№ 142
гр. Плевен, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря А. Й. ДД.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело
№ 20224400900127 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Б. С. М., действащ чрез баща си С. Е. М. и
двамата с адрес: гр. Плевен, ж.к. „Д.“ ***, чрез адвокатско дружество „М. Д.“,
БУСТАТ ***, действащо чрез адв. Н. М. и П. Д., упълномощен представител и
съдебен адресат: гр. С., ул. “В.“ *** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ***, район Л., ул. “Д.Б.“ ***, представлявано от С.С.П.в –
Изпълнителен директор, с която е предявен иск с правно основание чл.432 от
КЗ вр. чл.86 от ЗЗД за сумата 40 000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие телесни увреждания и страдания от емоционално
естество – стрес, потиснатост и безпокойство, причинени при ПТП на
16.03.2022 г. по вина на водач на л.а. марка „Мерцедес“ модел „ГЛ 350“ с рег.
№***, с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, както и законна лихва върху тази сума, считано от 16.03.2022 г.
– датата на увреждането до окончателното й изплащане. Претендира се и
присъждане на деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 16.03.2022 г. около 17.15 ч. в гр.
1
Плевен, в ж.к. „Д.“, на кръстовището на ул. “Ч.“ и път срещу бл.***, лек
автомобил марка „Мерцедес", модел „ГЛ350", peг. № ***, управляван от В. В.
е реализирал ПТП с лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. №
***, управляван от С. М.. Твърди се, че водачът на лек автомобил марка
„Мерцедес", модел „ГЛ350", peг. № *** е преминал през кръстовището на ул.
“Ч.“ и път срещу бл.***, като не е спазил знак Б1 и е отнел предимството на
движещия се правомерно по път с предимство лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Пасат", peг. № ***. Вследствие на ПТП-то Б. М. -
пътник в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат", peг. № *** е
получил телесни увреждания. Във връзка с процесното ПТП е образувано ДП
№ 73/2022 г. по описа на ОД на МВР - гр. Плевен.
Ищецът заявява, че е налице причинно-следствена връзка между
настъпилите увреждания, квалифицирани като средна телесна повреда и
противоправното деяние на извършителя. Уврежданията, получени от ищецът
са фрактури на дисталната част на радиус /лъчева/ кост и улна /лакътна/ кост,
установени в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - гр. Плевен. Ищецът твърди, че
след катастрофата е изпитвал силни болки по цялото тяло, като най-
интензивни са били те в областта на увредената лява ръка, гръдния кош и
шийните прешлени. Твърди, че са му извършени прегледи и рентгенографски
изследвания, като след напускането на болничното заведение в същия ден, той
е продължил лечението си в домашни условия, назначен му е щадящ режим на
лечение, препоръчано му е да не използва ръката, да не я натоварва и движи
активно. Ищецът твърди, че е претърпял множество болезнени натъртвания,
последвани от отоци и посиняване. Изпитвал е силни болки в лявата ръка,
гръдния кош и шийните прешлени, както и болки по цялото тяло, в местата на
натъртванията, главоболие, световъртеж, водещи до отпадналост и
дискомфорт. Твърди, че настъпилото произшествие е дало отражение и на
психиката му, изпитва силен стрес и страх, вследствие на изживения
инцидент, като постоянно визуализира в съзнанието си настъпилото
произшествие. Твърди, че се чувства тревожно и изнервено и е нарушена
способността му да спи спокойно. Твърди, че е затруднен нормалният му
начин на живот, както и този на неговите близки, които е следвало да полагат
грижи за него, поради невъзможността му да се обслужва сам, придружаван е
до училище от неговите родители, заради тежката раница, която той не може
да носи. Поради възрастта му /10 г./, ищецът твърди, че за него е налице
2
чувството за изолираност от неговите приятели в училище, тъй като той не
може да участва в часовете по физическо възпитание и спорт, както и да играе
свободно с връстниците си. Твърди, че понякога му се налага да приема
седативни и обезболяващи средства, поради възникващата болка в областта на
счупването на ръката.
В исковата молба се посочва, че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„ГЛ350", peг. № *** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество по полица № BG/02/121002075589,
валидна до 23.07.2022 г., което ангажира отговорността му за нанесените
вреди. Твърди, че е отправил извънсъдебна претенция на 05.04.2022 г., по
която към настоящия момент ответникът не е определил и/или изплатил
обезщетение.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен Отговор от ответника ЗД
„БУЛ ИНС“АД, в който се изразява становище, че исковата молба е нередовна,
а предявените искове са неоснователни, недоказани и прекомерно завишени
по размер, като ответникът оспорва същите изцяло, както по основание, така и
по размер. Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения и
обстоятелства.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение
между ЗД „БУЛ ИНС“ АД и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛ350",
peг. № *** по застраховка „Гражданска отговорност“.
Ответникът оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по
делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП. Няма нито едно доказателство за механизма на
настъпване ПТП, като в тази връзка не може да бъде направен извод за това,
кой от участниците е действал противоправно, а без установено
противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина
по чл.45 ал.2 ЗЗД. Оспорва твърдението относно механизма на ПТП, като
счита, че то не намира опора в доказателствения материал. Оспорва да е
налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от
неговите елементи, в т. ч. противоправност и вина в поведението на водача на
МПС. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС, като за
него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. Сочи, че при липсата на акт по чл.300 ГПК
3
твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено
увреждане подлежат на пълно и главно доказване.
Ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Сочи, че не е ясно къде се е возило
пострадалото дете и дали са предприети всички предвидени в закона мерки за
защита здравето му. Твърди, че детето е било без поставен обезопасителен
колан и не е било в детска седалка. Счита, че е допуснато нарушение на ЗДвП
и с поведението си, пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите над
90%.
Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение, като
счита, че се търси не реално репариране на вредите, а обогатяване от
настъпилия инцидент. Счита, че ако се дължи обезщетение, то следва да бъде
определено от съда по справедливост и при вземане предвид на всички факти
и обстоятелства, преценени както в съвкупност, така и индивидуално.
Оспорва исковете за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени
вреди, като неоснователни по съображенията за неоснователност на главните
искове. Въвежда възражение по искането за присъждане на законна лихва.
Позовава се на разпоредбата на чл.497, ал.1 КЗ. Твърди, че ответното
дружество е изисквало конкретни документи по реда на чл.106 от КЗ, които не
са му били представени.
Ответникът моли, искът да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и
недоказан, като се присъдят направените разноски. В условията на
алтернативност, моли съда, да намали размерите на претендираните
обезщетения, като вземе предвид съпричиняването на пострадалото лице.
Претендира направените съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила Допълнителна искова молба, в
която ищецът поддържа подадената искова молба. Сочи, че в исковата молба
подробно е описан механизмът, по който е настъпило произшествието,
нарушението, което е извършил водачът В. Х. В., както и обстоятелството, че
на същия е съставен АУАН за извършено нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Относно възражението за прекомерност на претендираното застрахователно
обезщетение, ищецът счита същото за бланкетно и неоснователно. Относно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, твърди, че не е налице такова. Относно възражението, че е
4
причинен деликт от страна на водача на застрахованото при ответника МПС,
сочи че съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината при извършен
деликт се предполага във всички случаи. Възражението за оспорването на
дължимата лихва, ищецът счита за неоснователно.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил Допълнителен отговор на исковата
молба от ответното дружество, с който се поддържа изложеното в отговора на
исковата молба.
С Определение № 476/14.12.2022 г., съдът е спрял производството по
делото на основание чл.229 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК до приключване на
наказателното производство по пр.пр. № 1761/2022 г. по описа на РП –
Плевен.
В открито съдебно заседание, ищецът Б. С. М. не се явява.
Процесуалният му представител – адв. П. Д. от САК моли съда, да уважи
предявените искове в техния пълен размер, като основателни и доказани.
Претендира направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание, ответникът ЗК „БУЛ ИНС“ АД – С. чрез
процесуалния си представител – адв. Т.М. от АК – Габрово изразява
становище, че по делото не са събрани доказателства, от които да се
установява основателност на иска, а освен това, посочва, че направеното
възражение за съпричиняване е доказано. Претендира направените по делото
разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество, същият е частично основателен.
По делото е прието за безспорно установено, че на 16.03.2022г., около
17.15 ч. в гр. Плевен, в ж.к. „Д.“, В. В. е управлявал МПС - лек автомобил
марка „Мерцедес", модел „ГЛ350", peг. № ***, като преминавайки на
кръстовището на ул. „Ч.“ и път срещу бл.***, не е спазил знак Б1 и е отнел
предимството на движещия се правомерно по път с предимство лек автомобил
марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. № ***. Вследствие на ПТП-то Б. М. -
пътник на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат", peг. № *** е
получил телесни увреждания.
5
По делото е прието за безспорно установено, че лек автомобил марка
„Мерцедес", модел „ГЛ350", peг. № *** е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ със ЗД „БУЛ ИНС“ АД по полица №
BG/02/121002075589, валидна до 23.07.2022 г., с която се покрива
отговорността на застрахования при условията на чл.493 от КЗ.
Прието е за безспорно установено, също така, че по предявената от
ищеца извънсъдебна Застрахователна претенция на 05.04.2022 г., ответното
дружеството не е отговорило с плащане до подаване на исковата молба –
08.08.2022 г.
Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. №
***, ответното дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ
отговорността на застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в
този смисъл, ищецът Б. С. М. има качеството на увредено лице по смисъла на
чл.477 ал.3 от КЗ.
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. Задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
От представената по делото молба от ищеца Б. С. М., действащ чрез
неговия баща С. Е. М., получена от ответника на 05.04.2022 г. е видно, че
същият е предявил пред ответното Застрахователно дружество писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000,00 лв., претърпени
вследствие на произшествието и тъй като в срока по чл.496 ал.1 от КЗ
ответникът не е отговорил на претенцията, то искът, предмет на настоящото
производство е допустим.
Във връзка с настъпилото ПТП на 16.03.2022 г. е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 316000-10405/19.03.2022 г. на сектор
6
„ПП“ при ОД на МВР - Плевен, заверено копие от който е приложен на л.7 от
делото. Образувано е досъдебно производство № ЗМ 73/2022 г. по описа на
ОД на МВР – Плевен. С протоколно определение № 164/08.04.2024 г.,
постановено по НОХД № 501/2024 г. по описа на Плевенски районен съд е
одобрено споразумение, по силата на което обвиняемият В. Х. В. е признат за
виновен в това, че на 16.03.2022 г. около 17.15 ч. в гр. Плевен, обл. Плевен на
кръстовище, образувано на ул. „Ч.“ и път срещу бл.*** в ж.к. „Д.“ при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес",
модел „ГЛ350", peг. № ***, В. Х. В. нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.6 от
ЗДвП; чл.50 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Б. С. М. от гр. Плевен, изразяваща се в счупване в долния край на
лявата лъчева кост, довело до трайно /поне за месец и половина/ затруднено
движение на лявата ръка, поради което и на основание чл.78а от НК е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лв. за извършено престъпление по
чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, както и е лишен от право да управлява
МПС за срок от четири месеца. При настъпилото ПТП е причинена средна
телесна повреда на пътника Б. С. М.. Към момента на настъпване на
горепосоченото ПТП, отговорността за вреди, свързани с притежаването и
използването на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ГЛ350", peг. № ***
е била покрита от ответното дружество, по силата на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
Застрахователна полица № BG/02/121002075589, валидна до 23.07.2022 г.
С оглед направените оспорвания от ответника в писмения отговор,
спорни по делото са въпросите досежно механизма на настъпване на
процесното ПТП, осъществен ли е деликтния фактически състав по
отношение на всеки от неговите елементи, в т.ч. противоправност и вина в
поведението на водача на МПС, налице ли е съпричиняване от страна на
пострадалия, както и досежно размера на обезщетението за причинени
неимуществени вреди.
За изясняване на делото от фактическа страна са приети писмени
доказателства, събрани са гласни доказателства, като са изслушани свидетели,
както и са допуснати и назначени съдебно-медицинска експертиза, съдебно-
психологична експертиза и съдебна автотехническа експертиза.
7
Като свидетели по делото са разпитани К.П. М.а и В. Х. В..
От показанията на свидетеля В. Х. В., който е управлявал лекия
автомобил марка „Мерцедес ГЛ“ с рег. № *** се установява, че е минал по
обиколен път, имало е знак „Стоп“, спрял е на знака, погледнал е наляво,
видял е колата, но му се е сторило, че е много далече, тръгнал е да пресича
пътя, не е погледнал наляво и е усетил силен удар в колата, която е изхвърчала
през тревната площ. Свидетелят посочва, че му е направена проба за алкохол,
която е отрицателна. Посочва, че е пътувал с жената, с която живее на семейни
начала. Заявява, че не е видял кой е пътувал в другия автомобил. След
реализиране на процесното ПТП е видял, че от колата са слезнали баща и син.
Свидетелят заявява, че не е видял от коя врата е излезнало детето. Твърди, че е
карал бащата, детето е било на 10 години и се е возило отпред, като не може
да прецени колко е било високо детето. Твърди, че бащата е бил много
агресивен, като детето постоянно му се е молело и му е казвало, че нищо му
няма. Впоследствие, свидетелят посочва, че детето е излезнало от дясната
предна врата, като е сигурен в това. Посочва, че произшествието е станало
следобед и е имало видимост.
От показанията на свидетелката К.П. М.А, която е майка на ищеца Б. С.
М. се установява, че след като е разбрала за катастрофата е отишла в
болницата, където са докарали ищеца със Спешна помощ. Твърди, че Б. е
плачел и е казвал, че страшно много боли ръката, бил е много уплашен, в шок.
Посочва, че са гипсирали лявата му ръка. Твърди, че около една седмица Б. е
говорел само за катастрофата и нищо друго. Посочва, че след като е тръгнал
на училище, децата са му помагали, носели са раницата му. Свидетелката
заявява, че сега вече Б. е по-добре, но горе-долу една година му е било трудно,
особено психически. Трудно е приел, че не може да ходи на тренировки, тъй
като тренира баскетбол. Твърди, че при смяна на времето го наболява ръката,
но е малко по-добре. Свидетелката твърди, че Б. не е можел да се обслужва
сам, те с баща му са го къпели. Посочва, че тогава е бил висок 1,20-1,30 м.
Свидетелката твърди, че детето се е возило на задната седалка зад пасажера, с
колан, като това го знае от разказаното от Б.. Свидетелката посочва, че в
колата няма монтирано столче, защото Б. вече е голям.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р Д. П. Д.,
8
което съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че в резултат на процесното
ПТП, ищецът Б. С. М. е получил травма на лявата ръка, която е била
гипсирана за срок от 30 дни. Вещото лице е обсъдило и коментирало всички
представени медицински документи поотделно, тъй като в информацията от
тях има известно разминаване на диагнозата, като е посочило, че при налични
данни приема, че на ищеца е било причинено счупване /фрактура/ на лъчевата
кост /радиус/ на долния край /дисталната част/ на предмишницата на лявата
ръка. Счупването е било закрито и не е имало разместване /дислокация/ на
счупените фрагменти. Вещото лице е приело, че медико-биологичната
квалификация на гореописаното счупване на лъчевата кост на лявата ръка
представлява трайно затруднение на движенията на лява ръка. Лечението е
било амбулаторно и се е състояло в имобилизация /обездвижване/ на крайника
с гипс, като преди това не е извършвана репозиция /наместване/ на счупените
фрагменти, защото те не са били разместени. Вещото лице е посочило, че
зарастването на счупени кости у деца и юноши протича значително по-бързо и
по-ефективно, отколкото у възрастни хора, поради което, след сваляне на
гипсовата имобилизация младите пациенти не се нуждаят рехабилитация. В
конкретния случай, вещото лице е установило, че няма данни за усложнения
или удължаване на нормалния оздравителен процес, който обикновено трае
около 6 до 7 седмици. Такава е и продължителността на търпените от
пострадалия болки и страдания, които в първите 1-2 седмици след травмата и
няколко денонощия след свалянето на гипса са били по-силни. По отношение
на възстановяването на пострадалия, вещото лице е посочило, че няма
представени медицински документи за усложнения или удължаване на
нормалния оздравителен процес, от което следва извод, че функцията на
крайника за този срок е била възстановена напълно. Вещото лице е посочило,
че при подобни неразместени и закрити фрактури, особено у деца и юноши не
се очакват никакви усложнения. В своето заключение, вещото лице е
посочило, че е налице причинно-следствена връзка между механичната травма
от ПТП-то и получените телесни увреждания у ищеца. Вещото лице е
направило извод, че на базата на морфологията и локализацията на фрактурата
на лъчевата кост на лявата ръка на ищеца, счупването е резултат от тъпа
травма, получена по механизъма на „опора върху дланта" на същата ръка.
По отношение на въпроса, дали ищецът е бил с поставен предпазен
9
колан, вещото лице е посочило, че по медицински данни може да се отговори,
само когато по кожата на гърдите или корема е налице т.н. „контактен
отпечатък", с характерна ивичеста форма като охлузване или кръвонасядане.
Вещото лице твърди, че в наличната по делото медицинска документация
няма описание на такива увреждания, но от медицинска гледна точка, това не
изключва възможността пострадалият да е бил с поставен предпазен колан,
като посочва възможни причини за това. Посочва, че с медицински методи и
средства не е възможно да се отговори на въпроса, дали ищецът се е возил в
специално детско столче. Вещото лице, обаче, посочва, че в „Лист за преглед
на пациент в КДБ/СО“ на името на ищеца от 16.03.2022 г. в графата
„Анамнеза" е вписано: „Претърпял ПТП, ударил си главата в жабката. Има
ясен спомен за случилото се, отрича главоболие, световъртеж или гадене.
Съобщава за болка в лява ръка". От това вещото лице прави извод, че за да си
удари главата в жабката на колата, ищеца трябва да се е возил на предна дясна
седалка, а в исковата молба се твърди, че е бил „пътник на задна седалка".
Освен това, за да си удари главата в жабката на колата, лицето, возещо се на
предна дясна седалка най-вероятно е било без поставен предпазен колан.
Досежно механизма на получените травми, вещото лице посочва, че
счупването на долния край на лъчевата костна лявата ръка е резултат от тъпа
травма, получена по механизъма на „опора върху дланта" на същата ръка /най-
вероятно отпред върху арматурното табло на автомобила/. Посочва, че
статистическите изследвания показват, че при поставянето на предпазни
колани тежестта на травматичните увреждания и смъртността от тях при ПТП
е по-ниска. Употребата на предпазни колани води до намаляване на травмите
у водача и пътника до него до 50-60%. Наличието на закопчани предпазни
колани, обаче, не предотвратява травмите и смъртността от тях.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена
съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице Б. С. М., което
съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че процесното ПТП се е отразило
стресово на психическото състояние на ищеца, изразяващо се като стресови
реакции, непосредствено след ПТП-то в изпитване на силен страх,
прилошаване. В следващите три дни реакциите на стресовото събитие са били
изолация, нарушения в съня и храненето. Ищецът е съобщавал за кошмарни
съновидения в продължение на три месеца. Гипсовата имобилизация е
10
породила у него чувство за непълноценност. Около година и половина е
изпитвал дискомфорт при сходни пътни ситуации. Вещото лице посочва, че
към момента ищецът изпитва страх при преминаване през участъка, на които е
било ПТП-то, който страх е овладяем. Като последица от ПТП-то, към
момента у ищеца възниква страх от повторен пътно-транспортен инцидент, но
само при реално застрашителни ситуации. Вещото лице посочва, че с
помощта на родителите си, ищецът е успял да преработи и рационализира
стресовата ситуация и тя не се е превърнала в психотравма, същият е с
ненарушена психична организация, без разстройства в адаптацията и
функционирането. Вещото лице посочва, че към настоящият момент, ищецът
Б. М. е психично здрав.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Т. И., което
съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че произшествието се състои в
удар между две МПС-та на 16.03.2022 г. около 17.15 часа, в гр. Плевен, като
водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат", с рег. № *** се е движил със
скорост от 41,17 км/час непосредствено преди и към момента на удара в ж.к.
„Д." в посока запад изток срещу бл.*** към кръстовището с ул. „Ч.". В същото
време, водачът на лек автомобил „Мерцедес ГЛ" с peг. № *** се е движил по
ул. „Ч." към кръстовището пред бл.***. Към момента, в който челната част на
лекия автомобил „Фолксваген Пасат", с рег. № *** е отстоявала на разстояние
около 49,19 м от мястото на удара, водачът на лекия автомобил марка
„Мерцедес ГЛ" с peг. № ***, след като е преминал местонахождението на знак
Б1 е навлезнал в пътното платно на първото МПС, като към мястото на удара
се е движил със скорост от 7,05 км/час. Водачът на лекия автомобил марка
„Фолксваген Пасат", с рег. № *** е възприел навлизането на лекия автомобил
марка „Мерцедес ГЛ“ в полагащото му се пътно платно и промяна
първоначалното направление със завъртане на волана в посока обратна на
часовН.ата стрелка. Така, движейки се транслационно един към друг, лекия
автомобил марка „Фолксваген Пасат" в дъга на ляв завой, а лекия автомобил
„Мерцедес ГЛ" косо и транслационно, двете МПС са достигнали до мястото
на първоначален контакт, с което е започнал удара между тях. Получил се е
страничен - кос удар.
Като причина за реализиране на процесното ПТП, вещото лице посочва,
11
от една страна, действия /бездействия/ от страна на водача на лекия автомобил
марка „Мерцедес ГЛ" с peг. № EH 7501 ВТ с органите за управление
/скоростен лост, педал на спирачката и газта/, чрез които този водач не е
реализирал спиране, при наличието на знак Б1, непосредствено преди
кръстовището, а е осъществил постъпателно движение, навлизайки в
кръстовището към момент, в който е имал възможността да възприеме
местонахождението, посоката и направлението на лекия автомобил
"Фолксваген Пасат“, а от друга страна, водачът на лекия автомобил марка
„Фолксваген Пасат" е бил на достатъчно отстояние от мястото на удара към
момента, в който лекия автомобил марка "Мерцедес ГЛ" е преминал след знак
Б1 и е навлезнал в кръстовището, за да предприеме спиране и да спре до
мястото на контакт, с което да предотврати ПТП-то. Освен това, действията
/бездействията/ от страна на водача на лекия автомобил марка "Мерцедес ГЛ"
са предхождали действията /бездействията/ на водача на лекия автомобил
марка "Фолксваген Пасат", за да се предотврати ПТП-то.
По отношение на предпазните колани, вещото лице посочва, че
процесният лек автомобил марка „Фолксваген Пасат", с рег. № *** е снабден с
триточкови колани за всяко едно от седящите места. Посочва, че предпазните
колани намаляват риска от травми при челен удар и обръщане на купето на
МПС. Вещото лице посочва, че в материалите по делото липсват данни за
наличие на детско столче в купето на лекия автомобил марка "Фолксваген
Пасат". Посочва, че съобразно наличните данни по делото, пострадалото дете
се е возело на задна дясна седалка, като към момента на удара и
непосредствено след него, тялото на дете, седящо на задна дясна седалка ще
се придвижи напред и надясно, като е възможно контакт със средна дясна
вътрешна колона и облегалка предна дясна седалка при непоставен колан.
По делото, като писмени доказателства са представени Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 316000-10405/19.03.2022 г. на сектор
„ПП" при ОД на МВР - Плевен, както и Протокол № 164/08.04.2024 г. по АНД
№ 501/2024 г. по описа на ПлРС, приключило с одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство. Приложена е и медицинска
документация, издадена на ищеца Б. С. М. по повод лечението и
здравословното му състояние във връзка с процесното ПТП.
В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ върху
12
ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение
от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на
застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на
застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие –
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия
причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на
процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с
решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно чл.413 от
НПК и чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в
гражданския процес е изключена свободната преценка относно
осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват
престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респективно
споразумение или решение. В този смисъл, не се нуждае от доказване, а и
съдът е обвързан да приеме установеното с протоколно определение №
164/08.04.2024 г., постановено по НОХД № 501/2024 г. по описа на Плевенски
районен съд е одобрено споразумение, по силата на което обвиняемият В. Х.
В. е признат за виновен в това, че на 16.03.2022 г. около 17.15 ч. в гр. Плевен,
обл. Плевен на кръстовище, образувано на ул. „Ч.“ и път срещу бл.*** в ж.к.
„Д.“ при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мерцедес", модел „ГЛ350", peг. № ***, В. Х. В. нарушил правилата за
13
движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл.5 ал.1 т.1 от
ЗДвП; чл.6 от ЗДвП; чл.50 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Б. С. М. от гр. Плевен, изразяваща се в счупване в
долния край на лявата лъчева кост, довело до трайно /поне за месец и
половина/ затруднено движение на лявата ръка, поради което и на основание
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лв. за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, както и е лишен от
право да управлява МПС за срок от четири месеца.
Поради това, в случая, не се налага изследването на въпросите дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а се
приема установеното в проведеното наказателно производство.
На следващо място, от доказателствата по делото е установено, че към
момента на настъпване на процесното ПТП, отговорността за вреди, свързани
с притежаването и използването на лекия автомобил марка „Мерцедес", модел
„ГЛ350", peг. № *** е била покрита от ответното дружество, по силата на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективирана в Застрахователна полица № BG/02/121002075589, валидна до
23.07.2022 г. Налице е и съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 316000-10405/19.03.2022 г. на сектор „ПП" при ОД на МВР - Плевен.
Поради това, в случая е налице застрахователно събитие, т.е. събитие,
настъпило със застрахования през застрахователния срок, което, съобразно
покритите рискове по договора, води до изплащане на застрахователна сума –
обезщетение.
Поради това, съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
марка „Мерцедес", модел „ГЛ350", peг. № *** осъществява всички признаци
/обективни и субективни/ на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД. Следователно,
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите следва да бъде ангажирана на основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Относно тежестта на получените травми, както и интензитета и
продължителността на търпените от ищеца вреди от получените в резултат на
ПТП травматични увреждания, обективните данни по делото сочат, че
вследствие настъпилото ПТП, на ищеца Б. С. М. е причинена травма на лявата
ръка, която е била гипсирана за срок от 30 дни, изразяваща се в счупване
14
/фрактура/ на лъчевата кост /радиус/ на долния край /дисталната част/ на
предмишницата на лявата ръка. Счупването е било закрито и не е имало
разместване /дислокация/ на счупените фрагменти и представлява трайно
затруднение на движенията на лява ръка. Лечението е било амбулаторно и се е
състояло в имобилизация /обездвижване/ на крайника с гипс, като преди това
не е извършвана репозиция /наместване/ на счупените фрагменти, защото те
не са били разместени. Продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания е в рамките на нормалния оздравителен процес, който обикновено
трае около 6 до 7 седмици, като в първите 1-2 седмици след травмата и
няколко денонощия след свалянето на гипса са били по-силни.
От приложените по делото писмени доказателства се установяват
извършените медицински интервенции, изследвания и посещения при личен
лекар във връзка с провежданото лечение на ищеца Б. С. М. по повод
уврежданията, получени при процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Досежно размера
на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи, че
справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на самото
телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,
както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
При определяне на размера на неимуществени вреди следва да се отчете
обстоятелството, че ищецът е дете /към момента на настъпване на процесното
ПТП на 10-годишна възраст/, продължителността на търпените от същия
болки е страдания е в рамките на нормалния оздравителен процес, който
15
обикновено трае около 6 до 7 седмици. Лечението е било амбулаторно и се е
състояло в имобилизация на крайника с гипс, като преди това не е извършвана
репозиция /наместване/ на счупените фрагменти, защото те не са били
разместени. Следва да се вземе предвид, че по делото няма данни за
усложнения или удължаване на нормалния оздравителен процес, като в тази
връзка вещото лице е направило извод, че функцията на крайника за този срок
е била възстановена напълно. Освен това, следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че зарастването на счупени кости у деца и юноши протича
значително по-бързо и по-ефективно, отколкото у възрастни хора, поради
което, след сваляне на гипсовата имобилизация младите пациенти не се
нуждаят рехабилитация.
Във връзка с твърденията в исковата молба за психологически проблеми
при ищеца, вследствие инцидента, съдът взе предвид изложеното в
заключението по съдебно-психологичната експертиза, че действително,
процесното ПТП се е отразило стресово на психическото му състояние, около
година и половина е изпитвал дискомфорт при сходни пътни ситуации, както
и, че и към момента изпитва страх при преминаване през участъка, на който е
било ПТП-то, но който страх е овладяем. Ищецът е успял да преработи и
рационализира стресовата ситуация и тя не се е превърнала в психотравма,
същият е с ненарушена психична организация, без разстройства в
адаптацията и функционирането. Към настоящият момент, ищецът Б. М. е
психично здрав. Следва да се подчертае, че самото произшествие е от такъв
характер, че неизбежно води до негативни психични въздействия за
пострадалия, свързани с преживения стрес, но както се посочи по-горе, по
делото няма медицински данни за влошено психично състояние при ищеца,
извън обичайното в такива случаи.
По възражението на ответното дружество за съпричиняване, следва да
се отбележи, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите,
причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Следователно, релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало до вредоносен
резултат, наред с проявеното неправомерно поведение от страна на виновния
за непозволеното увреждане. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има
16
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат,
а не и на вина.
Възражението за съпричиняване, в случая, се основава на твърдение на
ответника за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
ищеца, свързано с липса на обезопасяване чрез поставен предпазен
обезопасителен колан. Съдът намира възражението на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца за основателно. В
тази връзка, съдът взе предвид отразеното в приложения на л.9 от делото
„Лист за преглед на пациент в КДБ/СО“ на името на ищеца от 16.03.2022 г., в
който в графата „Анамнеза" е вписано, че същият е претърпял ПТП, ударил си
е главата в жабката, има ясен спомен за случилото се, отрича главоболие,
световъртеж или гадене, съобщава за болка в лява ръка, т.е. това са данни
заявени от самия пострадал. С оглед тези данни, вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза е направило извод, че за да си удари главата в
жабката на колата, ищецът трябва да се е возил на предна дясна седалка.
Освен това, за да си удари главата в жабката на колата, лицето, возещо се на
предна дясна седалка най-вероятно е било без поставен предпазен колан.
Посоченото от вещото лице кореспондира с показанията на свидетеля В. Х. В.,
който е очевидец на произшествието, който в показанията си сочи, че детето е
излезнало от дясната предна врата. Отделно от това, от показанията на
свидетелката К.П. М.а се установява, че пострадалото дете е с ръст от 1,20-
1,30 м. Според Закона за движението по пътищата, децата трябва да се
превозват в подходящо за възрастта им одобрено детско столче или бустер за
кола до 12-годишна възраст или достигане на 150 см височина. И все пак,
децата под 12-годишна възраст, дори и да надвишават тази височина, не могат
да се возят на предната седалка без столче. В случая, пострадалото дете към
момента на настъпване на процесното ПТП е било на възраст от 10 години и с
височина от 1,20-1,30 м., което предполага задължително превозване в детско
столче или бустер. В тази връзка, следва да се приеме, че ищецът е пътувал на
предната седалка, като не е бил с поставен предпазен колан, нито е бил
17
поставен в специална обезопасителна система за деца, с което е нарушен
чл.133 ал.2 от ЗДвП. Липсата на обезопасително столче се установява и от
показанията на свидетелката К.П. М.а – майка на ищеца, която заявява, че в
автомобила няма монтирано столче, тъй като Б. вече е голям.
Съдът не кредитира изложеното от вещото лице инж. В. И. по
назначената съдебна автотехническа експертиза при разпита в съдебно
заседание по отношение на заявеното от него, че няма как ищецът да е ударил
главата в жабката при наличие на поставен предпазен колан, а същевременно
заявява, че и в двата случая – на предната седалка и на задната седалка,
липсват обективни данни за наличие на колан на детето. По отношение на
това, къде се е возило пострадалото дете, вещото лице заявява, че има някакъв
спомен, че съществуват субективни данни, че детето се е возило на задната
седалка. Така изложеното от вещото лице, обаче, не установява с достатъчна
степен на категоричност къде точно се е возил ищецът. Заявеното от същото
вещо лице, че по делото няма данни дали е имало столче в колата, обаче,
кореспондира с данните по делото, съдържащи се в свидетелските показания
на майката на ищеца, която заявява, че в автомобила няма монтирано столче.
При преценка на основателността на възражението за съпричиняване
следва да се вземе предвид, че бездействието във връзка с поставянето на
предпазен колан или превозване в подходящо детско столче или бустер е
повлияло върху настъпилите травматични увреждания и интензитета на
травмата на лявата ръка на ищеца, могла е да бъде в по-малък обем и да няма
счупване. Следователно, това бездействие е в причинна връзка с настъпилия
резултат, като не е необходимо наличието на виновно поведение, тъй като
самоувредилият се не може да отговаря сам пред себе си за вредите, които си е
причинил. Неговата отговорност е обективна, съответства на принципа на
непозволеното увреждане, че причинителят на вредите, които е причинил
виновно другиму, е длъжен да ги поправи. Ето защо е без значение
обстоятелството, че ищецът е малолетно дете.
Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните
икономически условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, съдът намира, че в конкретния случай
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 10 000,00 лв., която сума е съобразена със
18
социално-икономическата обстановка към датата на настъпване на
процесното ПТП – 16.03.2022 г., когато минималната работна заплата в
страната е била 710,00 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.492 от КЗ е в размер на
10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите.
При определяне на процента на съпричиняване следва да се отчетат всички
установени факти и обстоятелства по делото, включително, че ищецът е
малолетен към момента на произшествието и се представлява от неговите
родители, които следва да оказват надзор върху него в съответствие със
задълженията им по СК. В този конкретен случай подходящ размер на
съпричиняване е 30%. При съобразяване на изложеното по-горе, съдът счита,
че на ищеца Б. С. М. следва да бъде определено обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 16.03.2022 г. в размер
на 7 000,00 лв. Освен посочените обстоятелствата, относими при определяне
на справедливия размер на неимуществените вреди, съдът съобрази и
практиката на ВКС и съдилищата в РБ по аналогични случаи, като счита, че
същата представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по
аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки
това, в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този
случай, от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването на застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, т.е. отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата /по силата на КЗ/ се поема от застрахователя
от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
19
застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това.
Във връзка с горното, по делото безспорно е установено, че ищецът е
отправил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП, получена от ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД
на 05.04.2022 г., респективно не се установи друга по-ранна дата, на която
застрахованият да е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо,
единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 05.04.2022 г., която
дата следва да се приеме за датата, от която тече законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение.
С оглед горното, съдът намира за неоснователно заявеното с исковата
молба за заплащане на лихва от датата, следваща датата, на която е изтекъл
предвиденияв в КЗ тримесечен срок по чл.496 ал.1 от КЗ, а именно 07.07.2022
г. Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
Предвид изложеното, следва да бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от
КЗ вр. чл.86 от ЗЗД ответникът Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, район Л., ул. “Д.Б.“
***, представлявано от С.С.П.в – Изпълнителен директор да заплати на Б. С.
М., действащ чрез баща си С. Е. М. и двамата с адрес: гр. Плевен, ж.к. „Д.“ ***
сумата от 7 000,00 лв. /седем хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и страдания/,
вследствие получени телесни увреждания, в резултат от настъпило ПТП на
16.03.2022 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
обективирана в Застрахователна полица № BG/02/121002075589, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на Застрахователната
претенция – 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
20
разликата до претендираната сума от 40 000,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на настъпило
ПТП на 16.03.2022 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и за заплащане на
законна лихва, считано от датата, следваща датата, на която е изтекъл
предвидения в КЗ тримесечен срок по чл.496 ал.1 от КЗ, а именно 07.07.2022
г., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК*** следва да бъде осъден да
заплати в полза на Пл.ОС държавна такса върху уважената част от предявения
иск в размер на 280,00 лв., тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси
по делото.
Следва да бъде осъден ответникът Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК*** да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. П. Д. от
САК – пълномощник на ищеца, осъществила безплатна адвокатска помощ,
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв., съгласно чл.7 ал.2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Следва да бъде осъден ищецът Б. С. М., ЕГН **********, действащ чрез
баща си С. Е. М., ЕГН ********** да заплати на ответника Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК*** направените деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 2565,75 лв., съобразно отхвърлената част от
предявения иск.
Следва да бъде осъден ответникът Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК*** да заплати в полза на Пл.ОС сумата от 560,00 лв. за
възнаграждение за вещи лица.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр. С. ***, район Л., ул. “Д.Б.“ ***,
представлявано от С.С.П.в – Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на Б. С.
21
М., ЕГН **********, действащ чрез баща си С. Е. М., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. Плевен, ж.к. „Д.“ *** сумата от 7 000,00 лв. /седем
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие получени телесни
увреждания, в резултат от настъпило ПТП на 16.03.2022 г. по вина на
застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, обективирана в Застрахователна
полица № BG/02/121002075589, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на Застрахователната претенция – 05.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за РАЗЛИКАТА до претендираната
сума от 40 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 16.03.2022 г. по вина
на застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, както и за заплащане на законна лихва, считано от
датата, следваща датата, на която е изтекъл предвидения в КЗ тримесечен срок
по чл.496 ал.1 от КЗ, а именно 07.07.2022 г., ОТХВЪРЛЯ иска, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пл.ОС
държавна такса върху уважената част от предявения иск в размер на 280,00
лв., тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси по делото.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. П. Д. от САК –
пълномощник на ищеца, осъществила безплатна адвокатска помощ,
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв., съгласно чл.7 ал.2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА Б. С. М., ЕГН **********, действащ чрез баща си С. Е. М.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК*** направените деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 2565,75 лв., съобразно отхвърлената част от
предявения иск.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пл.ОС сумата от 560,00 лв. за
22
възнаграждение за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
23