РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110128580 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. С. А., с която срещу И. В. Й., е
предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл.45 вр.чл.52 ЗЗД за сумата от 6 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – усещане за оклеветяване,
изтърпяно чувство на обида, огорчение, напрежение и дискомфорт, настъпили като пряка и
непосредствена последица от набеждаването му от Й. в извършено престъпление – даване
на неверни показания пред съд по НЧХД № 15657/2014 г. по описа на СРС, НО, 14 състав,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба (21.05.2021 г.) до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че на
01.08.2014 г. около 19:30 часа пред магазин за текстилни изделия, разположен в [населено
място], [улица] И. В. Й. казала на съпругата на ищеца Д. А. в присъствието на служител на
обекта К. З. „Ти знаеш ли, че мъжът ти има връзка с тази селска курва от 10 г.? Тя му е
любовница и цялата улица знае за тях. Прави му свирки на улицата и всички ги гледат.“,
които думи били чути от него, тъй като се намирал вътре в търговския обект на отворена
врата. По образуваното по тъжба на К. З. срещу Й. НЧХД № 15657/2014 г. по описа на СРС,
НО, 14 състав ищецът твърди да свидетелствал пред съда за чутото от него. С влязла в
законна сила на 15.03.2019 г. присъда ответникът е призната за виновна за осъществен
състав на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 НК, наложено ѝ е административно наказание.
Ответникът подала жалба срещу него с твърдения, че лъжесвидетелствал като дал
1
неверни показания по НЧХД № 15657/2014 г. по описа на СРС, НО, 14 състав пред съда, по
която жалба била образувана пр.пр. № 6280/2020 г. по описа на Софийска районна
прокуратура (СРП) и след проведена проверка е констатирана липса на данни за извършено
от него престъпление. По жалба на Й. срещу постановлението на СРП била образувана
пр.пр. № 10082/2020 г. по описа на СГП, по която постановлението на първоинстанционната
прокуратура било потвърдено. Й. обжалвала и постановлението на СГП, а по жалбата била
образувана пр.пр. № 2672/2020 г. на САП, по която също е констатирана липса на данни за
престъпление. Твърди, че от края на месец 02.2020 г., когато разбрал за жалбата на Й. до
СРП до постановяване на крайния акт на САП, вследствие на набедяването му от ответника,
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в усещане за оклеветяване, изтърпяно
чувство на обида, огорчение, напрежение и дискомфорт, за чието репариране претендира от
Й. обезщетение в размер на 6 000 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане на сумата. Представя документи, прави искане за
събиране на доказателства и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирала писмен отговор, в който твърди, че
исковата молба е нередовна, а искът – недопустим и неоснователен по подробно изложени
съображения. Навежда възражение за настъпил погасителен давностен срок за предявяване
на претенция за вреди от ищеца, по отношение на когото присъдата по НЧХД № 15657/2014
г. по описа на СРС, НО, 14 състав няма сила на пресъдено нещо. Оспорва твърдението, че
депозираната до СРП жалба представлява набедяване, твърди да се касае за допълнителен
способ за проверка на верността на показанията му пред съда. Сочи, че ако в хода на
проверката бе установено извършено от А. престъпление по чл.290 НК, то това би довело
до отмяна на присъдата по НЧХД № 15657/2014 г. по описа на СРС. Оспорва
претендираното обезщетение по размер. Оспорва дължимостта на законната лихва и
претендираните разноски. Изразява становище по доказателствените искания на ищеца и
прави доказателствени искания.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 41 състав, след като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
С присъда по НЧХД № 15657/2014 г. на СРС, НК, 14 състав, ответникът била
призната за виновна в това, че на 01.08.2014 г., около 19:30 ч. пред магазин, находящ се в
[населено място], [улица] казала нещо унизително за честта и достойнството на К. К. З., в
нейно присъствие, като обидата била нанесена публично – на публично място в
присъствието на множество хода – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 НК. С
присъдата ответникът била освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 2 000 лева и бил уважен приетият за
съвместно разглеждане иск за обезщетение за претърпени от з. неимуществени вреди до
размера от 2 000 лева. Страните не спорят и от доказателствената маса по делото се
установява, че в наказателното производство Д. С. А. дал показания в процесуалното
качество на свидетел в проведено на 08.01.2016 г. публично съдебно заседание. В
показанията си същият посочил, че на инкриминираната дата се намирал до отворената
врата на склада към търговския обект на [улица], когато чул шум, станал причина да отиде в
магазина, от където възприел отправените от ищеца към К. З. реплики.Видно от мотивите
към присъдата показания на А. били кредитирани от наказателния съд като обективни.
2
Съдебният състав не дал вяра на показанията на двамата свидетели на защитата, които
твърдели, е на инкриминираната дата Й. се намирала на територията на [населено място],
излагайки мотиви за възприемането им за нелогични и дадени от лица, близки на
подсъдимата.
С решение № 260/15.03.2019 г. по ВНЧХД № 511/2019 г. по описа на СГС, НО, IX
въззивен състав, образувано по жалба на Й., първоинстанционната присъда била отменена в
частта, с която последната е призната за виновна в осъществяване на състава на
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 НК и е освободена от наказателна
отговорност и наказателното производство е прекратено, поради изтекъл абсолютен
давностен срок. В останалата част присъдата на СРС била потвърдена. В мотивите на
въззивносто решение показанията на А. отново са приети за достоверни, а тези на
свидетелите на Й. не са кредитирани. Първоинстанционната присъда в частта на
гражданския иск вляза в законна сила на 15.03.2019 г., видно от отбелязване върху
приложения по пр.пр. № 6280/2020 г. по описа на СРП изпълнителен лист.
Установява се от писмените доказателства по делото, че на 03.02.2020 г. Й. подала
сигнал до СРП, в който сигнал твърдяла, че в публично съдебно заседание на 08.01.2016 г.
пред СРС А. е съобщил обстоятелства, които „не са факти от действителността, а сценарий,
сътворен съвместно“ от З. и А. с цел оклеветяване и облагодетелстване с обезщетение, както
и с цел ищецът в настоящото да се защити пред съпругата си. С подадения сигнал
ответникът поискала налагане на наказание на А. по справедливост. Въз основа на
депозирания сигнал била образувана пр.пр. № 6280/2020 г. по описа на СРП, по която било
възложено провеждане на предварителна проверка от 04 РУ – СДВР. В хода на проверката
на 17.02.2020 г. били снети сведения от А., когато последният се запознал с текста на
депозирания от ответника сигнал. Ищецът потвърдил показанията, дадени пред съда. Видно
от материалите по преписката Й. отказала да даде сведения, водещият проверката изготвил
докладна записка, в която посочил, че последната не сътрудничела за провеждане на
инициираната от нея проверка, не предоставила данни за идентифициране на доведените от
нея за разпит свидетели по разгледаното от СРС дело. След провеждане на проверката
преписката била изпратена в СРС с мнение на водещия същата за постановяване на отказ от
образуване на досъдебно производство. С постановление от 05.03.2020 г. СРП възложила
провеждане на допълнителна проверка, при която Й. да бъде призована за сведения относно
изложеното от нея в сигнала, както и за събиране на сведения от посочените от нея
свидетели. Сведение ответникът дала на 27.03.2020 г., в които твърдяла, че на
инкриминираната дата не се намирала на територията на [населено място], не е извършила
престъплението, в което е обвинена, самото обвинение представлявало развитие на
обтегнатите отношения между А. и съпругът , а ищецът не би могъл да възприеме от
складовото помещение скандал пред магазина. В хода на проверката били снети сведения от
разпитаните от СРС свидетели на Й., брат и дългогодишна приятелка на последната, които
потвърдили, че на 01.08.2014 г. около 19:30 ч. ответникът се намирала на територията на
[населено място]. Преписката отново била изпратена в СРП с мнение на водещия проверката
за липса на данни за осъществен състав на престъпление от общ характер от А.. С
постановление на СРП от 20.05.2020 г. било отказано образуването на досъдебно
производство срещу А. по твърденията на Й. за осъществено от същия лъжесвидетелстване.
С постановление на СГП от 19.06.2020 г. отказът за образуване на досъдебно производство
на СРП бил потвърден. Постановлението на СГП било потвърдено от САП с деловодно
изведено на 17.08.2020 г. постановление.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпитите на двама
свидетели, посочени от всяка страна.
Свидетелят А. И. И. посочва, че посетила през месец юни 2020 г. магазина на [улица],
където се намирал ищецът. Последният видимо не се чувствал добре - изглеждал блед,
3
разсеян, разстроен. На въпрос на свидетеля как се чувства той гледал в земята и отговорил,
че има проблем с ответника и съпруга от друга страна, тъй като Й. го набедила в лъжа.
Споделил, че се чувства тежко човек, когато набеждавали в нещо, което не е извършил.
Твърдял, че не можел да спи и да се храни, да се съсредоточи над работата си. Притеснявал
се, че не знаел как ще докаже, че не е извършил това, в което го обвиняват. Признал, че е
разстроен, че го викат да дава обяснения. И.а не разпитала за каква точно лъжа става въпрос,
но знаела, че се касае за лъжесвидетелстване и предполагала, че ищецът се притеснявал за
изхода от преписката за лъжесвидетелстването. Освен всичко, ищецът бил разстроен и от
това, че го викали да дава обяснения.
В показанията си свидетелят Д. М. А., съпруга на ищеца, посочва, че А. бил извикан
за разпит през месец февруари 2020 г. по повод сигнала на Й. за лъжесвидетелстване.
Ответникът сезирала органите на досъдебното производство с твърдение, че ищецът
излъгал, че на 01.08.2014 г. се е намирал в търговския обект на [улица] и е чул отправените
от първата реплики към К. З.. Ищецът бил много притеснен, започнал да не може да спи, да
вдига кръвно, станал апатичен, а атмосферата в дома им се влошила. Свидетелят посочва, че
след призоваването от полицията във връзка с този сигнал А. спрял да се занимава с грижата
за възрастните си родители, да води сина си на уроци, бил разтревожен от това, че всичко
можело да се случи, както и от това, че не е знаел как ще се развият нещата по преписката.
По същото време нямало други фактори, които да го тревожат. Състоянието на ищеца
продължило около 5-6 месеца, след като разбрал за произнасянята на прокуратурата, която
потвърдила невинността му, постепенно се подобрил.
При преценка показанията на горепосочените свидетели съдът съобрази разпоредбата
на чл.172 ГПК, отчитайки дългогодишното приятелство на първата с ищеца и брачната
връзка на втората с него. Съдът взе предвид и обстоятелството, че близостта на свидетелите
до ищеца и съвместното му съжителство със свидетеля А. дават възможност за
проследяване на отражението на преживяното върху поведението и емоционалното
състояние на ищеца. Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. в частта по
отношение на отражението на сигнала върху здравословното състояние на съпруга ,
доколкото последното би могло да се установи по реда на чл.195 ГПК със специални знания
в областта на медицината (кардиология и/или ендокринология), такива не се констатира
свидетеля да притежава.
Свидетелят Й. С. Й., съпруг на ответника, заявява, че на 01.08.2014 г. около 12 часа
между него и ищеца имало физически сблъсък в склада на [улица]. По наказателното дело,
заведено от З. срещу съпругата му ищецът, в качеството си на свидетел, твърдял, че се е
намирал в склада на магазина и чул Й. да изрича посочените от тъжителката думи.
Свидетелят е категоричен, че разстоянието между склада и мястото, на което се твърди
ответникът да е изрекла обидни думи към З. било между петнадесет и седемнадесет метра,
имало и две врати, едната от които от хладилна камера и нямало как ищецът да възприеме
случващото се в този момент пред магазина. Поради това съпругата му подала сигнал до
прокуратурата, а за подготвянето му се консултирала с адвокат. При срещите му с ищеца не
забелязал същият да е разстроен.
Свидетелят В. Г. П. посочва, че е посещавал магазина на [улица] веднъж в края на
2013 г. и втори път при извършване на оглед през месец февруари 2021 г. по делото за делба
на имота. Първият път не влязъл в складовите помещения, но гои посетил при огледа.
Търговската площ на обекта била с дължина между 10 и 12 метра, в края му имало
преддверие около с площ около два квадратни метра, ляво от него била разположена врата
за хладилна камера с метална обшивка, от която се влизало в склада. Външната дограма на
магазина била ПВЦ. Свидетелят посочва, че ако „имало някаква разправия отпред“ това не
би било възможно да се чуе в склада. Не забелязал промяна в поведението и вида на А. при
срещите си с него.
4
При възприемане на показанията на свидетеля Й. съдът отчете брачната му връзка с
ответника в производството, индиция за вероятна заинтересованост на същия от изхода от
спора.
При тази установеност на фактите се налагат следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45 вр. чл.52 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинени от ответника с противоправните му действия на ищеца
неимуществени вреди. Фактическият състав на отговорността по чл.45 ЗЗД включва
следните юридически факти – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. Ето
защо, за да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да
докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт - противоправно
поведение, в причинна връзка от което са настъпили сочените вреди. Това са
правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца в условията на
пълно и главно доказване, като за вината е въведена оборима презумпция, а
противоправността на деянието е правна оценка.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина указана в чл.45, ал.2 ЗЗД и да
докаже своите възражения.
Съдебна практика безпротиворечиво приема противоправността на деянието като
накърняване на чуждо абсолютно субективно право без законово основание за това. При
деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице от дееца, на което е
причинена реална вреда, която подлежи на пълно обезщетяване.
В конкретния случай ищецът извежда субективно предявените си съдебни права от
твърдението за претърпени вреди вследствие вредоносно поведение на ответника,
изразяващо се в набедяването му в извършване на престъпление по чл.209 НК- за изнесени
от ответника в сигнал до СРП неверни данни за извършено от него (ищеца) престъпно
посегателство, поддържани в жалби до СГП и САП. Безспорно изнесеното в сигнала може
да се определи от обективна страна като набедяване – писмено съобщаване от ответника
пред надлежен орган на властта, който по закон е длъжен да предприеме наказателно
преследване, за извършено от ищеца престъпно посегателство, каквото несъмнено се явява
изричане на неистина пред съда. Описаното в сигнала представлява посегателство срещу
правосъдието и разкрива висока степен на обществена опасност, доколкото създава пречки
за правилно и обективно правораздаване и подкопава доверието в правораздавателните
органи. От друга страна набедяването в извършено престъпление, макар и директно да не е
насочено против личността на набедения, последният търпи вреди като пряка и
непосредствена последица от деянието, свързани със засягане на личността му с
приписаното престъпление.
Вън от всякакво съмнение в производството остана фактът, че сигналът е изготвен от
ответника и е достигнал до адресата си. Не е спорно в производството, че въз основа на този
сигнал е образувана пр.пр. № 6280/2020 г. по описа на СРП, постановеният по нея отказ от
образуване на досъдебно производство е обжалван пред СГП, чийто акт е обжалван пред
САП, а в жалбите са поддържани твърденията за осъществен от А. състав на престъпление
по чл.290, ал.1 НК. Безспорно е, че единственият орган с правомощия да извършва преценка
за наличието на данни за осъществен състав на престъпление от общ характер не е
констатирал наличие на твърдените от Й. такива в сигнала. Тази преценка е извършена на
три инстанции в прокуратурата.
По делото не се доказва със свидетелските показания, дадени в публично съдебно
заседание на 08.01.2016 г. по НЧХД № 15657/2014 г. по описа на СРС, НО, 14 състав Д.А. да
е осъществил състав на престъпление от общ характер по чл.290, ал.1 НК. Надлежният
съдебен ред за установяване на неистинност на свидетелски показания е влязла в сила
присъда, с която свидетелят е признат за виновен за престъпление по чл. 290, ал.1 НК или
влязло в сила решение на граждански съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното
5
преследване не може да бъде осъществено. Иск по чл.124, ал.5 ГПК не е предявен, а
инцидентното установяване на престъпно обстоятелство не се явява допустимо, доколкото
не е налице хипотезата на невъзможност за възбуждане на наказателното преследване или
невъзможност за провеждане на такова, поради пречки, установени в чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5,
чл. 25, т. 2 и чл. 26 НПК, не е налице и случай на неоткрит извършител (в този смисъл
решение № 202/2018 г. на ІV ГО). Единствено за пълнота на изложението е нужно да се
посочи, че противното не се установява от събраните в настоящото производство
доказателствени материали, в това число от показанията на свидетелите на ответника.
Показанията на свидетеля П. представят субективната му преценка, базирана на личните
възприятия за разположението и състоянието на складовите помещения към ползвания от
ищеца търговски обект, придобити лично години след деянието, станало повод за
образуване на НЧХД № 15657/2014 г. Не се доказва в производството към 01.08.2014 г.
вратите на търговския обект и на складовото помещения да са се намирали в затворено
състояние, препятстващо възможността за възприемане на шумове пред магазина, както и за
нивото на децибелите, които могат да бъдат възприети при отворено положение на едната
и/или двете врати. Отсъстват ангажирани доказателства, установяващи пребиваване на
ответника към инкриминираната в горепосоченото производство дата на територията на
друго населено място, изключващо възможността същата да се е намирала пред магазина за
текстил на столичната [улица].
Изложеното, само по себе си, не е достатъчно, за да окачестви поведението на
ответника като противоправно. Неправомерно деяние и основание за търсене на деликтна
отговорност би била евентуалната злоупотреба с право /по арг. от чл.57, ал.2 КРБ/ – когато
частната тъжба не е подадена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети
необходимите мерки и подателят му знае, че обстоятелствата са неверни, но подава същия,
за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес /Решение
№758/11.02.2011г. по гр.д.№1243/2009г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 245 от 5.11.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК/. С оглед на това, в тежест на ищеца е да установи,
че ответникът е злоупотребил с правото си на сигнал /Определение № 1164 от 25.09.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 975/2009 г., III г. о., ГК/. Такова доказване в производството не бе
проведено.
В случая подаването на сигнал до органите на досъдебното производство, в който се
съдържат твърдения за извършено от ищеца престъпно посегателство не би могло да се
квалифицира като престъпление или злоупотреба с право, основание за ангажиране на
деликтната отговорност на Й.. За определяне на поведението на ответника като
противоправно е неотносимо обстоятелството дали изложените от нея в сигнала факти и
обстоятелства са били безспорно установени в хода на образуваното наказателно
производство, доколкото същите имат значение единствено за доказване на обвинението
спрямо ищеца, респективно за неговото оправдаване. Сигнализирането на органите на
досъдебното производство за извършено престъпно посегателство е право и задължение на
всеки гражданин.
В решение № 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г. на II ГО на ВКС са изяснени
причините, поради които подаването на сигнал и постановения отказ или образуването на
наказателно дело, приключило с прекратяване или оправдателна присъда, не е
противоправно действие, за което могат да се претендират неимуществени вреди. Във всяка
правова държава са предвидени законови разпоредби, даващи възможност за защита на
накърнени граждански права. В Конституцията на Република България това са текстовете на
чл. 56, чл. 117, ал. 1 и чл. 120, както и съответни разпоредби в гражданския,
административния и наказателнопроцесуалния закон. Когато едно лице прецени, че е налице
нарушение на правовия ред в страната, накърнени са негови права, то разполага с
възможността да свободно подаде сигнал за това, без да носи отговорност при
непотвърждаване на твърденията му в сигнала или неоснователност на съдебно предявената
6
му претенция, освен тези, свързани с разноските по делото, сторени от другата страна в
иницииран съдебен процес. Когато едно частно лице предяви неоснователен иск пред съд
или подаде неоснователна сигнал или тъжба, то не носи отговорност по чл. 45 ЗЗД за
причинените на другата страна неудобства, притеснения и душевни страдания, когато
подателят действа добросъвестно / Определение № 11 от 7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3546/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 328 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6722/2013
г., III г. о., ГК, Решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на III ГО на ВКС/.
Показанията на свидетелите на ищеца и останалата доказателствена съвкупност по
делото не дават основание да се заключи, че ответникът е съзнавала, че изнесеното в
сигнала е неистина, но е депозирала същия с единствената цел да навреди на А..
Действително подаването на сигнала, станал основание за образуване на пр.пр. № 6280/2020
г. по описа на СРП и преписките по въззивен контрол на постановения по нея отказ от
образуване на досъдебно производство, е предприето на фона на многопластови, сложни
отношения между семействата на страните по делото, чийто членове до неотдавна са
развивали дългогодишна и успешна съвместна търговска дейност, повлияно е било от
последвалата след разпада на съвместната дейност процес по подялба на имущество и
ескалацията на негативни емоции, намерила израз в установения по делото физически
сблъсък между ищеца и свидетеля Й., но последното не разкрива субективния елемент на
набедяването – подаване на сигнал със съзнание за невиновността на ищеца, което изключва
признака противоправност на деянието им. Изнесеното в сигнала на ответника почива на
анализ на дадените от А. показания в открито съдебно заседание и дори да се касае за тяхно
превратно тълкуване, самото съдържание на сезиралия СРП акт разкрива убеждението, че
ищецът не е бил в състояние да чуе пресъздаденото пред съда. В същата насока са и
дадените от Й. на 27.03.2020 г. сведения по предварителната проверка, в които не е
акцентирано на алибито, до което същата се е домогвала в рамките на съдебното
производство, а на отстоянието между инкриминираното по частното дело място и
твърдяното от ищеца в същото производство негово положение към началото на словесната
разпра и сложните отношения между семействата на страните, които са в състояние да
обяснят според Й. действията на А.. Същото се разкрива и анализа на показанията на
свидетелите на ответника, дадени в настоящото. По делото не са ангажирани от ищеца,
комуто е доказателствената тежест, доказателства за твърдяното от него целепоставено
поведение на ответника. Налага се извод, че същата е действала със съзнанието за
невъзможност А. да е станал свидетел на твърдяното от него и е виждала възможност за
установяване на тези си убеждения в рамките на производство, проведено от СРП, което да
бъде основание за ревизиране на присъдата в частта на потвърдения граждански иск.
Подобно поведение е от естество да причини на ищеца неимуществени вреди и
претърпяване на такива по делото се доказа, но това поведение не се установи да е
недобросъвестно мотивирано чрез насочване към самоцелно набедяване, поради което и не
би могло да се определи като противоправно.Тъй като добросъвестността се предполага, в
тежест на ищеца е да я опровергае чрез пълно главно доказване /Решение № 245 от 5.11.2014
г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 795 от 6.11.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 4543/2018 г., IV г. о., ГК/.
Твърденията на ответника за недопустимост на иска са изцяло неоснователни. Същите
има отношение единствено към основателността на претенцията. Правно ирелевантно е
твърдението на ответника, че присъдата, от която ищецът черпел права нямала сила на
пресъдено нещо по отношение на него. Ищецът основава твърденията си на подадения от
ответника сигнал във връзка с показания на ищеца по образувано срещу нея наказателно
производство, т.е. твърдяното правото му не произтича от самата присъда, а от последващо
действие на ответника. Дали се касае за
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод, че поради неустановеност
на елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, от обективното основание на
7
отговорността - противоправно поведение и причинна връзка между него и твърдения
вредоносен резултат, предявените искове за заплащане на обезщетения за вреди, причинени
от подаване на сигнала до СРП и жалбите срещу постановения отказ по образуваната по
него преписка, са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Изходът от спора обуславя присъждане на разноски в полза на ответника на основание
чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът претендира разноски в размер на 1050 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, приложен на л.40.
Възражения по реда ан чл.78, ал.5 ГПК срещу същото не са релевирани.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВРЛЯ предявения от Д. С. А., ЕГН: **********, със съдебен адрес [населено
място], [улица], офис 1, с която срещу И. В. Й., ЕГН:**********, със съдебен адрес
[населено място], [улица], [адрес], е предявен осъдителен иск с правна квалификация по
чл.45 вр.чл.52 ЗЗД за сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – усещане за оклеветяване, изтърпяно чувство на обида, огорчение, напрежение и
дискомфорт, настъпили като пряка и непосредствена последица от набедяване му от Й. в
извършено престъпление – даване на неверни показания пред съд по НЧХД № 15657/2014 г.
по описа на СРС, НО, 14 състав.
ОСЪЖДА Д. С. А., ЕГН: **********, със съдебен адрес [населено място], [улица],
[жилищен адрес] да заплати на И. В. Й., ЕГН:**********, със съдебен адрес [населено
място], [улица], [адрес], сумата от 1 050 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
представляващи разноски по делото за тази съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8