№ 6
гр. Варна, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500437 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 437/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на всяка от страните
срещу различни части от решение № 548/03.05.2023 г. постановено по гр.д. №
2173/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:
По въззивна жалба на М. В. М., подадена чрез адв. П.Ч., против решение
№ 548/03.05.2023 г. постановено по гр.д. № 2173/2022 г. по описа на
Варненския окръжен съд, уточнена с молба от 14.11.2023 г. В ЧАСТТА, с
която същият е осъден да заплати на Д. Г. Н. обезщетение за претърпените от
ищцата болки, страдания и стрес и загрозяване, всички вследствие телесна
повреда, причинена от куче, порода "Хъски", което се е намирало под надзора
на ответника, на 08.11.2017 год., за което ответникът е признат за виновен с
Присъда № 4/13.01.2022 г. по ВАНД № 20213100601181 г. по описа на
Окръжен съд –Варна, на основание чл. 45 ЗЗД, за горницата над сумата от 15
000 лв. до 25 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането
(08.11.2017 г.) до окончателното изплащане.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно -
постановено при нарушения на съществени съдопроизводствени правила при
нарушения на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната
му в обжалваната част и за присъждане на справедливо обезщетение с
прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД с редуциране на размера му с
1
50% поради допринасяне от ищцата за настъпване на вредата. Молил е за
отмяна на решението и в частта на осъждането му за държавна такса за
съответната на обжалваната част. Навел е оплаквания, че окръжният съд
достигнал до необоснован извод, че характерът на увреждането и по-
конкретно на претърпените психически вреди е по-висок от обичайните,
както и че поведението на ответника по време на произшествието и след това
е аргумент за присъждане на по-висок от средния размер на обезщетението.
Съдът не отчел данните за поведението на пострадалата (несъобразяване на
възникналата агресия на кучето му с други кучета и преминаването й в
близост, както и опита й да издърпа кучето си от захапката на неговото куче),
което налагало извод за съпричиняване на вредите от нея.
По въззивна жалба на Д. Г. Н., подадена чрез адв. Б., против решение №
548/03.05.2023 г. постановено по гр.д. № 2173/2022 г. по описа на Варненския
окръжен съд В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете й срещу М. В. М.: -
за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата болки, страдания и
стрес и загрозяване, всички вследствие телесна повреда, причинена от куче,
порода "Хъски", което се е намирало под надзора на ответника, на 08.11.2017
год., за което ответникът е признат за виновен с Присъда № 4/13.01.2022 г. по
ВАНД № 20213100601181 г. по описа на Окръжен съд –Варна за горницата
над присъдената сума 25 000 лв. до сумата 65 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането (08.11.2017 г.) до окончателното изплащане; -
за заплащане на сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата страдания от смъртта на кучето й порода "Мини
Пинчер", причинена на същата дата от кучето под надзор на ответника, на
основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането
(08.11.2017 г.) до окончателното изплащане;
Въззивницата е настоявала, че решението в обжалваната му част е
неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молила
е за отмяната му в обжалваната част и за уважаване на исковете изцяло, както
и за присъждане на разноските. Навела е следните оплаквания: при
наведените твърдения и правилна квалификация на исковете по чл. 50 ЗЗД в
доклада по делото, окръжният съд дал погрешна такава по чл. 45 ЗЗД с
решението си; неправилно, в разрез със събраните доказателства по делото за
настъпилите вреди за ищцата, включително получените в хода на
възстановителния процес - нагнояване на пръста и умъртвяване на меките
тъкани, отрязване на втора и трета фаланга на пръста и наличие на постоянни
болки в областта на ампутационното чуканче, окръжният съд заключил, че
вредите са обичайни; при определяне размера на обезщетението съдът не
отчел и не обосновал влиянието на всяко едно обстоятелство върху размера
на обезщетението, както и вероятността за извършване на втора операция за
намаляване на болките, липсата на пълно възстановяване и така присъдил
занижен размер на обезщетението в разрез с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; при
доказани страдания на ищцата от смъртта на кучето й, окръжният съд
2
достигнал до необоснован извод за неоснователността на иска за вреди от
това, без да отчете създадената фактическа връзка и възможността лицето,
което отглежда едно животно, да търпи неимуществени вреди от смъртта му,
призната и от Европейската конвенция за защита на животните компаньони.
Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта
на осъждането на ответника за заплащане на сумата 259,90 лева - обезщетение
за имуществени вреди - сторените от ищцата разноски за извършеното
лечение на кучето й порода "Мини Пинчер", на основание чл. 45 ЗЗД, ведно
със законната лихва от датата на извършване на разноските (11.12.2017 г.) до
окончателното изплащане, както и в частта до размер на 15 000 лв. - за
обезщетението за неимуществени вреди.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите
процесуални представители, са поддържали въззивните си жалби и
отговорите и са претендирали разноски.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно, но отчасти недопустимо по
следните съображения:
С определение № 574 от 31.10.2023 г., настоящата инстанция след като
е констатирала нередовност на исковата молба, изразяваща се в наличие на
противоречие между посоченото в петитума на исковата молба, че се
претендира сумата от 65 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди –
болки страдание и стрес, настъпили вследствие на поведението на ответника с
изложени обстоятелства, че сумата от 35 000 лв. е за болки, страдания и
предстоящи такива, включително и втора операция, сумата от 15000 лв. е за
загрозяването от липсата на част от пръст (общият сбор на които е 50 000 лв.)
и 15 000 лв. са страдания от смъртта на кучето и посоченото с уточняващата
молба от 28.10.2022 г., че общата цена на иска за обезщетение за болки,
страдания и за загрозяване е 65 000 лв. (без 15 000 лв. за страданията от
смъртта на кучето), е дала указания и срок за отстраняване на
противоречието. С уточнението на исковата молба пред настоящата
инстанция, ищцата е посочила, че цената на исковете е общо 65 000 лв., като
те са: за неимуществени вреди за болки и страдания и за загрозяване - 50 000
лв. и за неимуществени вреди от смъртта на кучето от 15 000 лв. При това
положение, окръжният съд се е произнесъл по иска за обезщетение за
неимуществени вреди - болки страдания и загрозяване свръх петитум за
горницата над 50 000 лв. до 65 000 лв. и в тази част обжалваното решение в
отхвърлителната част за горницата над сумата от 50 000 лв. до 65 000 лв.
следва да бъде обезсилено и производството – прекратено.
Предявените пред окръжния съд искове от Д. Г. Н. срещу М. В. М. са за
заплащане сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
от ищцата болки, страдания, стрес и загрозяване, всички вследствие телесна
повреда, причинена от куче, порода "Хъски", което се е намирало под надзора
на ответника, на 08.11.2017 год., за което ответникът е признат за виновен с
3
Присъда № 4/13.01.2022 г. по ВАНД № 20213100601181 г. по описа на
Окръжен съд –Варна; - сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата страдания от смъртта на кучето й порода "Мини
Пинчер", причинена на същата дата от кучето под надзор на ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането (08.11.2017 г.) до
окончателното изплащане; - и сумата 259.90 лв., обезщетение за сторените от
ищцата разноски за извършеното лечение на кучето й, ведно със законната
лихва от датата на извършване на разноските (11.12.2017 г.) до окончателното
изплащане.
Ответникът е оспорвал исковете, като относимите към настоящото
производство възражения са поддържаните с въззивната жалба такива за
съпричиняване на вредите от пострадалата (като е опитала да издърпа кучето
си от захапката на кучето "Хъски", ищцата допринесла за увреждането си) и
по размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По правилността на решението в обжалваната му част, с оглед предмета
на въззивното производство, оплакванията на въззивниците и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното:
По квалификацията на иска:
В разглеждания случай в обстоятелствената част на исковата молба
ищцата е твърдяла виновно противоправно поведение на ответника, който не
е положил достатъчно грижи за кучето си и не е упражнил необходимия
надзор върху него, като го е водил без намордник и на дълъг повод при
положение, че то е агресивно, като се е позовала и на осъждането на
ответника по наказателното дело за причинената й от него средна телесна
повреда. Посочената от ищцата правна квалификация - чл. 50 ЗЗД не обвързва
съда, който сам следва да квалифицира спорното материално право. При така
изложените твърдения, квалификацията на иска е по чл. 45 ЗЗД и като е
преквалифицирал предявения иск от чл. 50 ЗЗД – на чл. 45 ЗЗД, съобразно
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, окръжният
съд е процедирал правилно и не е допуснал соченото от въззивницата
процесуално нарушение (така Определение № 506 от 29.05.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 1142/2020 г., III г. о., ГК; Решение № 71 от 24.06.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 3245/2019 г., III г. о., ГК и др.)
Установено е по делото и страните не спорят, че на 08.11.2017 г. в гр.
Варна, при разминаването им при разходка, кучето порода "Хъски", водено на
дълъг повод и без намордник от ответника, се нахвърлило и захапало през
гърба кучето на ищцата порода „Мини Пинчер“. При опита да издърпа с ръце
кучето си от захапката на хъскито, последното захапало ищцата за показалеца
на дясната й ръка, а след това я ухапало по устата. Когато освободила кучето
си, ответникът издърпал повода на своето куче и си тръгнал. Ищцата занесла
кучето си във ветеринарна клиника, но въпреки проведеното му лечение, то
починало от раните си в същия ден. Заради нараняването на пръста и кръвта
от устата, след инцидента жената била откарана от сина й в спешен център на
4
поклиниката в ж.к. „Владислав Варненчик“, където й е била оказана спешна
помощ и предписано антибиотично лечение. С присъда № 4, постановена на
13.01.2022 г. по ВАНД № 1181/2021 г. на Окръжен съд - Варна (задължителна
на осн. чл. 300 ГПК за гражданския съд относно деянието противоправността
и вината на ответника), ответникът е признат за виновен в това, че на
08.11.2017 г. в гр. Варна, не положил достатъчно грижи за гръбначно животно
– куче порода "Хъски", което се намирало под негов надзор в резултат на
което кучето причинило на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в
комбинирана травма на втори пръст на дясната ръка, която обусловила трайно
затруднение в движенията на крайника за период, надхвърлящ един месец.
При инцидента, жената е получила следните увреждания: контузия на втори
пръст на дясната ръка, травматичен оток, разкъсно- контузни рани по същия
пръст, кръвонасядане по лицето - резултат на действието на твърди, тъпи
предмети; ожулване по лицето и втори пръст на дясната ръка - резултат от
действието на предмет с подчертан ръб (заключение в съдебно удостоверение
№ 1133/2017 г. на МЗ, МБАЛ „Св. А. -В.“ АД, Съдебна медицина). Лечението
на раните е продължило консервативно, видно от амбулаторни листове от
13,14,15 и 17.11,2017 г., включително с ревизия на раната, премахване на
гноев секрет, смяна на превръзки. Предвид влошаване на състоянието на
пръста й и неповлияване от антибиотика, на 20.11.2017г. ищцата е била
приета и хоспитализирана за лечение в МБАЛ „Св. А.“ – Варна с диагноза
„други инфекции на кожа и подкожна тъкан“, където на 23.11.2017 г. й е
направена операция (видно от медицинсаката документация по делото и
заключението на вещото лице по СМЕ). Според оперативния протокол е
извършено: ексцизионно почистване /дебридман/ на инфекция или изгаряне;
ексцизия на лезия на друга мека тъкан. На 01.12.17г., под венозна анестезия,
са й направени скъсяващи крайника процедури на фаланги на ръка - 2-ри
пръст на дясна ръка с шев и превръзка. Изписана е с подобрение на 04.12.2017
г. Вещото лице д-р Д. по СМЕ, след преглед на ищцата на 16.01.2023 г. е
установил: липса на крайна фаланга и 2/3 от втора фаланга на показалеца на
дясната ръка на жената; оформено следампутационно чуканче с бледорозов
цвят на кожата; почти пълна невъзможност за сгъване на пръста в основата
му; оплаквания от спонтанни болки в останалия край на фалангата и при
промяна на температурата; определено затрудняване на хватателната
функция на дясната ръка завинаги. Според експерта, възникналите
усложнения в хода на възстановителния процес - нагнояване на пръста и
умъртвяване на меките тъкани в същата област са наложили отрязване на
втора и трета фаланга на пръста, като това усложнение е в причинна връзка с
възникналия инцидент – ухапване от куче в областта на втори пръст,
показалеца на дясна ръка. Според вещото лице, естеството на нараняването е
изисквало медиците да опитат да запазят пръста и затова Н. е била лекувана
консервативно от времето на нараняването. Поради усложненията и
възможността от задълбочаване на инфекциозния и некротичен процес, на
01.12.2017г. е била извършена ампутация на две от фалангите на пръста.
5
Възстановителният процес след операцията е в рамките на около три седмици
и той е приключил по отношение зарастване на раната, но е налице липса на
две от фалангите от пръста и наличие на постоянни болки в областта на
ампутационното чуканче. Понастоящем пострадалата е с липсващи крайна
фаланга и 2/3 от втора фаланга на показалеца на дясна ръка и има болки както
спонтанни, така и при промяна на околната температура. Според експерта,
съществува възможност за повторна операция за покриването на
ампутационното чуканче с меки тъкани с цел намаляване на болките в края
му, но изходът от такава операция не гарантира облекчаване на състоянието
й. Евентуалният оздравителен период от такава операция би бил две-три
седмици. Според поясненията на експерта в съдебно заседание, във всички
случаи, когато има ампутация има болки, като хората усещат липсващата
част от крайника и той ги боли. При отрязване на фаланги нервните
окончания остават и от медицинска гледна точка е напълно възможно
пострадалата да изпитва болки. Предложената й операция е с идеята да се
намалят болките като тя се води пластична, не се поема от здравната каса и
представлява издърпване на кожата напред и поставяне на възглавница. Тя не
е наложителна, но е възможност, която би могла евентуално да подобри
състоянието, включително и от естетическа гледна точка. Според вещото
лице едно от класическите усложнения при ухапване от животни е
инфектиране на раните, като инфектирането е тежко и се случва често.
Антибиотично лечение не винаги помага, като ампутацията е рутинна
практика и се налага заради загниване на тъканта.
За отражението на инцидента върху психическото състояние на ищцата,
заключение са дали вещите лица по съдебнопсихиатричната и
психологическа експертиза д-р Кр. и Р.Г.. Според вещите лица, при ищцата
се диагностицират клинични симптомите, даващи основание за приемане на
диагноза „Разстройство в адаптацията“- „Посттравматично стресово
разстройство-генерализираната тревожност-с променливо протичане“, като се
наблюдават тенденции към флуктуиране- изостряне на симптомите и
стихване и с терапия и без терапия. Жената до момента не е търсила
специализирана психиатрична помощ (приемала медикаменти по
предписания на личния лекар) и към момента не провежда специфично
лечение на тревожното си разстройство. Тя е психологичен дискомфорт в
ежедневието си, с подчертаната интровертна нагласа (затвореност,
ограниченост на споделянето, изборност на контактите, трудно допускане на
останалите до вътрешните си преживявания, затруднение в емоционалния
контакт и резонанс ). Има понижен праг на фрустрация, като повече от
контактите и събитията интерпретира като фрустриращи, което от своя
страна води до кумулиране на напрежение и малоценностови преживявания.
Психичното й състояние на посттравматично стресово разстройство не е
преработено в съзнаваното поле на жената и изисква корекция от психиатър и
психотерапевт.
И двете заключения на вещите лица са пълни, ясни и обосновани и като
6
изготвени от специалисти в изследваните области и подкрепени от
останалите доказателства по делото (медицинска документация и показания
на свидетели), те се кредитират изцяло от съда.
Доказано, с показанията на разпитаните свидетели М. Пл. Н. и Пл. Н.
Сл. – съответно син и съпруг на пострадалата, че инцидентът се е отразил
негативно на живота на жената. Според свидетеля М. Н., след инцидента
майка му се затворила в себе си, не искала да коментира това с ампутацията, а
да изглежда силна, но го преживявала в себе си. След лечението и дори след
ампутацията не се оправила, а продължила да има болки, ходела постоянно по
лекари и се тревожела как ще продължат нещата. Домакинствала и готвела у
дома, но вече по-трудно, изпитвала болки и не ползвала ръката си
пълноценно. Пред хората много се притеснявала от ампутирания пръст,
включително и да носи нещо като протеза. Все още изпитвала силни болки
при допир и се налагало и нова операция. Според свидетеля Пл. Сл., след
ампутирането на пръста, където и да отидела съпругата му си държала ръката
в джоба или под масата. Не можела да се справя сама в домакинството, да
стърже с рендето, да реже, да зашие копче. Още я боляло, ходила на лекар и
там й казали, че трябва да се направи ревизия и повторно отрязване. Сега
била много нервна, изпитвала болки дори при лек допир на пръста и много
внимавала да не го закачи случайно. Съдът кредитира напълно показанията на
свидетелите независимо, че същите са близки на пострадалата, тъй като те
имат преки и непосредствени впечатления за изнесеното и казаното от тях
кореспондира с писмените доказателства, със заключенията на вещите лица и
е житейски логично и обосновано.
В случая, доказани са предпоставките, ангажиращи отговорността на
ответника по чл. 45 от ЗЗД за причинените на ищцата неимуществени вреди -
телесните увреждания и негативните преживявания, вследствие травмите й от
ухапване от кучето му, за което той не е положил дължимата грижа.
Законът предвижда обезщетението за претърпени неимуществени вреди
да се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливото
обезщетение, както изисква чл. 52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди,
следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и
страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди за
ищеца следва да бъде определено и дължимото за обезвредата обезщетение.
Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да
компенсира в най-пълна степен страданията на ищеца. Според константната
задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, основана на
задължителните указания и разяснения, дадени с т. 11 (раздел II от мотивите
към нея) от ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени
7
със състоянието на ищеца преди него. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост след преценка на конкретните, обективно
установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането,
обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици,
включително козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото
лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира,
обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето
болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие.
Неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично
обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед
особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които
могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от
гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера
на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид
или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но рядко те
могат да са идентични.
С оглед така изложените принципни съображения, при определяне на
конкретното обезщетение съдът съобразява следното: вредите са причинени
при внезапно и непредизвикано нападение от голямо куче „Хъски“,
първоначално срещу домашния любимец на ищцата, а след това и срещу нея
самата; стрес от нападението и борбата с животното за освобождаване на
мини пинчера от захапката му, както и от нахапването на жената; видът, броя
и характера на травмите - контузия на втори пръст на дясната ръка,
травматичен оток, разкъсно- контузни рани по същия пръст, кръвонасядане
по лицето, ожулване по лицето и втори пръст на дясната ръка, съставлаващи
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в комбинирана травма на
втори пръст на дясната ръка; преживените болки с висок интензитет още в
момента на самото ухапване и при последващото лечение, продължило в
следващите дни консервативно, посещения при лекар, почистване на раната,
смяна на превръзките, премахване на нагнояване; болките при
двуседмичното болнично лечение в периода от 20.11.2017 г. до 04.12.2017 г. и
неприятните преживявания във връзка с него, вкл. неудобствата и
притесненията при извършваните там манипулации; тревогите от
извършената на 23.11.2017 г. операция на пръста и от скъсяващата крайника
(фаланги на втори пръст на дясна ръка) процедура на 01.12.17г.; болките при
8
заздравяване на пръста след операцията в периода от три седмици, както и
продължаващите с години, включително и към момента инцидентни такива –
силни при допир и промяна на температура; В насока на определяне на по-
висок размер на обезщетението, съдът взема предвид, че: увреждането е
трайно, необратимо и е за цял живот, като ищцата е жена в активна възраст
(на 53 години към датата на инцидента) и тя остава осакатена завинаги - без
част от показалеца на дясната си ръка; затруднена завинаги хватателна
способност на дясната ръка и невъзможност пълноценно да си служи с нея,
включително в бита и ежедневието; загрозяването й (вследствие на
ампутираната част от пръста) за цял живот и със съпътстващите и
произтичащи от това негативни психически преживявания на понижено
самочувствие, възприемане като осакатена, срам и неудобство; предизвикано
вследствие на инцидента психично състояние на посттравматично стресово
разстройство, което и към момента не е преработено в съзнаваното поле на
жената и изисква корекция от психиатър и психотерапевт; евентуалната
възможност за извършване на нова операция за покриването на
ампутационното чуканче с меки тъкани с цел намаляване на болките в края
му и неясната прогноза за повлияването й без гарантирано облекчаване на
състоянието й; При определяне на обезщетението съдът се съобразява и с
конкретните икономически условия в страната към датата на деликта /м.
ноември 2017 г./ и със съдебната практика за размера на присъжданите
обезщетения в подобни случаи, отчитайки и по-високите размери в случаите
на необратимо и доживотно увреждане на част от крайник с невъзможност за
пълноценното му използване. Предвид изложеното, съдът намира, че
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД в случая се явява обезщетение в
размер на сумата от 35 000 лв. В този смисъл, частично основателни са
оплакванията на ищцата в жалбата й за недооценяване от окръжния съд на
вредите и от там и за присъждане на занижено и несъобразено с принципа за
справедливост обезщетение, а от друга страна са неоснователни оплакванията
на ответника във въззивната му жалба за завишаване размера на
обезщетението.
Възражението на ответника по чл. 51 от ЗЗД за съпричиняването на
вредите от пострадалата (чрез несъобразяване на възникналата агресия на
кучето му с други кучета и преминаването й в близост, както и опита й да
издърпа кучето си от захапката на неговото куче), е неоснователно.
Ухапването на ищцата е станало след първоначално непредизвикано нито от
нея, нито от кучето й „Мини Пинчер“, нападение от кучето на ответника
порода „Хъски“ срещу нейното куче. То е следствие на неизпълнението на
задължението на ответника да осигури безопасността на околните от
животното си чрез поставяне на намордник или водене на къс повод. Дали
ищцата е могла да избегне нападението ако не беше преминала в близост до
кучето на ответника е без значение, тъй като нито нейното поведение нито
това на животното й е причина за нападението и не стои в причинна връзка с
него и с резултата. Опитът на жената да издърпа любимеца си от захапката на
9
голямото куче е адекватна реакция от първоначалното нападение, поради
което и е негово следствие, а не съпричиняващо го поведение. Затова,
оплакванията на ответника във въззивната жалба в тази насока са
неоснователни.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от травмите и загрозяването е основателен и следва да
бъде уважен до размер на сумата от 35 000 лева, ведно със законните лихви от
датата на деликта 08.11.2017 г. до окончателното й изплащане. В останалата
част, над 35 000 лв. до претендираните 50 000 лв., искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид отчасти несъвпадащите изводи с тези на окръжния съд в
обжалваното решение, то следва да бъде частично отменено – в
отхвърлителната му част за горницата над 25 000 лв. до 35 000 лв. и
ответникът – осъден да заплати допълнително сумата от 10 000 лв. В
останалата обжалвана осъдителна част от 15 000 лв. до 25000 лв. и
отхвърлителната част за горницата над 35000 лв. до 50 000 лв. решението
следва да бъде потвърдено.
По иска за присъждане на обезщетение от 15 000 лв. за неимуществени
вреди - търпяни от ищцата страдания от смъртта на кучето й порода "Мини
Пинчер":
Ищцата е поддържала и е доказала по делото, че е страдала и
продължава да страда от смъртта на кучето си, загинало от травмите при
нападението от кучето на ответника. Макар и в житейски аспект човек да е
много привързан към животно – домашен любимец и логично той да страда
от неговата загуба и смърт, нашето право не допуска обезщетяване на такива
неимуществени вреди. Това е така, тъй като според българското право
животните не са правни субекти, а обекти на правото – вещи, а обезщетение
за неимуществени вреди не се дължи за причинени вреди на вещ. Затова,
ищцата не може да претендира обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на кучето си (движима вещ), като е допустимо и законът урежда тя да
претендира единствено имуществени такива - стойността му (на вещта). Това
следва и при сравнение с изричната уредба в законодателството ни по
отношение на материално легитимираните да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък човек лица, където
кръгът на тези лица е ограничен (така Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. Общото събрание на
Наказателната, Гражданската и Търговската колегии (ОСНГТК) на
Върховния касационен съд (ВКС), където е казано, че това са лицата,
посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на Върховния съд (ПВС), и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени). Обезщетение се присъжда при доказани
10
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. Щом законодателят не допуска да се претендират неимуществени
вреди от смърт на човек, който не попада в посочения кръг на най-близките,
то няма основание такова право да се изведе за причинени морални вреди от
смърт на животно – домашен любимец. Съвсем различен е въпросът за
законодателната уредба по отношение на защитата на животните, за
хуманното отношение към тях и тяхната закрила, който няма отношение към
законодателната уредба на претенция за неимуществени вреди от смърт на
животно. В този смисъл искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди – страдания от смъртта на кучето, е неоснователен и
подлежи на отхвърляне. Предвид това, неоснователни са и оплакванията на
ищцата в жалбата й срещу отхвърлителното решение на окръжния съд в тази
част и решението в същата част следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора, подлежи на промяна и отговорността за
разноските пред първата инстанция, като ответникът дължи на ищцата
допълнително сумата от 448,65 лв. съразмерна на резултата част от
адвокатското възнаграждение, както и допълнително 400 лв. за държавна
такса за първоинстанционното производство, а осъждането на ищцата за
разноските на ответника следва да бъде отменено за горницата над 3228,21
лв. до присъдените 3 878, 75 лв. За въззивното производство, ответникът
дължи на ищцата сумата от 724,23 лв., представляваща съразмерна на
резултата от въззивното производство част от сторените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение, уговорени и платени в брой, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения, Апелативен съд - Варна,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 548/03.05.2023 г. постановено по гр.д. №
2173/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен искът на Д. Г. Н. срещу М. В. М. за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищцата болки, страдания и стрес и загрозяване, всички
вследствие телесна повреда, причинена от куче, порода "Хъски", което се е
намирало под надзора на ответника, на 08.11.2017 год., за което ответникът е
признат за виновен с Присъда № 4/13.01.2022 г. по ВАНД № 20213100601181
г. по описа на Окръжен съд –Варна, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на увреждането (08.11.2017 г.) до окончателното
изплащане за горницата над 50 000 лв. до 65 000 лв. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 548/03.05.2023 г. постановено по гр.д. №
2173/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: - е
отхвърлен искът на Д. Г. Н. срещу М. В. М. за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищцата болки, страдания и стрес и загрозяване, всички
11
вследствие телесна повреда, причинена от куче, порода "Хъски", което се е
намирало под надзора на ответника, на 08.11.2017 год., за което ответникът е
признат за виновен с Присъда № 4/13.01.2022 г. по ВАНД № 20213100601181
г. по описа на Окръжен съд –Варна, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на увреждането (08.11.2017 г.) до окончателното
изплащане за горницата над сумата от 25 000 лв. до 35 000 лв.; - Д. Г. Н. е
осъдена да заплати на М. В. М. разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за горницата над сумата от 3 228,21
лв. до 3 878.75 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, да заплати на Д. Г. Н., ЕГН
**********, допълнително сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от ищцата болки, страдания и стрес и загрозяване, всички
вследствие телесна повреда, причинена от куче, порода "Хъски", което се е
намирало под надзора на ответника, на 08.11.2017 год., за което ответникът е
признат за виновен с Присъда № 4/13.01.2022 г. по ВАНД № 20213100601181
г. по описа на Окръжен съд –Варна, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на увреждането (08.11.2017 г.) до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 548/03.05.2023 г. постановено по гр.д. №
2173/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: - М.
В. М. е осъден да заплати на Д. Г. Н. обезщетение за претърпените от ищцата
болки, страдания и стрес и загрозяване, всички вследствие телесна повреда,
причинена от куче, порода "Хъски", което се е намирало под надзора на
ответника, на 08.11.2017 год., за което ответникът е признат за виновен с
Присъда № 4/13.01.2022 г. по ВАНД № 20213100601181 г. по описа на
Окръжен съд –Варна, на основание чл. 45 ЗЗД, за горницата над сумата от 15
000 лв. до 25 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането
(08.11.2017 г.) до окончателното изплащане; - е отхвърлен, предявения от Д.
Г. Н. против М. В. М. иск за заплащане на обезщетение за претърпените от
ищцата болки, страдания и стрес и загрозяване, всички вследствие телесна
повреда, причинена от куче, порода "Хъски", което се е намирало под надзора
на ответника, на 08.11.2017 год., за което ответникът е признат за виновен с
Присъда № 4/13.01.2022 г. по ВАНД № 20213100601181 г. по описа на
Окръжен съд –Варна за горницата над 35 000 лв. до сумата 50000 лв., ведно
със законната лихва от датата на увреждането (08.11.2017 г.) до
окончателното изплащане; - е отхвърлен искът на Д. Г. Н. против М. В. М. за
заплащане на сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата страдания от смъртта на кучето й порода "Мини
Пинчер", причинена на същата дата от кучето под надзор на ответника, на
основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането
(08.11.2017 г.) до окончателното изплащане; - М. В. М. е осъден да заплати на
Д. Г. Н. сумата 1375 лв. - разноски, съразмерно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК; - М. В. М. е осъден да заплати в полза на ВОС
сумата 1000 лв. държавна такса по уважената част от иска, от която ищцата е
12
била освободена, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК; - Д. Г. Н. е осъдена да
заплати на М. В. М. разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК до размер на сумата от 3 228,21 лв.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, да заплати на Д. Г. Н., ЕГН
**********: - сумата от 448,65 лв. допълнително част от адвокатското
възнаграждение за първоинстанционното производство; - сумата от 724,23
лв., представляваща съразмерна с резултата част от адвокатското
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт по съответната сметка на Варненския апелативен съд сумата
от 400 лв. допълнително държавна такса за първата инстанция по уважената
част от иска, както и сумата от 400 лв. - държавна такса върху уважената част
от иска за въззивната инстанция, от които ищцата е била освободена, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13