Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 06.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав,
в открито заседание на 20.07.2020 година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гражданско дело №4241 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***,
***, представлявано от *** чрез пълномощника: Е.Р., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, със съдебен адрес ***, ***, против Р.И.М., ЕГН **********,***, в която се
твърди следното : на 01.10.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „***”
Д и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на което вземането на „***”АД, произтичащо от
договор за паричен заем № ***/28.04.2015 г. е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.”
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.” АД /понастоящем
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *** е правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК ***.
„***” АД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД/понастоящем „А.з.с.н.в.“
ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия.
По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от
страна на ***” АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД уведомително писмо е Изх.№ *** от
05.10.2016 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върна в
цялост. На 14.06.2019 г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с
Изх.№ *** от 14.06.2019 г. за извършената цесия чрез куриер. Към датата на
подаване на исковата молба, обратна разписка не се е върнала.
Представя се копие от уведомлението за извършената цесия
от страна на „***” АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх.№ *** от 14.06.2019 г., което
да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позоваването е на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК
Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. М 1711/2013 г. на I т. о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл.99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и
в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, се прави искане да се приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като
по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение
не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело
867/2011г., IVг.о. и Решение №173/ 15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг.,
ТК.
На 28.04.2015 г.между „***“ АД /Заемодател/ и Р.И.М.
/Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № ***, в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят
се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 800,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора
и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните са
постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от
което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя
при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на
датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на
посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение
на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща
на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 953,90 лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 153,90
лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил
да върне кредита в срок до 22.02.2016 г.на 10 равни месечни погасителни вноски,
в размер на 95,39 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
28.05.2015г., а падежът на последната погасителна вноска е 22.02.2016г.
С подписването на Договора за заем Заемателят
удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.
На основание чл.8 от сключения Договор за паричен заем, в
случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно чл.4 ал.1 от договора, Заемателят се е задължил
в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на
Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „***“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните
две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсват договор за поръчителство
ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното
от страните в чл.4 ал. 2 от договора, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 889,90 лева, която страните са постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер на 88,99 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за заем, като
не е изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която
следва да заплаща Заемателят е в общ размер на 184,38 лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 28.06.2015 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
220,29 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва.
Длъжникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена
до момента, е в размер на 600,00 лв., с която са погасени както следва:
неустойка за неизпълнение: 177,98лв., такса разходи: 45,00лв., договорна лихва:
153,90лв. и главница: 223,12лв.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 22.02.2016 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
В тази връзка з. “А.з.с.н.в.” ЕАД е възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията
за сумите от главница 576.88лв., ведно със законната лихва за забава от
датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, неустойка за неизпълнение 711.92лв. и обезщетение за забава в
размер на 220.29 лв. или обща сума в размер на 1509.09лв. и по образуваното ч.
гр. д. 2093/2019г., 4 състав по описа на Районен съд - Плевен е издадена
Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата
искова молба.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на длъжника Р.И.М., ЕГН **********,***, че
същият дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумите както следва:
- 576,88лв. -
представляващи главница по договор за паричен заем;
- 711,92лв. -
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение: за периода от
27.07.2015 г. до 22.02.2016г. (падеж на последна погасителна вноска)
- 220,29 лв. -
представляващи обезщетение за забава за периода от 28.06.2015 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се разноските по делото, вкл. юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78
ал. 8 ГПК.
В срок е депозиран отговор от назначения особен
представител на ответника - адв. Ц.П.,
адвокат към Адвокатска колегия - гр. Плевен, със служебен адрес и място на
призоваване: ***. Оспорва иска и заявява следното : В приложените документи към
исковата молба има сключен договор за заем от 28.04.2015г. Счита че,
приложението за сключен Договор за Паричен Заем - противоречат на закона -
съставен с шрифт, които е трудно да бъде прочетен от длъжника по договора, също
и приложеният погасителен план към договора. Ответникът не е получил уведомление,
с което да е уведомен за извършеното прехвърляне на неговото задължение към „***“
ЕАД.Ответникът не е подписал договор с Агенция: „***“ ЕАД и не е уведомен лично
от кредитора „***“ АД за предприетите действия за прехвърлянето на неговото
задължение.
Счита, че исканата неустойка е в голям размер, като
цитира разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД и се позовава на Тълкувателно решение
7/2013 гр. София, 13 ноември 2014 год.
