Определение по дело №173/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 13/15.02.2010 г. по Г. д. № 207/09 г. Чепеларски районен съд е осъдил „М. – И. – М. И. – 1”, със седалище и адрес на управление Г. Ч., представляван от М. И. М., да заплати на Ю. К. К. от Г. Ч., сумата от 540, 12 лева, представляващи трудови възнаграждения за месеците януари и февруари 2009 г. по трудов договор от 01.08.2007 г., сключен между тях, по който изпълнявала длъжността „продавача”, сумата 171, 92 лева неизплатена част от обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ за оставането й без работа след прекратяване на трудовия договора на 17.03.2009 г. и разноски в размер на 150 лева, както и ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 170 лева.

Това решение е обжалвано пред Смолянски окръжен съд от ответникът по иска с оплаквания, че е недопустимо, неоснователно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Във въззивната жалба се излагат твърдения, че е осъден ответник, който няма качеството на работодател, тъй като трудовият договор е подписан с физическото лице, а иска е предявен срещу едноличния търговец. Сочи се, че съдът не е взел предвид установения чрез разпита на свид. Говедарова механизъм и начин на плащане; че самата ищца потвърждава, че две от представените от ответника бележки /разписки/ са изготвени от нея, което е потвърждение на системата за плащане, както е посочена и от свид. Говедарова. Сочи се, че неоснователно районният съд е приел, че не е представена ведомст за м. април 2009 г., докато такава е представена с молба от 15.01.2009 г., в която ведомост ищцата не фигурира и не й е начислено обезщетение по чл. 222 от КТ. Твърди се, че представения документ от Бюро по труда – Смолян не удостоверява оставането на ищцата без работа, че това обстоятелство може да се установи със справка от НАП за регистрирани трудови договори. Сочи се също, че съдът не е взел под внимание факта, че П. подписване на заповедта за освобождаване ищцата не е направила възражение за дължащи й се заплати, което е достатъчно доказателство, че на същата са изплатени всички заплати. Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като районният съд е ограничил правото на защита на ответника чрез недопускане на поисканите от него четирима свидетели за установяване на начина и механизма на плащане.

В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв. М. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемата пълномощникът й адв. Кръстанова оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, внесена е ДТ, а по същество за неоснователна по следните съображения:

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че искът е предявен и съответно уважен срещу лице, което няма качество на работодател. Трудов договор № 40 е сключен между ищцата и „М. И.” – Ч., П. от М. И. М., поради което са голословни твърденията във въззивната жалба, че е сключен с физическото лице, а не с . Отделно от това, според законовата уредба на , а и според константната практика на ВКС, фигурата на са покрива с тази на физическото лице.

Ищцата претендира неизплатено трудово възнаграждение в размер на 252, 06 лева за м. І.2009 г. и същият размер за м.ІІ.2009 г., както и претендира неизплатено обезщтение по чл. 222 от КТ в размер на 171, 92 лева.

Свид. Говедарова пред районния съд дава показания, че всеки ден тя е получавала съответна сума от оборота, който е следвало да отчете, като по този начин й се изплащало трудовото възнаграждение, като сочи, че смята, че на всички във фирмата така е заплащано. Сочи също така, че не са й известни взаимоотношенията на ищцата с ответника по повод заплащането.

Настоящата инстанция счита, че с тези показания ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява да е заплатил на ищцата претендираното трудово възнаграждение за посочените два месеца. Ответникът е представил бележки /разписки/, за да подкрепи показанията на свид. Говедарова и с оглед твърдението си, че на ищцата всеки ден е заплащано от оборота, който е следвало да отчете. От представените разписки – сметки се установява, че само две от тях /л. 35 и 36/ са изготвени от ищцата, като в тези две липсва подпис за получена надница.

Поради това, настоящата инстанция споделя извода, че ответникът не е доказал изплащане на трудовите възнаграждения за месеците януари и февруари 2009 г. След като графическата експертиза установява, че подписа за получено възнаграждение за м. януари 2009 г. не е положен подпис от ищцата, а за м. февруари въобще липсва подпис за получаване, законосъобразно районният съд е приел, че ответникът дължи претендираните суми за тези два месеца.

Що се касае за претендираната сума за обезщетение по чл. 222 от КТ:

Неоснователно е възражението в жалбата, че регистрацията в Бюро по труда Г. Смолян не удостоверява факта, че след уволнението си ищцата е останала без работа. Ако ответникът е оспорвал това удостоверяване, следвало е пред районния съд, преди настъпване на преклузията за такива доказателствени искания, да е поискал съответна справка от НАП за регистриран трудов договор.

На л. 52 от делото на районния съд ответникът е представил ведомост за м. април 2009 г., в която липсват начисления за ищцата. Пред настоящата инстанция е представена такава ведомост, с която ищцата се е снабдила след приключване на производството пред районния съд като част от преписка № 1618/09 г. на РУ на М. – Ч.. От тази ведомост е видно, че на ищцата е начислено обезщетение по чл. 222 от КТ в размер на 321 92 лева. От това обезщетение не е заплатена на ищцата сумата от 171, 92 лева, поради което законосъобразно районният съд е присъдил и тази сума.

Що се касае до доводите във въззивната жалба, че П. подписване заповедта за освобождаване ищцата не е направила възнаграждения за дължащи й се трудови възнаграждения, което според жалбоподателя е достатъчно доказателство, че на ищцата са изплатени всички заплати, следва да се посочи, че заповедта за прекратяване на трудови правоотношения не е с предназначение да удостовери наличие или липса на предходни задължения на страните по трудовите правоотношения, макар че може такива задължения да са посочат. Но липсата на възражения от страна на ищцата в тази заповед не би могло в никакъв случай да се приеме за доказателство, че на същата са изплатени трудовите възнаграждения за претендирания период от време.

Относно посоченото във въззивната жалба недопускане на част от исканите от ответника пред районния съд гласни доказателства, то настоящата инстанция се произнесе с определение от 12.04.2010 г., като от друга страна дори и да се приеме, че районният съд неоснователно е отказал да удовлетвори това искане, то отказ не води до недопустимост на съдебното решение.

Предвид гореизложеното обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лева.

Водим от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 13/15.02.2010 Г. ПО Г. Д. № 207/09 Г. НА Чепеларски районен съд.

ОСЪЖДА „М. – И. – М. И.-1” Г. Ч., ул. „М.” № , ЕИК *********, да заплати на Ю. К. К. от Г. Ч., ул. “. К. № , ЕГН *, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.