РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. К., 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100865 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл. 79, ал.1 вр. с чл. 266 от
ЗЗД.
Ищцовото дружество - „К.-Т.” ООД град К. твърди, че между О. К., като
възложител и „К. Т.“ ООД гр. К. бил сключен неформален договор за
извършване на ремонт на градска улица в района на Ч.м. на гр. К. срещу
задължението на възложителя да заплати на изпълнителя стойността на
извършената работа. Изпълнителят своевременно е изпълнил задълженията
си, за което била издадена фактура № 5383/16.12.2016г. за сумата 4 692.60
лева, с ДДС. С платежни нареждания от 01.11.2017г., 30.11.2017г.,
22.05.2018г., 26.06.2018г., 07.11.2018г. и 23.03.2020г., ответната О. чрез
Кметство гр. К. е превела част от дължимата сума, като според писмо №
5/07.01.2021 г. на Кметство гр. К., остатъкът от задължението към 31.12.2020
г. възлизало на сумата от 577.00 лева, която била дължима и към настоящия
момент. Ответната О. многократно била приканвана от ищцовото дружество
да заплати дължимата сума, но до този момент това не било сторено.
Длъжникът не е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора,
1
поради което за кредитора се пораждало правото да иска обезщетение вместо
изпълнение, равняващо се на неплатената сума.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди О. К. за сметка на
Кметство гр. К. да заплати на „К. Т.“ ООД сумата 577.00 лева,
представляваща неплатена част от общо дължимата сума от 4 692.60 лева по
договор за строителство от 16.12.2016г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и направените
по делото разноски. Банкова сметка на ищеца, по която може да се изплати
присъдената сума е IBAN: ********.
Ответникът – О. К. намира предявения иск за процесуално недопустим
по следните съображения:
В изложеното в исковата молба се твърди, че между страните бил
сключен неформален договор за извършване на ремонт на градска улица в
района на Ч.м. на гр. К. срещу задължението на възложителя да заплати на
изпълнителя стойността на извършената работа. Това твърдение на ищеца
обаче не се подкрепяло от доказателствата приложени към исковата молба.
Издадената фактура от ищеца за извършената работа с № 5383/16.12.2016 г.
била издадена на Кметство К., с ЕИК *******, различен от ЕИК на О. К.
*******. Приложените платежни нареждания също били с наредител
Кметство К.. О. К., нито е сключвала какъвто и да било договор с
дружеството ищец, нито е възлагала на последното извършването на каквито
и да било дейности. Отношенията били породени само и единствено с
Кметство гр. К.. В този смисъл следвало да се има предвид, че кметът на
кметство е орган на местната власт на територията на населеното място, но
няма правомощия да представлява О.та, която е юридическо лице,
представлявано от своя кмет или упълномощените от него, тогава когато
законът изрично допуска или не забранява прехвърлянето на неговите
правомощия. В конкретния случай, макар чл. 44, ал. 1, т.9 от ЗМСМА да
предвижда, че кметът на съответната О. може да делегира свои пълномощия
на кметовете на кметствата, такова упълномощаване за възлагане на работата
и сключване на договор с ищцовото дружество не е било дадено на К. на гр.
К.. Ищцовото дружество се е договаряло директно с Кметство гр. К., поради
това същото няма правно основание по-късно да предявява претенциите си по
2
съдебен ред срещу О. К., която не е имала никакви отношения с дружеството.
Още повече, че Кметство гр. К. е второстепенен разпоредител с бюджетни
средства, има самостоятелен ЕИК номер и може да бъде носител на права и
задължения, отделно от О. К. поне що се касае за малки суми и договори,
които не изискват провеждането на обществена поръчка или друга процедура
по реда на ЗОП. Кметство гр. К. имало самостоятелен бюджет и за какви
дейности ще изразходва средствата си са неща, които се преценяват от К. на
населеното място. При наличие на явни отношения с К. на гр. К., липса на
каквото и да било одобрение от страна на О. К., поради което последната не
следва да отговаря за задълженията на Кметство гр. К..
Сочи, че правомощията на К. на Кметство по изпълнение бюджета на
О.та и актове на общинския съвет и К. на О.та, касаещи кметството, уредени в
разпоредбата на чл. 46 от ЗМСМА, не включват сключване на граждански
договори и поемане на задължения, а извършване на необходимите
административно-технически действия на местно ниво, в изпълнение на взети
решения от ОбС или издадени заповеди на К. на О.та. К. на населено място
следва да бъде надлежно овластен от К. на О.та за сключване на договори с
трети лица, в какъвто смисъл е и Определение № 268 от 29.04.2009 г. по т.д.
№ 213/2009 г. на ВКС по тълкуването на разпоредбата на чл.46, ал.1, т.10 от
ЗМСМА. Действително, понастоящем управлението на общинските бюджети
се регулира от Закона за публичните финанси, в който разпоредбата на
чл.122, ал.1 не визира изрично начина, по който К. на О.та следва да
организира изпълнението на общинския бюджет чрез кметовете на кметства,
но по силата на чл.44, ал.2 ЗМСМА във връзка с чл.44, ал.1, т.5 от ЗМСМА
това следва да става с изрична заповед, както и чрез упълномощаване на
съответния кмет на кметство да сключи договор от името на О.та. Такава
заповед и упълномощаване към исковата молба не са представени, нито се
сочи в документите, подписани от К. на кметство К. да действа в качеството
на представляващ О. К., като „получател“ на услугата, за която е издадена
приложената по към исковата молба фактура.
Съгласно Заповед № 292/05.04.2006г. и Заповед № 295/06.04.2006г. на
К. на О. К., Кметство гр.К., представлявано от К. на гр. К., е второстепенен
разпоредител с бюджет в О. К., но същият не бил надлежно упълномощен да
сключва договори и да задължава О. К.. С оглед на изложеното счита, че
3
липсва наличие на пасивна процесуална легитимация по отношение на О. К. и
същата не може да бъде страна в този спор, като евентуалните претенции
могат да бъдат насочени на други основания срещу Кметство на гр. К., респ.
лицето, което е извършило възлагането. В тази връзка, моли съда да прекрати
производството по делото, поради липса на пасивна процесуална легитимация
и предявяване на исковата претенция срещу ненадлежна страна в процеса. В
случай, че не възприеме изложеното относно допустимостта на исковата
претенция, по основателността на исковете твърди следното:
Исковете се явяват по съществото си неоснователни. Предмет на спора
е заплащането на дейности, които се твърди да са извършвани от дружество
на стойност и за които липсва подробно описание в исковата молба и
приложената към нея фактура. Неясен оставал моментът с възлагането на тези
дейности, които при липса на приемо-предавателен протокол или друг
подобен документ, води до невъзможност да се прецени и дали въобще са
извършвани. С оглед на фактическата обстановка, поне такава, каквато се
излага от страна на ищцовото дружество, счита, че претенциите са
неоснователни, като не се доказва, че дружеството е изправен кредитор,
какъвто е част от фактическия състав на иска за реално изпълнение по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД. При създалата се фактическа обстановка, както е описано в
исковата молба твърди, че дейностите, описани във фактурата, приложена по
делото не били възлагани и не били извършвани. Фактурата не била
осчетоводявана в О. К. и същата нямало правно основание да извърши
плащане дори и при желание от нейна страна. Последната се явявала
публичноправен субект и средствата, които се плащат задължително следва
да бъдат оправдани по предвидения в това законов ред. Тъй като в случая не е
спазена нито една норма от действащото законодателство, то било
невъзможно и да бъде извършено плащане, което ще бъде в нарушение на
всички приложими финансово правни норми и правила. Недопустимо било
Кмет на Кметство да извършва някакви договорености с трети лица и след
това последните да искат плащане от О. К.. В тази връзка сочи Решение №
1261 от 11.10.2016 г. по в.гр.д. 1575/2016 г.. ПОС и Решение №
171/11.05.2016г. постановено по гр.д.№ 50/2016 г. по описа на КрлРС. Моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, както
и искането за присъждане на направените разноски, и присъди разноски за
4
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представената с исковата молба фактура №
**********/16.12.2016г., ищцовото дружество като доставчик е фактурирало
на Кметство К. като получател на доставката, услуга, представляваща -
ремонт на градска улица в района на Ч.м. на гр. К. на обща стойност от
4 692.60 лева. Начинът на плащане е отразен – чрез преводно нареждане. По
делото не са ангажирани доказателства, представляващи протоколи за
извършени и приети СМР.
Представени са платежни нареждания от 01.11.2017г., 30.11.2017г.,
22.05.2018г., 26.06.2018г., 07.11.2018г. и 23.03.2020г., видно от които
Кметство гр. К. е превело на „К.-Т.“ ООД гр. К. част от дължимата сума по
фактура № **********/16.12.2016г., възлизаща в общ размер на 4115.60 лева.
Остатъкът от процесната фактура възлиза в размер на 577.00 лева.
От представената кореспонденция - Писмо № 5/07.01.2021г. изпратена
от Кметство гр. К. до „К.-Т.“ ООД гр. К. е видно, че при годишна
инвентаризация към 31.12.2020г., Кметство К. е признало, че дължи на
ищцовото дружество сума в размер на 577.00 лева.
Видно от представената от ответника Заповед № 292 от 05.04.2006г. на
К. на О. К., същият е определил второстепенни разпоредители с бюджетни
кредити на територията на О. К., изчерпателно изброени в заповедта
бюджетни поделения, в които под т.5 фигурира Кметство К.. Със Заповед №
295 от 05.04.2006г. на К. на О. К. (представена в копие по делото) са
определени правата и отговорностите на К. на Кметство К., като разпоредител
с бюджетни кредити от втора степен, с който акт освен делегираната дейност
по организация на работа в кметството и документооборота в същото е
включено и следното:
-представя Кметството пред физически и юридически лица;
-организира и контролира ефективното и целесъобразно разходване на
средствата, като контролира спазването на изискванията за разграничаване на
5
дейностите – местни и държавни отговорности.
Други доказателства от значение по делото не са представени, в това
число липсват и доказателства, установяващи възлагането от К. на О. К. на
свои функции на К. на Кметство К. по повод сключване на процесния договор
от името и за сметка на О.та.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Претендира се възнаграждение, възникнало по договор за услуга и
изпълнение на строително-монтажни работи (СМР), който по естеството си
съставлява договор за изработка. С договора за изработка изпълнителят се
задължава да извърши или изработи нещо на свой риск, съгласно задачата на
другата страна - възложител, която на свой ред е длъжна да приеме
изработеното и да го заплати. Договорът е двустранен и консенсуален, като
създава задължения за двете страни: за едната - да изработи нещо, а за
другата - да приеме изработеното и да плати.
С оглед твърденията на ищеца и представените доказателства, по
делото се установи, че страни по облигационното правоотношение във връзка
с договор за изпълнение строително-монтажни работи са Кметство К. и „К.-
Т.“ ООД гр. К., а не посочения ответник - О. К..
Съдът намира, че процесния договор не е породил права и задължения
за страните по делото, поради което изпълнителят не може да търси
изпълнение на договорно основание по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Страна по
същия, с оглед поддържаните обстоятелства по исковата молба, а и видно от
приложената по делото данъчна фактура е Кметство К., а не О. - К., в
качеството на възложител. По силата на чл. 14 от ЗМСМА във вр. с чл. 2, ал. 2
от ЗМСМА, кметствата представляват административно-териториални
единици, които нямат юридическа самостоятелност (нямат право на
собственост и на самостоятелен бюджет), а от там и юридическа
правосубектност. Тези административни образувания не могат самостоятелно
да бъдат страни по граждански правоотношения, включително и по
облигационни такива. Всички действия, които извършват трябва да бъдат от
името и за сметка на О.та. Тези изводи на съда се подкрепят и от текстовете
6
на чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА и чл. 46, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. Кметът на
кметство, както вече се посочи, няма представителна власт и по отношение на
физически, юридически лица и на съда. Такава представителна власт има
само кметът на О.та. Безспорно кметът на О.та може да възложи
изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата, съгласно чл. 44,
ал. 1, т. 9 от ЗМСМА, но в случая няма доказателства това да е било сторено
по повод сключване на процесния договор, доколкото по делото липсват
доказателства Кметът на О. К. да е възложил на К. на гр. К. сключването на
договор от името и за сметка на О.та. Не е налице хипотезата за
потвърждаване на договорите по смисъла на чл. 301 от ТЗ. По силата на
посочената правна норма, приложима в случая по арг. от разпоредбите на чл.
286 и чл. 287 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването. Договорът, предмет на
настоящия спор не е потвърден от К. на О. К.. В процеса се установява, че
ответната О. е узнала за договорау когато й е връчен препис от исковата
молба. С отговорът на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131
от ГПК, договорът е оспорен, съответни и задължението по него, поради
липса на сключен договор, липса на възлагане на такъв и оспорване на
действията на лицето, действало без представителна власт. Изявленията на
ответника представляват противопоставяне по смисъла на чл. 301 от ТЗ, при
което действията на К. на град К. се явяват непотвърдени, респективно –
същите не пораждат правно действие по отношение на О.та. Предвид на
изложеното, искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на разноските:
Ответникът претендира разноски, които му се следват съгласно чл. 78,
ал.3 и ал.8 от ГПК. Същият е представил и списък на розноските по чл. 80 от
ГПК, видно от който се претендират 100.00 – юрисконсултко възнаграждение.
Ето защо, ищцовото дружество следва да се осъди да заплати на ответника
сумата 100.00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултко
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266 от
ЗЗД, предявен от „К. Т.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „Б.Р.“ № 16, представляван от Н.И.Ч. за осъждане на О.
К., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „П.С.“ № 1,
представлявана от К. на О.та д-р Е.К., да му ЗАПЛАТИ сумата от 577.00 лева,
представляваща неплатена част от общо дължимата сума от 4 692.60 лева по
договор за строителство от 16.12.2016г., дължима по фактура №
**********/16.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска – 08.06.2021г. до окончателното и изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК, „К. Т.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Б.Р.“ № 16,
представляван от Н.И.Ч. да ЗАПЛАТИ на О. К., ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. К., ул. „П.С.“ № 1, представлявана от К. на О.та д-р
Е.К. разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8