Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданска
колегия , в публичното заседание на деветнадесети април през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Вергиния Петкова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 189 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 324 от 29.12.2017 г по гр. дело
№ 993/2016 г по описа на РС – Червен Бряг състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ
предявения от ППТК „***– М”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Червен бряг, ж.к. Индустриален, представлявана от Н.Й.Н., в качеството си на
Председател, със съдебен адрес:*** против
Н.Б.Д., с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК,
с който се иска да се приеме за установено „че документацията за дейността
на кооперацията за периода 5.2.1992 г. – 6.12.2011 г. се държи от бившия
Председател на УС Н.Б.Д. и не е
предадена на следващото ръководство на Кооперацията“, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН. Съдът
се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила
от кооперация ***М ,в която се
възразява, че решението на РС е нищожно, недопустимо и неправилно. Възразява
се, че решението е нищожно, тъй като РС се е позовал в мотивите си на
представени писмени доказателства, които представляват незаверени копия на
документи, както и защото РС е приел в противоречие с императивни норми на
закона ,че между кооперацията и нейния председател е възникнало трудово
правоотношение въз основа на избор. Възразява се, че решението е нищожно и
поради противоречие с чл. 15 и чл. 26 от ЗК. Според въззивника само ОС на
кооперацията може да освободи председателя от длъжност. Според въззивника
изводите на РС за освобождаване на председателя през 2002 г и заличаването му
едва през 2011 г не са плод на вътрешно убеждение, а са израз на противоречие с
решения на ВТАС и ВКС, посочени в жалбата. Възразява се, че има логическо
противоречие в мотивите на съда досежно
възприемането, че не са взети мерки за вписване на промени в търговския
регистър, а е проведено общо събрание на кооперацията, на което през 2002г е
освободен дотогавашния председател. Въпросът къде бившият председател на
кооперацията съхранява документацията на същата е ирелевантен, поради което
мотиви в този смисъл сочат на липса на безпристрастност на съда. Има
доказателства, че през 2009 г снигата на кооператорите е иззета от полицията от
трето лице, което сочи по какъв начин е съхранявана документацията от бившия
председател. Възразява се ,че председателят на съда не се е отвел въпреки
искането за отвод, тъй като бащата на съдията е работил в кооперация ***М и има
документи, които са съставяни от него и в този смисъл следва да се съхраняват
от него. Оспорват се и присъдените разноски като се възразява, че на въззивника
не са присъдеи транспортни разходи, а ответникът не е бил представил
доказателства за действително заплатените суми на неговия процесуален
представител. Претендира се отмяна на постановеното
решение като нищожно, недопустимо и неправилно
и връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд.
Въззиваемата страна, редовно призована, не взема становище
по въззивната жалба.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят допустимостта на установителен иск за държане
на документация на кооперация ***М за периода от 5.02.1992г до 6.12.2011 г и
непредаването й на последващото ръководство на кооперацията, основателността на
този иск, наличието на законови предпоставки за нищожност, недопустимост или
неправилност на първоинстанционното решение
ЖАЛБАТА
е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА, НО НЕ
ПО СЪОБРАЖЕНИЯТА,ИЗЛОЖЕНИ В НЕЯ
РС
е приел, че за да се
произнесе по основателността на предявената искова претенция следва да извърши
служебно положителна преценка на нейната допустимост в следните насоки: налице
ли е активна и пасивна легитимация на страните в производството и налице ли е
правен интерес за ищеца. Според
РС искът е предявен от представляващия
ищцовата ППТК „***– М”, като се претендира установяване на отрицателния факт,
че „след като е приел документацията на кооперацията, ответника в качеството си
на Председател, не я е предал на следващото
ръководство на Кооперацията“. В този смисъл съдът е приел, че искът е
допустим.
По делото са събрани писмени
доказателства представени от страните:
Протокол за предадена документация от 08.11.1999 г.; Решение №49/30.04.2015 г.
по гр.д.№261/2013 г. на РС – Тетевен; Протокол от НАП, ведно с приложение;
Протокол за претърсване и изземване от 17.07.2009 г. на ОД на МВР Плевен;
Решение №706/27.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №118/2004 г.; Призовка от СДВР
София по ДП5525/2016 г. до Н.Н.;
пълномощно за адв. Ц.Ц. и Писмо изх.№92-261-1/28.12.2011 г. на НОИ до К.Ф.Й.,
председател на ППТК „***– М“ Червен бряг Решение №706/27.12.2004 г. на ВКС по
гр. д. №118/2004 г.; Решение от 12.11.2003 г. по в.ф.д.№283/2003 г. на АС
Велико Търново; Протокол № 1 от 21.11.2003 г. на ППТК „***– М“ Червен бряг;
копие на касационна жалба до ВКС от ППТК „***– М“ Червен бряг, представлявана
от Н.Д. против Решение №226/25.10.2005 г. по гр.д. №18/2005 г. по описа на РС
Левски; Годишна данъчна декларация от НАП за стопанската 2008 г., както и
представените от ответника с отговора писмени доказателства: Протоколи №40/11.05.2002
г.; №39/10.05.2002 г. и № 41/15.05.2002 г. от събрания на ППТК „***– М“ Червен
бряг и ксеро-копие на трудова книжка на Н.Д..
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.Т.И.и К.Ф.Й.
и дадени от ответника отговори на въпроси на ищеца по реда на чл.176 от ГПК.
От приобщените по делото доказателства става ясно, според РС, че
ответникът пред РС – Ч.БРяг е избран за
Председател на УС на ППТК „***– М“
Червен бряг на 14.10.1999 г. и съгласно фирменото дело, последния е бил заличен
като такъв и вписан нов Председател на УС през септември 2011 г.
Междувременно на 11.05.2002 г. е проведено ОС на Кооперацията и е взето Решение
УС да освободи ответника от поста Председател, което е сторено още през май
месец 2002 г., когато е оформена и неговата трудова книжка. Действия по
вписване във фирменото отделение на ПлОС на така взетите решения не са
предприети.
Видно е било от находящия се на
л. 4 от делото Протокол от 8.11.1999 г. е, че „гл. счетоводител на
Кооперацията П.Г.предава на М.Ц.Н.счетоводния архив на Кооперацията по опис:“.
По делото липсват каквито и да е доказателства ответникът пред РС лично някога да е приемал документация на
Кооперацията, още по-малко да я е съхранявал в дома си или на други места.
От показанията на водените от ищеца свидетели, единия от които е
последващия Председател на УС на ППТК „***–
М“ Червен бряг става ясно, че същите са виждали документация на кооперацията,
съхранявана в офисите й, находящи се по седалището й, като отбелязват, че друго
лице – М., я е съхранявала.
По делото не са събрани, според РС, никакви доказателства за съществуването на
конкретни документи, представляващи документация на Кооперация „***– М“, които
да са във владение на ответника или местонахождението им да му е известно и
същия да укрива това.
Предвид липсата на каквито и да е доказателства
ответникът лично да е приемал и съхранявал някаква документация за дейността на ППТК „***– М“ Червен бряг, както и
местонахождението й да му е известно и/или същия да укрива това, предявеният
иск се явява недоказан и като такъв,според РС, следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изхода на делото,според РС, и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцовата ППТК „***– М“ Червен бряг следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 550 лв. Ищецът пред РС е оспорил
размера му по представения списък с разноски по чл.80 от ГПК. Ответникът е претендирал разноски в размер на 550 лв. Съгласно чл.7,
ал.4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за неоценяеми искове минималният размер е 300 лв. Според § 2 от
ПЗР размерът на юрисконсултското възнаграждение не може да бъде по-ниско от
двукратния размер определен от Наредбата. Посочената
разпоредба определя неоснователност на направеното възражение на ищеца тъй като
допустимия от посочената разпоредба размер е 600 лв. и същия се явява по-голям
от претендирания от ответника.
РЕШЕНИЕТО на РС е недопустимо
РС е
изложил мотиви, които не се споделят от въззивната
инстанция. РС е приел, че предявеният иск е допустим с оглед активната и
пасивна легитимация на страните. Изводът на съда е неправилен и за него не са
изложени по – задълбочени мотиви. Съгласно чл. 124 ал. 1 от ГПК всеки
може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за
да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това.Първоинстанционният съд е предприел
действия по уточняване на исковата молба по отношение изясняване на вида
документация, за която се претендира установяване на нейния държател. В
исковата молба обаче, както и в последствие в уточняващата молба от 1.02.2017г
/л.22 от делото на РС/, както и в последваща уточняваща молба от 7.02.2017 г
/л.25 от делото на РС/ от ищеца последователно се твърди, че се иска
установяване на едно правоотношение. В случая не е налице правно отношение,
чието съществуване или несъществуване се цели да се установи, както не е налице
и твърдяно право на ищеца.Подобни фактически твърдения липсват, а липсва и
петитум в този смисъл. Това, което ищецът иска да установи е едно фактическо
положение.Съгласно чл. 124 ал.
4, предл. 2 от ГПК иск
за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно
значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.Не е налице такъв
случай. Не може да бъде отречено правото на ЮЛ и неговия председател на достъп
до каквато и да било по вид документация, свързана с дейността на съответното
ЮЛ – счетоводна, трудовоправна и др. , но така предявеният иск за установяване
на държането на такава документация от някого е недопустим. Следва да се
отбележи, че исковата молба започва с искане да бъде издадена заповед за
предаване на движима вещ, но фактическите твърдения след това са различни и
обуславят съвсем различен петитум.
Следва да се обезсили
решението и да се прекрати производството по делото.
При този изход на делото и с
оглед правото на другата страна на разноски и при прекратяване на делото следва
да се присъдят такива в размер на 550 лв
в полза на въззиваемата страна.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА
РЕШЕНИЕ № 324 от 29.12.2017 г по гр. дело №
993/2016 г по описа на РС – Червен Бряг КАТО НЕДОПУСТИМО И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО
ОСЪЖДА ППТК „***–
М”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, ж.к.
Индустриален, представлявана от Н.Й.Н.
ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Б.Д., с ЕГН ********** ***
деловодни разноски по делото в размер на
550 лв
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на
РБ в месечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :