№ 94
гр. Ихтиман, 04.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200745 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на Д. С. ЗВ. против Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
АПИ“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. чл. 102, ал. 2
ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш, тъй като за
същият не е връчен по надлежния ред. Правят се бланкетни оплаквания за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Представителят на административнонаказващия орган (АНО) оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима. Съдът, намира че жалбата е депозирана в
срок по следните съображения: По делото липсват доказателства за връчване
на електронния фиш (ЕФ) на жалбоподателя. Съгласно разпоредба на чл.
189ж, ал. 5 ЗДвП ЕФ подлежи на обжалване по реда на ЗАНН в 14-дневен
срок от връчването му. Разпоредбата на чл. 189ж не предвижда специални
правила за връчване на ЕФ. Поради това на основание чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП по
неуредените въпроси трябва да се приложат разпоредбите на ЗАНН. ЗАНН
също не предвижда правила за връчване на електронен фиш, издаден за
нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП. Не могат да се приложат правилата за
връчване на НП, тъй като за електронните фишове за нарушение по чл. 189,
ал. 3 – 3б ЗДвП, за които законодателят е създал самостоятелна уредба
1
спрямо електронните фишове за нарушения, установени по реда на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП. В уредбата, създадена ЕФ, издадени за нарушение по чл. 179, ал. 3
– 3б ЗДвП, липсва норма аналогична на разпоредбата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП
или изрично препращане към същата. Електронните фишове не са
предшествани от издаване на АУАН, при който нарушителят посочва адрес,
на който да му бъде връчено НП. При това положение по отношение на тази
категория ЕФ, по отношение правилата за връчване на основание чл. 84
ЗАНН, следва да се приложат правилата на НПК. Те са уредени в глава
петнадесета. В същата липсва възможност за връчване на книжа по пощата.
Връчването може да бъде осъществено от служител на връчващата
институция, в случая АПИ, община или чрез органите на МВР. Ако се
извърши връчване по пощата, това не представлява съществено процесуално
нарушение, когато е безспорно, че наказаният е получил книжата. В случаите
обаче, когато е спорно уведомен ли е наказаният за ЕФ, то уредбата следва да
се приложи стриктно. Дори да се приеме възможност за посещение на
пощенски служител на адреса, то направено отбелязване, че пратката е
непотърсена, не може да представлява надлежно връчване. За
осъществяването му е необходимо да бъдат приложени книжа, подобни на
призовка, които да дават пълна информация за обстоятелствата около
връчването – ден, адрес, какво е установено на адреса, брой посещения и
прочие.
На второ място, дори да не бъде възприета горната теза и да се приеме,
че по отношение на правилата за връчване по реда на НПК и да се приложи
разпоредбата на чл. 58 ЗАНН, то в случая не е налице хипотезата на чл. 58, ал.
2 ЗАНН. Тя предвижда, че когато нарушителят или поискалият обезщетение
не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. Граматическото тълкуване на
нормата сочи, че първо изискване за приложението й е адресът да е посочен
от нарушителя, т.е. касае се за развитие на административнонаказателно
производство, което е инициирано чрез съставяне на АУАН при съставянето
на който нарушителят е посочил адрес. В случая не е съставен АУАН и
нарушителят не е посочил адрес, поради което тя не намира приложение.
Същевременно връчване с писмо, което е отбелязано като непотърсено, не
представлява надлежно връчване по аргументите, изложени в края на
последния абзац, като адресът бъде посетен от служител на АНО, на
общината, МВР или пощенски служител, като се оформи надлежен документ
за връчването.
С оглед изложеното, доколкото няма доказателства електронният фиш
да е връчен, въззивният съд приема, че жалбата е депозирана в срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
Жалбоподателят Д.С. Звездев притежава т.а. ......
На 29.02.2020 г. в 10.16 часа, с устройство № 10011, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на
път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, е установено движение по път А-1 (АМ
„Тракия“) км. 43+448 с пътно превозно средство – т.а. марка ,,,,,, с обща
допустима максимална маса 1980 килограма, брой оси 2, за което ППС не е
заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП според категорията на
2
пътното средство.
Горното е квалифицирано като нарушение на нарушение на чл. 139, ал.
5 и ал. 6 във вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл.
187а, ал. 1 ЗДвП и на жалбоподателя в качеството на водач с обжалвания
електронен фиш е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
С електронния фиш е постановено и наказанието да заплати пътна такса
по чл. 10а, ал. 2 ЗП в размер на 10 лв.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиовречиво от
събраните в хода на производството писмени доказателства – разписка за
плащане на винетна такса, извлечение от електронната система на АПИ, 2
броя снимки, извлечение от интернет страницата https://web.bgtoll.bg и писмо
на РУ – Ихтиман, досежно собствеността на лек автомобил с рег. № 7777.
Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се,
поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК,
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.
Нарушението, макар и несъвсем прецизно описано, може да се
идентифицира от съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и
посочени правни норми). Прави впечатление, че липсва изрично посочване,
че нарушителят в качеството на водач не е заплатил винетна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 ЗП за съответния тип ППС, каквото предвид цитираните разпоредби
– чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП може да се направи извод, че е
вмененото административно нарушение. За по-голяма прецизност
административнонаказващият орган следва да посочва субекта на
административнонаказателна отговорност, в какво качество е наказан
(собственик, водач, законен представител), вида на незаплатената такса и
конкретното изпълнително деяние, тъй като при определени категории МПС
или в хипотези на различни собственик и ползвател на ППС, това е възможно
да е решаващо за законосъобразността на обжалвания акт. Също следва да се
изписват цифрово само относимите към административнонакзателната
отговорност норми, тъй като посочването в ЕФ на разпоредбата на чл. 102, ал.
2 ЗДвП не спомага за яснотата на вмененото нарушение, а по-скоро създава
объркване. Въпреки допуснатата непрецизност с посочване на чл. 102, ал. 2
ЗДвП, като част от състава на вмененото нарушение, основанието за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, което е наказуемо на основание чл.
179, ал. 3 ЗДвП. Отговорността на собственика на автомобила, в качеството на
3
водач, е основана на необорената презумпция, установена в чл. 187а, ал. 1
ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно ясно, като косвена подкрепа този
извод намира и в съдебната практика, която константо, при идентично
съдържание на електронен фиш и сходни нарушения на ЗДвП, не установява
наличие на съществено процесуално нарушение досежно съдържанието на
обжалвания акт и изследва правилното приложение на материалния закон
(вж. в този смисъл Решение № 1289/10.12.2021 г. по КНАХД № 1033/2021 г.
на АССО, Решение № 1288/10.12.2021 г. по КНАХД № 967/2021 г. на АССО,
Решение № 1096/28.10.2021 г. по КНАХД № 581/2021 г. на АССО).
От изложеното следва извод, че при издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Въззивният съд приема, че материалният закон е приложен правилно.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение
на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 6 ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 Закона за пътищата в случаите,
когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.
Задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е
скрепено с административнонаказателна отговорност за водача допуснал
нарушение, предвидена в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е
въведена оборима презумция, че при установяване на нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице.
В случая на 29.02.2020 г. в 10.16 часа, с устройство № 10011,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, е установено движение
по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448 с пътно превозно средство – т.а. марка
,,,,,, с обща допустима максимална маса 1980 килограма, брой оси 2, за което
ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП според категорията
на пътното средство. Моторното превозно средство е собственост на
жалбоподателя. Не е установено да е управлявано от трето лице, поради
което с оглед разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 ЗДвП,
административнонаказателната отговорност на собственика на автомобила е
4
ангажирана правилно.
Процесното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН, тъй като деянието разкрива степен на обществена опасност
типична за съответния вид нарушение. Не се твърди и доказва заплащане на
такса или грешка при посочване на регистрационния номер или категорията
на МПС. Поради това няма причина деянието да се третира като маловажен
случай, явно маловажен случай или като малозначително.
С оглед изложеното електронният фиш следва да бъде потвърден на
основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН като правилен и законосъобразен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН
искането на процесуалния представител е основателно и полза на същия
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
За пълнота настоящия състав намира, че е необходимо да отбележи, че е
неправилно разбирането на АНО, че съществува минимален размер на
юрисконсултското възнаграждение. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН
предвижда, че размерът на възнаграждението се определя от съда, а в чл. 63д,
ал. 5 ЗАНН е установен единствено максимален размер на възнаграждението,
който не може да бъде надхвърлян. Липсва предвиден минимален размер, под
който възражение не може да бъде присъдено. Минимален размер на
възнаграждение е установен единствено за адвокатско възнаграждение – чл.
63д, ал. 2 ЗАНН и това е обяснимо с оглед разликите между адвокатската
професия и длъжността юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното, съдът, намира че електронният фиш е
правилен и законосъобразен, с оглед на което не подлежи на отмяна, с оглед
на което и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, издаден от АПИ“.
ОСЪЖДА Д. С. ЗВ., ЕГН **********, с адрес: гр. .....“ № 12, вх. А, ет.
3, ап. 9 ДА ЗАПЛАТИ на „АПИ“ сумата от 50 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5