РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Девин, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20245410100075 по описа за 2024 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата си молба, уточнена с молби с вх. № 1353/16.05.2023 г., вх.
№ 1729/19.06.2023 г. и вх. № 1949/10.07.2023 г., подадена от Г. Н. Ю., ЕГН
********** против Д. И. Х., ЕГН ********** и А. И. П., ЕГН ********** са
предявени като частични обективно кумулативно и субективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът
твърди, че той и съпругата му развиват семеен бизнес, свързан с управление
на конна база „К. е. А.“, както и къща за гости, находящи се в с. Х.. Дейността
си извършвали чрез дружество, регистрирано в търговския регистър с
наименование „Б.“ ООД, с ЕИК: *********. Двамата били инструктори по
конна езда и организирали уроци, планински преходи, като напоследък имали
посещения на деца - аутисти. В дейността си се стараели да се грижат на
първо място за безопасността на клиентите им, а специално за децата искали
да им покажат природата, учили ги да я уважават, да се грижат за нея.
Създавали им навици на труд и спорт, чрез организирани игри и забавления.
Посрещали в къщата си за гости деца - придружени от родители и се стараели
да ангажират активното им движение, чрез спорт. Твърди, че след като
1
регистрирали къщата си, като „Къща за гости“ в регистрите към
Министерство на туризма, започнали да имат проблеми със съседите си Д. Х.
и А. П.. За последния посочва, че е служител на РУ - Чепеларе и твърди, че в
качеството си на длъжностно лице използва през годините, откакто ищецът
живеел в с. Х., всяка възможност да му създава проблеми. Още от началото на
лятото на 2022 г. Д. Х. се обърнал към ищеца и му казал: „Ще те съсипя, тук
къща за гости - няма да има“. Твърди, че двамата с А. П. започнали да
действат заедно срещу ищеца, дори и двамата си поставили камери на къщите,
които гледали директно към двора на ищеца, както и към улицата, за да могат
да го следят и записват. Започнал истински ад вследствие на подадени жалби
до редица институции, а А. П. продължавал да използва всячески служебното
си положение, като подсказвал на Д. Х. до кои институции да напишат жалба.
Двамата станали инициатори заедно на няколко проверки. Твърди, че чрез
Кмета на с. Х. била подадена жалба до Областния управител, в която жалба се
твърдели редица неверни твърдения и откровени лъжи. Единственото вярно
нещо било, че ищецът имал издадено наказателно постановление за
нерегистриране на част от животните през месец май 2022 г., като глобата
била заплатена от него и нарушението било поправено. Не отговаряло на
истината, че ищецът няма основание да ползва имотите, които е заградил,
нито че конете му замърсяват водоем на селото и застрашават здравето на
живущите. Счита, че дейността му развива туризма в селото и все повече хора
могат да се насладят на прекрасната природа в околностите на с. Х.. Твърди
още, че животновъдният му обект е регистриран по надлежния ред и по
никакъв начин не може да пречи на живущите в селото - той се намирал извън
регулацията на селото (за разлика от пчелина на П., който бил незаконен и не
бил регистриран по надлежния ред, за което същият бил санкциониран).
Твърденията си ответниците изложили в жалба с вх. № 216/28.07.2022 г. до
кмета на с. Х., както и със сигнал с вх. № 9057/05.05.2022 г. на БАБХ сигнал с
вх. № 3297/03.08.2022 г. в ОДБХ гр. Смолян. По повод всички твърдения били
направени множество проверки и от Протокол от Община Чепеларе било
видно, че нищо от изложеното в жалбите не отговаряло на истината. Не били
констатирани нарушения и от БАБХ при няколко направени проверки.
Единственото, за което било констатирано нарушение било липса на
регистрация за няколко животни, за което било издадено наказателно
постановление, глобата по което била заплатена. Твърди, че поради
2
непрестанните проверки, разпити, обяснения, разговори със служители на
полицията, общината, инспектори от БАБХ и всякакви други служители, пред
които ищецът трябвало да обяснява, че са ангажирани в един лишен от смисъл
междусъседски проблем, загубил нормалния си начин на живот. Денонощно
мислил, как ще му се отрази поредният сигнал на двамата съседи, в какво ще
го обвинят, загубил съня си, не можел да спи нормално. Притеснявал се от
заснемането, което двамата правели денонощно, притеснявал се, че ще
подават нови и нови жалби и че А. П. и Д. Х. ще използват всички средства, за
да постигнат заедно целта си - да го принудят да затвори дейността си.
Двамата използвали контактите си в селото сред местните жители и
непрекъснато го злепоставяли, като им говорели и показвали жалбите, които
подават, показвали им кога са му идвали проверки и оставяли хората да си
мисля, че всички проверки всъщност означават някакво нарушение. В
конкретния случай в жалба с вх. № 216/28.07.2022 г. до кмета на с. Х., както и
със сигнал с вх. № 9057/05.05.2022г. на БАБХ сигнал с вх. № 3297/03.08.2022
г. в ОДБХ гр. Смолян били изнесени неверни клеветнически твърдения по
отношение на Г. Ю., оценки, обективирани в изрази, които уронвали
престижа, честта и достойнството на Г. Ю., извършени противоправно и не в
обсега на свободата на словото, обективирана в нормата на чл. 39, ал. 1 от
КРБ, в резултат на които се твърди, че ищецът е претърпял вреди, изразяващи
се в причинен психосоматичен дискомфорт, стрес, подтиснатост, чувство на
унижение, чувство на дискредитиране на името му в обществото.
В изпълнение на указанията на съда, дадени с Разпореждане №
132/03.05.2023 г. на РС - Чепеларе, депозира молби с вх. № 1353/16.05.2023 г.,
вх. № 1729/19.06.2023 г. и вх. № 1949/10.07.2023 г.
В молба с вх. № 1353/16.05.2023 г. посочва следните изрази - цитати
от жалба с вх. № 216/28.07.2022 г., които твърди, че са невери и клеветнически
и уронват престижа, честта и достойнството на ищеца, а именно:
- „Ю. не полагаше необходимите грижи за тях по отношение на
пашуването. Конете редовно, още от самото начало, бяха пускани
свободно“....„многократно навлизаха в чужди имоти - включително и в имот
на А. П., като нанасяха поражения по селскостопанската продукция и по
терените“.
Твърди, че полага необходимите грижи, като инцидентно един път
3
било констатирано на 29.04.2022 г. пашуване в чужди имоти. Вследствие на
това не била поразена селскостопанска продукция. Също така невярно било
твърдението за нарушаване на правото на собственост на П., конете не са
навлизали в негов имот.
- „Конете се движат и пангуват в поясите около водоема, като
нанасят поражения върху почвения слой и замърсяват с екскременти водите
от преливника на водосъбирателното съоръжение“.
Твърди, че в Протокол от 30.08.2022 г. на Община Чепеларе ясно
било посочено, че твърденията за множество екскременти не са верни, както и
че въпросният водоем бил водосъбираем източник, който бил двойно ограден,
имал електропастир и по никакъв начин не можело да бъде компрометиран.
- „На всичко отгоре същият е заградил пътя, преминаващ покрай
входа на фермата, като го е завзел и разположил там беседка и друго
имущество, явно считайки го за своя собственост, каквато всъщност не е. С
това той е ограничил достъпа на външни лица до територията на юг от
неговия животновъден обект“.
Твърди, че на т.нар. път не са поставени, нито някога са били
поставени заграждения, препятствия, беседки или други елементи, които да
преграждат преминаването.
Действително имало разположена една беседка, но тя не била на
пътя, а встрани от него, всички други поставени елементи също не били на
пътя и били преместваеми обекти за украса - изрисувани коларска кола и
каруца. Не бил преграден пътя за преминаване - напротив електропастирите
заграждали ползваните имоти, като не преминавали през пътя.
- „Същите си позволява да тероризира и тормозят съседите си чрез
противоправно поведение - вдигане на шум от озвучителна уредба, хвърляне
на бомбички и пиратки, стрелба с пневматично оръжие, демонстративно
шофиране с висока скорост по улиците в махалата и т. н.“
Твърди, че нито едно от изброените не е вярно, че не е подложен на
тормоз никой от съседите - каквото и да се включва в това понятие от
ответниците. Дори и при провеждане на лични празненства или на приятели и
гости на ищеца, шум от музика се чувал до разрешения за това час - 22.00 часа
зимно време и 23.00 часа лятно време. Твърди, че не притежава автомобил,
4
който да позволява шофиране с висока скорост по малки, тесни и стръмни
улици - каквито били в махалата, в която живеел. Ищецът притежавал
микробус, който бил голям и бавен - офроуд автомобил, с който обслужвал
конна езда „А.“.
В молба с вх. № 1729/19.06.2023 г. посочва следните изрази - цитати
от жалба с вх. № 3294/03.08.2022 г. на ОДБХ - Смолян, които твърди, че са
неверни и клеветнически и уронват престижа, честта и достойнството на
ищеца:
- „Както сме споменали в сигнала си, вместо общинските власти в
Чепеларе да извършват контрол и да санкционират подобен род
незаконосъобразни дейности, те промотират лицето Г. Ю. и му осигуряват
един вид протекция на местно ниво; - част от Документ, озаглавен
допълнителна информация;
- „В заключение държим да ви информираме, че лицата, посочени в
сигнала се ползват с протекции от страна на общинската администрация при
Община Чепеларе и то на ръководно ниво“.
Сочи, че и в двете се твърди, че Г. Ю. буквално е корумпирал Община
Чепеларе, като твърди, че тези обвинения не почиват на никакви документи
или доказателства.
В молба с вх. № 1949/10.07.2023 г. посочва следните изрази - цитати
от жалба с вх. № 9057/05.05.2022 г. на БАБХ, които твърди, че са невери и
клеветнически и уронват престижа, честта и достойнството на Г. Ю.:
- „В разрез с даваните обещания след обещания, че ще се постарае
да предотвратява това занапред, същият не предприе необходимите мерки, за
да пази имуществото на останалите собственици, респективно да не пуска
свободно конете си“;
- „подобно свободно пускане на животните е честа практика, а не
изключение“.
Твърди, че конете не се пускат свободно и не са оставени да се
разхождат безстопанствено, като признава, че действително е имало случай, за
който Г. Ю. е понесъл административното си наказание.
- „Фактът, че животните се пускат свободно да пашуват и че
миризмите и екскрементите им достигат целогодишно до нашите къщи и
5
влошават качеството ни на живот, води до основателно предположение, че от
една страна се спестяват пари за фураж по отглеждането им, а от друга, че са
нарушени разпоредбите на чл. 12 от Наредба 44/2006г.“.
Ищецът в исковата си молба излага подробни съображения, на които
се основава исковата си претенция, моли съда да постанови решение, е което
да осъди Д. И. Х. да заплати на Г. Н. Ю. сумата от 500 лева, предявен като
частичен от 2500 лева, представляваща обезщетение за причинените от
изложени неверни и клеветнически твърдения в жалба с вх. № 216/28.07.2022
г. до кмета на с. Х., както и със сигнал с вх. № 9057/05.05.2022 г. на БАБХ
сигнал с вх. № 3297/03.08.2022г. в ОДБХ гр. Смолян, неимуществени вреди,
изразяващи се в причинен психосоматичен дискомфорт, стрес, подтиснатост,
чувство на унижение, чувство на дискредитиране на името му в обществото,
ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба и
да осъди А. П., да заплати на Г. Н. Ю. сумата от 500 лева, предявен като
частичен от 2500 лева, представляваща обезщетение за причинените от
изложени неверни и клеветнически твърдения в жалба с вх. № 216/28.07.2022
г. до кмета на с. Х., както и със сигнал с вх. № 9057/05.05.2022г. на БАБХ
сигнал с вх. № 3297/03.08.2022г. в ОДБХ гр. Смолян, неимуществени вреди,
изразяващи се в причинен психосоматичен дискомфорт, стрес, подтиснатост,
чувство на унижение, чувство на дискредитиране на името му в обществото,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Претендира за разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответниците, с който оспорват изцяло исковата претенция, като излагат
подробни съображения. Считат иска за изцяло неоснователен, твърдят, че
целта на жалбите и сигналите им до различни държавни организации не е
била да бъде оклеветен който и да е, още по - малко ищецът, а да бъдат
разпоредени и предприети адекватни и бързи действия за проверка на
изнесеното от тях. Поради това сигналите и жалбите нямали претенцията, че
твърденията в тях са безспорен факт, а точно обратното - поискана била
проверка от компетентните държавни органи на лично възприетото и
съществуващо в съзнанието им като обективна реалност. Твърдят, в
противовес на тезата на ищеца, че нито са изнесли в жалбите и сигналите си
до компетентните органи неверни клеветнически твърдения за Г. Ю., нито са
6
му приписали престъпление, а са се възползвали от изконното им гражданско
право, произтичащо от разпоредбите на чл. 45 от КРБ и Глава VIII от АПК -
чл. 108, ал. 2 от АПК. Позовават се на разпоредбата чл. 39, ал. 1 от КРБ и чл.
10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Твърдят,
че именно, изхождайки от тези основни права и свободи, с които разполагали
като граждани на РБ, са написали и подали цитираните от ищеца жалби и
сигнали, като са изложили в тях въпроси и са посочили как са засегнати
техните граждански права. Ето защо твърдят, че не са използвали изразни
средства и определения, с които да са засегнали добро име, чест и достойнство
на ищеца, респективно не са го наклеветили, подавайки жалби и сигнали за
извършвани от него закононарушения, още повече, че самите жалби и сигнали
не са станали обществено достояние. Твърдят, че от всички приложени от
ищеца документи е видно, че в нито един от тях не се съдържа нито едно
клеветящо или позорящо го обстоятелство, че всичко изложено от
ответниците било в резултат на лични наблюдения, оценки и съждения за
случващото се в с. Х. и региона, в частност и за дейността на ищеца и неговата
фирма. Всичко казано в сигналите и жалбите им било в контекста на защита на
техните граждански права, а и в интерес на останалите жители на селото.
Търсената от тях защита от различни държавни органи целяла именно
предприемане на бързи и адекватни действия, за да бъдат проверени техните
твърдения и да бъдат предприети съответните мерки за пресичане на
незаконосъобразните дейности и превенция на бъдещи такива. Твърдят, че от
субективна страна, липсвал изцяло умисъл у ответниците при подаване на
сигналите и жалбите за наклеветяване на ищеца, респективно за
причиняването му на вреди и засягане на честта, достойнството, авторитета и
доброто му име. Твърдят, че мотивите им при информирането на властите, са
били свързани единствено и само с отстояването на активна гражданска
позиция и защита на личния и обществен интерес. Твърденията им били
оценки, които не можели да бъдат доказани или опровергани и не можело да
бъдат разглеждат като клеветнически. Клеветата можела да се състои само в
приписването на конкретни отрицателни факти. Твърденията също не
пораждали отговорност за вреди. Считат, че иска е неоснователен, няма
доказателства за причинно - следствена връзка между твърдените вреди и
въпросните сигнали и жалби. Цитираните посещения и проверки от страна на
различни контролни органи и исканите от ищеца обяснения във връзка с тях,
7
както и санкционирането му заради допуснати от него административни
нарушения, не можело да бъдат причини за преживявания и психически
състояния, твърдени в исковата молба. Твърдят, че липсва противоправно
деяние по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК, извършено от тях. Липсата на
елемент от фактическия състав на иска по чл. 45 от ЗЗД обуславяла липса на
деликтна отговорност. В случая липсвало противоправно поведение от страна
на ответниците, поради което не следвало да се обсъжда наличието на
останалите елементи от фактическия състав, включително причинната връзка
между подаваните от ответниците сигнали и жалби и сочените от ищеца
вреди, тъй като наличието на такава причинна връзка не би се отразило на
изхода на спора. Молят да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан,
претендират за разноски.
В о.с.з. ищецът не се явява. За него - пълномощникът му адв. М. А.
– моли съда да уважи подадената искова молба в пълен размер, като
основателно доказана, претендира за разноски.
В о. с. з. ответниците лично, за тях с адв. М. О., която моли съда да
отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, като присъди
на доверителите разноските, които са направили за водене на делото.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подадена жалба с вх. № 216/28.07.2022 г. от Д. Х., А. П. и още 10
жители на с. Х., до кмета на с. Х. и областния управител на област Смолян
против Г. Ю. за извършване на обстойна проверки и предприемане на
конкретни действия за премахване на животните от въпросния обект и от
ливадите над имотите им. Молят да се провери, на какво основание същият е
заградил масив с ливади от около 20 декара и пътя, преминаващ покрай
неговата „ферма“, както и откъде, как и защо ползва течаща питейна вода,
която не се отчита с контролно устройство и не се заплаща.
Представен е сигнал с вх. № 9057/05.05.2022 г. от А. П. и Д. Х. до
БАБХ, МОСВ, НАП и Областен управител на Област Смолян против Г. Ю. за
извършени административни нарушения по ЗВМД и ЗОСИ.
Представен е сигнал с вход. № Т-94-А-44/14.06.2022г. от А. П. и Д.
8
Х. до Министерство на туризма и Комисия за защита на потребителите против
Г. Ю. за извършени административни нарушения по ЗТ.
Видно от писмо с изх. № 3312/04.08.2022 г. на Директора на ОДБХ е
извършена съвместна проверка на 18.07.2022 г. с представители на РЗИ –
Смолян, с участието на инспектор от отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ –
Смолян, като е съставен Констативен протокол № 005316/18.07.2022 г., за
което са уведомени ответниците с писмо с изх. № 3046/19.07.2022 г.
Представено по делото е писмо с вх. № 2079/17.05.2022г. от
Областна дирекция по безопасност на храните – Смолян, във вр. със сигнал от
Д. Х. и А. П. до БАБХ относно нарушения на ветеринаромедицинското
законодателство при извършвана животновъдна дейност от Г. Ю., като в
писмото е посочено, че била извършена проверка в животновъден обект,
собственост на Г. Ю., при която се констатирали административни нарушения,
като на Г. Ю. е съставен АУАН №0000045/16.05.2022г.
Изготвен е протокол от 30.08.2022 г. на комисия, назначена със
Заповед № 319/17.08.2022 г. на Кмета на Община Чепеларе за извършена
теренна и документална проверка на място по постъпила Докладна записка с
вх. № 10-00-45/02.08.2022 г. от Е. А. С. - Кмет на с. Х., за установяване на
основателността по жалба от група жители на с. Х., срещу Г. Ю. собственик на
конна ферма „А.", според който не са установени нарушения, част от
земеделските имоти граничещи с регулацията на с. Х. са заградени с електро
пастир от собственика на конна ферма, за които същият представя договори за
наем, сключени със собственици и наследници на имотите. Ползваните имоти
се поддържат в нормално допустимо състояние, като се има предвид, че
същите се ползват за пашуване от животните в обекта. Комисията е
документирала, че оплакването за множество животински екскременти е
неоснователно, тъй като при извършения обход на място броят им бил
незначителен, от което е видно, че същите се събират периодично от
ползвателя. Имотът, за който е сключен договор за наем с Община Чепеларе е
в съответствие със ЗСПЗЗ. При проверката се установило, че намиращият се в
близост паметник не е засегнат по никакъв начик от животните пашуващи в
района, тъй като има монтиран електро пастир, възпрепятстващ преминаване
на животните. Относно съществуващото съоръжение за питейна вода в района
се установило, че същото не представлява водоем, а събирателен
9
водоизточник, който е двойно заграден с висока мрежа и електро пастир, като
същият не може да бъде компрометиран по никакъв начин. Животновъдният
обект е регистриран в БАБХ при съобразяване на всички норми съгласно
действащото законодателство на Република България.
В подкрепа на твърдението си на ищцовата страна досежно
основание за ползване на имотите за пашуването на животните, респ. за
ползване на ниви около конната база са представени нотариални актове и
договори за наем от 2022г. и 2023г. за временно възмездно ползване на
поземлени имоти, между ищеца като наемател и други лица – наемодатели, в
т.ч. и Община Чепеларе като наемодател.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел М. В. П. - съпруга
на ответника П., ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено,
че ищеца е нейн съсед, който закупил имота в с. Х. през 2017г. Г. Ю. от 2019 -
2020 г. отглеждал коне, има конна база на около 100 - 200 м. от последните
къщи на селото. Мястото е оградено, но преди не е било. Много често
животните били извън оградата. През 2022 година подали жалба, общо 12
човека от с. Х. против Ю., по няколко пункта, в т.ч. свободно пашуване на
животни. Отношенията между страните били влошени преди подаването на
тази жалба, от около 2 – 3 годни. Преди тази жалба ответника П.
няколкократно е разговарял с ищеца, съобщавано е, че животните
непрекъснато влизат в техни и чужди имоти, в непосредствена близост до
техния имот, Ю. е обещавал, че ще предприеме действия, но след това не е
вземал отношение. Имало е проверки от страна на кметство Х. в конната база
на Ю.. По настоящото дело Ю. търси обезщетения за нанесени вреди, заради
сигналите, които са подавани към различните институции. Такива сигнали са
подавани до областния управител, до БАБХ, до КЗП, до ДАИ, до
прокуратурата. По – голяма част от сигналите са подавани от съпруга й и Х.,
но има сигнал до прокуратурата, подписан от 50 човека от село Х. за
свободното пашуване на животните. Г. Ю. също е подавал жалби срещу
съпруга й и ответника Х.. Съпругът й е проверяван многократно по жалби от
Ю., до вътрешна сигурност, областното управление в Смолян, прокуратура,
КЗП. Налагало се е и тя да дава обяснения по тези жалби. В началото на 2023
г. между ищеца и съпруга й имало словесно спречкване, тогава Ю. се обадил
на 112 и казал, че го заплашват.
10
От показанията на допуснатия до разпит свидетел Е. А. С., съдът
прие за установено, че е кмет на село Х. от 2019г. и към настоящия момент.
Има много спорове между страните от 2022 г. През юли 2022 г. при нея
постъпила жалба, подписана от цялата махала – 12 човека, че конете на Г. Ю.
са в близост до жилищните сгради на населеното място. А. П. живее в
съседство до Г. Ю., а Д. Х. е под Г. Ю., дели ги улицата, съседи са. На
02.08.2022г. написала докладна записка до Кмета на Община Чепеларе, че са
посетили обекта с еколога, описала точно и конкретно, какво са установили,
поискала помощ от Община Чепеларе, за да се направи обстоятелствена
проверка. Община Чепеларе след 15 - 20 дни определила комисия, която
отишла на място, но вече всичко било изчистено. Ищецът и ответника Х.
имали много конфликти във връзка със силната музика, която пускал Ю. и
дейността, която изпълнявал. Срещу Ю. са подавани много жалби до различни
институции, имало много проверки. Жалби от Ю. против П. и Х. също имало.
От есента на 2024г. Ю. напуснал село Х..
От показанията на допуснатия до разпит свидетел Г. Н. Д., съдът
прие за установено, че Г. Ю. съди Д. Х. и А. П. за щети, за уронване на
престижа. Свидетелят е проектант на свободна практика, проектирал е
различни животновъдни обекти. Ищецът от около 2019г., е направил конна
база. Виждал е конете на ищеца в местността „Грънчарци“ около 2021г. -
2022г. да пасат свободно, както и са били в селото. За това свидетеля е
подавал жалба до БАБХ – София, но не е получил отговор. Свидетелят е
разговарял за това с ищеца, но без резултат. Страните от 2019 година не се
разбират като съседи.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел Н. И. Г., съдът
прие за установено, че има противоречия между Г. Ю., А. П. и Д. Х.. Тези
противоречия са заради конната база, създадена от Г. Ю. в село Х., в близост
до регулацията на селото. Свидетелят е бил кмет на село Х. от 1999г. до 2019г.,
след което бил безработен и след това започнал работа в община Чепеларе на
длъжност - главен специалист „озеленяване и опазване на околната среда“. В
момента длъжността е преобразувана, но тя е с подобен характер „екология и
контрол по наредбите на Общински съвет - Чепеларе“. През 2022г. имало
проверки от различен характер, като например, че земеделските земи на
около, тъй наречената конна база са замърсени с фекалии, близостта на
11
водоема, който е до конната база дали отговоря на Наредба № 1 на община
Чепеларе и безстопанствено движение на животните, неконтролирано
движение на животните от страна на Ю.. При извършената проверка през
2022г., която направили той с негови колеги от отдела, комисията била в три
членен състав, и след извършената проверка изготвили констативен протокол,
в който било отразено това, което били установили, че няма извършени
нарушения въз основа на жалбата, която била подадена. Свидетелят участвал в
една конкретно и втора в последствие проверка, когато имало отново жалба, че
животните ходят безстопанствено по улиците на село Х., както и накърнена
земеделска продукция в земеделски имоти в село Х. и около селото. Конната
база се намирала в края на селото, в близост до регулацията, заградена е,
животните се движат вътре. В последствие видял, че има наети от Ю. земи,
които били заградени с електро пастири. Свидетелят не е виждал
безстопанствено движение на конете. Към момента на проверката през 2022г.
имало ограда, всичко било обективирано в констативен протокол.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел Г. Р. П., съдът прие
да установено, че делото се води заради наложен тормоз и всякакви дела от
страна на двамата комшии – ответниците Х. и П. спрямо ищеца. Страните са
съседи. Свидетелката присъствала на проверка, за незаконна тераса. Имало
проверки в къщата за гости на Ю.и по сигнали от ответниците П. и Х., има
проверки постоянни от всякакви институции, не само за конете. Между
страните има много дела. Г. Ю. имал здравословни проблеми със съня. От
есента на 2024г. Ю.и са напуснали с. Х. и се преместили другаде да живеят,
преместили и конете. Със съдържанието на жалбите свидетелката не се е
запознавала, но присъствала на една от жалбите, когато била в къщата през
2024г. и кметицата била и много други хора. От Г. Ю. и съпругата му също
има жалби и сигнали срещу Х. и П..
Съдът намира, че предявените искове по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД са неоснователни и недоказани, по следните съображения:
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В обстоятелствената част на исковата молба се
навеждат фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди. За
основателността на предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване,
12
съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) противоправно деяние, 2) вреда, 3) причинна
връзка между деянието и вредата и 4) вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2
от ЗЗД се предполага. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима
презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Противоправността се
изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга
чужди субективни права или правнозначими интереси и блага на един или
повече правни субекти, а причинната връзка е необходимо закономерно
следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. Липсата дори и на
една от така изброените предпоставки води до неоснователност на
предявените искове.
Съгласно константната съдебна практика, отговорност за
непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди,
причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения
за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца, като
свободата на словото, прокламирана в чл. 39 и сл. от Конституцията на
Република България, се разпростира до пределите, до които засяга други
конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите.
Съобразно разясненията, дадени в Решение № 7/1996 г. по к. д. № 1/1996 г. на
Конституционния съд и Решение № 20/1998 г. по к. д. № 16/1998 г. на
Конституционния съд свободата на словото, прокламирана в чл. 39 – чл. 41 от
КРБ, няма абсолютен характер. Правото на всеки да изразява и
разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация е
прогласено и в чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи („Конвенцията“) и то не е абсолютно. Основания
за ограничаването му се съдържат в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ и не позволяват
то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права
и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не
допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права
или законни интереси на другия. Такова ограничително основание се съдържа
и в текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на
изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения
или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно
демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Правото
13
на лично достойнство, чест и добро име съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от
Конституцията е също защитено. Въпросът за баланса при упражняването на
конституционно гарантираните права се решава след конкретна преценка на
отделен случай.
В приложените по делото сигнали и жалба, подадени от ответниците
(съдът обективира единствено изявленията, от които се претендират
неимуществени вреди) е посочено следното:
В жалба с вх. № 216/28.07.2022 г. до кмета на с. Х. и областния
управител на област Смолян:
- „Ю. не полагаше необходимите грижи за тях по отношение на
пашуването. Конете редовно, още от самото начало, бяха пускани
свободно“....„многократно навлизаха в чужди имоти - включително и в имот
на А. П., като нанасяха поражения по селско стопанската продукция и по
терените“.
- „Конете се движат и пашуват в поясите около водоема, като
нанасят поражения върху почвения слой и замърсяват с екскременти водите
от преливника на водосъбирателното съоръжение“.
- „На всичко отгоре същият е заградил пътя, преминаващ покрай
входа на фермата, като го е завзел и разположил там беседка и друго
имущество, явно считайки го за своя собственост, каквато всъщност не е. С
това той е ограничил достъпа на външни лица до територията на юг от
неговия животновъден обект“.
- „Същите си позволява да тероризира и тормозят съседите си чрез
противоправно поведение - вдигане на шум от озвучителна уредба, хвърляне
на бомбички и пиратки, стрелба с пневматично оръжие, демонстративно
шофиране с висока скорост по улиците в махалата и т. н.“
Със сигнал с рег. № Т-94-А-44/14.06.2022г. до Министерство на
туризма и Комисия за защита на потребителите /погрешно ищеца сочи в
исковата молба - сигнал с вх. № 3297/03.08.2022 г. на ОДБХ – Смолян, в молба
с вх. № 1729/19.06.2023 г. - жалба с вх. № 3294/03.08.2022 г. на ОДБХ –
Смолян/:
- „Както сме споменали в сигнала си, вместо общинските власти в
Чепеларе да извършват контрол и да санкционират подобен род
14
незаконосъобразни дейности, те промотират лицето Г. Ю. и му осигуряват
един вид протекция на местно ниво; - част от документ, озаглавен
допълнителна информация – /л.54-55 по гр. дело № 72/2023г. по описа на
ЧРС/.
- „В заключение държим да ви информираме, че лицата, посочени в
сигнала се ползват с протекции от страна на общинската администрация при
Община Чепеларе и то на ръководно ниво“.
С твърдения в жалбата и сигнала, че Г. Ю. буквално е корумпирал
Община Чепеларе.
Със сигнал с вх.№ 9057/05.05.2022 г. на БАБХ, МОНСВ и НАП и
Областен управител на област Смолян:
- „В разрез с даваните обещания след обещания, че ще се постарае
да предотвратява това занапред, същият не предприе необходимите мерки, за
да пази имуществото на останалите собственици, респективно да не пуска
свободно конете си“;
- „подобно свободно пускане на животните е честа практика, а не
изключение“.
- „Фактът, че животните се пускат свободно да пашуват и че
миризмите и екскрементите им достигат целогодишно до нашите къщи и
влошават качеството ни на живот, води до основателно предположение, че от
една страна се спестяват пари за фураж по отглеждането им, а от друга, че са
нарушени разпоредбите на чл. 12 от Наредба 44/2006г.“.
Безспорно е, че ответниците са депозирали горецитираните сигнали
и жалба до съответните институции, като жалба с вх. № 216/28.07.2022 г. е
подадена от ответниците и още 10 жители на с. Х., както и това, че са автори
на изложените в сигналите изявления.
По делото е спорно по въпроса, дали направените от ответниците
твърдения в сигнали/жалба пред различни институции, разкриват признаците
на противоправност, като основание за ангажиране на отговорността им по
реда на чл. 45 ЗЗД и дали вследствие на тези действия са причинени
твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в причинен психосоматичен
дискомфорт, стрес, подтиснатост, чувство на унижение, чувство на
дискредитиране на името на ищеца в обществото, които да са в пряка
15
причинна връзка с конкретните действия на ответниците. Съдът следва във
всеки конкретен случай да прецени дали определено твърдение, свързано с
ищеца, обективира и твърдения за клеветнически и уронващи престижа,
честта и достойнството на ищеца. Само при твърдения за такива факти, които
не са верни, се преценява дали разгласяването им е противоправно и виновно,
дали съставляват клеветнически твърдения и уронващи престижа, честта,
достойнството и доброто име на ищеца. Изказването на мнение чрез слово -
писмено или устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин,
закрепено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ (КРБ), като правото на
мнение не е абсолютно. Правото да се изразява и разпространява мнение и да
се търси, получава и разпространява информация, не е абсолютно. Основания
за ограничаването му се съдържат в чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, изр. 2 от КРБ и
чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧОС, които не позволяват то да бъде използвано за
накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, както и в
тази на чл. 57, ал. 2, която не допуска злоупотреба с тях, както и
упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия.
Съгласно посочените текстове, свободното изразяване на мнение не може да
се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване
към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над
личността. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие (Решение № 484/09.06.2010г. по гр. д. № 1438/ 2009
г. на ВКС, ІІІ г. о., постановено по чл.290 ГПК). Приема се още, че оценките,
направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ, колкото и
негативно да са натоварени, не пораждат отговорност за лицето, което ги дава,
като тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана - те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. Съжденията на дадено лице могат да ангажират
отговорността му само ако изразяването им обективно нанася обида на
адресата. (в този смисъл Решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011
г., ІV г. о. на ВКС; Решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., ІІІ
г. о. на ВКС). Негативните оценки за определена личност, открояваща се по
една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако
16
не засягат достойнството на личността, т. е. ако не осъществяват състава на
обидата или състава на клеветата.
Конституцията посочва, сред ценностите, чиято закрила е основание
за ограничаване на правото на свободно изразяване на мнение, присъщите на
личността чест, достойнство, добро име. Те могат да са обект на
посегателство при нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството
на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета
(съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено
лице или приписване на престъпление). Гражданската отговорност за обида и
клевета, като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто
име, представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на
мнения, което е допустимо от Конституцията и от Конвенцията.
Съдът намира, че твърдените от ищеца в 9 пункта деликти, цитирани
по-горе, на ответниците не подлежат на проверка за вярност, тъй като те
представляват твърдения за факти, случили се от обективната
действителност, изразяват тяхната гледна точка по коментираните въпроси,
като търсят съдействие от адресираните институции. Тези твърдения могат да
ангажират отговорността на лицето, което ги прави, само ако реално
представляват обида или клевета.
Разграничителният критерий между деянията съставляващи обида и
клевета съгласно НК, е характерът на информацията отнасяща се до
засегнатото лице. При обидата деецът дава своя негативна оценка за
личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения
и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата
и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на
пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които
не са истински или му се преписва престъпление, което не е извършил.
От събраните по делото доказателства, не се установи ответниците,
чрез инициране на жалба с вх. № 216/28.07.2022 г.; сигнал с вх. №
9057/05.05.2022 г. и сигнал с рег. № Т-94-А-44/14.06.2022г., да са имали за цел
да накърнят престижа, честта и достойнството на ищеца Ю.. От показанията
на всички свидетели се установява, че страните имат влошени междусъседски
отношения, като и двете страни взаимно са депозирали сигнали и жалби една
срещу друга, наличен е мотив да инициират проверки една спрямо друга. В
17
твърдяните 9 деликта на ответниците не се изнасят или разгласяват позорни,
унизителни или накърняващи честта и достойнството на ищеца обстоятелства,
по смисъла, вложен в закона. Не е противоправно подаването на
сигнали/жалба, когато деецът е действал със съзнанието, че чрез сезирането на
компетентните органи търси защита на свои или на определени от закона
чужди субективни права и интереси, дори посочените от него факти да се
окажат неверни. Твърденията в сигналите и жалбата от ответниците поднасят
на инициираните институции тяхната гледна точка по поставени въпроси и
представляват изводи, коментари, мнения, съждения и субективна
интерпретация на възприети от страна на ответниците факти и обстоятелства
и за вземане на отношения от инициираните институции за извършване на
проверки, съдействие и предприемане на конкретни действия по изложените
от тях данни.
