Р Е Ш Е
Н И Е №152
14.10.2020
г., гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
БОТЕВГРАД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично съдебно
заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : НЕДКО ПЕТРОВ
при секретаря Християна
Коцева като разгледа докладваното от съдията АНД № 312 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Предметът на делото:
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 20-0322-000352 от 10.06.2020г., издадено от
Началник РУ Правец към ОДМВР София, с което на В.А.М., с ЕГН **********,*** на
основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Становищата на
страните:
Недоволно
от това Наказателно постановление е останало наказаното лице В.А.М., което подава
жалба, в която е направено искане за отмяна на така издаденото НП като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, без излагане на обстоятелства
обосноваващи исканията му. В писмено становище до съда жалбоподателят е
уточнил, че процесното НП е неправилно и необосновано относно размера на
наказанието, което му е наложено. Според него е следвало да му бъде наложено
наказание в минимално предвидения в закона размер, поради това, че АНО не е
съобразил финансовото му състояние и обстоятелството, че не е системен
нарушител на ЗДвП. Моли съда да измени определеното му в обжалваното НП
наказание, като му се наложи глоба в минимален размер.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата
страна РУ Ботевград, редовно призована, не изпраща представител и не взема
отношение по жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, счита за установено следното:
От
фактическа страна:
На
12.02.2020г. в 00.30ч. жалбоподателят В.А.М. се движел с лек автомобил марка
,,Мерцедес‘‘, модел ,,320 ЦДИ‘‘, с рег. номер ОВ**ВМ, собственост на **, с ЕГН **********,
по ПП-3 в района на 174.340 км. В района на бензиностанция ,,ОМВ‘‘ с посока на
движение към с. Джурово, бил спрян за проверка от свидетелите Ц.И.Х. -
актосъставител, на длъжност мл. автоконтрольор при РУ Правец и Д.П.Д.,***,
очевидец. В хода проверката жалбоподателят не представил свидетелство за
управление на МПС, като след справка било установено, че няма такова, издадено
в Република България. СУМПС, представено от водача при осъществяване на
проверката било издадено от Кралство Испания. От протокол от 04.06.2020г. по
НОХД №207 по описа на БРС за 2020г. се установява, че срещу жалбоподателя по
настоящото дело, било образувано досъдебно производство по описа на БРП, като
на В. Ангелова М. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.316
вр. с чл. 308, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за това, че на друга дата
/23.02.2020г./ в село Джурово при извършване на проверка относно редовността на
документите, които трябва да носят водачите на МПС съзнателно се е ползвал пред
свидетелите, по настоящото дело, от наистински официален документ – испанско
свидетелство за управление на МПС, с изписан на него № 37926109-D /това е свидетелството представено пред
полицейските органи на 12.02.2020г./, и посочена на него дата на издаване
19.11.2018г., на което е придаден вид, че е издадено от властите на Кралство
Испания на жалбоподателя, като на същия не може да за самото му съставяне да се
търси наказателна отговорност. Образуваното НОХД №207 по описа на съда за
2020г. е решено със споразумение, влязло в законна сила на 04.06.2020г.
Въз
основа на съставена докладна записка при осъществяване на проверката бил
съставен и АУАН от 22.05.2020г., с което е инициирано
административнонаказателното производство срещу жалбоподателя.
Въз основа
на събраните доказателства и на така съставения АУАН било издадено
процесното НП № 20-0322-000352 от 10.06.2020г., от Началник РУ Правец.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и
проверени по делото писмени и гласни доказателства: АУАН №702442/22.05.2020г., пощенски
плик с п.к. от 17.07.2020г., писмо до РИ Тетевен, докладна записка от
18.06.2020г., Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г., Заповед № 8121З-515 от
14.05.2018г., справка за нарушител/водач, докладна записка от 24.03.2020г.,
сведение от 22.05.2020г., писмо до РУ Луковит от 03.06.2020г., писмо до РУ
Правец от 10.06.2020г., сведение от **от 08.06.2020г., писмо до РУ Луковит от
03.06.2020г., препис от протокол от 04.06.2020г. по НОХД №207 по описа на БРС
за 2020г., показанията на св. Ц.И.Х. – актосъставител, и св. Д.П.Д., дадени в съдебно заседание, които съдът
възприема като категорични, последователни и логични, кореспондиращи с приложените по делото писмени
доказателства. Съдът приема, че въз
основа на посочените доказателства се установяват всички факти, така както са
посочени в изложената по-горе фактология. Тъй като същите са безпротиворечиви,
подробното им обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК,
която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към
постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид
липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.
