Решение по дело №18/2021 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 43

                                                 гр.Кюстендил, 25.02.2021год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА                                                                       АСЯ  СТОИМЕНОВА

при секретаря И. С. и с участието на прокурора Йордан Г., като разгледа  докладваното  от  съдия  Стойчева  КАНД № 18  по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във вр. с чл.208 и сл. АПК.

           И.Б. ***, чрез пълномощника си адв. В.С.,  обжалва   решение  № 260110  от 04.12.2020г. на Районен  съд – Дупница   по  АНД № 332/2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0332-000129/06.03.2020г.,  издадено  от началник група в Районно управление – Рила при ОД на МВР – Кюстендил.  Релевирани са касационните основания чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.  Нарушението на материалния закон се обосновава с доводи за неясно обвинение и евентуално за липса на съставомерно  деяние по чл.638, ал.1, т.1 вр. с чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, предвид доказателствата за прекратена регистрация на процесния автомобил. Сочените процесуални нарушения са във връзка със задълженията на съда за всестранно, пълно и обективно изследване на обстоятелствата по делото и даване на отговор на релевираните оплаквания на нарушителя.  Прави се искане за отмяна на решението и на наказателното постановление.

Ответникът - Районно управление – Рила при ОД на МВР – Кюстендил,  не изразява становище по  касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна. Съображенията са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено  Наказателно постановление № 20-0332-000129/06.03.2020г.,  издадено  от началник група в Районно управление – Рила при ОД на МВР – Кюстендил, с което на  касатора  И.Б.Г., за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. с чл.461, т.1 от КЗ, е наложено  административно  наказание “глоба” в размер на  250,00лв.

Административнонаказателната  отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 13.02.2020г., в  17,00 часа  в гр. Рила, управлява лек автомобил „Нисан патрол“ с рег. № ******** – лична собственост, във връзка с чието притежаване и управление няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2020г.

За деянието е съставен АУАН № 195458/13.02.2020г., а в производството пред РС са разпитани контролните органи, които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН и в НП.      

По делото е изискано от съда и представено удостоверение рег. № 113900-3657/22.07.2020г., изд. от началник сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, в което се съдържат данни за това, че нарушителят И.Б.Г. притежава  процесния лек автомобил, който е със служебно  прекратена регистрация на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП на 23.05.2017г.  след  получено  уведомление от ГФ за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В удостоверението се сочи, че регистрацията на МПС е служебно възстановена на 14.02.2020г., т.е. след нарушението.  

При  изложените обстоятелства, районният съд е формирал правен извод за законосъобразност на оспореното НП. Прието е, че в административнонаказателното производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. относно съдържанието на АУАН и НП, а по същество – че административното нарушение е извършено от жалбоподателя и е надлежно доказано от анализа на събраните доказателствени средства.  С доводи за ясно обвинение, надлежна правна квалификация на деянието  и  съответно на същата административно наказание,  съдът е потвърдил НП.

Касационната инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

 Въззивното решение е неправилно при наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на материалния закон при издаване на оспореното НП, което районният съд не е констатирал, е във връзка с обективните признаци на релевираното деяние,  правната му квалификация  и съответстващата на същата санкционна норма.  Безспорно е по делото, че  нарушителят  е управлявал  собственото си  МПС,  за  което не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“  за  2020 година. Безспорно е, с оглед данните в представеното удостоверение от сектор ПП, че от 23.05.2017г.  МПС е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП - след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Описаните установени факти представляват елементи от състава на  административното  нарушение  по чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.  Съответно,  квалификацията на деянието като нарушение по чл.638, ал.1, т.1.  вр.  с чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането е неправилна, а издаденото НП е незаконосъобразно  поради  липса  на съставомерно деяние.  Изводите  на районния съд в оспореното решение, обратни на изложените, са необсновани от доказателствата по делото  и  неправилни  с  оглед  приложимия  закон.  

 Видно е, че на касатора, в качеството му на лице по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, е предявено обвинение за нарушение, изразяващо се в бездействие във връзка със задължението да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, т.е. субект на отговорността, респ. на нарушението, е посоченият в  разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а именно физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.  Касае се за изисквания, относими към субекта и към обекта на задължението за сключване на застрахователен договор, които следва да са осъществени кумулативно и отсъствието на някое от тях води до отпадане на задължението.  В случая по делото,  притежаваното от нарушителя МПС е с прекратена регистрация към датата на нарушението, поради  което  собственикът му не  е  задължен  да  сключи  договор  за застраховка „Гражданска отговорност“.  Бездействието на  касатора  не е съставомерно административно нарушение по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ  поради  липсата  на  елемент от обективната страна на деянието. От горното следва, че издаденото НП е незаконосъобразно. Като го е потвърдил, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, пр.2 от АПК.  Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК, касационната инстанция  ще отмени НП.

Тук касационният съд намира за необходимо да посочи, че не са налице основанията по чл.354, ал.2 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН за преквалифициране на нарушението по състава на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Същият предвижда  налагане на по-тежки наказания, а и в АУАН и НП са изложени фактически обстоятелства, обосноваващи дадената с тези актове правна квалификация по чл. 638, ал. 1, т.1 от КЗ.  Обстоятелствата, сочещи неправилно определяне на последната са установени по несъмнен и категоричен начин в съдебното производство, но за същите не е повдигнато съответно обвинение.

 Водим от горното,  Административният съд

                                                     

 Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 260110   от   04.12.2020г.  на  Районен съд – Дупница  по АНД  №  332/2020г.  и  вместо него  постановява:

ОТМЕНЯ  Наказателно  постановление  № 20-0332-000129/06.03.2020г.,  издадено  от  началник  група в Районно управление – Рила при ОД на МВР – Кюстендил, с което на  И.  Б.  Г., ЕГН **********,***,  за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. с чл.461, т.1 от КЗ, е наложено  административно  наказание “глоба” в размер на  250,00лв.

Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

           Председател:                                       Членове: 1.                                  2.