Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 5 / 05.01.2015
година, гр. Хасково
Том
1 стр.14-18
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На десети ноември през две хиляди и четиринадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Дарина Петрова
Прокурор
Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2355 по
описа за 2011 година; взе предвид
следното:
Производството е във фазата по
допускане на делбата – по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
Искът е за
съдебна делба на наследствени недвижими имоти, с правно основание чл.34 от
Закона за собствеността, вр. чл.69 от Закона за наследството, предявен от К.Д.
Ч. с ЕГН ******** и З.М.Ч. с ЕГН ********,***; против Т.Д.С. с ЕГН ******** ***.
Ищците
твърдят, че са наследниците на Д К Ч. с ЕГН ********, б.ж. на гр. Х., починал
на 13.09.2006 г.; като ищцата била негова съпруга, а ищецът и ответницата – техни
деца. По време на брака си с ищцата, наследодателят придобил следните недвижими
имоти: апартамент № 16 с площ от 65
кв.м., находящ се в гр. Х., бул. „**” №
вх. ет., представляващ самостоятелен обект в сграда, с предназначение жилище
– апартамент, съставляващ имот с идентификатор № 77195.735.40.1.20, попадащ в
сграда с идентификатор № 77195.735.40.1, в поземлен имот № 77195.735.40, при
съседни самостоятелни обекти на същия етаж 77195.735.40.1.19 и
77195.735.40.1.21, под обекта 77195.735.40.14 и над обекта няма, ведно с
прилежащите му таванско помещение и избено помещение, както и 4,94% от 81,24%
ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
имота, съгласно КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на
АК; както и гараж с идентификатор
77195.735.40.5, със застроена площ от 18 кв.м. на един етаж, с предназначение:
хангар, депо, гараж, построен въз основа на отстъпено право на строеж на група
от гаражи върху общински ПИ с идентификатор 77195.735.40, находящ се в гр.
Хасково по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК;
при граници и съседи: имот № 77195.735.40.4, двор и имот № 77195.735.40.6.
Наследствените квоти на страните от описаните имоти били – 4/6 ид.ч. за ищцата
и по 1/6 ид.ч. за ищеца и за ответницата. Независимо от това, че имотите били
сънаследствени на тримата наследника, без да има правно основание за това,
ответницата се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка – по
давност за собственик и на двата имота. Т.к. имотите се ползвали единствено от
ответницата, с нотариална покана ищецът поискал от нея, да му заплаща
обезщетение за ползването му, на основание чл.31 ал.2 от ЗС.
Предвид
изложеното, за ищците бил налице правен интерес от предявяване на процесния иск
за съдебна делба на описаните имоти, като се иска допускането и извършването на
делбата им при квоти - 4/6 ид.ч. за ищцата и по 1/6 ид.ч. за ищеца и за
ответницата. На основание чл.349 ал.1 от ГПК, ищцата прави искане неподеляемият
имот – жилище да бъде поставен в неин дял, т.к. нямала собствено такова. На
основание чл.31 ал.2 от ЗС, с връчването на исковата молба, същата следвало да
се счита покана до ответницата за заплащане на обезщетение за ползването, от
което е лишена ищцата, в размер на 4/6 от пазарния наем на жилището и гаража,
възлизащи на 150 лв. месечно за жилището и 50 лв. месечно за гаража, считано от
връчването на исковата молба. Ищците в допълнителна молба по делото, след
отговора на ответницата, и чрез пълномощника си в първото открито с.з. по
делото, оспорват твърдението на ответницата, че е придобила процесните имоти по
давностно владение. Изцяло несъстоятелно било възражението й, че тази давност
започнала да тече в нейна полза от 1994 г. още приживе на наследодателя им,
т.к. той й бил дарил устно имота, представляващ СИО. След смъртта му,
ответницата не била установявала такова владение, което да отблъсне останалите
сънаследници от владението на имота, при което следвало да се приеме, че тя го
държи от името и на останалите. Споровете за имота започнали през 2010 г.,
когато ответницата се снабдила с нотариален акт за имота и в нейна полза не
била изтекла 10-годишна придобивна давност. Тогава ищците подали жалби до
прокуратурата. До 2010 г. данъци за делбените имоти заплащали ищците по делото.
През 2002 г. общият наследодател оставил пълномощно на съпругата си, да се
разпорежда изцяло с тези имоти. Ищцата прави искане по чл.344 ал.2 от ГПК,
съдът с решението си по допускане на делбата, да се произнесе по въпроса за
ползването на жилището, като й го предостави за ползване до окончателното
приключване на делбата или да разпореди съвместното му ползване с ответницата до
размера на нейната част, възлизаща на ползването на една стая и на сервизните
помещения. Тя била лишена от ползването на това жилище и била принудена да
живее в старчески дом “Кенана”, а притежавала най-голям дял от него. От 2006 г.
този имот се ползвал само от ответницата. В дома с пенсията си ищцата била в
изключително тежки условия. Лично ищцата сочи, че е била настанена в Дом за
стари хора “Кенана” – Хасково на 19.10.2010 г. През м.09.1995 г. тя и съпругът
й се преместили, да живеят на ул. “**”, макар тя да не искала, но съпругът й
настоявал, а когато ответницата била на курсове в София, отивали да живеят на
бул. “**” и пак се връщали. След смъртта на съпруга й, ищцата за три месеца
отишла да живее на бул. “**”, след което се върнала на ул. “**” и от там отишла
в дома.
Ответницата
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Счита предявения иск за допустими, т.к. действително страните
били наследниците на наследодателя; но за неоснователен, т.к. ответницата
придобила процесните имоти по наследство и давност, за което имала издаден нотариален
акт, предвид на което искът следвало да се остави без уважение. Процесните
имоти били придобити от ответницата по давност, явно, необезпокоявано и при
непрекъснато владение от нейна страна, като упражняваната от нея фактическа
власт върху тях била с намерението, да ги свои. Ответницата живеела в имота от
лятото на 1994 г., когато общият им наследодател бил още жив. Той афиширал, че
този имот ще бъде за ответницата, т.к. още през 1986 г. дарил на ищеца апартамент
№ в жилищен блок на ул. „**” в гр. Х.,
застроен на 42 кв.м., на втори етаж, при съседи: М. Я. и Р. Т.; ведно с избено
помещение при същите съседи и със съответните ид.части от блока и от
отстъпеното право на строеж върху държавен парцел Х с площ от 531 кв.м. в
кв.418 по план на гр. Хасково, при граници: парцели І, ІІІ и ІХ. По отношение
на имота ответницата не е имала проблеми с родителите и с брат си, до
предявяване на иска. Поради това, след смъртта на баща й, тя се снабдила с
нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота. Ответницата възразява, че
през 1995 г. в процесния имот живяла тя, трите й деца и нейните родители, но
т.к. било тясно за всички им, родителите й се преместили, да живеят в
апартамента на ул. „**” № в гр. Х. До
смъртта на баща й, те живели там и й помагали в отглеждането на децата, а брат
й бил около 20 години в Канада. На 10.11.2010 г. ищцата била настанена в Дома
за стари хора на „Кенана”. Ищецът решил, да продава апартамента на ул. „**” № в гр. Х. и тогава започнали проблемите помежду
им. Това принудило ответницата да предяви иск против него по чл.30, вр. чл.28
от ЗН за намаляване на дарението на този апартамент. На осн. чл.193 ал.1 от ГПК, ответницата оспорва истинността на отметката на втория печат на нотариус
Хр. Колева – „На 08.07.2009 г. в 8,35 ч. е залепено уведомление, след което се
обади по телефона и уведомява, че са се срещнали с изпращача на поканата и са
си уредили отношенията”. Тя оспорва този факт, като възразява, че не се е обаждала
по телефона, нито е давала информация на нотариуса по поканата. От отметката не
ставало ясно, къде е залепено уведомлението, кой и на кого се е обаждал по
телефона и как са се уредили взаимоотношенията. Ответницата оспорва искането на
ищцата по чл.349 ал.1 от ГПК, т.к. това било въпрос от втората фаза на
делбеното производство, като прави насрещно искане, на основание чл.349 ал.2 от ГПК, на нея да се възложи неподеляемото жилище, т.к. ответницата живеела в него
и не притежавала друго такова. Като неоснователно тя оспорва искането на ищцата
за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС. Ответницата се явява лично и с пълномощник
в откритите с.з. по делото, като поддържа изцяло отговора си на исковата молба.
Възразява, че снабдявайки се с нотариален акт за делбените имоти, тя се
позовала на приживна делба, направена от родители й между нея и брат й, от
когато започнала и придобвната давност за нея по отношение на тези имоти.
Данъците и за двата апартамента – процесният и този, дарен на ищеца, били
заплащани от родители им. Отношението на ответницата към имота, като към неин
собствен, личало от това, че е сменила ключа за апартамента, за което оплакване
правили ищците; както и от това че е правила значителни ремонти със свои
средства, без да уведомява ищците или да иска средства от тях. Първоначално
ответницата не възразява против искането на ищцата по чл.344 ал.2 от ГПК, съдът
да предостави ползването на процесното жилище на тях двете, но впоследствие променя
позицията си, като заявява категоричното си несъгласие, двете да живеят заедно.
Иска отхвърляне на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан, като
й се присъдят направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
Страните
по делото са пълният кръг от наследниците по закон на Д. К. Ч. с ЕГН *******,
б.ж. на гр. Х., починал на 13.09.2006 г. видно от удостоверение за наследници №
002819/15.09.2006 г. и препис – извлечение от акт за смърт № 0793/13.09.2006
г., двете на Община Хасково; като ищцата е негова съпруга, а ищецът и
ответницата – техни син и дъщеря. По силата на нотариален акт том ІІ дело №
472/1964 г. от 24.07.1964 г. на съдия при ХНС, наследодателят е признат за собственик
по покупка от “Жилищно строителство” – Хасково на следния недвижим имот - апартамент № в новопостроен жилищен блок на ул. “Г.Д.”***,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, на 65 кв.м., на 4-ти етаж,
вход Б, при посочени съседи, с таванско и избено помещения с посочени съседи;
заедно с 4,94% ид.ч. от 81,24% ид.ч. от общите части на блока и от отстъпеното
право на строеж върху държавен парцел І от 1301 кв.м. в кв.535 по плана на гр.
Хасково, утвърден със заповед № 1589/1958 г., при посочени граници. По силата
на нотариален акт № 50 том ІV дело № 1467/1989 г. от 04.11.1989 г. на нотариус
при ХРС, наследодателят е признат за собственик на гараж, построен върху държавно
място, а именно – гараж № с площ от 15,3
кв.м., построен в парцел І в кв.535 по плана на гр. Хасково, при посочени
съседи. Относно двата имота по делото се представиха актуални схема и скица.
Схема № 5834/ 12.08.2011 г. на СГКК-Хасково е за самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.735.40.1.20 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед
№ РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр. Х., бул. „**” № вх. ет. ап., намиращ се в сграда № ,
разположена в ПИ с 77195.735.40; с предназначение жилище – апартамент, на 1
ниво, с посочена в документа площ от 65 кв.м., с прилежащи части - таванско и
избено помещения, с 4,94% ид.ч. от 81,24% ид.ч. от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж; при съседни самостоятелни обекти на същия етаж
77195.735.40.1.19 и 77195.735.40.1.21, под обекта 77195.735.40.1.14 и над
обекта няма. Скица № 5833/12.08.2011 г. на СГКК-Хасково е за сграда с
идентификатор 77195.735.40.5 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр. Х., бул. „**” № – гараж № , разположена в ПИ с 77195.735.40;
със застроена площ от 18 кв.м., на един етаж; с предназначение жилище – хангар,
депо, гараж. И в двата документа, като собственик на имотите е посочена
ответницата, въз основа на нотариален акт № 160 том 15 рег. 5536 дело 2700/ 23.11.2010
г. на СВ-Хасково. Този нотариален акт се представи по делото с № 158 том ІІ
рег. № 7933 дело № 338/2010 г. от 23.11.2010 г. на нотариус с рег. № 079, с
който на основание чл.587 ал.2 от ГПК ответницата е призната за собственик на
делбените имоти. Като писмено доказателство по делото се представи и прие и
копие от цялото цитирано нотариално дело, образувано на 23.11.2010 г. по молба-
декларация от 29.07.2010 г. на ответницата, че притежава имотите по давностно
владение, но не притежава документ за собствеността си. Нотариусът е съставил
протокол от 23.11.2010 г. за извършената от него обстоятелствена проверка за
придобиването на собствеността по давност, чрез разпита на трима свидетели – А.Д.
Б., С.А.С. и Ж.Д. Р.. По това дело са били приложени още скица и схема на
имотите, две удостоверения от Областна администрация – Хасково и едно от Община
Хасково, както и удостоверение за данъчната им оценка. Актуалната данъчна
оценка на имотите се установява от представено удостоверение по чл.264 ал.1 от ДОПК изх. № 856/09.08.2011 г. на Община Хасково, а именно – общо 45 383,20 лв.,
от които 38 138 лв. за жилище, мазе и таван, и 7 245,20 лв. за гараж. Като
писмено доказателство по делото ищците представиха и се прие нотариална покана
с рег. № 4851 том ІІ № 216 от 07.07.2009 г. на нотариус с рег. № 081 от ищеца
до ответницата. В нея се сочи, че от смъртта на баща им ответницата изцяло и
самостоятелно ползва процесните два имота, от които ищецът притежавал 1/6
ид.ч., поради което и на основание чл.31 ал.2 от ЗС я е уведомил, че за
ползваните негови ид.ч. от съсобствените им имоти, му дължи обезщетение като
месечен наем в размер на 60 лв. за апартамента и 30 лв. за гаража, платими от
деня на поканата по посочена банкова сметка. ***, на 05.07.2011 г. нотариусът е
удостоверил, че на 08.07.2009 г. в 8,35 часа е било залепено уведомление, след
което се е обадила по телефон и е уведомила, че са се срещнали с изпращача на
поканата и са уредили отношенията си, като до момента нотариалната покана не
била получена. В частта на тази нотариална заверка, по искане на ответницата се
откри производство по реда на чл.193 от ГПК по оспорване истинността на същата.
На
поставен й по реда на чл.176 ал.1 от ГПК по искане на ищците въпрос,
ответницата отговори, че майка й от няколко години е в старчески дом, след
смъртта на баща й, но не може да каже от кога точно. Тя дълго време я търсела,
без да знае, къде е, като през един есенен месец узнала от позната, че ищцата е
в дома, където била и до момента. