РЕШЕНИЕ
№ 12947
гр. София, 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110148085 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Б. П. В. срещу П. Б. В., с
която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“, рама WDD2040081A019698, с рег. № СВ
6498 ВХ на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
Ищецът твърди, че на 09.12.2016 г. е закупил гореописания лек автомобил, на името на
сина си – настоящ ответник. Сочи, че от закупуването на автомобила до настоящ момент,
повече от 5 години, владението на автомобила се осъществява от него явно,
необезпокоявано, добросъвестно. Излага, че през този период само той е заплащал
гражданска отговорност, винетки, пътен данък и всички необходими разходи по
поддръжката на автомобила, а на 14.11.2017 г. закупил и акумулатор за автомобила. Сочи,
че от закупуването на автомобила, упражнява фактическа власт върху него непрекъснато и
необезпокоявано. Твърди, че ответникът не е владял автомобила, не е оспорвал владението
на ищеца, както и че не е търсил защита за нарушаване на вещното право на собственост, не
е ползвал автомобила и не е правил опити да се разпорежда с него. При тези твърдения моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът сочи,
че процесният лек автомобик е закупен действително от баща му /ищец в настоящото
производство/ и му е дарен като коледен подарък през 2016 г. Излага, че към онзи момент
отношенията между тях били добри, като баща му го помолил да вземе автомобила при себе
си за известно време, след което щял да го върне, на което ответникът се съгласил.
1
Впоследствие отношенията им се влошили. Ответникът твърди, че е правил опити да си
вземе автомобила, обаждал се на ищеца, но последният отказвал да го върне доброволно. С
оглед изложеното, сочи, че е изпратил покана до баща си, която той получил лично на
24.08.2022 г., за връщане на автомобила. Въпреки получената покана, ищецът не пожелал да
върне автомобила. Ответникът излага твърдения, че ищецът умишлено е обсебил лекия
автомобил. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
От приетите свидетелства за регистрация на МПС части I и II се установява, че
процесният лек автомобил е регистриран на 09.12.2016г. на името на ответника П. Б. В..
Представена е стокова разписка от 14.11.2017г. за закупуване на акумулатор, издадена
на получател Николай Борисов Белобрадов и касова бележка.
Представена е разписка от 11.11.2021г. за платен данък върху превозното средство на
името на ответника П. Б. В., както и застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ на процесното МПС за периода от 10.12.2021г. до 09.12.2022г., издадена на
името на ответника.
Представена е и разписка за плащане на електронна винетка за процесния автомобил за
периода от 01.02.2022г. до 31.01.2023г., без посочено име на платеца.
От приетата покана за предаване на автомобил с обратна разписка се установява, че на
24.08.2022г. ответникът е връчил на ищеца лично покана за връщане на владението върху
процесния автомобил в 7-дневен срок от получаването.
От показанията на св. Данаил Йорданов Ангелов се установява, че същият познава
ищеца Б. В. от края на 2016г. – началото на 2017г. и е негов съсед в с. Пролеша. Свидетелят
знае, че ищецът има автомобил марка „Мерцедес“ сив на цвят, като го има откакто
свидетелят го познава – края на 2016г. – началото на 2017г. Ищецът си бил поддържал
автомобила и се грижел за него. Свидетелят виждал само ищеца да кара автомобила, не бил
виждал и не знаел някой друг да има претенции към него. Свидетелят знае, че Б. В. има син,
но го бил виждал само един път и не го познавал. Не знае да е имало конфликт между Б. В.
и сина му. Знае, че ищецът има внучка, която той взима от училище с автомобила. Ищецът
продал част от къщата си и му дали автомобила във връзка с това. Автомобилът бил даден
на ищеца от негов братовчед за продажбата на къщата.
От показанията на св. Ангел Асенов Цветков се установява, че същият познава ищеца
Б. В. от повече от десет години и са съседи в с. Пролеша. Знае, че ищецът има автомобил
марка „Мерцедес“ светъл на цвят. Не знае някой да е имал претенции към автомобила на
ищеца. Ищецът се бил грижил за автомобила, друг не се бил грижил за него . Бил свидетел,
че ищецът е заплащал застраховки на автомобила. Според свидетеля ищецът имал
автомобила от 2016-2017г. и не знае откъде го е придобил. Не бил виждал друг освен ищеца
да управлява автомобила. Свидетелят знае, че ищецът имал син, но не знае в какви
отношения са със сина си. Знае, че ищецът имал внучка, която всеки ден кара до училища с
2
автомобила, както и че ищецът паркирал автомобила си в двора на своята къща.
От показанията на св. Йорданка Рачева Йорданова /майка на ответника/ се установява,
че знае за автомобила собственост на нейния син, марка „Мерцедес“. Ответникът бил
придобил автомобила през м. декември 2016г. като коледен подарък от баща си /ищеца/.
Ответникът бил ползвал автомобила, грижел се за него, почиствал го и когато имало нужда
ищецът го бил возил където пожелаел. Първоначално двамата били в много добри
отношения и ответникът, заедно с жената, с която живеел и тяхното дете, прекарвали голяма
част от времето при ищеца на село. След това отношенията им се влошили, тъй като жената
на ищеца постоянно заставала между тях. Докато били в добри отношения, автомобилът бил
оставен на ищеца, за да вози тяхното дете на училище в Божурище. Имало вече над пет
години, откакто страните си развалили отношенията и от тогава ответникът П. В. молел
ищеца да му върне автомобила, но последният отказва като казвал, че той го е купил със
собствени пари и затова автомобилът щял да остане при него. Според свидетеля процесният
автомобил стоял заключен вгаража, а ищецът карал друга марка кола. След неуспешните
опити да си вземе автомобила, ответникът му изпратил нотариална покана, но и това не
повлияло. След поканата, свидетелката лично говорила с ищеца по телефона, но не се
разбрали и след това ищецът пристъпил към завеждане на дело. Свидетелят знае, че синът й
ползвал автомобила по негови твърдения.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност, съдът намира следното от
правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и
главно правото си на собственост върху вещта на наведеното основание – придобивна
давност, като в негова тежест е да докаже че е придобил фактическа власт върху вещта и я е
владял спокойно, явно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на пет години,
както и че е демонстрирал своето своително намерение по отношение на собственика.
В доказателствена тежест на ответника, е да докаже наведените с отговора на исковата
молба възражения, в това число и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗС, движима вещ се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. За разлика от правилото на чл. 79 ЗС, касаещо
недвижимите имоти, нормата на чл. 80 ЗС не провежда разграничение между видовете
упражнявано владение върху движимата вещ – добросъвестно или недобросъвестно. И в
двата случая владелецът придобива движимата вещ при условие, че владението му е било
спокойно, явно и непрекъснато в продължение на 5 години, стига вещта да не е придобита
чрез престъпление.
В настоящия случай, от показанията на свидетелите Данаил Ангелов и Ангел Цветков
се установява по категоричен начин, че ищецът Б. В. е упражнявал непрекъснато
фактическата власт върху вещта считано от момента на нейното придобиване през м.
3
декември 2016г. Свидетелите са категорични, че автомобилът се е намирал постоянно във
фактическата власт на ищеца и само той го управлявал и се грижил за него. Също така по
делото няма спор, че към датата на приключване на съдебното дирене в производството,
ищецът продължава да осъществява фактическата власт върху вещта, т.е. обективният
елемент на придобивната давност – непрекъсната фактическа в продължение на повече от 5
години е налице. Показанията на св. Йорданка Йорданова в частта им, в която сочи, че
ответникът също бил ползвал и се бил грижил за вещта, не следва да бъдат кредитирани,
доколкото не се основават на лични наблюдения, а единствено на разказаното й от
ответника. Подобни показания са лишени от доказателствена стойност, тъй като единствено
преповтарят изложените от ответната страна твърдения в отговора на исковата молба, без да
носят сведения за конкретни факти и обстоятелства от обективната действителност, които да
подкрепят или опровергават тези твърдения. Липсва и установено по законния ред
престъпление при започване на владението.
Относно субективния елемент на придобивната давност, нормата на чл. 69 ЗС въвежда
оборима презумпция за владение на лицето, което осъществява фактическата власт върху
вещта. За да бъде приложена тази презумпция, обаче, основанието, на което е установена
фактическата власт, не следва да изключва своителното намерение на владелеца /в този
смисъл Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК и
Решение № 270 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2009 г., ГК, II г. о./. В настоящата
хипотеза по делото се установява по безспорен начин, че процесният автомобил е бил
придобит от ищеца на името на ответника. Ищецът не оспорва обстоятелството, че е
закупил имота на името на своя син /ответника/, това не се оспорва и от ответника, който
потвърждава, че автомобилът му бил подарен от ищеца за Коледа. От показанията на св.
Йорданка Йорданова се установява, че след закупуването на автомобила, страните са се
разбрали той да остане във фактическата власт на ищеца, за да вози с него своята внучка
/дъщерята на ответника/ на училище. В тази част показанията на св. Йорданова следва да
бъдат кредитирани като добросъвестно дадени, доколкото съответстват на показанията на
останалите двама свидетели /Данаил Ангелов и Ангел Цветков/, които също потвърждават,
че ищецът е возил своята внучка с автомобила до училище и обратно.
С оглед гореизложеното, основанието, на което ищецът е установил владение върху
процесната вещ, е неформален /устен/ договор за заем за послужване с нейния собственик
/ответника/ и това основание изначално изключва своителното намерение на ищеца. При
това положение установената в чл. 69 ЗС презумпция се явява опровергана и ищецът следва
да докаже, че е преобърнал държането на вещта във владение, като е демонстрирал явно
своето своително намерение по отношение на ответника-собственик.
Това обстоятелство, обаче, се установява по категоричен начин от показанията на св.
Йорданка Йорданова, която сочи, че след закупуването на автомобила, първоначално
отношенията между страните били добри, но впоследствие се влошили и ответникът
започнал да иска от ищеца да му върне вещта, а ищецът му отказвал. Според свидетеля
страните си влошили отношенията преди повече от пет години и от тогава ответникът П. В.
4
молил ищеца да му върне автомобила, за да го ползва, но ищецът му отказвал, като му
казвал, че е купил автомобила със свои пари и вещта ще остане при него. Съгласно
показанията, това положение в крайна сметка довело до изпращане на представената по
делото извънсъдебна покана за връщане на автомобила, която също не дала резултат, а
вместо това било ищецът предявил настоящия иск. Следователно от показанията на св.
Йорданова се установява, че повече от пет години преди датата на разпита /съвпадащ с
датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство съгласно чл. 235,
ал. 3 ГПК/ ответникът е започнал да предявява устно претенции пред ищеца за връщане на
владението върху автомобила, а ищецът категорично е отказал връщане с твърдението, че
автомобилът е негов, защото бил закупен с негови средства. Въпросът с чии средства реално
е закупена вещта е ирелевантен за придобивната давност. От значение е единствено
обстоятелството, че съобразно свидетелските показания, ищецът явно и недвусмислено е
отблъснал владението на собственика на вещта, като е заявил, че тя му принадлежи, и това
се е случило най-късно в края на 2017г. – началото на 2018г., считано от който момент до
датата на приключване на съдебното дирене са изтекли повече от 5 години. За тази преценка
е ирелевантен и въпросът, дали впоследствие ищецът е продължил да вози своята внучка с
процесния автомобил до училище и обратно, тъй като считано от момента на преобръщане
на държането във владение, всяко подобно действие на ищеца представлява доброволно
упражняване на владелческите му права, и няма отношение към вече манифестираното
срещу ответника своително намерение.
Твърденията на ответника, че със своите устни искания и с поканата от 24.08.2022г.
бил смутил владението на ищеца, са неоснователни. Съгласно чл. 81 ЗС придобивната
давност се прекъсва при изгубване на владението в продължение на шест месеца. От своя
страна владението се изгубва, когато собственикът установи своя фактическа власт върху
вещта, а не когато я поиска от владелеца и последният откаже да му я предаде. Така
предприетите от ответника действия не попадат и сред уредените в чл. 116 ЗЗД основания за
прекъсване на давността, а наличието такива основания не се установява от
доказателствената съвкупност по делото.
Ето защо съдът намира, че поддържаният от ищеца оригинерен придобивен способ е
осъществен. Предявеният положителен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Той е сторил
разноски за държавна такса в размер на 308 лева и за адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лева, платени изцяло в брой. Релевираното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. С оглед цената на иска и
нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3 ГПК в приложимата редакция към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие /30.08.2022г/, както и с оглед липсата на фактическа
и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 715
лева. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1023 лева.
5
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Б. В., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С, ж.к. „Люлин “, бл. , вх. , ет. , ап. , че Б. П. В., с ЕГН: **********, с адрес: общ. Б с. П,
ул. „П“ № , е собственик на основание изтекла придобивна давност на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“, рама WDD2040081A019698, с рег. № СВ 6498 ВХ.
ОСЪЖДА П. Б. В. да заплати на Б. П. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1023
лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6