Оспорва обстоятелството, че между страните са налице
облигационни отношения и че е сключен процесният договор.
Счита договора за заем за нищожен, поради противоречие с
добрите нрави и поради неспазване нормите на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК във вр. с
чл.22 ЗПК. Счита, че поради накърняване на принципа на „добри нрави“ по смисъла
на чл.26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентното на
насрещните престации по договореното съглашение.
В
о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява. Представено
е писмено становище.
В
о.с.з. ответната страна, редовно призована, се представлява от особения
представител адв.Ц.П., която представя
писмена защита, оспорвайки иска и моли
съда да го отхвърли изцяло.
Съдът, като взе предвид
доводите на ищеца, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д. №2093/2019г. по описа на
ПлРС се установява, че на 02.04.2019год. ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410
от ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение за процесните суми, като в същата е отразено,
че вземането на заявителя произтича от задължение по договор за паричен заем с
№ *** от 28.04.2015г., сключен между „***“ АД и длъжника Р.И.М., вземанията по
който били цедирани в полза н. „А.з.с.н.в.“. Следователно, налице е идентичност
на вземането по основание и размер в исковото и заповедното производство. Предявеният
иск е допустим, а по същество – частично основателен и доказан - само по отношение
вземането за главница и то в размер, по-малък от претендирания.
По делото се установява, че на 28.04.2015г. между "***" и ответника Р.М.
е сключен договор за паричен заем № ***. По силата на договора на ответинка е предоставен кредит в размер
800лв., който се е задължил да върне за срок от 10 месеца, на 10 погасителни
вноски, с фиксиран годишен лихвен порцент – 40 %, годишен процент на разходите
– 49,04%, с уговорен размер на месечна погасителна вноска – 95,39лв., с общ
размер на всички плащания – 953,90лв. На длъжника е начислена и такса разходи в размер 45лв. Подписан
рамков договор за прехвърляне на парични задължения между "***" и „А.з.с.н.в.
„ ООД, по силата на който и задължението по посочения договор за заем е
прехвърлено на ищцовото дружество, за която цесия длъжникът е уведомен с
исковата молба, чрез особения представител.Тъй като е налице обаче изрично
изявление от страна на ищеца, съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за
станалата цесия с връчването на преписите от исковата молба и приложенията на
особеният представител на ответника. В случая няма пречка уведомяването за
станалата цесия да бъде извършено с връчването на съдебните книжа, на особения
представител на длъжника, в рамките на предявеният установителен иск, предявен след
указания на съда по реда на чл.415 ал.1
т.2 от ГПК - след уведомяване на длъжника чрез залепяне на уведомление.
Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за
цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да
изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което
е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, назначен от
съда при спазване на установената в ГПК процедура и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. и за цесията. По същите
съображения няма пречка уведомление за предсрочна изискуемост да бъде връчено
на особения представител на ответника /в т.см. решение №198/ 18.01.2019г. по
т.д.№ 193/ 2018г. постановено по чл.290 от ГПК/.
Ответникът, чрез назначения си особен представител,
оспорва валидността на договора за паричен заем на основание противоречие
съдържанието на договора с конкретни разпоредби на ЗПК. Оспорва, че в
противоречие с разпоредбата на чл.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
не е изписан с шрифт – не по-малък от
12. Т.к. това оспорване е било напълно ясно към момента на депозиране на
отговора, с постановеното определение по реда на чл.140 от ГПК, съдът е указал
изрично на ищеца, че може да направи искания по доказателствата във вр. с
направеното оспорване/ясно до момента/ и касаещо шрифта на приложените
документи от ответната страна, отразено в отговора, респ. да изрази становище в
тази връзка. Указал е и срок за това,
а именно – най-късно в първото о.с.з. В същото ход на делото не е даден поради
нередовно призоваване на ищцовата страна, а същевременно и предвид останалите
неясни оспорвания, направени от особения представител, съдът е дал възможност
на същия с допълнително писмено изявление да конкретизира какво точно оспорва
по делото. С оглед постъпилото такова уточняващо писмено изявление/л.75 и сл. от делото/ съдът не е открил изрично производство по
реда на чл.193 от ГПК за оспорване на договора, касаещо изписания размер на
шрифта, т.к. такова изявление не е
поддържано от особения представител. Не поддържа и наведен преди това доводи
договорът да не е подписан от ответника, поради което не е назначавана
съдебно-графическа експертиза. Особеният представител поддържа доводите,
че ответникът не е уведомен надлежно за
извършената цесия /за което съдът е изложил мотиви по-горе/, че клаузата за
неустойка в договора е недействителна,
както и че същият е сключен в противоречие с чл.11 т.9 ,10 от ЗПК.
Съдът намира, че представеният Договор за паричен заем не
е изписан с шрифт 12, но т.к. оригинал на договора не е представен и не е
назначавана съответна експертиза, на това основание не може да бъде прогласен
за недействителен. Съдът приема обаче, че договорът не отговаря на изискванията
на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, тъй като към същия липсва погасителен план. Съгласно
императивните изисквания, въведени с посочената разпоредба, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит. Видно е, че в процесния договор такава информация не се съдържа. В
договора липсва разбиване по пера на задължението на заемателя, от което да е
ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по
кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част
от задължението е за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не са
посочени също така броя на вноските, срокът за издължаване на всяка една от
тях. От посоченото се налага извод, че в договора за паричен заем не е
инкорпориран погасителен план.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл.11 ал.1, т.7-12 и ал.2 договорът за потребителски кредит е недействителен
и процесинят се явява именно такъв.
Съдът намира, че клаузата относно предвидената в чл.4 от
договора неустойка в размер на 889,90лв., респективно претендираната в по-малък
размер – 711,92лв. е също нищожна, тъй като също противоречи на добрите нрави. Според
чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В мотивите на т.3 ТР
№1/2009г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за
неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с
нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Според чл.4 от процесния договор неустойката е дължима не при
забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение
на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция. С оглед
на това съдът приема, че така уговорената неустойка излиза извън присъщата
обезпечителна функция. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора
са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства
в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по
събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването
на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на
обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция. От неизпълнението на
задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. При неизпълнение
на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за
ползването, кредиторът ще получи обезщетение под формата на лихва за забава,
каквато е уговорена в сключения договор и каквато се претендира. Казаното дава
основание на съда да приеме, че уговорката между страните за заплащане на
неустойка, тъй като не преследва заложените в закона функции, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
По отношение „таксата
разходи“ в размер на 45лв./която е погасена предвид извършено от ответната
страна плащане/, уговорена в чл.9 от договора - сума за разходи за извънсъдебно
събиране на вземането/изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждането на телефонни разговори
п, посещения на адрес/, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и представлява по своя характер неустойка. С
определяне на тези плащания по същество се цели заобикаляне на ограничението на
чл.33 от ЗПК и възможност за въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана със случаите на забава на длъжника. Тези уговорки
нямат за цел да покриват разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, тъй
като са уговорени като твърдо определени суми в зависимост от размера на
кредита. Няма как кредиторът предварително да знае каква ще е стойността на
платената сума за телефонни разговори и писма за проведените опити да бъде
събрана сумата по кредита. С оглед изложеното съдът приема, че цитираните
клаузи са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по
заемното правоотношение. Същевременно посочените клаузи са неравноправни по
смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, т.к. задължават потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита. В случая се установява, че предоставеният такъв е в размер 800лв. Ответникът е извършил
плащания в размер на сумата общо 600лв., с която сума съдът приема, че е
погасил част от главницата и остава
задължение в размер 200лв.
Следователно искът е основателен за сумата 200лв. и в този размер следва да се
уважи. Искът за главница за разликата до претендираните 576,88лв., както и претенцията на ищеца за сумите 711,92лв. и
220,29лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По отношение разноските по делото: при
този изход на делото за исковото производство на ищеца следва да се присъдят
разноски съразмерно уважената част на вземането, като се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер -100лв. Или, следва да се присъдят на
ищеца разноски в общ размер – 89,43лв., съразмерно уважената част на исковете. Следва
да се присъдят в цялост разноските от заповедното производство, т.к. са в
минимален размер, а именно общо 75лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Р.И.М., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
сумата 200лв. -
представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от
02.04.2019год., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2093/2019год.
по описа на Плевенски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумите, както следва : за разликата до претендираната
главница в размер 576,88лв., за сумата 711,92лв. - претендирана неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.07.2015г. до
22.02.2016г., за сумата 220,29 лв. - претендирано обезщетение за забава за
периода от 28.06.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Р.И.М., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, разноски по делото в исковото производство в общ размер 89,43лв. и за заповедното производство
по ч.гр.д. № 2093/2019год. по описа на Плевенски районен съд – общо 75лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: