№ 2044
гр. София, 12.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110149683 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 190176/13.09.2022 г., подадена от Л. Х. Т.,
ЕГН **********, действаща лично и като майка и законен представител на
малолетното дете А. Ц. Р., ЕГН ********** и от непълнолетното дете С. Ц.
Р., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Л. Х. Т., ЕГН
**********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното
насилие по ЗЗДН по отношение на Ц. В. Р., ЕГН **********. Изложени са
твърдения, че молителката Л. Х. Т. и ответникът се намирали във фактическо
съпружеско съжителство, от което имат родени две деца – малолетната А. Ц.
Р. и непълнолетния С. Ц. Р.. На 17.08.2022г. около 21.00 часа страните били в
жилището си, находящо се в гр. София, ж.к. Обеля 2, бл. 276, вх. А, ап. 80.
Молителката Л. Т. простирала прането. В един момент ответникът се появил
в пияно състояние. Започнал да й крещи „Ти си тъпа“, „От теб нищо не
става“. Заплашил я, че ще я „изхвърли през прозореца“, че „ще й сцепи
главата“. Ударил я с юмрук по лицето в областта на носа. Молителката искала
да си тръгне от ответника, като отиде при баща си, но последният не бил
съгласен с това нейно решение и започнал да я дърпа и стиска по ръката. Това
се случило пред малолетното дете А.. Детето било травмирано от това, което
1
вижда и започнало да плаче, като в същия момент се опитвало и да защити
майка си. Непълнолетното дете С. не било пряк свидетел, но чувал виковете и
крясъците, които идвали от балкона. На следващия ден молителката Л. Т.
напуснала жилището и отишла при баща си, като децата останали при
ответника. След два дена ответникът изпратил децата да молят майка си да се
върне при ответника. Молителката Л. Т. била категорична, че това няма как
да стане, разговаряла с децата и те решили да останат при нея. Ответникът
няколко пъти ходел до жилището, което в момента обитават молителите, и
тропал по вратата. На 05.09.2022г. по обяд на вратата на асансьора при
апартамента на бащата на молителката бил оставен фалшив некролог на
негово име. На 06.09.2022г. около 21.30 часа непълнолетният Стрфан
пазарувал в кварталния магазин. Ответникът го пресрещнал пред
супермаркета, искайки да разговаря с него, и го заплашил, че ще му счупи
телефона.
В съдебно заседание молителите молят молбата да бъде уважена.
Молителката Л. Т. претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по молбата.
На 19.09.2022г. е издадена заповед за незабавна защита, като на
ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Между страните липсва спор, че същите са били във фактическо
съпружеско съжителство, от което имат родени две деца – С. Ц. Р. и А. Ц. Р..
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът
кредитира като годно доказателство, тъй като в същата са описани по време,
място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие от
17.08.2022г.
От заключението на изготвеното съдебномедицинско удостоверение е
видно, че при прегледа на Л. Х. Т. се установява: оток и кръвонасядане на
носа; кръвонасядане на лявата мишница; кръвонасядане на дясното бедро.
Всички описани травматични увреждания са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети. Кръвонасядането на дясното бедро
2
отговаря да е с давност около 4-6 дни. Останалите травматични увреждания
отговарят да са получени по време и начин, както съобщава прегледаната.
Причинили са й болка и страдание.
От показанията на св. Кирил Крумов Стамболийски се установява, че
преди 5-6 месеца пред дома на молителката Л. Т. имало полиция. Ответникът
не бил в дома на молителката. Последната била с тъжен поглед, не била
спокойна, плачела. Детето А. също плачело. Детето С. било в другата стая,
като то било горе – долу спокойно. Три или четири седмици след този случай
ответникът бил на трамвайна спирка в ж.к. Надежда 5. Пиел билра със сина
си. Братът на молителката Л. Т. казал на ответника, че не трябва да е до
детето, като последният побягнал.
Съдът кредитира показанията на св. Стамболийски като обективни и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените му
обстоятелства, тъй като няма лични възприятия за тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
1. По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирани за това лица.
Молителите твърдят извършени актове на домашно насилие на
17.08.2022 г., 05.09.2022г. и 06.09.2022г., а молбата до съда е подадена на
13.09.2022 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН и молбата се явява процесуално допустима.
2. По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
3
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 2 и т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установява, че страните са били във
фактическо съпружеско съжителство, като ответникът е баща на децата С. Ц.
Р. и А. Ц. Р..
От събраните по делото доказателства съдът намира за доказано, че на
17.08.2022 г. около 21.00 часа в съвместно обитаваното от страните жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. Обеля 2, бл. 276, вх. А, ап. 80, молителката Л.
Х. Т. е пострадала от действия на ответника, изразяващи се в отправени от
последния обидни и заплашителни изрази „Ти си тъпа“, „От теб нищо не
става“, че ще я „изхвърли през прозореца“, че „ще й сцепи главата“, както и в
нанесен от страна същия удар с юмрук по лицето на молителката в областта
на носа, дърпане и стискане по ръката. Тези изводи се обосновават от
представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира изцяло
като годно писмено доказателство, установява пиосочените действия на
ответника, както и от приетото по делото съдебномедицинско удостоверение,
видно от което на молителката са причинени следните травматични
увреждания: оток и кръвонасядане на носа; кръвонасядане на лявата
мишница, довело до болка и страдание. Изложеният извод се подкрепя и от
показанията на св. Стамболийски, който е възприел последиците от
извършения акт на домашно насилие – молителката Л. Т. имала тъжен поглед
и плачела. Установи се, че посоченият акт е извършен в присъствието на
малолетното дете А., като същото плачело, видно от показанията на св.
Стамболийски. Детето С. не е пряк свидетел на извършения акт на домашно
насилие, но е възприело виковете и крясъците, поради което съдът приема, че
деянието е извършено и в негово присъствие.
По отношение на твърдяните актове на насилие от 05.09.2022г. и
06.09.2022г. съдът намира същите за недоказани. Не са представени
4
доказателства, обосноваващи извод, че ответникът е автор на посочените
деяния.
От събраните в хода на производството доказателства се доказа по
категоричен начин, че на 17.08.2022г. ответникът е упражнил и извършил
спрямо молителката Л. Т. домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН –
физическо, психическо и емоционално, като по отношение на малолетната А.
и непълнолетния С. е извършил акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2,
ал. 2 ЗЗДН.
3. По мерките за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН имат за цел защита на
пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши
друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на насилие,
съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН
/задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице/. Съдът
намира, че посочената мерки ще осигурят защита в достатъчна степен на
пострадалите лица. Законодателят не е предвидил и регламентирал срок за
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена без
такъв. Относно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, с оглед характера и
интензитета на извършения акт на домашно насилие, съдът намира, че същата
следва да бъде наложена за срок от 1 /една/ година.
4. По налагане на глоба на ответника:
5
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл.
15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”.
В настоящия случай съдът намира, че деянието на ответника е извършено
виновно, доколкото той е съзнавал и контролирал своите действия и е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Умисълът на ответника е обективиран в поведението му.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези
обстоятелства и обстоятелството, че по делото не са представени
доказателства относно имущественото състояние на ответника и неговата
трудова ангажираност, съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в
размер на 400 лева, която ще въздейства поправително на ответника.
5. По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 75,00 лева следва да се възложи на
ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителя.
Претенция за присъждане на разноски е направена от молителката Л. Т..
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителката направените по делото разноски. Същата е доказала такива в
размер на 300.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
представения договор за правна защита и съдействие. Претендираната от
молителката сума в размер на 50 лева не следва да бъде възлагана на
ответника, тъй като такава не е заплатена, от една страна, и от друга страна,
държавна такса не се внася при сезиране на съда с молба по ЗЗДН. Предвид
това, ответникът следва да заплати на молителката сумата от 300.00 лева –
6
разноски в производството.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
Л. Х. Т., ЕГН **********, малолетното дете А. Ц. Р., ЕГН ********** и
непълнолетното дете С. Ц. Р., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
Връбница 1, бл. 538, вх. Г, ет. 5, ап. 78, като налага следните мерки за
защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Ц. В. Р., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж.к. Обеля 2, бл. 276, вх. А, ап. 80, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Л. Х. Т.,
ЕГН **********, малолетното дете А. Ц. Р., ЕГН ********** и
непълнолетното дете С. Ц. Р., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
Връбница 1, бл. 538, вх. Г, ет. 5, ап. 78.
ЗАБРАНЯВА на Ц. В. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
Обеля 2, бл. 276, вх. А, ап. 80, ДА ПРИБЛИЖАВА Л. Х. Т., ЕГН
**********, малолетното дете А. Ц. Р., ЕГН ********** и непълнолетното
дете С. Ц. Р., ЕГН **********, на разстояние не по – малко от 200 /двеста/
метра, за срок от 1 /една/ година.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ц. В. Р., ЕГН ********** , че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на Ц. В. Р., ЕГН **********
с адрес: гр. София, ж.к. Обеля 2, бл. 276, вх. А, ап. 80, глоба в размер на
400,00 /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА Ц. В. Р., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 75.00 /седемдесет и пет/ лева.
7
ОСЪЖДА Ц. В. Р., ЕГН ********** да заплати на Л. Х. Т. , ЕГН
********** сумата в размер на 300.00 /триста/ лева – разноски в
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8