От
правна страна:
Жалбата
срещу НП № 20-0322-000352 от 10.06.2020г. е подадена от наказаното лице, т.е.
от процесуално легитимирано лице и в предвидения от закона преклузивен срок. Същата
е подадена и до родово и местно компетентния според чл.59 ал. 1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради
следните съображения:
Проверяваният
акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН също е съставен от компетентен
служител. АУАН е надлежно връчен на нарушителя. Спазени са сроковете за
съставяне на АУАН и издаване на НП.
Както в
АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които е осъществено.
В НП правилно е цитирана
разпоредбата, която е нарушена, както и
санкционната норма. С оглед на
това, съдът счита, че при съставянето на
АУАН и при издаването на НП са спазени
съответно разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът не
констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство,
които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, с оглед на което не
споделя и доводите, инкорпорирани в жалбата.
Съгласно чл.
150 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да е
правоспособен. Санкцията за неизпълнение на това задължение се съдържа в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
–текст, който фигурира в санкционния акт.
По делото е
приложена справка от ОДМВР-София, от която е видно, че на жалбопадателя въобще
не е издадено свидетелство за правоуправление на МПС.
От служебно
изисканото и приложено по делото със споразумение, в законна сила на
04.06.2020г. по НОХД №207 по описа на РС
Ботевград за 2020г. се установява, че жалбоподателят на дата 12.02.2020г., при
извършената проверка от полицейските им
е представил наистински официален документ – испанско свидетелство за управление
на МПС, с изписан на него № 37926109-D, на което е придаден вид, че е
издадено от властите на Кралство Испания, тъй като както бе посочено по-горе,
на жалбоподателят не е издавано свидетелство за управление на МПС.
При всичките
тези данни съдът приема, че към процесната дата жалбоподателят е бил
неправоспособен и е управлявал автомобила в нарушение на правилата, визирани в
текстовете на чл. 150 и чл. 177 от ЗДП.
Инстанцията
по факти и право приема, че административнонаказващият орган правилно е отмерил
санкцията на нарушителя. Предвиденото от законодателя административно наказание
глоба за нарушение разпоредбата на чл. 150 ЗДвП е в относително определен
размер – от 100 до 300 лв. Административнонаказаващият орган се е съобразил
изцяло, определяйки размера му в тези граници макар това да е в предвидения от
закона максимум. Същото е обосновано от обстоятелствата, че видно от събраните
по делото материали, това нарушение не е първо по ред за жалбоподателя, както и
обстоятелството, че жалбоподателят е направил опит да заблуди полицейските
служители извършили му проверката по ЗДвП, че притежава редовно СУМПС издадено
от властите на Кралство Испания - представил
им неистински официален документ – испанско свидетелство за управление на МПС,
с изписан на него № 37926109-D. Ето
защо, правилно за гореописаното нарушение, на основание чл.53, и чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП АНО е
наложил на В.А.М. административно наказание
- „глоба” в размер на 300.00 лева за нарушение на чл. 150
от ЗДвП.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено изцяло като
законосъобразно и правилно.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 НПК, Районен съд-Ботевград, въззивен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление /НП/ № 20-0322-000352 от 10.06.2020г., издадено от
Началник РУ Правец, с което на В.А.М., с ЕГН **********,***, на основание чл.
53 от ЗАНН във вр. с чл. 177, ал.1, т.2 му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева за
нарушение на чл. 105 от ЗДвП, като законосъобразно и правилно.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :