РЕШЕНИЕ
№ ………………..
гр. София, …..11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б въззивен
състав, в публичното заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от мл. съдия Стойчо Попов ГД № 6861
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано въз основа на депозирана въззивна
жалба от ищеца К.Д.Д. срещу Решение № 26421/30.01.2019 г., постановено по ГД № 1158
по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, II ГО, 79 състав, в частта относно
начина, по който са разпределени между съделителите допуснатите до делба имоти,
в частта, с която е извършено уравняване на дела на ищеца в пари, както и в
частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца с правно основание по чл. 31,
ал. 2 от ЗС.
В жалбата се излагат съображения, че
първоинстанционното решение в обжалваните части е неправилно и необосновано,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че
районният съд не е приложил правилно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН, респ.
не е спазен принципът всеки съделител да получи реален дял от имуществото.
Твърди се, че решението за допускане на делбата е нищожно в частта, с която е
допуснато извършването на делба на 22/100 ид. части от УПИ ХVI-409 от кв. 63 по плана на
гр. София, местност „Лозенец – 3 ч“, с площ от 374,00 кв. м., при съседи по
скица: ул. „Арх. Миланов“, УПИ ХVII-410, УПИ
ХIII-408, УПИ ХV-171, тъй като
допускането до делба на ид. ч. от имот било недопустимо. Излагат се доводи, че
ищецът не е получил реален дял, тъй като са му възложени ид. ч. от УПИ, а допускането
до делба на ид. ч. от недвижим имот е недопустимо, освен това посоченият УПИ е
застроен, респ. е неизползваем. Твърди, че е налице нееднородност и явна
неравностойност на допуснатите до делба недвижими имоти. Сочи се, че решението
е необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като съдът не е основал решението си на установените по делото обстоятелства
и не съобразил, че във всеки дял следва да се включат еднакви по вид,
количество и стойност имоти. Посочва, че в дял на въззивника ищец е следвало да
бъде поставен Магазин № 4 със застроена площ от 25,36 кв. м. От изложеното се налагало
извод, че процесните имоти са реално неподеляеми и делбата следва да се извърши
по реда на чл. 348 от ГПК. Твърди, че са налице нови обстоятелства относно
това, че лице в полза на което е уредено право на ползване пожизнено върху
апартамента и магазина се е отказало от това право. Това обстоятелства щяло да
промени стойността на процесните имоти, а оттам ще рефлектира и върху
уравняването на дяловете в пари. По отношение на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС
отказът от правото на ползване обосновавал основателност на претенцията в
отхвърлената част, респ. обезщетението за лишаване от ползване следвало да се
присъди за период от датата на извършения отказ от правото на ползване. Ето
защо отправя искане обжалваното решение да бъде отменено в посочените части,
като допуснатите до делба имоти бъдат изнесени на публична продан, а при
условията на евентуалност в дял на ищеца да бъде поставен Магазин № 4 със застроена
площ от 25,36 кв. м., а останалата част от дела му да бъде уравнена в пари,
като уравняването бъде извършено без да се отчита приспадане правото на
ползване на Н.Д., както и искането по чл. 31, ал. 2 от ЗС бъде уважено по
отношение на всички процесни имоти за период от време от датата на направения
отказ от право на ползване.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемите ответници Н.Г.Д. и Н.Д.Д., с който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на
обжалваното решение по съображения, подробни изложени в отговора. В тази връзка
молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта,
с която е ответниците са осъдени да заплатя на ищеца на основание чл. 31, ал. 2
от ЗС сумата от 5 657,78 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствения им недвижим имот: гараж № 4, със застроена площ 51,24
кв. м., ведно с прилежащите 3,836 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена
сградата, а именно УПИ ХVI-409 от кв. 63 по плана на гр. София, местност
„Лозенец – 3 ч“, с площ от 374,00 кв. м., при съседи по скица: ул. „Арх. Миланов“,
УПИ ХVII-410, УПИ ХIII-408, УПИ ХV-171, за периода от 21.12.2012 г. до
05.07.2018 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 12.01.2015 г. до окончателното плащане, като необжалвано в тази част в срок
от страна на ответниците Н.Г.Д. и Н.Д.Д., респ. в тези части първоинстанционното
решение не е предмет на въззивното производство – арг. от разпоредбата на чл.
296, т. 2 от ГПК.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Депозираните въззивната жалба е допустима. Същата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е отчасти основателна,
респективно обжалваното решение е отчасти неправилно, по следните съображения:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи, като може да при-ложи и императивна норма в
хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация
на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни
норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките
на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата
на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част може да препрати към
мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.
С влязло в сила Решение № 288382 от 08.12.2017 г.,
постановено по ГД № 1158 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, II ГО, 79
състав, е допуснато извършване на делба на останалите в наследство от общия
наследодател на страните Д.Н.Д., починал на 01.06.2006 г., недвижими имоти, както
следва:
1. Апартамент № 8, находящ се в гр. София, на IV-ти
жилищен етаж в сградата на ул. „********със застроена площ от 96,15 кв. м., при
съседи: апартамент № 7, стълбище, ул. „********двор, ведно с мазе № 5, с
полезна площ от 3, 03 кв. м., при съседи: мазе № 4, мазе № 6, коридор, калкан и
заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, представляващо УПИ ХVI-409 от кв. 63 по плана на гр.
София, местност „Лозенец – 3 ч“, с площ от 374,00 кв. м., при съседи по скица:
ул. „Арх. Миланов“, УПИ ХVII-410, УПИ ХIII-408, УПИ ХV-171;
2. Магазин № 4, находящ се в гр. София, ул. „********със
застроена площ от 25,36 кв. м., състоящ се от търговско помещение и тоалетна,
при съседи на магазина: магазин № 3, офис 1, ул. „********калкан, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, съставляващо УПИ ХVI-409 от кв. 63 по плана на гр. София,
местност „Лозенец – 3 ч“, с площ от 374,00 кв. м., при съседи по скица: ул.
„Арх. Миланов“, УПИ ХVII-410, УПИ ХIII-408, УПИ ХV-171;
3. Гараж № 4, със застроена площ от 51,24 кв. м., при
съседи на гаража: гараж № 2, гараж № 3, УПИ XV-171, калкан и 3, 836 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулирания
поземлен имот, върху който е построена сградата, УПИ ХVI-409 от кв. 63 по плана
на гр. София, местност „Лозенец – 3 ч“, с площ от 374,00 кв. м., при съседи по
скица: ул. „Арх. Миланов“, УПИ ХVII-410, УПИ ХIII-408, УПИ ХV-171; и
4. 22/100 идеални части от УПИ ХVI-409 от кв. 63 по
плана на гр. София, местност „Лозенец – 3 ч“, с площ от 374,00 кв. м., при
съседи по скица: ул. „Арх. Миланов“, УПИ ХVII-410, УПИ ХIII-408, УПИ ХV-171,
при следните квоти: 1/3 идеална част за К.Д.Д., 1/3
идеална част за Н.Г.Д. и 1/3 идеална част за Н.Д.Д..
Доколкото страните са имали право да обжалват
посоченото решение, изрично са били уведомени за това, но същите не са се
възползвали от тази възможност, на основание чл. 296, т. 2 от ГПК решението е
влязло в сила, респ. тази фаза – по допускане, на съдебната делба е приключила,
това решение не е предмет на настоящото въззивно производство, респ. не е в
правомощието на въззивния съд да ревизира този съдебен акт. Производството е
във втора фаза по извършване на съдебната делба. В тази връзка оплакванията,
изложени във въззивната жалба против решението за допускане на делбата, не
следва да се разглеждат по същество от въззивния съд.
По отношение
на разпределението на допуснатите до делба недвижими имоти:
С отговора на исковата молба ответниците Н.Г.Д. и Н.Д.Д.
са направили възлагателна претенция по чл. 349 от ГПК по отношение на
Апартамент № 8, Магазин № 4 и Гараж № 4.
В съдебно заседание, проведено на 25.10.2018 г.,
процесуалният представител на ответниците е конкретизирал претенцията за
възлагане по следния начин, а именно: на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК се
иска Апартамент № 8 да бъде поставен в дял на Н.Д.Д..
