РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 26.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №164 по описа на съда за
Производство по
чл. 38 от Закон за държавната собственост.
Административното
дело е образувано по жалба с вх.№ 1365/03.04.2020 г. подадена от Т.Р. П. – И. с
ЕГН**********, Г.С.Т. с ЕГН ********** и С.С.Г. с ЕГН**********, и трите чрез
Адвокатско съдружие „А.Н. Г.“***, срещу Решение № 142 от 02.03.2020 г. на
Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост
за държавна нужда за изграждане на обект: АМ „Хемус“, участък от км 103+150 до
км 122+260, на територията на област Ловеч, намираща се в землищата на гр.Угърчин,
с. Орляне и с.Каленик, община Угърчин, землището на село Радювене и с.Лисец,
община Ловеч, област Ловеч.
Решението се
обжалва В ЧАСТТА относно определеното обезщетение по отношение на недвижим
имот, собственост по наследство на жалбоподателките, представляващ ПИ с
идентификатор № 75054.39.22, пасище, в землището на гр.Угърчин, обл.Ловеч, с обща
площ от 23,025 дка, от която площ за отчуждаване от 5,398 дка и цена на
обезщетение в размер на 2459 лв.
Предмет оспорване
е Решение № 142/02.03.2020 г. на Министерски съвет /лист 20/ в частта му, с
която е определен размера на паричното обезщетение за отчуждаване на ПИ с
идентификатор № 75054.39.22, пасище, в землището на гр.Угърчин, като
жалбоподателите молят съда да отмени решението на Министерски съвет, в
обжалваната част. Претендират и разноски по делото.
В съдебно
заседание жалбоподателите не се явяват и не се представляват.
Ответникът -
Министерски съвет на Република България не се представлява в заседанието по
съществото на спора. Представено е писмено становище за неоснователност на
подадената жалба /лист 327 и сл./. Развива подробни съображения за
законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с
приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на
закона. Сочи, че размерът на обезщетението е изготвен при спазване
на изискванията на ЗДС.
Претендира
присъждане на разноски за юриконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството - представя
писмени становища, както и писмени доказателства /лист 330 и сл./. Оспорва изцяло като
неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС в оспорената
част за законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение за правилно
определен.
Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – Министърът на финансите - не се представлява и не ангажира писмено
становище по жалбата.
Заинтересованата
страна - Агенция „Пътна инфраструктура”-София, в съдебно заседание не се
представлява. Чрез адв. Ф. е направено искане за допускане предварително
изпълнение на решението, докладвано в открито съдебно заседание, по което съдът
се е произнесъл протоколно определение.
Съдът, след
като анализ на доказателствата по делото, доводите на страните и след
служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на
административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост,
предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на финансите.
Няма спор, а и
се установява от административната преписка, че оспореното решение е
постановено от компетентен орган - Министерски съвет, по предложение на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на
финансите. Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореното
решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени
имоти/части от имоти - частна собственост, видно от приложените нотариални
актове и от административната преписка. Отчуждените имоти са предназначени за
изграждането на национален обект - автомагистрала, обявена за
национален обект с Решение №250/25.04.2013 год. на МС /лист 79/.
Оспореното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите,
видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и
собствениците на имотите. Ето защо липсва отменително основание и по чл. 146,
т. 2 от АПК.
Спазени са
административно-производствените правила за вземане на оспореното решение,
посочени в чл.
34, чл. 34а и чл.
34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило
мотивирано искане /лист 58/ за отчуждаване до министъра на финансите и до
министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са
приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Двамата министри - на финансите и на регионалното развитие и
благоустройството - са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС,
изготвен е и съвместен доклад от двамата министри /лист 41 и сл./.
Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените
писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл.
34а, ал. 4 от ЗДС приложения.
Предпоставка за
извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план,
който предвижда изграждането на национален обект: "Автомагистрала
"Хемус", участък от км. 103+150 до км. 122+260, в
землищата на гр.Угърчин, с Орляне, с.Каленик и с.Катунец, община Угърчин,
област Ловеч и с.Радявене и с.Лисец, общ.Ловеч, обл.Ловеч, който е одобрен с
влязла в сила Заповед №РД-02-15-217/12.12.2019 год. на Министъра на РРБ /лист
80-81/.
В табличен вид
на л. 44-50 и л. 101-103 от делото са представени имотите и частите от имоти за
отчуждаване в землището на гр.Угърчин с техните характеристики, вид,
местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е и финансова
обосновка /лист 56/, възлагателно писмо от 20.11.2020 г. /лист 78/, както и
оценка на имотите /оценителски доклад за определяне на равностойно парично
обезщетение /лист 69 и следващи, приложение 11 на лист 149 и следващи/,
извършена в административното производство, конкретно за процесния имот
оценката е на л. 150 /гръб, номер по ред 78/
от делото.
Видно от
приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в
т.ч. относно процесния имот, е определено при осигурено удостоверение от
Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти -
реални пазарни аналози /лист 115 и следващи, приложен оптичен диск с пълната
информация, предоставена от Служба по вписванията – Ловеч/, отговарящи на
изискванията на чл. 32, ал. 4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена
по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената
оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи
се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС.
В конкретния случай са взети предвид всички сделки със земеделски земи,
сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на
оценката и вписани в СВ - Ловеч от 20.11.2018 г до 20.11.2019 год. /лист 75/.
В оспорената му
част решение № 142 от 02.03.2020 г. на Министерския съвет постановява
отчуждаването на ПИ с идентификатор № 75054.39.22, пасище, в землището на гр.Угърчин,
с площ от 23,026 дка, от която площ за отчуждаване от 5,398 дка и цена на
обезщетение в размер на 2459 лв.
Във връзка с
оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде
заключение за равностойното парично обезщетение по чл. 32 от ЗДС, във вр. с
§1а, т.1 от ДР на ЗДС.
Съгласно
заключението на вещото лице, при определяне на равностойното парично
обезщетение за процесните имоти, са взети предвид изискванията на §1а, т.2 от
ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с
имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една
от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота. При определяне на осреднените пазарни цени са взети
предвид вписаните в Службата по вписванията-Ловеч сделки
за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС - намиращи се в близост до
отчуждаваните, които се намират в едно и също землище в земеделските
територии и горските територии, за период от 20.11.2018г. до 20.11.2019 год.
За землището на
гр.Угърчин в Агенция по вписванията са налични 14 броя нотариални актове за
сделки, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 2 и ал. 4 от ЗДС и Наредбата за
реда за определяне на цени на земеделските земи. По делото е представено пълно
копие от предоставените от Агенция по вписванията, Служба по вписванията –
Ловеч данни.
Използваните
сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от вещото лице по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза по делото са описани изчерпателно в
табличен вид на стр. 2 от заключението на ВЛ /л. 285 от делото/.
Вещото лице е
стигнало до извод, че осреднената цена в лв./дка за имотите в землището на
гр.Угърчин, определена въз основа на всички сделки със земеделски земи,
извършени през периода от 12 месеца, е 455,53 лв.
Използваните
пазарни аналози и описаните нотариални актове са идентични както в заключението
на вещото лице, така и в оценителския доклад. Вещото лице не е установило
относими сделки от посочения период, които не са били включени в пазарните аналози
при определяне на оценката.
При това
положение от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, се установява, че
пазарната стойност на имота, определена по правилата на ЗДС, съвпада с оценката,
определена с оспореното решение на МС, в оспорената част. Видно е, че
заключението на вещото лице е изготвено на база изискванията относно
"равностойно парично обезщетение" в § 1а, т. 1 ДР от ЗДС и относно "пазарни цени" по смисъла на §1а, т. 2 ДР от ЗДС .
По делото не са
представени доказателства, които да оборват констатациите на административния орган
и които да обуславят извод за незаконосъобразност на оспореното решение в
частта му относно размера на определеното обезщетение за процесния ПИ.
Съдът счита, че
следва да се посочи, че от всички вписани в Служба по вписванията Ловеч сделки
за процесния период само две са с предмет пасища, какъвто е по предназначение
процесният имот, като средната цена на декар при тези две сделки е 403 лв. на
декар. Една от тези сделки и трета сделка са и за имоти с предназначение
ливада, като при трите сделки с пасища и ливади средната цена е 416 лв. на
декар.
Включването на
сделките с имоти с предназначение ниви от ІV и V категория, и дори от ІХ
категория, при изготвяне на оценката е изцяло в полза на собствениците, тъй
като осреднената цена от 455,53 лв. на дка надвишава средните цени, а дори и
максималните такива, на сделките с пасища и ливади.
Решението на МС
в оспорената част съответства на материалния закон – липсва отменително
основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Това се установява от всички събрани по
делото доказателства – писмени доказателства и съдебно-оценителна експертиза,
като всички доказателства са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което
съдът ги кредитира.
Съдът намира,
че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е законосъобразно. Подадената
срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход
на делото и с оглед направеното своевременно искане от ответника и от
заинтересованата страна – Министъра на РРБ, на всяка от тези страни следва да
се присъдят разноски за процесуално представителство.
В съдебно
заседание ответникът и МРРБ не се представляват, а са депозирани писмени
бележки по съществото на спора от процесуални представители, при определяне
размера на разноските следва да се съобрази това обстоятелство.
На ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по 50
(петдесет) лева на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Това е
минималният предвиден в Наредбата размер за процесуално представителство за
изготвяне на възражения по жалби, без явяване в открито заседание, и именно той
следва да бъде присъден.
При този изход
на делото основателно е и искането на заинтересованата страна Министъра на
регионалното развитие и благоустройството за присъждане на своевременно
поисканите в писменото становище разноски за юрисконсултско възнаграждение. Следва
да се присъдят разноски в размер на 50 лева на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Воден от
горното и на основание чл. 38, ал. 9 от ЗДС и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалба
с жалба с вх.№ 1365/03.04.2020 г. подадена от Т.Р. П. – И. с ЕГН**********, Г.С.Т.
с ЕГН ********** и С.С.Г. с ЕГН**********, и трите чрез Адвокатско съдружие „А.Н.Г.“***,
срещу Решение № 142 от 02.03.2020 г. на Министерския съвет за отчуждаване на
имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на
обект: АМ „Хемус“, участък от км 103+150 до км 122+260, на територията на
област Ловеч, намираща се в землищата на гр.Угърчин, с. Орляне и с.Каленик,
община Угърчин, землището на село Радювене и с.Лисец, община Ловеч, област
Ловеч, в ЧАСТТА, относно определеното обезщетение по отношение на недвижим
имот, собственост по наследство на жалбоподателките, представляващ ПИ с
идентификатор № 75054.39.22, пасище, в землището на гр.Угърчин, обл.Ловеч, с обща
площ от 23,025 дка, от която площ за отчуждаване от 5,398 дка и цена на
обезщетение в размер на 2459 лв.
ОСЪЖДА Т.Р. П.
– И. с ЕГН**********,***, Г.С.Т. с ЕГН ********** и С.С.Г. с ЕГН**********,***,
да заплатят на Министерски съвет на Република България разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Т.Р. П.
– И. с ЕГН**********,***, Г.С.Т. с ЕГН ********** и С.С.Г.
с ЕГН**********,***, да заплатят на Министерство на регионалното развитие е
благоустройството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
/петдесет лева/.
Решението е
окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Да се изпрати
препис от решението на страните.
Административен
съдия: