Определение по КНАХД №106/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН.

Образувано е по искане на „Европа-01“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Павликени, обл.В.Търново, [улица], вх.Б, ет.3, ап.8, представлявано от И. М. Г., чрез упълномощен представител адв. И.В.М.-Г. от АК Велико Търново, за изменение на решение № 359/07.02.2025 г. по к.а.н.д. № 106/2024г. по описа на Административен съд – Русе, в частта за разноските. С посоченото решение съдът е отменил въззивно решение, отменил е процесния електронен фиш и е осъдил касационния ответник АПИ да заплати в полза на „Европа-01“ ЕООД сумата 700 лева за адвокатско възнаграждение, която включва:сума от 300лв – разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесния електронен фиш пред РРС, сума от 300лв – разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на въззивното решение пред АС Русе и сумата от 100лв – разноски за адвокатско възнаграждение в частното касационно производство пред ВАС.

Иска се съдът да измени съдебния акт като увеличи присъдената сума за адвокатско възнаграждение за въззивна и касационна инстанция, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че претендираният размер е в съответствие с обема на осъществената правна помощ и с това, че делото се отличавало с фактическа и правна сложност.

Насрещната страна изразява категорично становище за неоснователност на искането. Представен е подробен аргументиран отговор.

Съдът намира, че искането е допустимо, но не е основателно.

С постановеното решение, в частта му относно разноските, съдът е изложил, че на основание чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, основателно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното, касационното и частно касационно производство. Същите са в размер на 1900 лева според представените договори за правна защита и съдействие - разноски за адв.възнаграждение в размер на 700 лева във въззивното производство, платени в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие/л.7 от АНД №922 / 2023г./, адв.възнаграждение в размер на 600 лева в касационното производство, платени в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие/л.35 в КАНД 922/2023г. АС Русе/ и адв.възнаграждение в размер на 600 лева в частното касационното производство, платени в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие/л.20 в АД 4504/2024г. ВАС/ общо 1900лв за адв.възнаграждение.

С оглед развитието на делото, касационният съд е приел за основателно възражението на процесуалния представител на касационния ответник за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид реалната правна и фактическа сложност на делото, съдът е определил адвокатското възнаграждението в размер по 300 лева, за осъществената правна защита и процесуално представителство пред въззивна и касациона инстанция и 100лв – разноски за адвокатско възнаграждение в частното касационно производство пред ВАС. Посочено е в касационното решение, че на съда е служебно известно, че се водят множество еднотипни съдебни производства по оспорване на издадени санкционни актове – наказателни постановления и електронни фишове, с които се санкционират както физически, така и юридически лица на основание разпоредбите на чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП, при които правните и фактическите съображения, изложени в жалбите, са изключително сходни. На следващо място, постановяването на решението на СЕС по обуславящото изхода на настоящото производство дело C‑61/23, решава от правна страна изхода на спора и води до липса на правна сложност на същия.

С решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, чл. 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Настоящият съдебен състав поддържа тезата си, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо претендирането на възнаграждение, формално към минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не обвързва съдебната инстанция с присъждане на възнаграждение до този мининум, а възнаграждението следва да се съобрази с горецитираните обстоятелства по делото.

По тези съображения съдът

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на „Европа-01“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Павликени, обл.В.Търново, [улица], вх.Б, ет.3, ап.8, представлявано от И. М. Г., за изменение на решение № 359/07.02.2025 г. по к.а.н.д. № 106/2024г. по описа на Административен съд – Русе, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване