О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..................
04.05.2022
г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно заседание, проведено на четвърти май през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното съдия Т. Димитрова
адм. дело № 1021/2022 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 166, ал. 4 и ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл. 80, ал. 3
от Закона за държавната собственост (ЗДС).
Производството по адм. дело № 1021/2022 г. на
АдмС – Варна е образувано по жалба от Р.Р.А., ЕГН ********** ***, срещу Заповед
№ РД-22-7706-40 от 07.04.2022 г. на Областния управител на област Варна, с която е наредено да се изземе от
оспорващата имот – частна държавна собственост, описан в АЧДС № 8006 от
02.11.2011 г., с предоставени права на управление на областния управител на
област Варна, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2558.1.4.6, със застроена площ 67,94 кв.м, находящ се в гр. Варна, район
Приморски, ул. „Царевец“, бл. 11, вх. В, ет. 2, ап. 66, като е определен срок
за доброволно изпълнение – 7 дни, считано от връчване на заповедта и е
определена дата за принудително изпълнение – 17.05.2022 г. от 11:00 ч., както и
втора дата за осъществяване на принудителното изпълнение – 18.05.2022 г. от 11:00
ч.
Предмет на настоящото произнасяне на съда е
искането на Р.Р.А. за спиране на предварителното изпълнение на оспорвания акт, което
искане е обективирано в жалбата срещу заповедта.
Сочат се следните доводи в подкрепа на
основателността на това искане: Принудителното изпълнение на 17.05.2022 г. от
11:00 ч. би имало изключително неблагоприятни последици за оспорващата и за
семейството й, което се състои от нея и съпругът й, последният вече пенсионер,
т.к. ще бъдат изхвърлени на улицата с полиция; Оспорващата е безработна, а
съпругът й е подал документи за пенсия, но още не е получил такава; Не
притежават и не са притежавали недвижими имоти и през целия си живот са живели
първо в общинско, после в държавно жилище, като от последното областният
управител ги гони и ги обрича на сигурна смърт, т.к. нямат роднини, които биха
могли да им помогнат, немислимо е да си наемат жилище, средствата им не
достигат дори за храна; Оспорващата страда от заболяване на млечните жлези,
като е опасна всяка стресова ситуация, т.е. на улицата последиците за здравето
и живота й са пагубни; Вредите от принудителното изпълнение ще са непоправими –
семейството й ще загуби единственото си жилище и това ще е с негативно
отражение на здравето, личния и семеен живот; Позовавайки се на чл. 8 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
оспорващата сочи, че не са налице предпоставките за допустимост на намесата на
държавните власти; От мотивите на заповедта не става ясно кои точно са
защитимите с нея интереси, дали са икономически или нечии лични, а и
изземването на жилището им е непропорционална мярка спрямо интересите и
човешките им права; Предварително изпълнение следва да се прилага при стриктно
спазване на законовите предпоставки за това, когато са налице достатъчно
доказателства за застрашаване на държавния и обществен интерес в особено голяма
степен, каквито доказателства в случая не съществуват.
Към молбата са приложени разчитане на
мамографско изследване от дата 16.03.2021 г., резултат от мамография и УЗ на
ЛМЖ от 23.09.2013 г., 2 бр. удостоверения от Службата по вписванията от
15.02.2022 г. и 01.03.2022 г. по отношение на оспорващата и съпруга й, заповед
за пренастаняване от 12.11.2002 г., на кмета на Община Варна, Споразумения от
16.07.2004 г., 24.10.2005 г. 26.02.2007 г. на областния управител на област
Варна за ползване на процесния жилищен имот и за дължимото месечно обезщетение.
Искането е за спиране на предварителното
изпълнение на процесния административен акт е допустимо. Направено е в хода на висящо
съдебно производство по оспорване на Заповед № РД-22-7706-40 от 07.04.2022 г.
на Областния управител на област Варна.
Жалбата и искането за спиране на
предварителното изпълнение, подадени на 03.05.2022 г., са в 14-дневния срок по
чл. 149, ал. 1 АПК, предвид съобщаването за постановяване на оспорвания акт на
19.04.2022 г.
Искането е неоснователно, по следните
съображения:
За да се произнесе по искането за спиране на
предварителното изпълнение, съдът следва да прецени в настоящия казус налице ли са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК. Според посочената норма, искането
може да бъде направено по всяко време на производството по жалбата срещу акта, ако допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или
трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на
нови обстоятелства.
Спирането на предварителното изпълнение на административния
акт при обжалване на акта осигурява временна защита на лицето,
подало жалбата - до
окончателното решение на съда за законосъобразността на оспорения акт. В тежест
на жалбоподателя е да обоснове и докаже, че именно допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение (а не самият административен акт) ще му причини
значителни или труднопоправими вреди, които са с такъв интензитет, че да са
противопоставими, доминиращи и несъразмерни на преследваната цел с допуснатото
по силата на закона предварителното изпълнение на акта.
Когато предварително изпълнение на административен акт е допуснато по
силата на закона, се предполага, че законодателят е дал превес на обществения
интерес.
В случая със Заповед № РД-22-7706-40 от 07.04.2022
г. на Областния управител на област Варна е наредено да се изземе от оспорващата
ползваният от нея самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2558.1.4.6,
представляващ апартамент със застроена площ 67,94 кв.м, находящ се в гр. Варна,
ул. „Царевец“ бл. 11, вх. В, ет. 2, ап. 66. Като основание за издаване на
оспорваната заповед е посочено, че владението или държането на въпросния имот
от оспорващата е без правно основание.
Заповедта е издадена на основание чл. 80, ал.
1 и ал. 2 ЗДС.
Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДС имот - държавна
собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по
предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на
заповед на областния управител.
По аргумент на чл. 80, ал. 3 ЗДС, обжалването
не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго, т.е. в
случая по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, при което
наличието на необходимост от защита на ценност, от вида на изброените в чл. 60, ал. 1 АПК, е презюмирано необоримо. Защитата по чл. 166 АПК
има за предмет не установяването на липса на такава ценност, а наличието на
друг противопоставим интерес - "значителна или трудно поправима
вреда", която ще настъпи пряко за лицето, дължащо предварително изпълнение
на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение.
Настъпването на вредите следва да е
достатъчно вероятно, като в тежест на лицето, което иска спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е да докаже
наличието на законовите основания за това. Значителните или трудно поправими
вреди не могат да се презюмират, а следва да се конкретизират, като се
представят доказателства за тях. Освен това, по аргумент от чл. 166, ал.
2 АПК спирането на предварителното изпълнение следва да се основава
на нововъзникнали факти и обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване
на заповедта, които не са могли да бъдат известни при постановяването на акта.
Твърдените обстоятелства и представените от оспорващата
доказателства не обосновават извод за наличие на основание за спиране на
допуснатото предварително изпълнение.
Доколкото допуснатото предварително
изпълнение на процесната заповед е по силата на закона, възраженията на
оспорващата за липсата на достатъчно доказателства за застрашаване на държавния
и обществения интерес в особено голяма степен, както и за липсата в акта на
мотиви в този аспект, се явяват несъстоятелни. Изрично мотивиране се изисква
единствено при постановяване на разпореждане по чл. 60, ал. 2, във вр. с ал. 1
и ал. 3 АПК от административния орган при допускане на предварително изпълнение
на административен акт по негова преценка.
В случая предварителното изпълнение на
процесната заповед не се установява, че би могло да причини на жалбоподателката
значителна или трудно поправима вреда, която да е противопоставима на държавния
и обществен интерес.
От една страна, претендираните вреди са от
изпълнението на заповедта, а не са следствие именно от предварителното й
изпълнение.
В случая се установява действително, че въз
основа на споразумения с областния управител, оспорващата е била настанена още
през 2005 г. в процесния имот – държавна частна собственост. Последното
споразумение, във връзка с ползването на имота от оспорващата е от 26.02.2007
г., според което споразумението се сключва за неопределен срок до приключване
на процедурата за провеждане на търг за отдаване под наем, или извършване на
разпореждане с имота, като за всички неуредени въпроси с това споразумение се
прилага действащото законодателство на РБ.
Законът за държавната собственост въвежда
възможност имоти или части от тях - частна държавна собственост, да се отдават под
наем от областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, но
само чрез търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона,
както и че срокът за отдаване под наем на имотите - частна държавна
собственост, не може да бъде по-дълъг от 10 години – чл. 19, ал. 1 и ал. 4. От
друга страна, изрично е регламентирано с нормите на чл. 24, ал. 1, т. 3, във
вр. с ал. 1 ЗДС, че договорите за наем на жилища - държавна собственост, се
прекратяват освен при условията и реда, предвидени в договора, и по реда на Закона за задълженията и договорите, и когато
наемателят престане да отговаря на условията за настаняване под наем в жилище -
държавна собственост, съгласно правилника за
прилагане на закона – а в случая оспорващата не е спорно, че не е в
трудово или служебно правоотношение с Областна администрация Варна, т.е. не
отговаря на условията на чл. 22 от ППЗДС.
На следващо място съдът съобрази и че още на
26.01.2022 г. оспорващата е получила предизвестие за прекратяване на
правоотношението й с областния управител във връзка с настаняването й в
процесния имот, а и на 11.03.2022 г. оспорващата е получила и уведомление за
начало на административно производство за изземване на имота.
Изложеното обосновава извод, че независимо от
продължителното пребиваване на оспорващата в държавния имот, не е оправдано
очакването й, че е възможно безкрайно да продължи ползването на въпросния имот,
което ползване не е възникнало и не съществува в съответствие с регламентирания
от законодателя ред и условия за настаняване в държавен имот. С оглед
уведомяването на оспорващата още от началото на 2022 г., че правоотношението й
с областния управител няма да продължи, то оспорващата е следвало да положи
грижи да не настъпват неблагоприятни последици за нея и семейството й и да
намери място, където да се настанят. Обстоятелството, че оспорващата е
безработна и че съпругът й е пенсионер, но не е получил още пенсия, не е
доказано по делото, а и е налице възможност да се потърси подпомагане от
общината, т.к. именно последната има компетентност да осигури жилище на крайно
нуждаещи се лица (доколкото от удостоверенията от службата по вписванията не се
установява, оспорващата и съпругът й да са собственици на недвижими имоти).
Предвид изложеното намесата на държавата в
случая – изземването на държавното жилище, ползвано от оспорващата, не се явява
необоснована и непропорционална мярка спрямо правото й на личен и семеен живот
и на зачитане на жилището й, прогласено от чл. 8 ЕКЗПЧОС. Налице са били и
други възможности за обезпечаване на жилищните нужди на оспорващата.
Несъмнено изпълнението на индивидуален
административен акт, който не е влязъл в сила, винаги въздейства върху правната
сфера на адресата, тъй като му придава изпълнителна сила. Това изпълнение,
доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, включва
потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът
бъде отменен. Изпълнението обаче може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства. Такива обстоятелства твърденията в настоящата жалба не са.
Проследяването на здравословното състояние на млечните жлези на оспорващата
датира от 2013 г., като и пред 2021 г. не се установява наличието на специални
медицински препоръки, освен че е препоръчителна контролна ехоскопия. Стресовите
ситуации са проблемни и за здравите хора. Позоваването на вреди, които оспорващата
твърди, че ще претърпи, не са в резултат на новонастъпили след издаването на
заповедта факти, а произтичат от самото допуснато по силата на закона
предварително изпълнение, но именно него законодателят е целял и допуснал - чл.
80, ал.3 ЗДС.В този смисъл определение № 7302 от 16.05.2019 г. по адм. д. №
4382/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС.
ВАС е последователен в практиката си, че
предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително
изпълнение - какъвто е настоящият случай, е възможността предварителното
изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като
тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства - такива, които са се
осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко
следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са
ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази
нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата
на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип,
тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. В този смисъл
определение № 10855 от 27.10.2021 г. по адм. д.№ 10371/2021 г., VІІ отд. на
ВАС.
В случая, на обществения интерес от изземване на процесния имот – частна държавна собственост, предварително, преди да е влязла в сила оспорваната заповед за изземване на процесните имоти, не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорваната заповед.
На основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2
и 3 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.Р.А. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №
РД-22-7706-40 от 07.04.2022 г. на Областния управител на област Варна.
Определението може да се обжалва
пред ВАС с частна жалба в 7-дневен от получаване на съобщението за
постановяването му.
СЪДИЯ: