Р Е
Ш Е Н И Е
№…260085………/09.03.2021г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,в
открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година,в
състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
с участието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното
от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №776 по описа на съда за 2020 година,и за
да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №725 постановено на 14.07.2020г. по
гр.дело № 4435 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г., е отхвърлен като
неоснователен иска с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК
предявен от П.М.С. против „К.И.И.БГ“ ЕАД ,представлявано от Я.О. и Б.Р. за
установяване недължимост на главница в размер на 7542, 90 лв. - представляваща
непогасена част от вземане по издаден изпълнителен лист от 07.11.2012 г. по т.
д. № 7854/2012 г. по описа на СГС, търговско отделение ІV-2 състав и предмет на
изпълнително производство № 20198890401093 по описа на ЧСИ Д. С. с рег. № 889. Като процесуално недопустима е оставена без
разглеждане претенцията в останалата й част - за установяване на недължимост на
погасената част от главница над размера от 7542, 90 лв. до размера от 11232, 90
лв., както и за погасените в предходното изпълнително производство разноски по
изпълнителното основание - 85, 00 лв. разноски в арбитражното производство, 50,
00 лв. представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по
издаване на изпълнителния лист и 647, 66 лв. юрисконсултстко възнаграждение и е
прекратено производството по делото в тази му част. Присъдени са съдебно-деловодни
разноски.
С въззивна жалба, въззивникът П.С. ,чрез
пълномощника си-адв.Б. обжалва решението като твърди,че е неправилно ,тъй
като противоречи на материалния закон. Изводът
на първоинстанционният съд ,че вземането не е погасено по давност е неправилен.
Въззивникът твърди,че единственото изпълнително действие,което е прекъснало
давността е извършено на 12.04.2013г.,като от този момент е започнала да тече
петгодишна давност и към момента вземането
на ответника е погасено по давност. В подкрепа на твърдението си, въззивникът
излага пространни съображения.
С отговора на въззивната
жалба въззиваемата страна излага съображения за нейната неоснователност.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда
на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно
решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред районния съд доказателства, намира, че решението е правилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са
неоснователни.
Няма спор,че по т.дело № 785/2012г. по описа
на СГС на 07.11.2012г. в полза на „ П.Б.“ЕООД и срещу П.С. е издаден
изпълнителен лист за солидарната му отговорност въз основа на решение №
742/08.06.2011 г. по вътрешно арбитражно дело № 742/2011 г. по описа на арбитър
Б.Г. за сумата в размер на 11232, 90 лв., ведно със законната лихва от
08.06.2011 г. датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното
погасяване, 85, 00 лв. разноски в арбитражното производство, както и сумата в
размер на 50, 00 лв. за внесена държавна такса и 674, 66 лв. юрисконсулско
възнаграждение.
Няма спор,че вземанията против ищеца са
прехвърлени с договор за цесия от 08.08.2018 г. от кредитора "П.Б. "
ЕООД на въззиваемата страна "К.И.И.с БГ" ЕАД, както и че са
образувани въз основа на изпълнителния лист последователно две изпълнителни
дела.Първоначално с молба от 05.03.2013г. е образувано изпълнително дело №
20138480400453 по описа на ЧСИ Р.А., а впоследствие по молба на цесионера /
след прекратяване на предходното изпълнително дело / е било образувано за
остатъка от вземанията изпълнително дело № 20198890401093 по описа на ЧСИ Д.С..
С молбата за
образуване на изпълнително дело от 05.03.2013г., взискателят е възложил на ЧСИ Р.А.
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, като на тази дата е прекъсната погасителната
давност, тъй като възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ е
действие, водещо до прекъсване на давността. На 12.04.2013 г. до длъжника е
изпратена Покана за доброволно изпълнение. Безспорно се установява, че в
изпълнение на наложения запор в периода от 28.08.2013 г. до 07.04.2014 г., по
изпълнителното дело са постъпвали суми, които са разпределяни към предишния
взискател "П.К.Б." ЕООД. На същата дата са изпратени запорни
съобщения до всички банки на територията на Република България, а на 21.11.2014
г. е депозирана молба от "П.К.Б." ЕООД за предприемане на
изпълнителни действия, с цел обезпечаване на вземането На 26.09.2018г. като взискател по делото е конституиран „К.И.И.
БГ“ЕАД, на основание договор за цесия от 08.08.2018г.,на 26.11.2018г. е върнат
изпълнителния лист .
На 26.09.2019 г. въз
основа на молба от "К.И.И.с БГ" ЕАД е образувано ново изпълнително
дело № 1093/2019 г. по описа на ЧСИ Д.С., като с молбата е поискано
извършването на справки и насрочването на дата за опис на движими вещи,
собственост на длъжника. В резултат на извършените справки е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника на 17.10.2019 г., а на 23.10.2019 г.
е наложен запор върху притежавано от длъжника МПС, както и изпратени запорни
съобщения до "Б.П.Б." АД и "Е.О.Г." АД. Видно от
материалите по изпълнителното дело, на 17.10.2019 г. ищецът С. е получил нова
покана за доброволно изпълнение, в която е поканен да заплати: главница в
размер на 7542, 90 лв., ведно със законната лихва считано от 09.08.2019 г., в
размер на 142, 76 лв., неолихвяема сума за законна лихва в размер на 5188, 77
лв., както и разноски за такси и възнаграждение на юрисконсулт.
При така установените
факти, в мотивите на обжалвания съдебен акт ,първоинстанционния съд е приел
следното: релевантният момент за преценка относно началния момент, от който е
започнала да тече погасителната давност в хипотезата на перемирано изпълнително
производство, е последното по ред поискано от взискателя или предприето
изпълнително действие по вече прекратеното поради перемция изпълнително
производство.В тази връзка е установил,че единственото валидно изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело № 20138480400453 г. по описа на ЧСИ Р.А. е
наложения запор по сметка на ищеца в ОББ съгласно писмо изх. №
230-ОПЗ/*********/16.04.201 г. след което за периода от 28.08.2013 г. до
07.04.2014 г., по изпълнителното дело са постъпвали суми, които били
разпределяни към предишния взискател "П.К.Б." ЕООД. От този момент е започнал
да тече нов давностен срок, който с оглед характера на вземанията е петгодишен.
Към този момент обаче, все още е било в сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, съгласно което самото образуване на изпълнително дело
прекъсва давността до изтичането на срока предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поради това следва да се приеме, че до ТР № 2 / 2013 г. от 25.06.2015 г.
по отношение на тези вземания не е текла погасителна давност.
По новото изпълнително
дело № 20198890401093 по описа на ЧСИ Д.С., първото валидно изпълнително
действие е извършено на 17.10.2019 г. с налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, което изпълнително действие отново е прекъснало
давността. Поради това,давността за дължимата към този момент главница не е
била изтекла, тъй като преди изтичане на петгодишния срок е извършено ново
валидно изпълнително действие, което е прекъснало тази давност.
На следващо място,
съдът е приел,че за част от претендираната главница не съществува правен
интерес от иска по чл.439 от ГПК, тъй като длъжникът би могъл да претендира
събраните суми като недължимо платени в хипотезата на чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД,
в какъвто смисъл са указанията дадени в т. 1 на ППВС № 1 / 79 г. В случая с
поканата за доброволно изпълнение по второто изпълнително дело ищецът е поканен
да плати / поради предходно погасяване чрез плащане / главница в размер на
7542, 90 лв., ведно със законната лихва считано от 09.08.2019 г., която е в
размер на 142, 76 лв., неолихвяема сума за законна лихва в размер на 5188, 77
лв., както и разноски за такси и възнаграждение на юрисконсулт в самото
изпълнително производство. Според отговора на запорното съобщение на Банка
Пиреос от 21.10.2019 г. суми от запорираната сметка на ищеца не са събрани,
поради което и при липсата на други данни по делото следвало да се приеме, че
горният размер е дължим към настоящия момент,ето защо съдът е приел,че
предявеният иск е недопустим в частта досежно събраната сума над 7542, 90 лв.
до претендирания размер от 11232, 90 лв., както и за погасените в предходното
изпълнително производство разноски по изпълнителното основание - 85, 00 лв.
разноски в арбитражното производство, 50, 00 лв. представляваща заплатена от
молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителния лист и
647, 66 лв. юрисконсултстко възнаграждение ,и в тази част е прекратил
производството по делото.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях.
Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Според задължителните разяснения по т.10 от ТР
№2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
разсрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължения лица. Искането да бъде приложен
изпълнителен способ също прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, съгласно ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно
от приложеното изп. дело №1093/2019г. на ЧСИ Д.С. давността е прекъсната с
молбата за образуването му от 26.09.2019г.,с която е посочен и способ на
принудително изпълнение-опис на движими вещи на длъжника. Давностният срок е
прекъснат и петгодишна давност не е изтекла до датата на предявяване на иска – 06.11.2019г.
Доколкото и в исковата молба ищецът се позовава на давност ,считано от деня на
единственото извършено изпълнително действие -15.10.2019 г., то този довод е несъстоятелен,
тъй като от данните по делото се установява,че по изп.дело № 453/2013г. е
извършено валидно изпълнително действие на 16.04.2013г.,въз основа на който за
периода 28.08.2013г. -07.04.2014г. по изп.дело са постъпвали суми.От 2014г. до
25.06.2015г. – когато е постановено ТР №2/2015г. погасителна давност не тече-съобразно
ПМС №3/ 1980г.
По изложените съображения,настоящият съдебен състав
приема,че вземането на взискателя за главница по изпълнителния лист не е
погасено.
Решението като правилно следва да се потвърди.
Частна жалба против протоколно определение от
08.07.2020г. е неоснователна. С определение №1109/28.05.2020г. исковата молба е
оставена без движение в частта досежно претендираната законна лихва, като е
даден едноседмичен срок на ищеца да уточни размера на претенцията и да
представи доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса върху тази
претенция-4 %, но не по-малко от 50 лева. В указания срок констатираните от
съда нередовности на исковата молба не са отстранени.С протоколно определение
от 08.07.2020г. производството досежно тази претенция е прекратено.
Определението е правилно и следва да се потвърди. Макар и предявена по реда на
чл.439 от ГПК –претенцията за обезщетение за забава следва да бъде конкретизирана
по период и размер. Това е необходимо ,както за произнасяне по съществото на
тази претенция предвид въведените по реда на чл.439 от ГПК възражения за
погасителна давност, така и по отношение на преценката за редовност.Тъй като
ищецът не е отстранил указаните от съда
нередовности ,правилно производството по делото в тази му част е прекратено.
С оглед изхода на спора в тежест на въззивника следва
да се присъдят сторените от ответната страна разноски в размер на 300,00 лева
съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №725 от 14.07.2020г. и определение
от 08.07.2020г. ,постановени по гр.дело № 4435 по описа на Пазарджишкия районен
съд за 2019г.
ОСЪЖДА
П.М.С.,с ЕГН **********,***-адв.
И.Б. да заплати на „К.И.И.БГ“ ЕАД ,представлявано от Я.О. и Б.Р. , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.С., бул.“П.В.“№21
Бизнес център „Люлин-6“ ет.2 ,сумата в
размер на 300,00 /триста / лева-представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: членове: