№ 1036
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20231000503045 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 261114 от 31 август 2023г. по гр. д. № 5516/2021г.
Софийски градски съд, ГО, 27 състав е осъдил ЗАД „ОЗК – 3астраховане“ АД
да заплати на Л. В. А., сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди от настъпилото ПТП от
19.11.2018г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
31.10.2020г., – изтичане на тримесечния срок по чл. 496 КЗ, до окончателното
й изплащане, като отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до 65 000 лв. и предявения
иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, вследствие същото
ПТП, в размер на 978 лв.; осъдил ответника да заплати в полза на Софийски
градски съд сумата в размер на 1 600 лв., на основание чл.78 ал.6 ГПК; осъдил
ответника да заплати на ищцата сумата от 1 418, 34 лв., представляваща
заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска за
обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.78 ал.1 ГПК; осъдил
ищцата да заплати на ответника сумата в размер общо на 485,46 лв.,
1
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал. 8 вр.
ал. 3 и ал. 4 ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Л. В. А.
срещу решението по гр. д. № 5516/2021г. на СГС, ГО, 27 състав в
отхвърлителните му части - до размера от 65 000 лв. за обезщетението за
неимуществени вреди и за сумата 978 лв. – обезщетение за имуществени
вреди. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху
нарушение на чл. 52 ЗЗД, както и необосновани констатации за недължимост
на разходите за лечение, иска отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на предявените от нея искове за сумите, за които са били
отхвърлени.
Насрещната страна - 3AД „OЗК - 3acтраховане“ AД е оспорил
въззивната жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищеца е възникнало вземане по 432, ал. 1 КЗ в размер на 50 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството на
доказаните травматични увреди и тежестта на увреждането, търпените болки,
в т. ч. интензивни, начина на лечение, вкл. оперативно, продължителността на
оздравителния период, остатъчните трайни последици, възрастта на
пострадалата. Присъдено е обезщетение от 40 000 лв. поради извършено
извънсъдебно плащане на сума в размер на 10 000 лв. Съдът е счел и, че искът
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до размера, до който
производството е останало висящо, е недоказан – не е доказано, че са сторени
разходи във връзка с получените от ищцата увреждания от ПТП.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично
неправилно в обжалваните части.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
2
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане.
С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и
обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в
полза на ищцата част не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си
дейност изхожда от положението, че ищцата е пострадало лице от ПТП,
станало на 19.11.2018г. на пешеходна пътека, от което са й причинени телесни
увреждания и имуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската
отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП, признат за виновен
от наказателния съд с одобрено от съда споразумение (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1
ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ; чл. 300 вр. чл. 413, ал. 3 НПК).
Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе, е
на първо място какъв е размерът на обезщетението, предназначено да
възмезди болките и страданията, понесени от ищцата, чиято легитимация като
пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия
размер на обезщетението за неимуществени вреди се оспорват като
необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на
материалния закон (чл. 52 ЗЗД), в посока занижаване на обезщетението.
С влезлия в сила акт на наказателния съд, задължителен за гражданския
съд в настоящото производство, като съставомерен резултат от процесното
ПТП е призната получената от ищцата средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на ацебулума вдясно /ямка, в която ляга главата на бедрената кост/
и дясното крило на тазовата кост, с което се е реализирал медикобиологичният
признак: трайно затруднение на движението на десния долен крайник.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска
3
експертиза, неоспорено от страните, възприето от СГС, от чийто фактически
констатации следва да изходи и въззивният съд в правоприлагащата си
дейност, изготвена въз основа на медицинска документация и след личен
преглед на ищцата от 15.02.2022г., е установено по делото, че пострадалата е в
добро общо състояние, в ясно съзнание, адекватна. В дясната глутеална област
се вижда добре зараснал оперативен белег с дължина 15 см. Не се установява
хипотрофия на мускулатурата на дясна подбедрица. В поясния отдел
мускулатурата е леко напрегната вдясно. При навеждане напред и наклони
вдясно и вляво не съобщава за болка. Коленните и ахилови рефлекси са
отслабени двустранно. Контролира тазовите резервоари. Походката е
самостоятелна с леко накуцване с левия крак. Носи подложка за стъпалото на
левия крак. При измерване със сантиметър на краката експертът е намерил
разлика, като по-къс е левият долен крайник с 50 мм до 1 см. При прегледа
експертът е изискал да се направи и снимка на поясен отдел на гръбначния
стълб. Резултатът от рентгенография на лумбални прешлени във фасова и
странична проекция на името на ищцата от 16.02.2022г. е следният:
Левостранна нискостепенна сколиоза на лумбалния сегмент на гръбначния
стълб. Спондилоза II степен на лумбални прешлени. Сакрализация на Л5/пети
поясен прешлен/. Дископатия Л5-еС1. От инцидента има ясни спомени, като
веднага след произшествието е почувствала болка в десния крак, не можела да
го разгъва в таза. Била приета в клиника по ортопедия и травматология,
десният й крак бил поставен на директна екстензия, като след операцията за
счупването на таза забелязала, че не може да повдига стъпалото на десния
крак. Съобщила е на вещото лице какво лечение й е приложено. В
заключението е прието, че в резултат от ПТП от 19.11.2018г. ищцата е
получила следните травматични увреждания: Травма на опорно-двигателния
апарат състояща се от: Многофрагментно счупване на дясната тазова кост /os
ilium/, Счупване на ацетабулума /гаванковидната ямка/ с протрузия на главата
на дясна бедрена кост, Усложнения от травмата – пареза /двигателен недостиг/
на дясното стъпало. Силно отслабена дорзална флексия /повдигане/ на
стъпалото нагоре - увреда на десния седалищен нерв /п. ichiadicus/ - неговия
клон общия перонеален нерв /n.peroneus communis/. По своя вид и тежест
получените травматични увреждания от ищцата имат следната
медикобиологична характеристика: Многофрагментното счупване на дясната
тазова кост /os ilium/ и счупването на ацетабулума/гаванковидната ямка/ с
4
протрузия на главата на дясна бедрена кост, довели до поставянето на нова
тазобедрена става, е реализирала самостоятелно медикобилогичния критерий
трайно затруднение на движението на десния долен крайник за период, по-
дълъг от 30 дни /общо 4 месеца/. Парезата на дясното стъпало /увреда на
десния общ малкопищялен нерв /п. peroneus communis/, като усложнение от
травмата, е реализирала самостоятелно медикобилогичния признак постоянно
общо разстройство на здравето, неопасно за живота. В медицинската практика
няма обективен метод за оценка на чувството за болка. Прагът на болева
чувствителност е различен при всеки отделен човек. Болевите рецептори в
кожата са свободни нервни окончания. Те са разположени в повърхностния й
слой, също в периоста на костите. Степента, с която всеки индивид реагира на
болка, варира значително. Това се дължи главно на способността на мозъка да
потиска болковите сигнали към нервната система чрез активиране на
контролната аналгезична система. Централното ядро на тази система е
разположено в дорзалния рог на гръбначния мозък, където болевият сигнал се
блокира преди да се трансферира към кората на главния мозък. Пострадалата е
търпяла болки и страдания за период от около 4 месеца, най-интензивни в
първия. Тя е имала болки непосредствено след травмата, проведените
оперативни интервенции, при превръзките, при свалянето на конците. Търпяла
е болки и по време на рехабилитационните процедури. Оздравителният
период за претърпяната от ищцата травма с поставянето на нова тазобедрена
става е четири месеца. По данни от последния преглед тя е в добро общо
състояние, движи се без помощни средства. Налице е двигателен недостиг за
повдигане нагоре /дорзална флексия/ на дясното стъпало. Не може да ходи на
пета с десния крак. От контролната снимка на таза, взета от експертизата от
архива на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД, не се установяват
деформации в зоната на проведеното оперативно лечение. Новата става стои
стабилно няма нарушение на оста, на които стоят двете стави. След инцидента
и приема в клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ ”Царица
Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД, са извършени следните оперативни интервенции:
Десният крак е поставен на директна екстензия за период от една седмица.
Интервенцията е с местна анестезия. Оперативно лечение за
многофрагментното счупване на дясната тазова кост /os ilium/, счупването на
ацетабулума /гаванковидната ямка/ с протрузия на главата на дясната бедрена
кост е проведено на 27.11.2018г. Операцията е под обща анестезия с поставяне
5
на нова тазобедрена става. На втория следоперативен ден - 29.11.2018г., е
установена слабост за дорзална флексия /извиване на стъпалото нагоре/ за
десния крак - увреда на седалищния нерв, неговия клон общия малкопищялен
нерв /n.peroneus communis/. Веднага е започнато лечение с Нивалин и Уримил
таблетна форма, кракът е поставен в лонгета. Пояснено е, че кръстцовият
сплит /pl.sacralis/ се изгражда от по-голямата част от вентралния корен Л4 и
вентралните клонове на Л5 и еС1-еС2-еСЗ периферни нерви. Той е
разположен в таза върху крушовидния мускул /m.piriformis/ в латералната част
на кръстеца. Вентралните корени Л4 и Л5 се обединяват в общ ствол /truncus
lumbosacralis/. Стволът се съединява първо с вентралния клон на еС1.
Вентралните клонове на еС2 и еСЗ се приближават по-късно към останалата
част на лумбосакралния ствол и в зоната на големия ишиадичен отвор
формират седалищния нepв /n.ishiadicus/. Той е най-дългият и дебел нерв в
човешкото тяло. Влакната на нерва са разделени още при неговото формиране
в таза, образуващи общия малкопищялен нерв /n.peroneus communis/ и
влизащи в състава на голямопищялния нерв /n.tibialis/. По статистически
данни травматични увреди на седалищния нерв /n.ishiadicus/ нa ниво
тазобедрена става е 30%. Увреда на седалищния нерв при травма на таза може
да настъпи по няколко механизма: директна травма на нерва по време на
инцидента; увреда, настъпила по време на оперативната интервенция за смяна
на тазобедрената става, – контузия, исхемия на нерва, частично разкъсване,
прекомерно разтягане. За настъпилото усложнение веднага е започнало, както
се посочи, лечение с Нивалин и Уримил таблетна форма, а кракът е поставен в
лонгета. Ищцата е провела неколкократно курсове с Нивалин, включително и
инжекционна форма, както и физикално лечение. От инцидента, към датата на
изготвяне на заключението, са изминали три години и три месеца. При
проведения личен преглед от неврологичния статус е установена пареза на
дясното стъпало, която е трайна последица от процесната травма. По
отношение на травмата на таза с фиксиране на счупването на хълбочната кост
/os ilium/ и тоталната подмяна на дясната тазобедрена става е настъпило добро
възстановяване. Движенията в дясната тазобедрена става са възстановени след
тоталната подмяна на ставата. Ищцата се придвижва самостоятелно без
помощни средства. Увредата на общия малкопищялен нерв /n.peroneus
communis/ обаче е трайна лезия на тази част от седалищния нерв. Въпреки
проведеното медикаментозно и физикално лечение е настъпило частично
6
подобрение във функцията на общия малкопищялен нерв /n.peroneus
communis/. Л. не може да ходи на пета с десния крак и да го повдига нагоре.
При облекчена поза, когато кракът е повдигнат, има извиване в дорзална
посока, но е с намален обем и сила. Тя е провела рехабилитационни
процедури на следните дати: от 02.01.2019г. до 10.01.2019г. в МБАЛ Люлин
ЕАД и в периода от 12.03.2019г. до 19.03.2019г. в НСБФТР Овча купел.
Процедурите подсилват мускулатурата около новата става, подобряват
локалното кръвообращение като предпазват от постоперативни съдови
усложнения. Освен това гарантират пълното и качествено възвръщане на
нормалната подвижност на ставата. В приложената медицинска документация
от консултациите с ортопеди след инцидента и проведеното оперативно
лечение няма описано скъсяване на десния крак. При личния преглед ищцата
е съобщила, че носи подложка за стъпалото на левия крак, тъй като според нея
крака й бил скъсен с няколко сантиметра. Вещото лице е прегледало
рентгеновите снимки от архива на болницата. Посочило е, че на
диагностичната снимка на таза, фасова проекция при постъпване се виждат и
последните поясни прешлени. Телата им са с намалена костна плътност -
остеопоротични. Налице е сколиоза с конкавитет вляво-наклон към лява
страна. Напречният израстък на пети поясен прешлен е сраснал с таза напълно
вляво и в по-малка степен вдясно. Тази аномалия се нарича сакрализация, тя е
вродена и с честота от 4% до 30% по статистически данни. Сколиозата в
отдела е предизвикала промяна в нормалната биомеханика на таза и
лумбалния отдел на гръбначния стълб. Сакрализацията на пети поясен
прешлен заедно със скъсяването на левия крак и настъпилия наклон на таза
към него е причина за компенсаторна сколиоза на поясния отдел на
противната страна. В началото сколиозата е нефиксирана, но с времето тя
става трайна, което води до хипермобилност в лумбалния отдел особено на по-
горните нива и ускорява процеса на дегенерация на дисковете и ставите.
Променената статика в отдела има за резултат мускулен дисбаланс и поява на
болеви усещания. Промяната във функцията на посочения нерв е
дефинитивна, трайна. Двигателният недостиг е във функцията на дясното
стъпало - за повдигането нагоре, при ходене на пета с крака, което
представлява едно и също движение, както е уточнил експертът, като при
ходене е необходимо да се повдига по-високо крака и когато кракът е
натоварен, ищцата не може да ходи на пета – това е трайна увреда,
7
неподлежаща на възстановяване. При нея на втория следоперативен ден е
установена пареза на десния малкопищялен нерв /n.peroneus communis/.
Диагнозата е поставена след преглед от визитиращия лекуващ лекар в
клиниката по ортопедия и травматология. Първоначално е описана пълна
липса на дорзална флексия за дясното стъпало. Веднага е започнато, както
вече се посочи, лечение с Нивалин таблетна форма по схема и Уримил
таблетки. На крака е поставена ортеза. След изписване Л. е провела
неколкократно курсове с Нивалин, последния през лятото на 2020г. По данни
от пострадалата подобрение е настъпило по време на рехабилитацията в
НСБФТР Овча купел. Там е проведено и лечение с инжекционна форма
Нивалин. В диагностичен аспект при такава увреда се провежда
електромиография: ЕМГ - изследване, което не е проведено, тъй като
пострадалата приема медикамента Синтром по схема след операция за
митрална клапа през 2000г, а ЕМГ изследването се извършва с игли, което е
рисково за кървене поради удълженото време на кръвосъсирване и по тази
причина такова изследвансе не е правено. В лечебния план на пострадалата
влизат: медикаменти-Нивалин, подобряващи кръвообращението, витамини и
физиотерапия. При липса на пълно възстановяване на функцията на
периферен нерв за период от шест месеца се приема, че промяната в
проводимостта е дефинитивна. В приложената към делото справка за
проведените амбулаторни прегледи на ищцата за периода от 23.04.2004г. до
23.08.2021г. няма такива, отнасящи се до дегенеративни заболявания на
гръбначния стълб. В справката има данни за проведени рентгенографии на
таза след операцията с поставяне на нова тазобедрена става. На 13.06.2019г. е
отбелязано рентгеново изследване на гръбначни прешлени като няма
конкретизиране на отдела. Вещото лице е пояснило още, че след операция за
подмяна на тазобедрена става рехабилитацията започва от първия ден. На
пациентите се показват упражнения, които да изпълняват в леглото и да ги
продължат в домашни условия. Проходилка или патерици са необходими
средно за около 2-3 месеца.
За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. А. – брат на ищцата, чиито
показания подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК. ОЖт тях е
установено, че в болницата за Л. А. се грижели съпругата и дъщерите на
свидетеля. Направили й операция за смяна на ставата и закърпили таза.
8
Разходите по престоя в болницата и тези, свързани с операцията, били
заплатени от семейството на свидетеля и ищцата. Когато я изписали, тя не
можела да се движи сама, защото след осъществените интервенции бил
засегнат и нерв. Не можела да свива стъпалото на десния си крак и стъпвала
само на пръсти със същия крак. Това продължило до лятото на следващата
година, като и към момента на разпита (15.11.2021г.), имала изтръпвания на
крака. Вземала болкоуспокояващи, макар те да вредели на сърцето й, тъй като
имала сърдечно увреждане, за което й била поставена клапа, като това била
причината и лекарите трудно да вземат решение да бъде оперирана. От
изписването й от болницата до месец март на следващата година ищцата била
на легло, не можела да се обслужва сама, защото не можела да става, като
грижи за нея полагало семейството на свидетеля, с което живеела. Четири-пет
месеца провеждала рехабилитация, като преди да започне процедурите не
можела да движи крака си, което състояние продължавало – било й трудно да
го движи. Купили й специални обувки, но продължила да не може да стъпва.
През есента и зимата й било още по-трудно, защото нямала движение, кракът
й изтръпвал и ставал студен. При направени консултации със специалисти
разбрали, че не може да се възстанови засегнатия нерв. След проведената
рехабилитация, в рехабилитационен център в кв. Овча купел окончателно
било установено, че няма правилно движение на крака. Вече не ползвала
помощни средства, тъй като й били направени специални подложки за крака
отдолу, за да има стабилност като ходи и да не стои постоянно в дома им, но
дълго време преди това – повече от една година, ползвала такива средства –
две патерици, после една патерица, бастун. При ходене си личало, че тя има
травма, тя се стараела да ходи правилно, но се придвижвала много бавно и
внимателно, походката й се променила. Имала болки в крака, в кръста,
приемала болкоуспокояващи, за да може да спи нощем.
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на
тяхното значение за размера на вредите. Съобразно приетото за установено
по-горе, въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към размера на
претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика
откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд намира, че
дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, срещу чийто
присъден от първата инстанция размер са направени оплаквания относно
преценката на тежестта на уврежданията и другите релевантни за определяне
9
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди обстоятелства, съотв. за
нарушение на чл. 52 ЗЗД, възлиза на 60 000 лв. С оглед спорния предмет във
въззивното производство и приетото за установено и от въззивния съд относно
характера и тежестта на увреждането на здравето на ищцата, получила на 66
години тежки увреди на долния десен крайник, довели до поставяне на нова
тазобедрена става, с пареза на дясното стъпало поради увреждането на десния
общ малкопищялен нерв (неоспорено фактическо положение във въззивното
производство, че тази увреда е последица от ПТП), в резултат от което е
налице траен двигателен недостиг за повдигане нагоре на дясното стъпало и
за ходене на пета с десния крак, водещо до значителна негативна промяна в
начина на живот на пострадалата, при отчитане и на проведеното лечение, в
това число оперативно под обща анестезия за смяна на ставата, както и
рехабилитационни процедури, продължителността на търпените болки, вкл.
интензивни, както и тази на възстановителния период, през който е било
ограничено придвижването на пострадалата и същата се е нуждаела от чужда
помощ за обслужване и извършване на обичайни дейности; при отчитане и на
необходимостта от използване на помощни средства и след възстановяване
движението на десния крайник поради двигателния дефицит в дясното
стъпало, частично палиативно преодолян чрез поставяне на специални стелки
за краката й; при съобразяване и на обстоятелствата, при които е настъпило
процесното ПТП (при пресичане на пешеходна пътека), както и на
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а
като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за
икономическите условия, въззивният съд намира, че обезщетение за
търпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. отговаря на принципа
на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, и не води до обогатяване на
пострадалото лице. Ето защо, предявеният иск за заплащане на обезщетение за
доказаните в производството неимуществени вреди, резултат от процесното
ПТП, за последиците от реализирането на което отговаря делинквентът, съотв.
ответният застраховател, е основателен до размера от 50 000 лв., с оглед вече
приетото частично извънсъдебно изпълнение от 10 000 лв. Следователно, при
така определения общ размер на обезщетението за неимуществени вреди, с
въззивното решение следва да се присъди още 10 000 лв. обезщетение ведно
със законната лихва, която се присъжда, начиная от датата 31.10.2020г.,
откогато е присъдена,-дата, следваща датата на предявяване на
застрахователната претенция от третото лице, без оплаквания относно този
момент на забавата (вж. и чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ,
определящ по-ранен момент на настъпване на забава за застрахователя).
Въззивният съд определи този по-голям размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, в сравнение с този, определен от първоинстанционния
съд, с оглед конкретните обстоятелства, описани по-горе, като в разглеждания
случай отдаде значение освен на характера и тежестта на физическите увреди
и на проведеното лечение със смяна на тазобедрена става, така и на трайната
неблагоприятна последица за физическото здраве на пострадалата,
изразяваща се в коментираната пареза на дясното стъпало, която, поради
10
причинения двигателен дефицит, нарушава сериозно качеството й на живот и
ограничава възможностите й за самостоятелно социално функциониране. САС
съобрази обаче, че по делото не е установено скъсяване на десния долен
крайник, както неоснователно поддържа ищцата. С оглед изложеното,
доводите за нарушение на чл. 52 ЗЗД, релевирани във въззивната жалба, са
частично основателни. При влошаване на здравословното състояние или
проява на нови вреди в резултат от ПТП това би било основание за нова
претенция срещу делинквента, съответно застраховалия гражданската му
отговорност.
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи
за лечение в размер на 978 лв.: Не се спори, че ответникът е изплатил като
обезщетение за имуществени вреди - разходи, сторени за лечение на
получените от процесното ПТП травматични увреждания, - сумата 9 107, 39
лв., за заплащането, на която искът е бил оттеглен. Ответникът е оспорил
връзката на останалите претендирани разходи с процесното ПТП. Въззивният
съд установи, че с фактури № № 178/30.11.2018г. и 195/19.03.2019г., са
удостоверени разходи за „стелки“ и за „глезен“ в размер на 120 лв., съответно
125 лв., поради което следва да се приеме, че те са сторени именно във връзка
с лечението на ищцата за възстановяване от уврежданията в областта на
долния крайник, получени от ПТП, съобразно и разказаното от свидетеля. За
останалите разходи, оспорени от ответника, действително не може да се
направи несъмнен извод, че са сторени за лечението на увредите от ПТП,
въпреки че са правени в период след настъпването на тези травми, тъй като не
е удостоверено какъв преглед е извършен на ищцата на 16.01.2019г. и на
10.06.2019г., за извършването на какъвто е остойностен разход с фактура;
лечението на ищцата в периода 11.04.2019г. – 18.04.2019г. също не е доказано
да е извършено по повод травматичните увреждания от процесното ПТП, тъй
като, както е възразил и ответникът, постъпването й в болница за този период
е по повод оплаквания в областта на шийния отдел. По тези съображения
искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява доказан,
т.е. основателен за сумата 245 лв., която следва да се присъди ведно със
законната лихва от момента, от който е присъдена с първоинстанционното
решение.
Така мотивиран, въззивният съд счете, че обжалваното решение като
неправилно подлежи на отмяна в негови обжалвани отхвърлителни части - над
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лв. до 50 000 лв.,
съответно за размера от 245 лв. – разходи за лечение и вместо това исковете
следва да се уважат за тези размери. На съответна отмяна, при това
положение, подлежи и решението в частта по разноските – над размера от 370,
21 лв., присъдени в полза на ответника. При този изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата се присъждат, съразмерно на уважената
част от исковете, разноски в размер на 363, 27 лв. – платено адвокатско
възнаграждение за първа инстанция на база изчисленията на
първоинистанционния съд и сумата 1 084, 52 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, което е в диапазона на минималния размер по НМРАВ, който
насрещната страна иска да се отчете, въпреки че съдът не е обвързан от
11
размерите на възнагражденията, посочени в тази Наредба (решение на СЕС на
25.01.2024г. по дело С – 438/2022г.). На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на САС следва да се присъди
държавна такса по уважените искове и за въззивно обжалване в общ размер на
658, 68 лв. В останалите обжалвани отхвърлителни части решението, предмет
на съдебен контрол, е правилно като резултат и подлежи на потвърждаване в
тези части. С оглед този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК, в полза на ответника по въззивната жалба се присъжда възнаграждение
за защитата, осъществена от юрисконсулт, в размер на 60, 56 лв., съразмерно
на отхвърлената част от исковете от въззивния съд.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261114 от 31 август 2023г. по гр. д. № 5516/2021г. на
Софийски градски съд, ГО, 27 състав, в частта му, в която предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 40 000 лв. до 50 000 лв., в частта му, в която е отхвърлен искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди до размера от 245 лв. и в
частта, която в полза на ответника са присъдени разноски над размера от 370,
21 лв., и вместо това:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – 3астраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Л. В. А., ЕГН ********** обезщетение от 10
000 лв. (разликата над присъдените 40 000 лв. до 50 000 лв.) за понесените
неимуществени вреди от ПТП от 19.11.2018г., както и сумата 245 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от посоченото ПТП, ведно
със законната лихва върху сумите, начиная от 31.10.2020г. до окончателното
им плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищцата
сумата 1 447, 79 лв. – разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – 3астраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на САС сумата 658, 68 лв. - държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261114 от 31 август 2023г. по гр. д. №
5516/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 27 състав в останалите обжалвани
отхвърлителни части.
ОСЪЖДА Л. В. А., ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на ЗАД „ОЗК – 3астраховане“ АД, ЕИК ********* сумата
60, 56 лв. - възнаграждение за защитата, осъществена от юрисконсулт.
Решението в частта по иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди може да се обжалва в едномесечен срок от връчването
му, при условията на чл. 280 ГПК, пред ВКС на РБ, а в частта му по иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13