С обжалваното решение правилно първоинстанционният съд
е приел, че така направена възлагателната претенция е основателна, респ. че
всички предпоставки, обуславящи основателността ѝ, са налице доколкото
Апартамент № 8 има характера на жилище и
е неподеляем, целият имот е придобит въз основа на наследяване, съделителят Н.Д.Д.,
който е предявил претенцията, е живял в имота към момента на откриване на
наследството, и не притежава друго жилище, като въззивният съд споделя всички
доводи, изложени от първата инстанция в тази връзка, подкрепени и от събраните
по делото доказателства, и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение в тази част без да е необходимо да ги повтаря. По отношение
основателността на възлагателната претенция не са налице и оплаквания във
въззивната жалба, а и страните не спорят, че предпоставките за уважаването
ѝ са налице.
На следващо място, настоящият съдебен състав споделя
извода на първата инстанция и че доколкото до делба са допуснати и други имоти,
уравнението дяловете на другите двама съделители следва да се извърши в натура
(чрез имоти), съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, а именно: при
възможност всеки от съделителите да получи своя дял в натура, като
неравенството на дяловете се уравни с пари.
Неправилно обаче в дял на съделителя Н.Г.Д. са поставени
Магазин № 4 и Гараж № 4, а в дял на съделителя К.Д.Д. – 22/100 идеални части от
УПИ ХVI-409, по следните съображения.
На първо място, макар в Решение № 288382 от 08.12.2017
г., постановено по ГД № 1158 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, II
ГО, 79 състав, с което е допусната делба на 22/100 идеални части от УПИ ХVI-409,
да не е упоменато изрично, въззивният съд намира, че всъщност делбата на
посочения имот е допусната по реда на чл. 345 от ГПК по следните съображения.
От приобщения по делото доказателствен материал – нотариалните актове от 14.12.2001 г. и 22.12.2003 г.,
обективиращи договорите за дарение, с които Н.Д.Д. е прехвърлил на общия
наследодател на съделителите Д.Н.Д. допуснатите до делба имоти, се установява,
че самостоятелните обекти са прехвърлени заедно с припадащите им се ид. ч. от
общите части на сградата и ид. ч. от правото на строеж върху мястото, а ид. ч.
от УПИ са прехвърлени отделно от самостоятелните обекти.
От заключението на назначената по делото във
въззивното производство съдебна техническа експертиза се установява, че
дворното място е застроено и практически (от техническа гледна точка) е
прилежаща територия към самостоятелните обекти, но поради факта, че към самостоятелните
обекти се припадат ид. ч. от правото на строеж върху дворното място, последното
(респ. ид. ч. от правото на собственост върху него) следва да се оцени самостоятелно.
От изложеното следва извод, че дворното място, в което
е изградена сградата, в която попадат процесните самостоятелни обекти, е
притежавано от наследодателя Д.Н.Д. в съсобственост с трети лица.
В този случай с решението по първата фаза целият УПИ е
следвало да се допусне до делба без участието на третите лица, като се определи
на съделителите обща наследствена квота в имота и квотата на всеки наследник.
Доколкото по делото няма данни по отношение на УПИ да
е извършена делба с третите лица, УПИ следва да се изключи от поделяемата маса
и производството в тази част да се прекрати, като пред съсобствениците на
терена остава открита възможността да ликвидират съсобствеността помежду си чрез
извършване на доброволна или съдебна делба или по друг начин.
В противен
случай, т. е. ако се приеме нещо различно, Решение № 288382 от 08.12.2017 г.,
постановено по ГД № 1158 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, II ГО, 79
състав, с което е допусната делба на 22/100 идеални части от УПИ ХVI-409 от кв.
63 по плана на гр. София, местност „Лозенец – 3 ч“, с площ от 374,00 кв. м.,
при съседи по скица: ул. „Арх. Миланов“, УПИ ХVII-410, УПИ ХIII-408, УПИ ХV-171,
би се явило недопустимо, тъй като не е допустима делба на идеални части. Делба
се допуска по отношение на конкретна, самостоятелна, обособена вещ като вид
обект на правото на собственост. Такива характеристики не притежават отделните
идеални части от вещта. Същевременно обаче посоченото решение е влязло в сила,
същото не е предмет на въззивна проверка по настоящото дело, респ. не може да
бъде ревизирано от въззивния съд и този резултат следва да послужи като основа
за извършване на делбата. Така би се стигнало до мултиплициране на тази
недопустимост и във втората фаза на делбата – фазата на нейното извършване, и
би се нарушило това основополагащо за делбеното производство правило, а именно,
че делба на ид. ч. от вещ е недопустима, съответно страните ще бъдат принудени
да търпят последиците от един влязъл в сила недопустим съдебен акт.
На следващо място, съгласно чл. 69 ЗН всеки наследник
може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба
следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите
е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти. Публичната продан е
допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки
имот е реално неподеляем (така Решение №60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009 г. на
І ГО на ВКС). Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки
съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество. Съдът дължи
извършване на делбата по начин, осигуряващ получаване на реален дял, ако броят
на допуснатите до делба имоти /или на обособените дялове/ е равен или по-голям
от броя на съделителите. В този смисъл решение №140/24.03.2011г. по
гр.д.№373/2010г. на Първо ГО на ВКС; решение №74/25.03.2013г. по
гр.д.№744/2012г. на Второ ГО на ВКС; решение №29/21.02.2014г. по
гр.д.№561/2013г. на Второ ГО на ВКС; решение №118/05.11.2015 г. по гр.д.
№1262/2015г. на Второ ГО на ВКС.
В разглеждания случай допуснатите до делба имоти, след
изключване на УПИ ХVI-409 от поделяемата
маса, са три, колкото са и съделителите в производството, при това същите са с
равни квоти – 1/3 ид. ч. Доколкото възлагателната претенцията на съделителя Н.Д.Д.
по отношение на Апартамент № 8 е основателна и този имот е поставен в неин дял
и доколкото до делба са допуснати още два самостоятелни обекта в същата сграда,
които са относително равностойни съобразно тяхната парична оценка, останалите
съделители също следва да получат реален дял от съсобственото имущество. В тази
връзка въззивният съд намира за справедливо в дял на К.Д.Д. да бъде поставен
Магазин № 4, а в дял на Н.Г.Д. – Гараж № 4, а неравенството в дяловете им бъде
изравнено в пари. При това положение – след като има възможност всеки от
съделителите да получи реален дял от съсобственото имущество, не е допустимо
ликвидиране на съсобствеността чрез публична продан, тъй като би се нарушил
принципа за извършване на делбата в натура.
Пред въззивния съд са събрани доказателства за вписан в
Служба по вписванията – София на 20.06.2019 г. под акт № 119, том 7, № от дв.
вх. рег. 38101/20.06.2019 г. отказ от пожизненото вещно право на ползване,
учредено в полза праводателя на общия наследодател Н.Д.Д. по отношение на Апартамент
№ 8 и Магазин № 4.
Предвид изложеното, както и предвид необходимостта от
изготвяне на актуална пазарна оценка на допуснатите до делба недвижими имоти
във въззивното производство е изслушано заключение на назначената по делото СТЕ,
която да определи пазарна стойност на допуснатите до делба имоти и отделно да
се определи стойност на запазеното право на ползване по отношение на Апартамент
№ 8 и Магазин № 4.
Тук следва да се отбележи, че след като към настоящия
момент вече не е налице запазено право на ползване по отношение на Апартамент №
8 и Магазин № 4, неговата стойност е ирелевантна за определяне стойността на
посочените самостоятелни обекти, респ. стойността на запазеното право на
ползване не следва да се приспада от стойността на обектите.
Вещото лице е дало заключение, че стойността на
имотите към момента на СТЕ е, както следва:
-
Апартамент № 8 –
426000,00 лв.;
-
Магазин № 4 –
112000,00 лв.;
-
Гараж № 4 –
120000,00 лв.
Общата стойност на така допуснатите до делба имоти
възлиза на 658000,00 лв. Делът на всеки един от наследниците е равен на 219333,33
лв.
Стойността на имуществото, което следва да се постави
в дял на Н.Д.Д. възлиза на 426000,00 лв.
Стойността на имуществото, което следва да се постави
в дял на К.Д.Д. възлиза на 112000,00 лв.
Стойността на имуществото, което следва да се постави
в дял на Н.Г.Д. възлиза на 120000,00 лв.
