РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. П., 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201070 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 14-0000901 от 25.05.2021г.
(НП), издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ)-П., с
което на „Верто” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж.к. Тева, бл.52, ап.2, в качеството му на работодател по смисъла на §
1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева)
на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от
същия кодекс, извършено на 16.04.2021г. в обект на контрол– „склад за
строителни материали”, находящ се в гр. П., ул. Сини вир № 12.
Дружеството-жалбоподател по изложени в жалбата доводи моли
обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. В хода на
съдебното производство се представлява от пълномощника си адв.Е.В. от
ПАК, която релевира твърдения за недоказаност на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото
лице, тъй като счита, че събраните в хода на административнонаказателното
1
производство доказателства не установяват елементите на трудово
правоотношение с И.И.. Претендира за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказващият орган Д „ИТ”-П. оспорва жалбата със
становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
На 16.04.2021г. свидетелите АНТ. П. М.-ст. юрисконсулт и Д. Б. СТР.-
инспектор в Д „ИТ”-П., извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в обект на контрол – „склад за строителни материали”,
находящ се в гр. П., ул. Сини вир № 12, стопанисван от „Верто” ЕООД.
Видяли, че в района на склада има навес, под който има поставени машини.
Около такава за дървообработване няколко работници осъществявали
разрязване на дървени трупи на дъски и тяхното подреждане на определено
място, намиращо се в близост до машината. Проверяващите възприели, че
последното се извършвало от св. И.Б.И., който взимал готовите дъски от
машината и ги подреждал на съответното място. Инспекторите се
легитимирали и с оглед правомощието си по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ
предоставили на работещите лица, включително и на св. И.И., да попълнят
декларация, с която да декларират факти и обстоятелства, свързани с
осъществяваната от тях дейност. В 11:00 часа И.И. попълнил лично своята
декларация, в която вписал, че работи на обекта като общ работник във
„Верто” ЕООД, с работно време, почивни дни и трудово възнаграждение. В
графата където следвало да посочи дали има трудов договор работникът
вписал, че има граждански договор. Проверяващите разговаряли с намиращия
се в обекта управител на дружеството-жалбоподател, който заявил, че с И.И.
има сключен граждански договор. Такъв с № 001/2021 от 26.03.2021г.,
сключен между „Верто” ЕООД и св. И.И., бил предоставен в хода на
извършваната в сградата на Д „ИТ”-П. документа проверка, но
проверяващите приели, че в конкретния случай не се касае за граждански, а за
2
трудово правни взаимоотношения между страните и че към датата на
проверка в обекта е следвало да бъде сключен писмен трудов договор.
Срещу санкционираното дружество, в присъствието на неговия
управител, бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 14-0000901 от 26.04.2021г., в който било прието, че
работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ,
тъй като не е сключил трудов договор в писмена форма с И.И., който на
16.04.2021г. е полагал труд като общ работник. Управителят подписал акта
без да направи възражения по констатациите в него, след което получил
препис от същия. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани и
допълнителни писмени възражения.
След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН
административнонаказващият орган (АНО) приел, че са налице основанията
по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на „Верто” ЕООД, в качеството му
на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, за нарушение на чл.62,
ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, за което на основание чл. 414, ал.3 от КТ му
наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Процесното НП било връчено на 08.06.2021г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид протокол за извършена проверка №
ПР2113026/19.04.2021г., декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ от св. И.И.,
АУАН № 14-0000901 от 26.04.2021г., граждански договор № 001/2021 от
26.03.2021г., сключен между „Верто” ЕООД и св. И.И., допълнително
споразумение № 21001090/15.01.2021г. към трудов договор № 48901992 от
08.09.1992г., сключено между ДП „Национална компания железопътна
инфраструктура” и св. И.И., заповеди №№ З-0035 от 29.01.2014г. и 1260 от
18.12.2017г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите АНТ. П. М. и Д. Б. СТР.
като обективни и достоверни, тъй като същите са възприели непосредствено
обстоятелствата, при които са извършили проверката на обекта на
работодателя.
3
От правна страна:
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушението е описано
словесно подробно и недвусмислено, като ясно са посочени датата и мястото
на извършване му и обстоятелствата, при които е осъществено. В описанието
на нарушението са изложени релевантните за извършването му
обстоятелства Индивидуализирано е лицето, с което е прието, че не са
уредени надлежно отношенията по предоставяне на работна сила чрез
сключване на трудов договор в писмена форма, което в пълен обем описва
вмененото нарушение изразяващо се именно в посоченото бездействие от
страна на дружеството-жалбоподател.
Така направеното описание кореспондира на правилно дадената правна
квалификация - извършено нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй
като първата правна норма разписва, че трудовият договор се сключва в
писмена форма, а втората- че отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. И тъй като дружеството-
жалбоподател не е уредило въобще като трудови, посредством сключването
на писмен трудов договор, отношенията на предоставяне на работна сила от
страна на св.И.И., който е заварен в обекта на контрол да престира труд, е
налице пълно съответствие между посочената за нарушена правна норма с
нейната привръзка и направеното словесно описание на нарушението.
В декларацията по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ И.И. ясно и конкретно е
удостоверил всички относими за фактическия състав на трудовото
правоотношение елементи: установено работно време, работно място,
почивни дни и уговорено трудово възнаграждение. По делото не са налице
каквито и да са доказателства лицето да не е било наясно с нейното
съдържание или пък да я е попълнил под чужд натиск и въздействие.
Удостоверените с декларацията обстоятелства не се опровергават нито от
представения в хода на административнонаказателното производство
граждански договор, нито от показанията от св. И.И.. При преценката на
естеството на договорните отношения следва да се държи сметка за
действителното съдържание на уговорките между страните и техните
съществени елементи, които ги отличават от другите видове правоотношения.
Трудовите и облигационните правоотношения се характеризират с различни
права и задължения на страните по тях. Основната разлика между трудовия
4
договор и договора за изработка/услуга се състои в елементите работно
време, работно място и задължение за спазване на определена трудова
дисциплина, както и в йерархическата зависимост на работника при трудов
договор, тъй като при договора за изработка/услуга изпълнителят е независим
от насрещната страна при осъществяване на уговорения резултат. Целта на
сключване на гражданския договор е извършване на дадена работа, която
трябва да е определена по съдържание и обем и да отговаря на конкретни
критерии за качествено изпълнение. По силата на трудовия договор едно
физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид
работа, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов
резултат, който, макар и свързан с полагането на труд, предполага пълна
самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на облигационен
договор.
При анализа на събраните по делото доказателства настоящият състав
на съда намира, че възникналото между страните правоотношение е трудово
по своя характер, тъй като с него е уговорена престация на работна сила, а не
продукт от нея. Св. И.И. е извършвал конкретна дейност на обекта, която е
част от дейността на работодателя. Не се спори, че дървените дъски са би
разрязвани на процесната машината, след което са били вземани от нея и
подреждани на определено за това място от И.И., като дружеството-
жалбоподател е имало наети и други работници, които съвместно с лицето са
реализирали в пълен обем работния процес. Така описаните условия на труд,
естеството и организацията на възложената работа недвусмислено показват,
че И. не е бил ангажиран с предоставянето на характерния за гражданските
договори уговорен краен резултат, а е престирал работна сила при
съществуване на типичните за трудовото правоотношение елементи,
подчинявайки се на въведен от работодателя режим на работа и
осъществяване на съвместна престация с други работници. Спазването на
установено работно време също е проявление на трудова дисциплина и
говори за известна подчиненост и зависимост, с оглед на което следва да се
приеме, че са налице всички елементи за определяне на правоотношението
като трудово, а не като гражданско.
Дори и да се приеме обстоятелството, че извършваната работа е била
срочна и е нямала постоянен характер, това не изключва трудовия характер
5
на възложените функции. Трудов договор може да се сключва и за определен
срок или до завършване на определена работа по аргумент от чл. 68, ал.1, т.1
и 2 от КТ. В този смисъл и напълно ирелевантно за процесния случай е, че св.
И.И. към момента на проверката е работил по трудово правоотношение с
БДЖ (което съдът прие за установено, с оглед показанията на лицето и
приетото като писмено доказателство допълнително споразумение №
21001090/15.01.2021г. към трудов договор № 48901992 от 08.09.1992г.
сключено с ДП „Национална компания железопътна инфраструктура”), тъй
като това обстоятелство предпоставя само вида на трудовия договор, който е
трябвало да се сключи с дружеството-жалбоподател (напр. по чл.68, ал.1, т.2,
вр чл. 67 от КТ). Съществуването на граждански договор при условие, че са
проявени елементите на трудово правоотношение е недопустимо и
разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ не предвижда и не допуска друга
алтернатива, освен трудов договор, така че дори и временно да се
осъществява трудова дейност, то това следва да е след изпълнение на
задължението на работодателя, съгласно чл. 62, ал.1 от КТ.
Предвид изложеното настоящия състав на съда намира, че
възникналото между страните правоотношение е трудово по своя характер, с
него е уговорена престация на работна сила, като за съставомерността на
вмененото формално нарушение е достатъчен установения факт, че между
дружеството-жалбоподател и И.И. не е бил сключен трудов договор в
писмена форма. При това положение работодателят е осъществил вменения
състав на нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съдът не споделя становището на пълномощника на дружеството-
жалбоподател относно липсата на постановление по чл. 405а, ал.1 от КТ за
обявяване съществуването на трудовото правоотношение, тъй като
издаването на този акт не е необходимо условие за налагане на санкция за
нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, още по-малко липсата му
води до несъставомерност на деянието. Касае се за две самостоятелни и
независими едно от друго производства с различни правни последици и цели.
По вида и размера на административната санкция:
Разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ предвижда имуществена санкция в
6
размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който е юридическо лице и е
нарушил задължението по чл. 62, ал.1 от същия кодекс. В конкретния случай
е наложен минимално предвидения в закона размер от 1500 лева, поради
което и същият не може да бъде допълнително редуциран от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0000901 от
25.05.2021г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”-П., с
което на „Верто” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж.к. Тева, бл.52, ап.2, в качеството му на работодател по смисъла на §
1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева) на
основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от същия кодекс, извършено на 16.04.2021г. в обект на контрол–
„склад за строителни материали”, находящ се в гр. П., ул. Сини вир № 12.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7