Вярно, че изложеното в 9 /девет/ пунка в сигналите и жалбата
твърдения, изказани от ответниците, са оценъчно негативно натоварени, но те
касаят като цяло поведението на ищеца Ю. в смисъла, както е цитирано в тях.
Става въпрос за лична оценка на ответниците по проблеми, свързани с
нарушения по ЗТуризма, други закони и подзаконови нормативни актове -
наредби, нарушения на обществения ред.
Ответниците, както и всеки правен субект в РБ, разполагат по
конституция с право на лично мнение и оценка, независимо колко негативно е
натоварена тази оценка. Тъй като става въпрос за субективно мнение и
оценка, тяхната истинност не подлежи на проверка и доказване за правилност
или вярност, както се посочи и по - горе, а съдържанието им зависи
единствено от съзнанието на автора. Това е така, защото дори и изложените
твърдения в сигналите, жалбата да не отговаря на обективната истина,
обстоятелството, че по делото не се установява намерение за увреждане като
цел на подадения сигнал, е достатъчно за отхвърлянето на предявените искове.
За определяне на поведението на ответника като противоправно е неотносимо
обстоятелството дали изложените в жалбата факти и обстоятелства са били
безспорно установени в хода на проведената проверка, доколкото същите имат
значение единствено за доказване на твърдените в нея действия на ищеца.
Съдът намира, че не се установяват осъществени противоправни деяния от
страна на ответниците спрямо ищеца, в резултат на който да се ангажира
18
деликтната им отговорност за обезщетение за неимуществени вреди.
От друга страна, не се установяват и твърдените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в причинен психосоматичен
дискомфорт, стрес, подтиснатост, чувство на унижение, чувство на
дискредитиране на името на ищеца Ю. в обществото, които да са в пряка
причинно - следствена връзка с конкретните твърдения на ответниците,
посочени по – горе в сигналите и жалбата. Това не се установява и от
ангажираните гласни доказателства – от показанията на свидетелите също не
може да се обоснове с категоричност извод, че за ищеца са настъпили
неимуществени вреди свързани точно с конкретните твърдения на
ответниците в жалба с вх. № 216/28.07.2022 г.; сигнал с вх. № 9057/05.05.2022
г. и сигнал с рег. № Т-94-А-44/14.06.2022г., които са му причинили стрес,
подтиснатост, чувство на унижение, засягащи честта, достойнството и
доброто му име.
Съдът намира, че при съвкупна преценка на писмените и гласни
доказателства, ищецът не е доказал, пълно и главно, предпоставките за
ангажиране отговорността на ответниците за обезщетение за неимуществени
вреди, по чл. 45 ЗЗД - т. е. противоправни действия в пряка причинно-
следствена връзка с твърдените от него вреди, изразяващи се в причинен
психосоматичен дискомфорт, стрес, подтиснатост, чувство на унижение и
засегната репутация в резултат от сигналите и жалбата на ответниците.
Ищецът не доказа противоправно поведение от страна на ответниците, в
резултат на което да са настъпили вреди, при което положение само може да
се ангажира отговорността на последните за обезщетение за неимуществени
вреди, по чл. 45 ЗЗД. Деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетени
виновно причинените вреди, но само ако действието, което ги е причинило, е
противоправно, каквато противоправност в случая не се установява по нито
един от предявените искове.
За това следва да се отхвърлят предявените главни искове, в т.ч. и
акцесорните исковете по чл. 86 ЗЗД, като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да заплати на
ответниците направените по делото разноски по представен списък по чл. 80
ГПК, в размер по отделно за всеки един от тях по 400.00 лева - адвокатско
възнаграждение, което възнаграждение е съответно на минималния размер за
19
предоставената правна помощ, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г. Н. Ю., с ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. П., бул. Ц. Б. III О. № ***, вх. *, ет. *, ап. ** против Д. И.
Х., с ЕГН **********, с адрес: с. Х., общ. Ч., обл. Смолян, ул. В. Л. № ** за
заплащане на сумата от 500.00 лева, предявен като частичен от 2500 лева,
представляваща обезщетение за причинените от изложени неверни и
клеветнически твърдения /в жалба е вх.№ 216/28.07.2022 г. до кмета на с. Х.;
сигнал е вх. № 9057/05.05.2022 г. на БАБХ и сигнал с вх. № 3297/03.08.2022г. в
ОДБХ гр. Смолян/ - неимуществени вреди, изразяващи се в причинен
психосоматичен дискомфорт, стрес, подтиснатост, чувство на унижение,
чувство на дискредитиране на името му в обществото, вследствие на общо 9
броя деликти (твърдения) на ответника, както следва:
В жалба с вх. № 216/28.07.2022 г. до кмета на с. Х. и областния
управител на област Смолян:
- „Ю. не полагаше необходимите грижи за тях по отношение на
пашуването. Конете редовно, още от самото начало, бяха пускани
свободно“....„многократно навлизаха в чужди имоти - включително и в имот
на А. П., като нанасяха поражения по селско стопанската продукция и по
терените“.
- „Конете се движат и пангуват в поясите около водоема, като
нанасят поражения върху почвения слой и замърсяват с екскременти водите
от преливника на водосъбирателното съоръжение“.
- „на всичко отгоре същият е заградил пътя, преминаващ покрай
входа на фермата, като го е завзел и разположил там беседка и друго
имущество, явно считайки го за своя собственост, каквато всъщност не е. С
това той е ограничил достъпа на външни лица до територията на юг от
неговия животновъден обект“.
- „Същите си позволява да тероризира и тормозят съседите си чрез
противоправно поведение - вдигане на шум от озвучителна уредба, хвърляне
20
на бомбички и пиратки, стрелба с пневматично оръжие, демонстративно
шофиране с висока скорост по улиците в махалата и т. н.“
В сигнал с рег. № Т-94-А-44/14.06.2022г. до Министерство на
туризма и Комисия за защита на потребителите /ищеца сочи в исковата молба
- сигнал с вх. № 3297/03.08.2022 г. на ОДБХ – Смолян, а в молба с вх. №
1729/19.06.2023 г. - жалба с вх. № 3294/03.08.2022 г. на ОДБХ – Смолян /:
- „Както сме споменали в сигнала си, вместо общинските власти в
Чепеларе да извършват контрол и да санкционират подобен род
незаконосъобразни дейности, те промотират лицето Г. Ю. и му осигуряват
един вид протекция на местно ниво; - част от документ, озаглавен
допълнителна информация – /л.54-55 по гр. дело № 72/2023г. по описа на РС -
Чепеларе/.
- „В заключение държим да ви информираме, че лицата, посочени в
сигнала се ползват с протекции от страна на общинската администрация при
Община Чепеларе и то на ръководно ниво“.
С твърдения в жалба с вх. № 216/28.07.2022 г. и сигнал с рег. № Т-94-
А-44/14.06.2022г., че Г. Ю. буквално е корумпирал Община Чепеларе.
В сигнал с вх. № 9057/05.05.2022 г. до БАБХ, МОНСВ и НАП и
Областен управител на Област Смолян:
- „В разрез с даваните обещания след обещания, че ще се постарае
да предотвратява това занапред, същият не предприе необходимите мерки, за
да пази имуществото на останалите собственици, респективно да не пуска
свободно конете си“;
- „подобно свободно пускане на животните е честа практика, а не
изключение“;
- „Фактът, че животните се пускат свободно да пашуват и че
миризмите и екскрементите им достигат целогодишно до нашите къщи и
влошават качеството ни на живот, води до основателно предположение, че от
една страна се спестяват пари за фураж по отглеждането им, а от друга, че са
нарушени разпоредбите на чл. 12 от Наредба 44/2006г.“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г. Н. Ю., с ЕГН ********** с
21
постоянен адрес: гр. П., бул. Ц. Б. III О. № ***, вх. *, ет. *, ап. ** против А. И.
П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Х., общ. Ч., ул. М. № * за
заплащане на сумата от 500.00 лева, предявен като частичен от 2500 лева,
представляваща обезщетение за причинените от изложени неверни и
клеветнически твърдения /в жалба е вх.№ 216/28.07.2022 г. до кмета на с. Х.;
сигнал е вх. № 9057/05.05.2022 г. на БАБХ и сигнал с вх. № 3297/03.08.2022г. в
ОДБХ гр. Смолян/ - неимуществени вреди, изразяващи се в причинен
психосоматичен дискомфорт, стрес, подтиснатост, чувство на унижение,
чувство на дискредитиране на името му в обществото, вследствие на общо 9
броя деликти (твърдения) на ответника, както следва:
В жалба с вх. № 216/28.07.2022 г. до кмета на с. Х. и областния
управител на област Смолян:
- „Ю. не полагаше необходимите грижи за тях по отношение на
пашуването. Конете редовно, още от самото начало, бяха пускани
свободно“....„многократно навлизаха в чужди имоти - включително и в имот
на А. П., като нанасяха поражения по селско стопанската продукция и по
терените“.
- „Конете се движат и пангуват в поясите около водоема, като
нанасят поражения върху почвения слой и замърсяват с екскременти водите
от преливника на водосъбирателното съоръжение“.
- „на всичко отгоре същият е заградил пътя, преминаващ покрай
входа на фермата, като го е завзел и разположил там беседка и друго
имущество, явно считайки го за своя собственост, каквато всъщност не е. С
това той е ограничил достъпа на външни лица до територията на юг от
неговия животновъден обект“.
- „Същите си позволява да тероризира и тормозят съседите си чрез
противоправно поведение - вдигане на шум от озвучителна уредба, хвърляне
на бомбички и пиратки, стрелба с пневматично оръжие, демонстративно
шофиране с висока скорост по улиците в махалата и т. н.“
В сигнал с рег. № Т-94-А-44/14.06.2022г. до Министерство на
туризма и Комисия за защита на потребителите /ищеца сочи в исковата молба
- сигнал с вх. № 3297/03.08.2022 г. на ОДБХ – Смолян, а в молба с вх. №
1729/19.06.2023 г. - жалба с вх. № 3294/03.08.2022 г. на ОДБХ – Смолян /:
22
- „Както сме споменали в сигнала си, вместо общинските власти в
Чепеларе да извършват контрол и да санкционират подобен род
незаконосъобразни дейности, те промотират лицето Г. Ю. и му осигуряват
един вид протекция на местно ниво; - част от документ, озаглавен
допълнителна информация – /л.54-55 по гр. дело № 72/2023г. по описа на РС -
Чепеларе/.
- „В заключение държим да ви информираме, че лицата, посочени в
сигнала се ползват с протекции от страна на общинската администрация при
Община Чепеларе и то на ръководно ниво“.
С твърдения в жалба с вх. № 216/28.07.2022 г. и сигнал с рег. № Т-94-
А-44/14.06.2022г., че Г. Ю. буквално е корумпирал Община Чепеларе.
В сигнал с вх.№ 9057/05.05.2022 г. до БАБХ, МОНСВ и НАП и
Областен управител на Област Смолян:
- „В разрез с даваните обещания след обещания, че ще се постарае
да предотвратява това занапред, същият не предприе необходимите мерки, за
да пази имуществото на останалите собственици, респективно да не пуска
свободно конете си“;
- „подобно свободно пускане на животните е честа практика, а не
изключение“;
- „Фактът, че животните се пускат свободно да пашуват и че
миризмите и екскрементите им достигат целогодишно до нашите къщи и
влошават качеството ни на живот, води до основателно предположение, че от
една страна се спестяват пари за фураж по отглеждането им, а от друга, че са
нарушени разпоредбите на чл. 12 от Наредба 44/2006г.“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Г. Н. Ю., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. П.,
бул. Ц. Б. III О. № ***, вх. *, ет. *, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Х., с ЕГН
**********, с адрес: с. Х., общ. Ч., обл. Смолян, ул. В. Л. № ** сумата от
400.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Н. Ю., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.
Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител № 147, вх. Б, ет. 3, ап. 15 ДА
ЗАПЛАТИ на А. И. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Х., общ. Ч. ул
23
М. № * сумата от 400.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен
срок пред Смолянски окръжен съд, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
24