На основание чл. 69, ал. 2 от ЗН неравенството на
дяловете следва да се изравни в пари, както следва:
-
За уравняване
дела на К.Д.Д. съделителят Н.Д.Д. следва да бъде осъдена да заплати на същия
сумата от още 16095,99 лв. до достигане на пълната стойност на уравняването на
дела му от 107333,33 лв.;
-
За уравняване
дела на Н.Г.Д. съделителят Н.Д.Д. следва да бъде осъдена да заплати на същата
сумата от 99333,33 лв.
По отношение
претенцията на ищеца по чл. 346 от ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС в обжалваната
част:
В частта, с която исковата претенция на съделителя К.Д.Д.
по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
процесните имоти за периода от 21.12.2012 г. – датата на връчване на
нотариалната покана на ответниците, до 05.07.2018 г. – датата, на която е приета
за съвместно разглеждане претенцията, въззивният съд напълно споделя крайните
изводи, до които е достигнал районният съд, предвид което на основание чл. 272
от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционният съд без да е
необходимо да ги повтаря.
Независимо от това във връзка с оплакванията, въведени
с въззивната жалба, е необходимо да се добави следното:
Исковата претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС е заявена за
периода от 21.12.2012 г. – датата на връчване на нотариалната покана на
ответниците, до 05.07.2018 г. – датата, на която е приета за съвместно
разглеждане претенцията. Отказът от запазеното право на ползване е вписан на
20.06.2019 г. Ищецът въззивник е поискал с въззивната жалба да му бъде
присъдено обезщетение за времето от датата на извършения отказ от правото на
ползване. Този период обаче не попада в предметния обхват на делото. Съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обезщетението за лишаване от
ползване е за пропуснати ползи и е дължимо от момента на писменото поискване до
момента на предявяването на претенцията (което е допустимо да бъде извършено до
приключване на първото съдебно заседание по извършване на делбата). Не е
допустимо въззивният съд да се произнася за период на претенцията след първото
съдебно заседание по извършване на делбата – 05.07.2018 г. (така Решение №
99/13.05.2016 г. по гр.д. № 83/2016 г., I ГО на ВКС).
При това положение и с оглед посочените по-горе
обективни причини първоинстанционното решение в частта относно способа за
извършване на делбата следва да се отмени и вместо него да се постанови друго
съобразно изложените, по-горе мотиви. Относно претенцията по чл. 346 от ГПК,
вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС в обжалваната част първоинстанционното решение е
правилно и като такова следва да се потвърди от въззивния съд.
По отношение
на разноските дължими в първоинстанционното производство:
Доколкото във въззивното производство е изслушано
заключението на вещо лице по допуснатата СТЕ за определяне актуалната пазарна
стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и предвид различните
стойности, които вещото лице е определило в сравнение с тези, актуални към
момента на провеждане на първоинстанционното производство следва да се
преизчисли държавната такса, която всеки един от съделителите дължи на
основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните такси.
Общата стойност на допуснатото до делба имущество е в
размер на 658000,00 лв., респ. делът на всеки от съделителите възлиза на 219333,33
лв. При това положение всеки от съделителите дължи държавна такса в размер на 8773,33
лв., т. е. всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати допълнително
още 3347,42 лв.
По отношение претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС
размерът на присъдените разноски не следва да бъде променян, тъй като
въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение в обжалваната част, а в
частта, с която претенцията е уважена решението на СРС е влязло в сила.
По отношение
на разноските дължими във въззивното производство:
При обжалване на решението по извършване на делбата в
частта за способа за извършване на делбата, отговорността за разноски се
разпределя по правилото на общата разпоредба на чл. 78 от ГПК. Доколкото в тази
част въззивният съд намери въззивната жалба за основателна то въззивникът има
право на разноски във въззивното производство. Същият доказва извършването на
следните разноски – 5,00 лв. за издаване на 1 бр. съдебно удостоверение, 100,00
лв. за хонорар на вещо лице. Разноски на въззивника за назначената допълнителна
експертиза с хонорар на вещото лице в размер на 250,00 лв. не следва да се присъждат,
тъй като касаят претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Предвид изложеното на
въззивника следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер
на 105,00 лв., респ. всеки един от въззиваемите следва да заплати на въззивника
сумата от по 52,50 лв.
Доколкото въззивният съд намери за неоснователна
жалбата срещу обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по
чл. 31, ал. 2 от ЗС, право на разноски във въззивното производство имат и ответниците.
Същите претендират и доказват разноски в размер на 1200,00 лв., от които 200,00
лв. за депозит за вещо лице, внесен от въззиваемата Н.Г.Д. и 1000,00 лв. за
адвокатско възнаграждение. За последното обаче не са представени доказателства,
а хонорара на вещото лице се отнася до изготвяне на заключение относно
актуалната пазарна оценка на делбените имоти, т. е. частта, в която въззивната
жалба е основателна. Ето защо на въззиваемата Н.Г.Д. не следва да се присъждат
разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 26421/30.01.2019 г., постановено по ГД №
1158 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, II ГО, 79 състав, в частта, с
която:
1. в дял на съделителя Н.Г.Д., ЕГН ********** е поставен
следния недвижим имот: Магазин № 4, находящ се в гр. София, ул. „********със
застроена площ от 25,36 кв. м., състоящ се от търговско помещение и тоалетна,
при съседи на магазина: магазин № 3, офис 1, ул. „********калкан, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, съставляващо УПИ ХVI-409 от кв. 63 по плана на гр. София,
местност „Лозенец – 3 ч“, с площ от 374,00 кв. м., при съседи по скица: ул.
„Арх. Миланов“, УПИ ХVII-410, УПИ ХIII-408, УПИ ХV-171 и Н.Г.Д., ЕГН **********
е осъдена да заплати на К.Д.Д., ЕГН ********** за уравнение на дела му сумата
от 7 410,34 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от влизане на решението
в сила до окончателното плащане;
2. в дял на
съделителя К.Д.Д., ЕГН ********** е поставен следният недвижим имот: 22/100
идеални части от УПИ ХVI-409 от кв. 63 по плана на гр. София, местност „Лозенец
– 3 ч“, с площ от 374,00 кв. м., при съседи по скица: ул. „Арх. Миланов“, УПИ
ХVII-410, УПИ ХIII-408, УПИ ХV-171;
КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗКЛЮЧВА ОТ
ПОДЕЛЯЕМАТА МАСА следният недвижим
имот: 22/100 идеални части от УПИ ХVI-409 от кв. 63 по плана на гр. София, местност
„Лозенец – 3 ч“, с площ от 374,00 кв. м., при съседи по скица: ул. „Арх.
Миланов“, УПИ ХVII-410, УПИ ХIII-408, УПИ ХV-171 и ПРЕКРАТЯВА делбеното производство в тази част.
ПОСТАВЯ В
ДЯЛ на К.Д.Д., ЕГН **********, следния
недвижим имот, а именно: Магазин № 4, находящ се в гр. София, ул. „********със
застроена площ от 25,36 кв. м., състоящ се от търговско помещение и тоалетна,
при съседи на магазина: магазин № 3, офис 1, ул. „********калкан, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, съставляващо УПИ ХVI-409 от кв. 63 по плана на гр. София, местност
„Лозенец – 3 ч“, с площ от 374,00 кв. м., при съседи по скица: ул. „Арх. Миланов“,
УПИ ХVII-410, УПИ ХIII-408, УПИ ХV-171.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН ********** да заплати К.Д.Д., ЕГН **********
за уравняване на дела му още 16095,99
лв. (шестнадесет хиляди деветдесет и пет лева и деветдесет и девет
стотинки) до достигане на пълната стойност за уравняването на дела му от
107333,33 лв., ведно със законната лихва
от влизане в сила на настоящото решение до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН ********** да заплати Н.Г.Д., ЕГН **********
за уравняване на дела ѝ сумата в размер на 99333,33 лв. (деветдесет и девет хиляди триста тридесет и три лева
и тридесет и три стотинки), ведно със
законната лихва от влизане в сила на настоящото решение до окончателното
плащане.
УКАЗВА на страните, че ако в 6-месечния срок по чл. 349, ал.
5 от ГПК от влизане в сила на решението за възлагане съделителят Н.Д.Д. не изплати
уравнението на съделителите К.Д.Д. и Н.Г.Д., решението за възлагане се обезсилва
по право и имотите допуснати до делба ще бъдат изнесени на публична продан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26421/30.01.2019 г., постановено по ГД №
1158 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, II ГО, 79 състав, в частта, с
която:
1. по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на съделителя Н.Д.Д.,
ЕГН ********** е поставен в дял следния недвижим имот: Апартамент № 8, находящ се в гр. София, на IV-ти жилищен етаж в
сградата на ул. „********със застроена площ от 96,15 кв. м., при съседи:
апартамент № 7, стълбище, ул. „********двор, ведно с мазе № 5, с полезна площ
от 3,03 кв. м., при съседи: мазе № 4, мазе № 6, коридор, калкан и заедно с припадащите
се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
представляващо УПИ ХVI-409 от кв. 63 по плана на гр. София, местност „Лозенец –
3 ч“, с площ от 374,00 кв. м., при съседи по скица: ул. „Арх. Миланов“, УПИ
ХVII-410, УПИ ХIII-408, УПИ ХV-171, която ще придобие правото на собственост
при условие, че в шестмесечен срок от влизане в сила на съдебното решение за
възлагане заплати на съделителя К.Д.Д., ЕГН ********** за уравнение на дела му,
сумата от 91237,34 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от влизане на решението в сила до окончателното
плащане, като в противен случай на основание чл. 349, ал. 6 ГПК решението за
възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан;
2. в дял на съделителя Н.Г.Д., ЕГН ********** е
поставени следният недвижим имот: Гараж
№ 4, със застроена площ от 51,24 кв. м., при съседи на гаража: гараж № 2,
гараж № 3, УПИ XV-171, калкан и 3, 836 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е
пост-роена сградата, УПИ ХVI-409 от кв. 63 по плана на гр. София, местност
„Лозенец – 3 ч“, с площ от 374,00 кв. м., при съседи по скица: ул. „Арх.
Миланов“, УПИ ХVII-410, УПИ ХIII-408, УПИ ХV-171;
3. искът по чл.
31, ал. 2 от ЗС предявен от К.Д.Д., ЕГН ********** срещу Н.Д.Д., ЕГН **********
и Н.Г.Д., ЕГН ********** е отхвърлен за разликата над уважения размер от 5657,78
лв. до пълния предявен размер от 133032,26 лв., или за сумата от 127374,48 лв.,
и по отношение на Апартамент № 8, находящ се в гр. София, на IV-ти жилищен етаж
в сградата на ул. „********със застроена площ от 96,15 кв. м., при съседи:
апартамент № 7, стълбище, ул. „********двор, ведно с мазе № 5, с полезна площ
от 3,03 кв. м., Магазин № 4, находящ се в гр. София, ул. „********със застроена
площ от 25,36 кв. м. и 22/100 идеални части от УПИ ХVI-409 от кв. 63 по плана
на гр. София, местност „Лозенец – 3 ч“, с площ от 374,00 кв. м.
ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН ********** на основание чл. 355 от ГПК,
вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които събират от съдилищата по ГПК
да заплати по сметка на СРС сумата в размер на още 3347,42 лв. до получаване на сумата в общ размер на 8773,33 лв. за
държавна такса.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН ********** на основание чл. 355 от ГПК,
вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които събират от съдилищата по ГПК
да заплати по сметка на СРС сумата в размер на още 3347,42 лв. до получаване на сумата в общ размер на 8773,33 лв. за
държавна такса.
ОСЪЖДА Н.Г.Д., ЕГН ********** на основание чл. 355 от ГПК,
вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които събират от съдилищата по ГПК
да заплати по сметка на СРС сумата в размер на още 3347,42 лв. до получаване на сумата в общ размер на 8773,33 лв. за
държавна такса.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН ********** и Н.Г.Д., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК всяка една от тях да заплати на К.Д.Д., ЕГН **********
сумата от по 52,50 лв. разноски,
сторени във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му при условията на
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Решението в частта, с която от поделяемата маса е
изключен следният недвижим имот: 22/100 идеални части от УПИ ХVI-409 от кв. 63
по плана на гр. София, местност „Лозенец – 3 ч“, с площ от 374,00 кв. м., при
съседи по скица: ул. „Арх. Миланов“, УПИ ХVII-410, УПИ ХIII-408, УПИ ХV-171, и
делбеното производство е прекратено, има характер на определение и като такова
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.