Решение по дело №2232/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 59б ал.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД („УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя д-р Х. К. Я., чрез адвокат Е. К., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 3, офис 309, против заповед № РД-25А-6/15.11.2024 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас.

С оспорената заповед на основание чл.20, ал.1, т.2 и т.4 и чл.59б, ал.2 от ЗЗО, чл. 29, ал.1, т.6 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. (НРД за МД за 2023-2025 г.) е отказано сключване на договор с лечебното заведение (ЛЗ) за извършване на Амбулаторна процедура № 11 „Консервативно лечение на продължителна колика“.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като немотивирана и неправилна и постановена в противоречие на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че са налице нови обстоятелства, свързани с повишаване на нивото на компетентност, на структурата, от второ и трето, което обосновавало необходимостта от сключване на договор /допълнително споразумение по посочената амбулаторна процедура. Иска се отмяна на заповедта и връщане на преписката на РЗОК – Бургас за сключване на договор по депозираното заявление.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Иска отмяна на обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски в размер на д.т.

Ответникът - директора на Районна здравноосигурителна каса - Бургас представя административната преписка, представлява се от процесуален представител, който оспорва жалбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че дружеството „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е регистрирано лечебно заведение за болнична помощ по чл.9, ал.1 от ЗЛЗ или по чл.10, т.3а и т.3б от ЗЛЗ с разкрити легла, както и че същото има сключен с Националната здравноосигурителна каса Договор № 020903/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури, за срока на действие на НРД за МД 2023-2025 г. (л.29-64). Сред медицинските дейности по АПр от приложение № 18 „Амбулаторни процедури“ на НРД, възложени с договора, е и АПр № 11 – „Консервативно лечение на продължителна бъбречна колика“.

Във връзка с извършена тематична проверка на лечебното заведение е постановена заповед № РД-25-397/08.03.2024 г. на директора на РЗОК – Бургас, с която на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, чл. 463, ал. 1 от НРД за медицинските дейности 2023-2025 г. и § 9 от ПРЗ на НРД за медицински дейности 2023-2025 г. частично е прекратен договора за оказване на болнична помощ по изпълнение на АПр № 11 „Консервативно лечение на продължителна бъбречна колика“ за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 312, ал. 1 и чл. 326, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. (л.9-12). Заповедта е била обжалвана по съдебен ред, като с Решение № 4514 от 14.06.2024 г. по адм. дело № 598 /2024 г. на Административен съд Бургас, жалбата е отхвърлена. Решението е оставено в сила с Решение № 11247/21.10.2024 г. по адм.дело № 8092/2024 г. по описа на Върховния административен съд (л.23-28).

Във връзка с постановените съдебни актове, с писмо изх.№ 29-02-353з/23.10.2024 г. (л.21), директора на РЗОК-Бургас уведомил ЛЗ, че заповед № РД-25-397/08.03.2024 г. за налагане на санкция „прекратяване на договора“ – частично за дейност по изпълнение на Апр № 11 „Консервативно лечение на продължителна бъбречна колика“ е влязла в сила на 21.10.2024 г., поради което и на основание чл.103, ал.2 от НРД за МД 2023 г. – 2025 г. договор № 020903/24.10.2023 г. се счита за прекратен в тази част. Писмото е получено от ЛЗ чрез системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 24.10.2024 г. (л.22)

„УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД чрез управителя си подал заявление с вх. № 02/29-02-1647/24.10.2024 г. по описа на РЗОК - Бургас (л. 14 – 17), с искане за сключване на договор за извършване на амбулаторна процедура по приложение № 7 към чл. 1 от Наредба № 9 от 2019 г. (приложение № 18 „Амбулаторни процедури“ от НРД за МД 2023-2025 г.), а именно – Апр 11 „Консервативно лечение на продължителна бъбречна колика“. Към заявлението приложил Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-362/03.10.2023 г.

По повод подаденото заявление директора на РЗОК-Бургас в указания в разпоредбата на чл.59б, ал.1 от ЗЗО срок издал оспорената заповед, като приел, че са налице основанията по чл.29, ал.1, т.6 от НРД за МД 2023 – 2025 г. за отказ за сключване на договор по посочената Апр № 11, позовавайки се на разпоредбата на чл.29, ал.2, съгласно която в случаите по чл.29, ал.1, т.6 от НРД за МД 2023 – 2025 г. директора на РЗОК може да сключи договор след изтичането на 12 месеца от влизане в сила на санкцията „прекратяване на договор“, като ЛЗ може да заяви намерение за сключване на договор за оказване на болнична помощ не по-късно от 2 месеца преди изтичане на този срок. Приел, че заповедта за налагане на санкция „прекратяване на договор“ е влязла в сила на 21.10.2024 г., а заявлението за сключване на договор е депозирано на 24.10.2024 г., т.е. преди изтичане на 12 месечния срок. При тези мотиви и на основание чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО, чл. 29, ал. 1, т. 6 от НРД за МД 2023 – 2025 г. административния орган отказал сключване на договор за оказване на болнична помощ за извършване на амбулаторна процедура № 11 „Консервативно лечение на продължителна бъбречна колика“, с „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД.

Заповедта е получена от адресата на 19.11.2024 г., а жалбата, сезирала съда, е подадена на 09.12.2024 г.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения за това срок, от лице което има правен интерес от оспорването, доколкото процесната заповед попада в обхвата на чл. 21, ал. 1 от АПК и представлява индивидуален административен акт, тъй като с нея се засягат права на заявителя и за която е предвиден съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 59б, ал. 3 от ЗЗО.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № РД-25А-6/15.11.2024 г., с която директора на РЗОК – Бургас на основание чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО, чл. 29, ал. 1, т. 6 от НРД за МД 2023-2025г., е отказал сключване на договор за оказване на болнична помощ за извършване на амбулаторна процедура Апр № 11 „Консервативно лечение на продължителна бъбречна колика“ с жалбоподателя „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - директора на РЗОК-Бургас, в рамките на установената от закона материална, териториална и времева компетентност, съобразно чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО.

Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма. Посочени са фактическите и правните основания за издаване на акта, както и неговата разпоредителната част. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК когато административният акт се издава в писмена форма, в същия следва да бъдат изложени фактическите основания за неговото издаване, подведени под релевантната по време, място и лица правна норма (чл. 142 във връзка с чл. 7 АПК), като ясно и недвусмислено бъде обективирана волята на административния орган в разпоредителната част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението на акта.

Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт, които да са ограничили правото на защита на заявителя и да препятстват съдебния контрол за материална законосъобразност на акта. Спазена е законоустановената административна процедура. Процесната заповед, е издадена в хода на проведено административно производство по чл. 59б ал.1 от ЗЗО с подадено заявление в РЗОК за сключване на договор, което е приключило в указания от чл. 59б ал.1 ЗЗО срок, с постановяване на предвидения в чл. 59б ал.2 от ЗЗО, административен акт - заповед на директора на РЗОК - [населено място], с която е направен мотивиран отказ за сключване на договор за извършване на посочената в заявлението дейност.

По приложението на материалния закон, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗО договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 от същия закон за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. Процедурата започва със заявление от лечебното заведение. От своя страна директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва договор, съответно допълнително споразумение с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в (чл. 59б, ал. 1 от ЗЗО). В срока по ал. 1 на чл. 59б от закона, директорът на РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор, съответно допълнително споразумение в случаите, когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите по ал. 1, която подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като оспорването не спира изпълнението й (чл. 59б, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО).

От казаното се налага извода, че сключването на договорите с изпълнителите на медицинска помощ по своята същност представлява административно производство, в което посоченият административен орган е този, който преценява дали лечебното заведение отговаря на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗЗО и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в ЗЗО - чл. 59б, ал. 1 ЗЗО, както и на изискванията на съответния Национален рамков договор.

Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.2 от НРД за МД 2023 – 2025 г., в случаите на налагане на санкция "прекратяване на договор" по чл.29, ал.1, т.6 от НРД за МД 2023 – 2025 г. директора на РЗОК може да сключи договор след изтичането на 12 месеца от влизане в сила на санкцията „прекратяване на договор“, като ЛЗ може да заяви намерение за сключване на договор за оказване на болнична помощ не по-късно от 2 месеца преди изтичане на този срок.

В разглеждания случай директорът на РЗОК-Бургас е отказал сключване на договор за извършване на дейност по Апр № 11, като е счел че не са налице предпоставките на чл.29, ал.2 от НРД МД 2023-2025 г. Съгласно посочената разпоредба санкцията „прекратяване на договор“ има действие за срок от 12 месеца и е основание за това в този срок да се откаже сключване на договор.

Жалбоподателя е подал заявление вх. № 02/29-02-1647/24.10.2024 г. с искане за сключване на договор за извършване на амбулаторна процедура № 11 „Консервативно лечение на продължителна бъбречна колика“ по приложение № 18 „Амбулаторни процедури“ на НРД за МД 2023 – 2025 г. Посочената дейност е в обхвата на дейностите възложени с договор № 020903/24.10.2023 г., като с влязла в сила на 21.10.2024 г. заповед № РД-25-397/08.03.2024 г., е наложена санкция „прекратяване на договора“ – частично за посочената дейност по изпълнение на АПр № 11. С оглед изложеното и съобразно разписаното в разпоредбата на чл.29, ал. от НРД, най-ранната дата за подаване на заявление за сключване на договор за извършване на АПр № 11 е 21.08.2025 г. В случая заявлението е подадено на 24.10.2024 г., преди посочената дата.

Неоснователно се явява твърдението на касатора, че са налице нови обстоятелства за сключване на договор по поисканата със заявлението медицинска дейност, доколкото нормата на чл. 29, ал. 2 НРД МД 2023-2025 г. е императивна и предвижда изрична забрана за сключване на такъв договор в упоменатия 12 месечен срок.

Следва да се отбележи, че санкцията „прекратяване на договор“ е предвидена с оглед неспазване на изискванията на ЗЗО и НРД, и лишава ЛЗ от правата на изправна страна по договора за изпълнение на БП, за която при коректно изпълнение на задълженията на договора би получавала съответните публични средства от НЗОК.

С оглед изложеното не са налице предпоставките за сключване на договор/споразумение за посочената дейност. Заповедта е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила, а жалбата отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

С оглед формирания извод за неоснователност на оспорването и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, такива на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да се присъдят на ответника в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Бургас, двадесет и четвърти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД – Бургас против заповед № РД-25А-6/15.11.2024 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса – Бургас.

ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД да заплати на Районната здравноосигурителна каса - Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.