№ 3423
гр. С., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110163428 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от И. Т. В., с ЕГН: **********, съдебен
адрес: гр. С., /адрес/ чрез адв. Д. Т. срещу /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. 1336, р- н Л., /адрес/, /адрес/ представлявано от управителите: Б.А.Р.
и З.Н.Д., с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му
дължи сумите от:
1. 1 728.62 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредит за
покупка на стоки и услуги с номер ********** от 13.10.2008 г.;
2. 516.71 лв., възнаградителна лихва, дължима за периода от 27.02.2009 г. до
29.10.2008г.;
3. 179.84 лв., законна лихва за забава, дължима върху главницата за периода от
30.03.2009 г. до 17.02.2010г.;
4. Законната лихва върху главницата в размер на 1 728.62 лв., считано от 01.03.2010 г.
до окончателното изплащане на вземането;
5. 48.50 лв., направените от заявителя разноски по делото,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.04.2010 г., издаден въз основа на
Заповед за изпълнение на парично задължение № 841/02.03.2010г. по частно гражданско
дело № 1428/2010г, по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 1980/2021 г. по описа на ЧСИ Т.М., с per. № **** в КЧСИ.
Сочи се, че на 09.04.2010 г. по частно гражданско дело № 1428/2010г г., Районен съд -
Бургас, след като е установил, че е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 841/02.03.2010 г. по ч. гр. д. № 1428/2010г., на основание чл. 404, т. 1 и чл.
405, ал. 1 ГПК издава Изпълнителен лист от 09.04.2010 г., с който осъжда И. Т. В. да
заплати на /фирма/ горепосчоените суми.
Поддържа се, че едва през 2021 г. /фирма/ е поискало образуване на изпълнително дело
въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 09.04.2010г. от Районен съд - Бургас по ч.г.д.
№ 1428 от 2010г.
1
Сочи се, че всички вземания, предмет на частно гражданско дело № 1428/2010г,
Районен съд - Бургас, са погасени по давност, тъй като за периода от 2010 г. до настоящия
момент не са налице хипотези на спиране и прекъсване на давността.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Въвеждат се твърдения, че по молба на /фирма/ на 02.06.2010 г. е
образувано изп, дело № 470/2010 г. по описа на ЧСИ Т.М., с рег. № **** към КЧСИ въз
основа на процесния изпълнителен лист, като с молбата са възложени на съдебния
изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ. На 03.06.2010 г. до длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, а на 27.08.2010 г. е наложен запор в /фирма/ /тогавашно
наименование **********/.
Сочи се, че на дата 15.05.2015 г. между /фирма/ в качеството му на цедент и /фирма/
ЕИК *********, в качеството му на цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на
който /фирма/ е прехвърлило вземанията си по сключените с И. Т. В. Договор за кредит №
**********, на /фирма/ На 27.07.2015 г. е последвало и депозирането на молба за
конституиране на нов взискател от /фирма/. На 11.11.2015 г. е изпратено запорно съобщение
до /фирма/. На 03.06.2016 г. взискателят е депозирал молба за насрочване на дата за опис на
движимите вещи на длъжника. На 18.07.2016 г. до длъжника и взискателя за изпратени
съобщения, с които са уведомени за насрочения опис на движими вещи. На 09.02.2017 г.
взискателят е депозирал молба, с която е поискал да бъде извършена справка в НАП за
трудови договори, движима и недвижима собственост, банкови сметки. На 13.09.2017 г.
взискателят е депозирал молба за извършване на справка БНБ и налагане на запори. На
27.02.2019 г. взискателят е депозирал молба за извършване на справка НОИ и налагане на
запор, вследствие на което е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника -
*********. В периода от дата 09.04.2019 г. до 31.08.2020 г. по изп, дело № 470/2010 г. са
постъпвали регулярни суми за погасяване на дълга на длъжника.
Сочи се, че след като изп. дело № 470/2010 г. е било прекратено, взискателят е
изтеглил процесния изпълнителен лист и на 14.06.2021 г. е образувано ново изпълнително
производство, като е образувано изп. дело № 1980/2021 г., отново по описа на ЧСИ Т.М., по
което на 30.06.2021 г. е изпратено запорно съобщение до /фирма/
Твърди се, че изпълнителните действия са прекъснали течащата относно вземането
погасителна давност, поради което тя не е изтекла. Цитирана е съдебна практика.
Претендират се разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна
следното:
Ищецът И. Т. В. и /фирма/ са били страни по ч.гр.д. № 1428/2010 г. на Районен съд-
Бургас – заповедно производство по реда на чл. 404, ал. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК. На
09.04.2010 г. е издаден изпълнителен лист в полза на /фирма/ за сумата от: 1 728,62 лв.,
представляваща главница по договор за кредит от 13.10.2008 г., сумата от 516,71 лв. –
възнаградителна лихва, дължима за периода от 27.02.2009 г. до 29.10.2008 г., сумата от
179,84 лв. – законна лихва за забава, дължима върху главницата за периода от 30.03.2009 г.
до 17.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 1 728,62 лв.,
считано от 01.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 48,50
лв., представляваща направените от заявителя разноски по делото (платена държавна такса).
По молба на взискателя /фирма/ от 02.06.2010 г. е образувано изп.дело № 470/2010 г.
по описа на ЧСИ Т.М., рег. № **** в КЧСИ. С молбата е възложено на съдебния изпълнител
да извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
2
На 03.06.2010 г. съдебният изпълнител е извършил справки за длъжника и неговото
имущество, респективно е изпратил и покана за доброволно изпълнение до длъжника И. Т.
В., която е върната в цялост с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.
На 27.07.2015 г. /фирма/ е конституирано като взискател по изпълнителното дело, въз
основа на договор за цесия с „/фирма/ от 15.05.2015 г. и с молба от същата дата е възложило
на съдебния изпълнител да извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. По делото не са
представени доказателства, от които да е видно, че И. В. е уведомен за така извършената
цесия.
На 13.10.2015 г. съдебният изпълнител е извършил справки за наличие на банкови
сметки на длъжника в кредитни институции в страната и е изпратил покана за доброволно
изпълнение до длъжника И. Т. В., в която като взискател е посочено /фирма/. Последната е
върната с отбелязване, че адресът е преместен.
Със запорно съобщение, с изх. № 49048/11.11.2015 г., отправено до *********** е
наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника. Съобщението е входирано в
банката под № 2020/15.01.2016 г., като видно от поставен щемпел върху същото, към дата
12.11.2015 г. лицето не е клиент на банката /л. 136 от делото/.
С молба вх. № 20995/03.06.2016 г. /л. 143 от делото/ взискателят /фирма/ е поискал от
съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи дата за опис,
оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника И. Т., находящи се
на домашния му адрес.
На 28.07.2016 г. ищецът е получил чрез своя баща покана за изпълнение с изх. №
42842/18.07.2016 г. /л. 146-147 от делото/, касаеща вземанията, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1428/2010 г. по описа на РС-Бургас. Със същата длъжникът
е уведомен за насрочения опис на движими вещи.
С молби от 09.02.2017 г., 13.09.2017 г. и 27.02.2019 г. ответникът в качеството си на
взискател по изпълнителното дело е поискал от ЧСИ М. извършването на справки за
длъжника и неговото имущество, респективно предприемането на изпълнителни действия. С
последната молба вх. № 06956/27.02.2019 г. взискателят /фирма/ е поискал от съдебния
изпълнител да извърши справка в Регистъра на трудовите договори към НОИ за наличието
на валидно сключени трудови договори на името на длъжника, като с оглед резултата от
извършената справка, да бъдат предприети съответните изпълнителни действия с цел
обезпечаване на вземането.
Със запорно съобщение, с изх. № 7100/13.03.2019 г. /л. 158 от делото/, отправено до
/фирма/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С постановление от 10.03.2021 г. ЧСИ Т.М. е прекратила изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
По молба на взискателя /фирма/ от 14.06.2021г. е образувано изп.дело №
2021****0401980 по описа на ЧСИ Т.М., рег. № **** в КЧСИ.
Със запорно съобщение, с изх. № 24689/30.06.2021 г. /л. 54 от делото/, отправено до
********* е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
3
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че
ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен
срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска
по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във
връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК
(отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия
ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна
давност.
4
Във връзка с дадени указания в тежест на ищеца да установи началния момент на
погасителната давност, съответно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение,
същият е представил извлечение от деловодната програма на РС-Бургас Архив, видно от
което заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1428/2010 г. на Районен съд-Бургас е влязла в
сила на 10.04.2010 г. Също така следва да се съобрази, че страните не спорят относно
обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл.416, предл.1
ГПК. От този момент е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на
10.04.2015 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изп.д. № 470/2010 г. по описа
на ЧСИ Т.М. - 02.06.2010 г., давността не е изтекла.
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение.
Изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980 г.
Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. В процесния случай в периода след 02.06.2010 г., не са извършвани изпълнителни
действия спрямо ищеца в продължение на 2 години, включени в конкретни изпълнителни
способи и няма данни по изпълнителното дело взискателят /ответникът или присъединения
взискател/ да е поискал извършването на такива.
Следователно, изпълнително дело № 470/2010 г. по описа на ЧСИ Т.М. е прекратено
на 02.06.2012 г. по отношение на длъжника по силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която извършено последното
изпълнително действие - в този смисъл т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС по т.д. № 2/2013 г.,
Предприетите след настъпилата перемпция изпълнителни действия/ на 27.07.2015 г.,
11.11.2015 г., 03.06.2016 г., 09.02.2017 г., 13.09.2017 г. и 27.02.2019 г., 13.03.2019 г. /като
такива по вече прекратено производство, не са били от естество да поддържат неговата
висящност, нито са от естеството да прекъснат давността, доколкото не са валидно
извършени, а такива по премирало изпълнително дело.
След като давността за вземането е започнала да тече от 02.06.2012 г., то същата
изтича на 02.06.2017 г.
Настоящият съдебен състав не споделя възприето разрешение в Решение
№37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., с докладчик съдията Б.Б. в смисъл,
че „след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
5
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ.“
Съдът счита, че изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат давността,
не биха могли да прекъснат последната, когато се извършват по изпълнително дело,
прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Аргумент в подкрепа на горното се
черпи от разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.10/, според които във
всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права /напр. купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Освен от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така изразеното виждане се подкрепя и от решение № 42 от
26.02.2016 г., постановено по гр.д. № 1812/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 10/16.02.2016
г. по гр.д. № 3231/2014 г. на ВКС, III ГО; определение № 290 от 25.04.2018 г. по гр.д. №
3217/2017 г. на ВКС, III ГО/.
Възприетата от настоящия съдебен състав практика не води до смесване на
институтите на перемпцията и погасителната давност, а държи сметка за последиците на
перемпцията по отношение на изпълнителното дело и валидността на извършваните
изпълнителни действия.
Така към 14.06.2021 г. – датата на образуване на изпълнително дело №
2021****0401980 на ЧСИ Т.М., рег.№ ****, сумите вече са били погасени по давност.
При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за сумата от: 1 728,62 лв. – дължима
главница, сумата от 516,71 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 27.02.2009 г.
до 29.10.2008 г., сумата от 179,84 лв. – законна лихва за забава, дължима върху главницата за
периода от 30.03.2009 г. до 17.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата в
размер на 1 728,62 лв., считано от 01.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 48,50 лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 09.04.2010 г. по ч.гр.д. № 1428/2010г, по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 1980/2021 г. на ЧСИ Т.М..
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 98,95 лева в полза на съда.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 547,37 лева, определен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Т. В., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на /фирма/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/, Бизнес център „Л. 6“, ет. 2,
6
НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ за сумата от
2 473.67 лв., от която 1 728,62 лв. – дължима главница, сумата от 516,71 лв. –
възнаградителна лихва, дължима за периода от 27.02.2009 г. до 29.10.2008 г., сумата от
179,84 лв. – законна лихва за забава, дължима върху главницата за периода от
30.03.2009 г. до 17.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на
1 728,62 лв., считано от 01.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 48,50 лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
09.04.2010 г. по ч.гр.д. № 1428/2010г, по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 1980/2021 г. на ЧСИ Т.М..
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
държавна такса в размер на 98,95 лева по сметка на СРС.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. Т. Т., на основание чл. 38,
ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в размер на 547,37 лева за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7