ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№352/8.2.2023г.
гр. Пловдив
Административен съд – Пловдив – ХХХ
състав, в закрито съдебно заседание на седми януари, две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 3152 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 128
ал.2 от АПК.
Образувано е по искова молба,
подадена от „Грийн Лайф“ ЕООД срещу НАП София,
с която се иска съдът на основание чл. 128 ал.2 от АПК да признае настъпила
имуществена вреда, изразяваща се в несъбираемост в сумата от 315646, 14 лв., с
която при правилно провеждане на изпълнителен процес спрямо възбранен
имот би се намалило задължението на „Грийн Лайф“ ЕООД към Държавата по
изпълнително дело 16130001632/2013 г.
Ищецът твърди, че по изпълнително
дело 16130001632/2013 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив
е наложена възбрани за обезпечаване на
дължими публични задължения върху имот, собствен на дружеството, с площ 3000
кв. м., трайно предназначение на територията- земеделска. От протокол за опис
от 23.06.2020 г. е видно, че имотът е оценен на 400 000 лв.
Впоследствие е образувано друго
изпълнително дело срещу дружеството пред ЧСИ Стоянкин,
като по същото са предприети действия по възбрана, оценка и изнасяне на
публична продан на същия недвижим имот, паралелно с образуваното изпълнително
производство при Публичен изпълнител. Като резултат, с постановление за
възлагане от 07.11.2020 г., посоченият ЧСИ е възложил имота на купувач срещу
сумата от 57 415,60 лв. Постановлението е влязло в сила.
Ищецът твърди, че публичният
изпълнител, чрез неправомерно бездействие е допуснал ЧСИ да продаде обезпечен
по реда на чл. 191 от ДОПК имот, с което след извършване на по реда на
изпълнителното дело по ГПК разпределение, от осребреното имущество е постъпила
само сумата от 19989,58 лв. Имотът при публичния изпълнител е оценен на
значително по- висока сума и при извършване на продажба на имота по реда на
ДОПК би се стигнало до значително по- добър резултат, при който постъпленията в
полза на бюджета, респективно за покриване на задълженията на „Грийн Лайф“ ЕООД
биха били достатъчни за покриване на цялото вземане по изпълнителното дело.
Твърди се, че за да защити публичния интерес и в частност интересът на
дружеството- длъжник, Публичният длъжник е разполагал с правомощията по чл. 216
от ДОПК като иска да бъде обявена за недействителна проданта. Наред с това,
като присъединен взискател по ГПК НАП разполагат и с право да оспорят оценката
на имота по реда на чл. 485 от ГПК. Искът е предявен като частичен в размер на
сумата от 50 000 лв.
С разпореждания от 14.12.2022 г. и
11.01.2023 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на
ищеца да уточни вида на защитата, която търси, както и административното
правоотношение, чието установяване ще иска. Ищецът е уточнил, че искът е
установителен и чрез него ще установява съществуването на вреда- изразяваща се
в несъбираемост в сумата от 315646, 14 лв., с която при правилно провеждане на
изпълнителен процес спрямо възбранен имот би се
намалило задължението на „Грийн Лайф“ ЕООД към Държавата по изпълнително дело
16130001632/2013 г.
Въз основа гореизложените факти и
твърденията на ищеца, съдът счита, че исковата му претенция, насочена срещу НАП
София е процесуално недопустима. Съгласно
разпоредбата на чл. 128 ал.2 от АПК, всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не
разполага с друг ред за защита. От една страна искът е установителен и с него
не може да се претендират вреди, каквито са заявени в процесната искова
претенция. Още по- малко искът може да се предяви като частичен, предвид
обстоятелството, че частично предявяване на иск е характерно само за
осъдителните искове. От друга страна, вредата, чиято установяване се иска няма
административен характер- същата е реализирана в изпълнително производство по
реда на ГПК, където публичния изпълнител е присъединен взискател за вземанията
на държавата и той е равнопоставен заедно с останалите страни в процеса. В този
ред на мисли, искът по чл. 128 ал.2 от АПК може да бъде предявен само когато
страната не разполага с друг ред на защита, а процесния
случай не е такъв. Налице са способи за защита на длъжника в изпълнителния
процес по ГПК, а и видно от представените доказателства, длъжникът е обжалвал
извършеното от ЧСИ разпределение на суми от публичната продан. В изпълнителния
процес по ДОПК, длъжникът също може да защити правата си чрез обжалване на
действията на публичния изпълнител по реда на чл. 266 от ДОПК.
Не водят до различен извод
твърденията в исковата молба, че публичния изпълнител не е упражнил правото си
по чл. 485 от ГПК да оспори оценката на имота пред ЧСИ, както и правото да иска
публичната продан да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 216 ал.2 от ДОПК- касае се за процесуални възможности, а не и за задължения на публичния
изпълнител, които се осъществяват по негова преценка и в зависимост от
конкретните факти. Както се посочи, длъжникът разполага със самостоятелни права
за защита в изпълнителния процес по ДОПК и ГПК.
От друга страна искът по чл. 216 ал.2 от ДОПК и оспорването на оценката
по чл. 485 от ГПК имат гражданскоправен характер- непредприемането на тези
действия макар и от държавен орган, не може да бъде въвеждано като основание за
иск по чл. 128 ал.2 от АПК.
Ето защо искът е
недопустим и
производството по него следва да се прекрати.
С оглед изложеното,
Административен съд – Пловдив, ХХХ състав
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба, подадена от „Грийн Лайф“ ЕООД срещу НАП София, с която се
иска съдът на основание чл. 128 ал.2 от АПК да признае настъпила имуществена
вреда, изразяваща се в несъбираемост в сумата от 315646, 14 лв., с която при
правилно провеждане на изпълнителен процес спрямо възбранен
имот би се намалило задължението на „Грийн Лайф“ ЕООД към Държавата по
изпълнително дело 16130001632/2013 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 3152/2022
г. по описа на Административен съд - Пловдив.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :