№ 321
гр. Перник, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500183 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260405 от 24.01.2022 г. от ЕМ. Г. П., в
качеството си на законен представител на малолетното дете М. С. А., против Решение
№ 261224 от 30.12.2021 г., постановено по гр.д. № 5495 по описа на Районен съд П. за
2019 г., в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 59, ал. 9 във
вр. с чл. 132, ал. 1 от СК, и предявеният евентуален иск на основание 59, ал. 9 във вр. с
чл. 131, ал. 1 от СК. Обжалва се решението и в частта, с която са присъдени в тежест на
жалбоподателката разноски в производството пред първоинстанционният съд. Сочат се
редица пороци на постановеното решение, като се твърди, че същото е постановено в
нарушение на материалния закон, доколкото интересите на детето са нарушени.
Твърди се, че съдът е допуснал процесуални нарушения като не е указал на страните за
кои сочени от тях обстоятелства не представят доказателства, също така не бил
допуснал направени доказателствени искания. Излага се подробен анализ на
първоинстанционното производство и доказателствата по делото, въз основа на което
се сочат пороци на постановеното решение. В заключение се иска отмяна на
постановеното решение поради визираните пороци, както и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от СТ. М. АЛ., чрез адв. Р.А., в
който се възразява срещу жалбата, депозирана от ЕМ. Г. П., като пространно се твърди,
че същата е неоснователна и следва да бъде оставен без уважение. Депозирани са и две
допълнения към отговора на въззивната жалба. Претендира се заплащане на сторени от
въззиваемия разноски в хода на производството по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила и въззивна жалба с вх. № 260665 от
08.02.2022 г., от СТ. М. АЛ., чрез адв. Р.А., срещу постановеното решение в частта, с
което съдът е отхвърлил предявените искове от А. на основание чл. 59, ал. 9 СК, както
и предявеният в условие на евентуалност иск да бъде определен разширен режим на
лични отношения с детето Марио А., различен от вече определения по гр. д. №
589/2016 г. по описа на ОС Кюстендил. Иска се отмяна на първоинстанционното
1
решение в тази му част и уважаване на предявените искове. Сочи се, че решението е
неправилно и необосновано, както и постановено при неправилна преценка на
събраните доказателства, като се излагат подробни съображения. Прави се искане за
присъждане на сторените разноски в производството. В същият срок, СТ. М. АЛ., чрез
адв. Р.А., е депозирал допълнение към въззивната си жалба, в което се излагат
допълнителни доводи. Прилага се проект на споразумение и се изразява желание за
постигане на спогодба с ответната страна. Направени са доказателствени искания за
допускане на тройна съдебно-психологическа експертиза, която да изследва
родителския капацитет на майката; както и да бъде извършен PSI- 4 – Индекс на
родителския стрес от Национален регистър на психологическите тестове към
Национален тестов комитет на Дружество на психолозите в България.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Е.П., в който се твърди, че
въззивната жалба и допълнението към нея са неоснователни, а първоинстанционното
решение в обжалваните от С.А. части е правилно и обосновано, а правните изводи на
съда напълно кореспондират със събраните по делото доказателства. Излагат се
подробни аргументи срещу наведените в жалбата възражения. Относно направените
доказателствени искания, Е.П. възразява, че същите не следва да бъдат допускани.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установи, че подадените въззивни жалби са допустими (подадени са в срока по
чл. 259 ГПК против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално
легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването) и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Относно направените оплаквания за допуснати процесуални нарушения в хода на
първоинстанционното производство и направените доказателствени искания,
настоящият състав намира следното:
Във въззивната жалба жалбоподателят ЕМ. Г. П. се е позовала и е направила
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващи се в неточен доклад и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. С
оглед правомощията си по чл. 267 ГПК и наведените в жалбата оплаквания, въззивният
съд намира, че искането на жалбоподателя за изготвяне на нов доклад по делото с
правилно разпределение на доказателствената тежест е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение. В първото проведено по делото заседание ищцата –
жалбоподател пред настоящата инстанция, е бил надлежно представлявана от
процесуалния си представител адв. М., който не е направил своевременно възражения
по проекто – доклада и с протоколно определение от 06.02.2021 г. същият е обявен за
окончателен. Следва да се има предвид, че преди да го обяви за такъв
първоинстанционния съд е допълнил доклада в съд. заседание като е указал на
страните именно за кои факти не сочат доказателства. Освен това, доколкото
настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е разпределил
доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти с оглед
правата, претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника, то
направената от него правна квалификация на спора не е лишила страните от
възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за
делото доказателства, както и не се е отразила върху оценката на така събрания
доказателствен материал по делото. С оглед посоченото в т. 2 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, извършването на изцяло
нов доклад от въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би
имало за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния
2
съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното
решение. Въззивната инстанция намира, че не следва да дава указания до страните
относно възможността им да предприемат процесуални действия по посочване на
относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата
инстанция поради дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, тъй
като ангажираните от тях доказателства пред първа инстанция са били съобразени с
правилно разпределената от първоинстанционния съд доказателствената тежест и са
били приети и надлежно приложени по делото.
Относно искането за допускане на тройна съдебно-психологическа експертиза,
която да изследва родителския капацитет на майката, настоящият въззивен състав
счита, че това искане следва да бъде оставено без уважение. Направеното
доказателствено искане не попада и в нито една от хипотезите по чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК. Освен това същото не е и необходимо, с оглед приетите като доказателство по
делото заключения по допуснатите от Районния съд комплексна съдебно-психологична
и психиатрична експертиза с изследвано лице ищцата ЕМ. Г. П., комплексна съдебно-
психологична и психиатрична експертиза и допълнителна такава с изследвано лице СТ.
М. АЛ. и съдебно – психологическа експертиза на детето М. С. А..
Настоящият въззивен състав счита, че Отдел „Закрила на детето“ П. следва да
изготви допълнително становище относно интересите на детето и актуалните му
преживявания, в който да отрази и обстоятелствата след последния изготвен социален
доклад.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на настоящото
Разпореждане.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото Разпореждане има
характер на окончателен доклад.
ОСТАВЯ без уважение искането на СТ. М. АЛ. за допускане на тройна съдебно-
психологическа експертиза, която да изследва родителския капацитет на майката.
ЗАДЪЛЖАВА Отдел „Закрила на детето“ П. да изготви допълнително становище
относно интересите на детето и актуалните му преживявания, в който да отрази и
обстоятелствата след последния изготвен социален доклад.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 15.06.2022 г. от 10.20
часа, за когато да се призоват страните на посочените съдебни адреси, като им се връчи
копие от настоящото Разпореждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4