Р Е
Ш Е Н И Е
№…………….../………..02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАСНКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 11119 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Т.И.Т., чрез адв. Б. срещу З. „Б.И.” АД осъдителни искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди вследствие на ПТП от 09.11.2018 г.,
настъпило в град * на кръстовището с бул. «*»,
по вина на водача на лек автомобил марка «*
рег. № *, управляван от * и обхванат от действието на валидна
към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност»
по застрахователна полица № *, издадена от «З. „Б.И.” АД,
със срок на валидност до 10.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 09.11.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди – настъпила тотална щета на мотоциклет «*» с
рег. № *, произведен 2002 г., вследствие на същото ПТП от 09.11.2018
год., ведно със законната лихва от датата на увреждането 09.11.2018 г. до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че на 09.11.2018 г. около 16.27ч. е настъпило ПТП в град * на
кръстовището с бул. «*», при което водачът лек автомобил
марка «*» с рег. № ** нарушил правилата за движение по
пътищата като при маневра завой наляво отнел предимството и се сблъскал с насрещно
движещия се посока бул. «*» мотоциклет, управляван Т.Т..
Твърди се, че за настъпилото ПТП е съставен констативен протокол от същата дата
от органите на сектор Пътна полиция при ОД на МВР- *,
като на виновния водач е съставен * г. Издадено било и НП на
07.01.2019г., влязло в сила на 01.02.2019 г. Излага е, че към датата на
настъпване на ПТП виновният водач е имал сключена задължителна застраховка ГО
при ответника със срок на валидност до 10.05.2019 г. Твърди, че в резултат на
произшествието сам у причинени имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че по
повод първите е заведена щета при застрахователя, при която е установена
тотална щета на мотоциклета и е определено обезщетение в размер на 683,56 лв.,
което не било получено от ищеца, предвид изразеното несъгласие с размера.
Твърди, че в резулатат на инцидента са му причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените увреждания – физически и
психически травми. Застрахователят предложил обезщетение в размер на 1000лв., което ищецът не приел, поради
несъгласие с размера. На 08.04.2019 г. била заявена писмена претенция за тези
вреди от настъпилото ПТП, но определените обезщетения били недостатъчни за
репариране на причинените вреди. Подчертава, че нанесените травматични увреждания
са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Изпитвал
силни болки в областта на врата и шията, имал главоболие, световъртеж,
нестабилно равновесие при ходене, изправяне и навеждане. Изпитвал болки в
областта на лявата глезенна става, било затруднено и движението на левия му
долен крайник в продължение на около 20-25 дни. Станал неспокоен, изживявал
постоянно инцидента, изпитвал страх при шофиране и проявявал несигурност при
движение на пътя. Травмата затруднила личния и професионалния му живот и
нарушила нормалното му ежедневие. При
тези съображения моли за уважаване на предявените исковете и присъждане на
сторените разноски.
Претенциите
се поддържат в съдебно заседание от процесуален представител, който претендира
и разноски. С допълнителна молба от 18.11.2019 г. изразява несъгласие с
твърдението на ответника, че тримесечният срок е спазен. Намира вината на
водача на лекия автомобил за доказана с влязло в сила наказателно
постановление. Настоява, че механизмът на настъпване на вредите е изяснен със
съставяне на констативния протокол. Оспорва твърденията за съпричиняване на
вредоносния резултат. Намира, че не е налице преклузия относно възможността да
се предостави прекратяване регистрацията на автомобила. Намира, че претенцията за
неимуществени вреди, не е завишена. Представя писмена защита, в която излага
подробни съображения по същество на спора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника *, в
който се изразява становище за недопустимост на претенцията за неимуществени
вреди, евентуално неоснователност на предявените искове за имуществени и
неимуществени вреди. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на претенцията за
неимуществени вреди, тъй като едва с получаването на препис от исковата молба е
уведомен тази претенция на ищеца и не е имал възможност да определи и заплати
обезщетение. При тези съображения намира този иск за недопустим. По същество
оспорва механизма на настъпване на ПТП и вината на застрахования при ответника
водач. Оспорва законосъобразността на констативния протокол за ПТП, като
намира, че същият не съответства на изискванията на закона. Оспорва да е налице
причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените имуществени вреди в
твърдяния размер. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца за
настъпване на вредите, поради движение с несъобразена с атмосферните и пътните
условия скорост и преминаване на червен светофар. Отделно от това, при
условията на евентуалност се поддържа, че е налице тотална щета на МПС по
смисъла на чл. 390 КЗ, като размерът на обезщетението следва да се определи
като от действителната му стойност към датата на събитието се приспадне
стойността на запазените части. Излага се, че застрахователят не е в забава за
плащане на обезщетение, предвид обстоятелството, че не са налице законовите
изисквания за това, а именно - мотоциклетът не е свален от отчет на основание
тотална щета, съгласно изискването на чл. 390 КЗ. Заявява, че претендираният
размер е завишен. Намира за прекомерен и размерът на претендираните
неимуществени вреди. Счита, че болките и страданията на ищеца не са с голям
интензитет и продължителност, позовавайки се на представената от ищеца
медицинска документация. Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва от
датата на увреждането с довод, че такава се дължи след изтичане на 15 работни
дни от представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или от
изтичане на срока по чл.496, ал. 1 от КЗ. Възразява срещу началния момент на
законната лихва, тъй като не били изтекли сроковете по чл. 497, ал. 1 от КЗ. По
тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално да бъде
намален размерът на поисканите обезщетения. Претендират се и сторените
разноски.
В
съдебно заседание ответникът поддържа направените оспорвания и настоява, че
искът за неимуществени вреди е недопустим. В евентуалност, намира претенцията в
завишен размер и не отговаряща на критерия за справедливост, доколкото
нанесените травматични увреждания са отшумели в период от една-две седмици.
Моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, а и
видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица
се установява, че на 09.11.2018 г. около
16.27ч. в град Варна, на ул. «Вяра» на кръстовището с бул. «*»,
между лек автомобил марка «*» с рег. № * * и
мотоциклет марка *“ с рег. №*, управляван Т.Т. е настъпило ПТП,
при което настъпили щети на предната част на двата автомобила, като съобразно
протокола на Т. са причинени контузия на главата и ляв крак. Протоколът е
изготвен и подписан от * – дежурен полицай при ОД на МВР.
Видно от представеното по делото наказателно постановление
от 07.01.2019 г. на ОДМВР *, влязло в законна сила на
01.02.2019 г., съобразно отбелязването върху него, за настъпилия инцидент на * е
наложено наказание глоба на основание чл. 179, ал.2, пр. 2 от ЗДвП за нарушение
на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
От представения по делото протокол
за химическа експертиза №*/12.11.2018 г. се установява, че при
управление на мотоциклет с рег. №* Т.Т. е със съдържание на алкохол от
0,00 промила.
От представеното по делото медицинско удостоверение № */2018
г. от 13.11.2018 г., съставено от д-р *, се установява, че след извършен
преглед на ищеца Т. е констатирана контузия на главата, ожулване и травматичен
отток на главата, ожулване на лявата подбредрица, контузия на лявата глезенна
става с оток и хематом в областта на ставата, ожулване по гърба на лявото
ходило, които травми са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Видно от представеното по делото
писмо изх.№ */28.03.2019 г. на МБАЛ „*
ищецът Т. не е хоспитализиран в болничното заведение, като съобразно
медицинската документация са установени контузии по главата, като след
настъпване на произшествието не е губил съзнание и са предписани медикаменти,
покой и студени компреси.
На
основание чл. 146 , т. 4 и т. 5 от ГПК е прието за безспорно наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № *,
издадена от „З. „Б.И.” АД,
със срок на валидност до 10.05.2019 г.; настъпило на 09.11.2018 г. ПТП в град *»
на кръстовището с бул. «*» между ищеца и застрахования
при ответника водач; както че по отношение на мотоциклет «*» с
рег. № *,
произведен 2002 г. на 09.11.2018 г. е настъпила
тотална щета.
Представени са по делото два броя
заявления за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 5000
лв. и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 7000 лв.
Видно от представените известия за
доставяне (л. 19) същите са получени на 07.04.2019 г.
Съгласно писмо с изх. № * г.
до ОД на МВР и с копие до адв.Б. е изпратено искане за представяне на
допълнителни доказателства относно „молба за изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди“.
С писмо от 10.05.2019 г. е
представен протокол за химическа екпертиза, видно от датата на завеждането му
при застрахователя.
Съгласно издадената от „*“
АД проформа фактура от 06.12.2018 г. сумата за възстановяване на мотоциклета
възлиза на 13847,62лв.
Видно от представените по
застрахователната преписка книжа от 09.01.2019 г. застрахователят е отказал
заплащане на обезщетение за имуществени вреди с оглед представяне на
удостоверение от КАТ и перфорирано свидетелство за регистрация на МПС с надпис
„прекратена регистрация“.
По делото е допусната комплексна
съдебномедицинка и автотехническа експертиза, неоспорена от страните и
приобщена към доказателствения материал.
От
заключението на изслушаната медицинска част на вещото лице медик, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че в резултат на произшествието Т. е получил оток и ожулване в
челно теменната област на главата с размери 5/3 см., издължено ожлване на с
размери 12/4 см. по лявата подбедрица,
оток и квъронасядане в областта на глезена на левия крак, ожулване по
гърба на ходилото на ляв крак с размер 1/0,8см. Експертът заключава, че
предходното здравословно състояние преди
ПТП и към момента нямат отношение към получените от медицинска гледна точка
наранявания при настъпилото ПТП. Вещото лице сочи, че травматичния оток и
кръвонасядането в областта на глезена напълно отминават за период от около една-две
седмици без наличие на трайни последици, а пълното изчезване на следите от
охлузване се получава за около две седмици без наличие на трайни увреждания.
В частта от изготвеното от автоексперт заключение се установява, че
инцидентът е настъпил
при движение на мотоциклет „*, с водач Т.И.Т. ***
в посока от Юг към Север, като на кръстовището с бул. „*“,
се движи направо, а лек автомобил „*“, с ДК *,
с водач *
се движи по ул. „Вяра“ в посока от Север към Юг, като на кръстовището с бул.
„Цар Освободител“ предприема извършването на маневра завой на ляво с цел да
продължи движението си по бул. „*“ в посока Изток.
Установява се, че по време на пресичането на лентата за движение на ул. „Вяра“
в посока от Юг към Север, лек автомобил „*“, удря, движещият се
направо мотоциклет „*“, като вследствие на удара настъпват
материални щети по превозните средства и телесни увреждания на водача на
мотоциклета Т.И.Т.. За лек автомобил „*“ ударът е в предната
част на автомобила, а за мотоциклет „*“- в предната и
страничната част на превозното средство. Съобразно заключението причината за
възникването на ПТП е навлизането на лек автомобил „*",
в траекторията на движение на мотоциклет „*“,
като не са налице данни, по които да се определят скоростите на движение на
двете превозни средства, сигналите на светофарната уредба при които, всеки един
от участниците е навлязъл в кръстовището, наличието на други превозни средства,
оказващи влияние на видимостта на водачите на процесиите превозни средства, но
е констатирано, че при разрешителен сигнал на светофарната уредба за движещите
се направо и надясно по ул. „*“ е налице
забранителен сигнал на светофарната уредба за извършващите завой на ляво от ул.
„*“. Отделно от това,
вещото лице сочи, че средна
пазарна стойност на мотоциклет „* *“, с ДК *
към датата на застрахователното събитие - 09.11.2018г. е в размер на 6 500 лв., а с намаляване на офертната
цена - 09.11.2018 г. е в размер на 6
200 лв. Не може да се извърши да се извърши оглед на мотоциклета. Цената за
предаване на мотоциклета за скрап възлиза на сумата от 46,53 лв.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на един
свидетел при режим на водене *, от чиито показания се
установява, че след инцидента свидетелката е полагала грижи за ищеца в рамките
на почти месец и повече, което се е изразявало в ходене на пазар, готвене,
почистване, пране, санитарно обслужване- изпровождане до санитарните помещения,
грижела се за кучетата му, поради това, че бил трудно подвижен и изпитвал
болки. Разказва, че бил депресиран, станал мълчалив, отказвал да разговаря за
инцидента. Ищецът й споделил, че има проблеми със съня, сънувал кошмари и непрекъснато мислел какво можело да се
случи при инцидента. Отказвал и до настоящия момент да управлява мотор, въпреки
че преди инцидента това било хобито му. След инцидента преустановил трудовата
си дейност в строителството.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на
претенциите:
Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 1–3 КЗ
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Налице е
задължителна абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск в процесуален смисъл, за която съдът следи служебно.
Следователно, преди ищецът да предяви иска си пред съда, той трябва да е
преминал през описаната в чл. 498 КЗ процедура за разглеждане на претенцията
пред застрахователя, която по правната си същност съдържа белезите на
рекламационно производство. В случай, че увреденото лице не е преминало през
рекламационното производство пред застрахователя, предявения иск е процесуално
недопустим, като исковата молба подлежи на връщане по аргумент от разпоредбата
на чл. 130 ГПК.
В настоящия случай видно от
приложените известия за доставяне (л. 19) ищецът е отправил към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ на 07.04.2019 г., като
по претенцията за заплащане на имуществени вреди застрахователят се е
произнесъл относно техния размер. Следователно е налице предпоставката на чл. 498, ал. 3, предл. 2 КЗ, обуславяща
процесуалната допустимост на предявения иск за имуществени вреди.
По
отношение на претенцията за неимуществени вреди се установи, че писмо с изх. № */25.04.2019
г. до ОД на МВР и с копие до адв.Б. е изпратено искане за представяне на
допълнителни доказателства относно „молба за изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди“, т.е. застрахователят е бил запознат с
наличието на неимуществена претенция на ищеца, поради което съдът приема, че на
07.04.2019г. е получил писмена застрахователна претенция за неимуществени
вреди, или най-късно на 10.05.2019 г.
Дори
да се приеме, че претенцията за заплащане на неимуществени вреди не е заявена
на твърдяната дата, исковата молба е предявена на 16.07.2019 г., като към
датата на устните състезания тримесечни срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ е изтекъл,
което обстоятелство следва да бъде зачетено на основание чл.235, ал.3 от ГПК (в
този смисъл определение № 179/15.04.2019 г. по ч.т.д. № 859/2019 г. на ВКС, I
т.о., определение №339/29.05.2019 г. по ч.гр. д. №972/2019 г. на ВКС, II т.о. и
др.).
По
изложените съображения предявените искове са допустими, поради което подлежат
на разглеждане по същество.
Предявените искове намират своето
правно основание в разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
За основателността на предявените
претенции ищецът следва да докаже твърдените от него факти, а именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение, както и
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно
реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на „*“ ПТП/, от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили твърдяните имуществени и неимуществени
вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери, вид, характер и обем. При
доказване противоправността на деянието, вината се предполага по силата на
оборима презумпция съгл. чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на
претърпените имуществени и неимуществени вреди или направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение,
включително възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат при
твърдение, че пътният инцидент е настъпил в резултат и на виновното и
противоправно поведение на ищеца.
От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства - протокол за ПТП, се установява фактът на настъпилото
произшествие и датата на настъпването му, което обстоятелство и не е спорно
между страните. Протоколът
за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се
ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и
с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него
волеизявление, т.е. съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за „извършените от него и пред него действия”
/Решение № 15/25.07.14 г. на І т.о. по
т. д. № 1506/13 г.; Решение № 98/25.06.12 г. на ІІ т.о. по т. д. № 750/2011 г.;
Решение № 73/22.06.12 г. на І т.о. по т. д. № 423/11 г.; Решение №
24/10.03.2011 г на І т.о. по т. д. № 444/10 г. и др.
Поради
това и съдът намира за доказан факта на настъпилия инцидент на тази дата и
възприетите от длъжностното лице щети и участници в произшествието.
Не е спорно, че към датата на
процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” между
ответника и собственика на лек автомобил „*“ *.
В
настоящото производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност - наличието на вредоносно деяние, неговата
противоправност, причинната връзка между деянието и вредата, доколкото влязлото
в сила наказателно постановление не е приравнено по правни последици на влязла
в сила наказателна присъда по чл. 300 от ГПК.
В случая механизмът на настъпване на ПТП се
установява от приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. комплексната
съдебномедицинска и съдебноавтотехническа експертиза. Доколкото протоколът за
ПТП не възпроизвежда непосредствено възприет от длъжностното лице, което го е
съставило, механизъм на настъпване на инцидента, на доказване подлежат с всички
допустими доказателствени средства обстоятелствата, при които същият е
настъпил.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено и
основано на специалните знания на вещото лице и от което се установява
механизма на настъпване на инцидента, а именно че на процесната дата по време
на пресичането на лентата за движение на ул. „*“ в
посока от Юг към Север, лек автомобил „*“, удря, движещият се
направо мотоциклет „*“. Показателен за механизма на настъпване на
произшествието са нанесените увреждания по пътните превозни средства - за лекия
автомобил в предната част, а за мотоциклетиста в предната и странична част,
както и установената на място сигнализация на светофарната уредба - при
разрешителен сигнал на светофара за движещите се направо и надясно по ул. „*“ е
налице забранителен сигнал за извършващите завой на ляво от ул. „*“
към бул. „*“.
Ето защо, съдът намира, че с тези свои действия
водачът на лекия авотомобил „*“ е причинил
произшествието, нарушавайки по този начин разпоредбата на чл.37 ал.1 ЗДП,
съгласно която водачът на пътно
превозно средство е длъжен при завиване наляво за навлизане в друг път да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Правилата за
движение регламентират задължителни указания към участниците в пътното
движение, които следва да бъдат спазвани за осигуряване безопасността на
движението.
По изложените съображения от анализа
на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че застрахованият
при ответника водач е нарушил законовата
забрана, поради което презумпцията за виновно поведение, установена в нормата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Напротив, установява се, че водачът
субективно е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при извършване на завой на
ляво и несъобразяване с правилата за движение
може с по-голяма вероятност да причини инцидент.
Настъпилата вреда по вид и характер, както и причинно-следствената връзка между вредата и произшествието се установяват по
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства – медицинско
удостоверение, гласни доказателства и комплексната съдебно-автотехническа
и медицинска експертиза.
С оглед да гореизложеното, съдът
приема за доказан правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност.
Отговорността на
застрахователя е функционално свързана с вината на деликвента, поради което исковете са
доказани по основание и за
застрахователя възниква задължение за обезщетяване на причинените вреди.
По претенцията за заплащане на неимуществени вреди:
Безспорно от
причинените телесните увреждания са настъпили неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, като ищецът следва да установи техния интензитет и
продължителност.
Размерът на обезщетението на
неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено от критерия на
справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год.
определянето на размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва
да се извърши след отчитане на характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително влошаване
на здравето, морални страдания, осакатявания и др.
За обосноваване размера на
претенцията за заплащане на неимуществени вреди са ангажирани писмени и гласни
доказателства. Установено е въз основа на заключението на вещото лице по
назначената по делото в съдебно-медицинска част, което съдът кредитира, като
обективно и компетентно дадено и непротиворечащо на събраните по делото
доказателства, че в
резултат на инцидента ищецът е получил временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, изразяващо се в оток и ожулване в челно теменната област
на главата, издължено ожулване по лявата подбедрица, оток и кръвонасядане в
областта на глезена на левия крак, ожулване по гърба на ходилото на левия крак. Обичайният възстановителен процес
съобразно експертното заключение приключва в рамките на около една –две
седмици. В случая са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля Ботева, чиито показания съдът цени като незаинтересовани и които сочат
за изпитвани болки по цялото тяло, непосредствено след инцидента и около месец
след него. С оглед характера на увреждането съдът приема, че на ищеца е
нанесена травма, която несъмнено изисква период не по-малко от две седмици за
напълно възстановяване, като следва да се направи разграничение между пълното
възстановяване и така нареченото „отшумяване на нараняванията“. Действително
болезнеността, може да е отминала в по-кратък период, но неприятното усещане в
областта на нанесените травматични увреждания несъмнено изискват по-дълг
период, поради което съображенията на ответната страна, че една-две седмици
след инцидента е ищецът е възстановен напълно, са неоснователни. Още повече,
данните по делото сочат нарушен нормален ритъм на живот и безпокойство, което
сочи за период на възстановяване повече от седмица.
От съвкупния анализ на тези
доказателства, съдът намира, че причиненото увреждане се е отразило
неблагоприятно върху нормалния ритъм на живот на пострадалия, като му е създало
неприятни усещания от здравословно и емоционално естество. Около месец след
инцидента ищецът е изпитвал дисконфорт и това се е отразило на обичайния му
начин на живот. Съдът кредитира като вътрешнологични и последователни показанията на
свидетеля и в частта, в която се установява, че след инцидента ищецът е
изпитвал стрес и неспокойство от случилото се. Събития от подобен характер
неминуемо се отразяват негативно на емоционалното състояние на пострадалия,
като обхвата на това засягане се установи безспорно по делото.
Съвкупната преценка на изложените
факти и при отчитане на средното ниво на икономическото благосъстояние на
правните субекти в страната към момента на настъпване на увреждането налага
извода, че справедливият размер на паричното обезщетение за установените
неимуществени вреди от причиненото увреждане е 3500 лева. Съдът намира, че тази
сума би репарирала изживените от ищеца негативни емоции и съответства на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Спорен
момент в процеса е и наличието на причинно - следствена връзка между нанесената
телесна повреда и поведението на пострадалия, т. е. в наличието на
съпричиняване от негова страна. Следва да
се съобрази, че релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди (в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. №
762/2010 г.).
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Приносът на
ищеца за причиняване на резултата - настъпилите травматични увреждания, не е доказан.
Събраният по делото доказателствен материал, не води до извода за наличие на
противоправно действие или бездействие от страна на ищцата, в резултат на което
може да се ангажира отговорността му, респективно да е налице съпричиняване при
осъществяване на ПТП. Заключението по назначената САТЕ установява
последователността на подаване на сигнала, от което не може да се заключи от
механизма на настъпване на инцидента, че ищецът е нарушил правилата за
движение. Не са ангажирани доказателства, че ищецът е преминал на червен сигнал
на светофарната уредба или че се е движил с несъобразена с пътните и атмосферни
условия скорост. Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
При отсъствие на категорични
доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и
настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл. 432, ал. 1 КЗ не подлежи на редуциране и се дължи в
пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД (така
Решение № 98/24.06.2013 г., т. д. № 596/2012 г., II т.о., Решение
№ 206/12.03.2010 г., т. д. № 35/2009 г., II т. о. и др.). Ето защо съдът намира, че
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е
недоказано, поради което така определеното от съда обезщетение не следва да се
редуцира.
Поради уважаване на иска за неимуществени вреди съдът
намира за основателен и акцесорният иск за мораторна лихва.
Съобразно трайната съдебна
практика, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането (в този смисъл Решение №128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на
ВКС, I т.о.,
Решение №167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т.о.). от събраните по делото
доказателства се установи, че застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно
събитие на 07.04.2019 г., поради което мораторната лихва се дължи от тази дата
до окончателно изплащане на сумата, като за периода от датата на увреждането
09.11.2018 г. до 06.04.2019 г. искането за присъждане на лихва е неоснователно
и следва да се отхвърли.
В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е
регламентирана дължимостта от застрахователя на
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, която
обаче касае собствената забава на застрахователя по повод определяне и
изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на
застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност
на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема
регресни права, и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са
причинени вредите /така решение по т.д. № 3137/2014г.
на ВКС, I т.о, Решение №128/04.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г. на ВКС, I т.о. /, поради което
възражнията на ответника в тази насока за начален период на забавата за
заплащане на застрахователното обезщетение са неоснователни.
По претенцията за заплащане на имуществени вреди:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че по отношение на мотоциклет «*,
произведен 2002 г. на 09.11.2018 г. е настъпила
тотална щета.
Спорният по делото въпрос е относно
дължимостта и размера на застрахователното обезщетение при наличие на тотална
щета на процесната вещ.
Съгласно трайната съдебна практика при определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно
на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество ( в този смисъл
решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други).
В хипотезите на тотална щета от
действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие се
приспада стойността на запазените части. Представянето на доказателства за
прекратяване на регистрацията на увреденото пътнотранспортно средство е
ирелевантно за дължимостта застрахователно обезщетение, като това обстоятелство
е относимо единствено към въпроса за поставянето в забава на застрахователя да
изплати застрахователното обезщетение (в този смисъл решение № 44/02.06.2015 г.
по т.д. № 775/2014 г. на ВКС, решение №59/12.06.2015 г. по т.д. № 1256/2014 г.
на ВКС и др.).
В случая определената от вещото лице пазарна
стойност на застрахования автомобил към момента на ПТП е 6500 лева, а средната
пазарна стойност с намаляване на офертната цена с 5% е 6200 лева. Съдът намира,
че обезщетението при предявен иска за заплащане на имуществени вреди следва да
се определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като същата не следва да се намалява с офертната
цена, която е различна от действителната стойност и зависи от волята на
договарящите страни. От посочената сума следва да се приспадне сумата от 46,53
лева, представляваща цената, която може да се получи при предаване на
мотоциклета за скрап. В отговора на
исковата молба се релевира възражение за приспадане на стойността на запазените
части, но не се съдържат конкретни твърдения относно кои точно са те и тяхната
стойност. Съобразно заключение по САТЕ към момента на изготвяне на заключението
не може да се извърши оглед на мотоциклета, като не може да се гарантира и
възможност за изправност на части (агрегати и части от него), поради което е
невъзможно да се установят запазените части. Т.е. възраженията на ответника не
са подкрепени с доказателства за наличие на запазени части и тяхната стойност,
поради което са неоснователни.
По изложените съображения след приспадане на
посочената по-горе стойност за предаването на мотоциклета за скрап, дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 6453,47 лева, която по делото
не е налице спор, че не е заплатена.
Поради това претендираното обезщетение за
претърпени имуществени вреди от 5000 лева е основателно и искът следва да се
уважи в пълен размер.
Предявеният иск за присъждане на законна
лихва считано от датата на увреждането 09.11.2018 г. се явява неоснователна,
поради липса на представени доказателства за прекратяване на регистрацията на
мотора. Както се коментира по-горе представянето на доказателства за
дерегистрация е относимо към поставяне на застрахователя в забава (така решение
№ 44/02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г. на ВКС).
В случая не се установява предвидената в
чл.390, ал.1 от КЗ специална предпоставка за поставяне на застрахователя в
забава.
С оглед на това и доколкото вземането за
лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг, обезщетението за забава -
законната лихва, следва да се присъди, считано от датата на представяне пред
застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл.390,
ал.1 от КЗ до окончателно изплащане на задължението.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на сторени такива (доказателства за заплатен депозит
за комплекса СМЕ и САТЕ от 200 лв. и адвокатско възнаграждение от 1500лв.).
Срещу заплатеното адвокатско възнаграждение е релевирано възражение за
прекомерност от ответника, което е неоснователно. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, както и като съобрази минималния размер на адвокатските
възнаграждения съобразно Наредба № 1/2004 г. от 1068лв., намира, че
адвокатското възнаграждение на ищеца не надвишава значително предвидения
минимален размер. Ето защо, на ищеца
се следват сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с
уважената част от исковете, т.е. в размер на 1204,17 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
държавна такса следва да бъдат присъдени в
полза на съда в общ размер на 140
лева на осн. чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 от ГПК.
В полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение, както и депозити за комплексната експертиза, съобразно отправеното искане и представените
доказателства. Ето защо с оглед отхвърлената част от исковете и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 352,33лв.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ЗД «*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от * и * ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Т., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 3500
лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди вследствие на ПТП от 09.11.2018 г., настъпило в
град *» на кръстовището с бул. «*», по
вина на водача на лек автомобил марка «*, управляван от * и
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица № *,
издадена от «З. „Б.И.” АД, със срок на валидност до 10.05.2019 г., ведно със
законната лихва от 07.04.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
за горницата над 3500лв. до пълния му размер от 7000лв., както и за законна лихва за забава за периода от датата на
увреждането – 09.11.2018 г. до 06.04.2019 г.
ОСЪЖДА
ЗД «*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от * ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 5000 лева (пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди –
настъпила тотална щета на мотоциклет «*» с
рег. № *, произведен 2002 г., вследствие на същото ПТП от 09.11.2018
год., ведно със законната лихва от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на мотоциклет
«*» с рег. № *,
до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане
на законна лихва за периода от датата на
увреждането 09.11.2018 г. до датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията.
ОСЪЖДА ЗД «*,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от * ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Т., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от
1204,17 лева (хиляда двеста и четири лева и седемнадесет стотинки), представляваща сторени разходи за депозит
за вещи лица и адвокатско възнаграждение,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД «*, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от * да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, сумата
от 140 лева (сто и четиридесет
лева), представляваща държавна такса,
на осн. чл.78, ал.6 вр. ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН
**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ЗД «, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *,
сумата от 352,33лв.
(триста петдесет и два лева и тридесет и три стотинки),
представляваща разноски за вещи лица и адвокатско възнаграждение на основание
чл.78, ал. 3 от ГПК.
Присъдените
по решението суми в полза на ищеца могат да бъдат заплатени по б. път на следната банкова сметка: *** ***, BIC: ***, с
титуляр Т.И.Т., ЕГН ********** при „*“ АД, клон *.
Решението
може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :