораждащ деликтната отговорност на собственика на
„Мерцедес Е 220“, с рег. №*** фактически състав,
който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението /в случая, че вредите са възникнали от вещ, собственост
на деликвента/, настъпили вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното поведение. В тежест на ответника е да докаже възраженията си за
изключване на отговорността на застрахования, а именно, че пожарът е в
следствие на умишлен палеж, предизвикан от трето лице, наличие на непреодолима
сила.
С Определение от 30.07.2019 г. като безспорно между
страните е отделено, че на 01.02.2019 г. е възникнал пожар в
лек автомобил – Мерцедес Е 220, с рег. № ***,
който към тази
дата е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ЗAД „Армеец“ АД по застраховка № ***. Между страните няма спор и че в резултат на пожара в
лек автомобил Мерцедес Е 220, с рег. № *** е
увреден лек автомобил „БМВ 320 ЦД“, с рег. № ***, както и че ищецът е
собственик на последния.
Спорно по делото е дали в случая е настъпил риск
покриващ се от застраховката „Гражданска отговорност“, както и дали
застрахователят носи отговорност за този риск, доколкото ответникът
оспорва вредите да са настъпили в резултат на противоправно и виновно поведение
на собственика на лекия автомобил, както и да се дължат на свойства на вещта.
Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.1 КЗ отговорността на
застрахователя за риска „Гражданска отговорност“ е обусловена от отговорността
на застрахования.
С оглед изясняване отговорността на застрахования, в
случая собственика на лек автомобил „Мерцедес
Е 220“, с рег. № ***, по застраховка Гражданска отговорност при
ответника, в който е възникнал пожара, спрямо увредения, следва да се посочи, че
в исковата молба не са изложени конкретно причините, поради които е възникнал
пожара, като липсва вменяване на виновно поведение от страна на собственика на
лекия автомобил, по смисъла на чл.45 ЗЗД.
В тази връзка следва да се има предвид, че рискът при
застраховката „Гражданска отговорност, включва не само задължение за
възстановяване на вредите, причинени от виновно и противоправно поведение,
съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД. Той може да бъде свързан не само с личното
виновно поведение на застрахования, но и в качеството му на собственик на вещ,
отговарящ за вредите, причинени от нея на трети лице, съгласно чл.50 ЗЗД, при
което не се търси вина у собственика, в какъвто изричен смисъл е разпоредбата
на чл.493, ал.2, т.7 КЗ.
От разпитания по делото свидетел А. Н. Р. /протокол от о.с.з.
от 28.10.2019 г. л.73/ се установява, че същият видял процесния лек автомобил -
„БМВ 320 ЦД“, с рег. № ***, в деня следващ инцидента,
като същия бил обгорял в задната част. Автомобилът не е могъл да се придвижва
на собствен ход, поради което се наложило да го извозят с платформа до сервиз.
По делото безспорно се установи от изслушаната и приета
Съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и
непротиворечива с другите събрани по делото доказателства, че в процесния лек
автомобил са настъпили вреди, а именно тотална щета, при която стойността на
ремонта надвишава 70 % от стойността на лекия автомобил. Вещото лице дава
категорично заключение, че причината за настъпване на вредите на процесния лек
автомобил е възникналия пожар първо върху лек автомобил „Мерцедес
Е 220“, с рег. № ***, до който, в непосредствена близост се е намирал автомобилът
на ищеца, който е пострадал от топлината от пожара. В съдебно заседание от
28.10.2019 г. вещото лице заявява, че не може да даде заключени каква е
причината за настъпване на пожара, тъй като не знае каква е тя, както и няма
необходимата компетентност да отговори на този въпрос.
По делото е изискан препис от досъдебно производство № 62/2019 г. на III
РУП – Пловдив, заведено във връзка с пожара, възникнал в
лек автомобил „Мерцедес Е 220“, с рег. № *** на 01.02.2019 г., от което е видно, че същото е
образувано за престъпление по чл.330, ал.1 НК – умишлен палеж срещу неизвестен
извършител. Същото не е приключило, а спряно, поради невъзможност да бъде
открит извършител.
Следва да се посочи, че е недопустимо съдът, разглеждащ конкретно дело да се позовава на доказателства, събрани от друг съд – граждански или наказателен,
или от друг държавен орган, с оглед спазване на принципа на непосредственост, с
изключение на документи, в които се съдържат признания на страна по делото пред
държавен орган на неизгодни за самата нея факти и обстоятелства. В случая съдът
няма как да се ползва от документите, приложени в досъдебното производство,
включително и от изготвеното експертно пожаротехническо заключение, в което се
дават възможните причини за пожара, като е изтъкната най-вероятната – палеж, но
не и единствена.
С оглед изложеното по делото не е установено каква е причината за настъпването
на пожара, дали това се дължи на техническа неизправност на вещта, на палеж или
на други обстоятелства.
Отговорността по чл.50 ЗЗД е налице и в случаите, когато не е известна
причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите, какъвто е настоящия
случай.
Следователно за причинени от вещ вреди се носи отговорност и тогава, когато не
е съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване. В този смисъл Решение
№ 309 от 04.06.2014 г. по гр.д. № 1354/2012 г., IV ГО на ВКС.
В случая в тежест на ответника е било разпределено да докаже възраженията
си, изключващи отговорността на застрахования за причинените вреди, а именно,
че настъпването на вредите се дължат изключително на поведението на трето лице
или непреодолима сила. По делото не се доказа, че пожарът е възникнал в
резултат на палеж от трето лице, което да изключва отговорността по чл.50 ЗЗД
на собственика на вещта, което в случая да представлява и непреодолима сила.
Предвид всичко изложено съдът намира, че по делото се установи фактическият
състав на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл.50 ЗЗД, а именно наличие на валидно
застрахователно правоотношение между ответника и деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, настъпване на
вреди за увредения, причинени от вещ собственост на застрахования.
Съдът не споделя възражението
на ответника, че обезщетение не се дължи, доколкото липсват данни за
прекратяване на регистрацията на процесния автомобил при наличие на тотална
щета, доколкото дължимостта на обезщетението по чл.432, ал.1 КЗ не е обусловено
от факта на прекратяване на регистрацията. То е относимо към поставянето на
затрахователя в забава. В този смисъл Решение № 44 от 02.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г.,
І ТО, Решение № 59/12, 06, 2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС,
II ТО. и др.
По отношение на размера на обезщетението:
Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Вредата
в процесния случай е действителната стойност на погиналото имущество.
В случая от САТЕ се
установява, че в резултат от пожара е настъпила тотална щета по смисъла на чл.390 КЗ.
Вещо лице С.М. дава заключение,
че пазарната стойност на лекия автомобил към датата на събитието е в размер на
5261 лева, като е отчел, че за възстановяване на автомобила стойността на
ремонта е в размер на 15280 лева, което надвишава пазарната цена на автомобила
и икономически неоправдано е възстановяването на автомобила. При тези данни е
обосновал, че ремонта на автомобила надвишава 70 % от пазарната стойност, която
е 3682 лв. Дължимото обезщетение според експерта при отчетени 15 % запазени
части е оценено на 4472 лева.
В случая ищецът претендира сума
по-малка от установената от вещото лице, като обезщетение, а именно 4000 лева и
с оглед диспозитивното начало за този размер искът ще бъде уважен.
По отношение на претенцията за законна лихва върху главницата.
Такава се претендира от ищеца,
считано от датата на увреждането 01.02.2019 г. до окончателното плащане.
Съгласно
чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от
непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва
от деня на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В Кодекса за
застраховането /нов 2016 г./, обаче, има специална разпоредба, която регламентира
отговорността на застрахователя за дължимост на законна лихва от един по-късен
момент. Разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ, свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича
срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано). В конкретния случай, ищците са предявили претенция, по която е
заведена щета № *** /л.21/. Ответникът е отговорил с писмо от 08.03.2019 г., като е
отказал да изплати обезщетение на ищеца, тоест има произнасяне на ответника, който отказ не
е обоснован с липса на документи. При тези данни, съдът
счита, че с отказа си застрахователят е изпаднал в забава да изпълни
задължението си.
С оглед изложеното
съдът намира, че следва да се присъди законна лихва върху обезщетението,
считано от 08.03.2019 г. до окончателното плащане. За периода от 01.02.2019 г.
до 07.03.2019 г. претенцията за законна лихва ще се отхвърли като неоснователна.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на
спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно
искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа
следните разноски – 162.56 лева – платена държавна такса /л.48/, 152.42 лева –
САТЕ /л.36/ и 200 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.27/, като
единствено по делото има единствено доказателства за реално платено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева, не са представени доказателства за
заплащане на сумата от 100 лева, която, съгласно договора е дължима преди
първото съдебно заседание. Общо разноски
на ищеца 514.98 лева, които следва да бъдат присъдени в пълен размер, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца,
още в отговора на исковата молба, което съдът намира за неоснователно. Ищецът е
договорил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като е доказал
заплащане на такова в размер на 200 лева. Същото е под минимума, предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е
определяемо съгласно чл.7, ал.2, т.2 с оглед интереса, поради което няма как да
е прекомерно.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „С. Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ НА
Р.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 4000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на настъпило на
01.02.2019 г. застрахователно събитие, при което е увреден собствения на Р.С.Т., ЕГН ********** лек автомобил марка „БМВ 320 ЦД“, с
рег. № ***, с номер на двигателя ***,
рама ***, в резултат на възникнал
пожар в съседен лек автомобил – Мерцедес Е 220,
с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ № *** при
ответника ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва от 08.03.2019
г. до окончателното плащане, както и сумата от 514.98 лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
законна лихва за периода от датата на увреждането 01.02.2019 г. до 07.03.2019
г., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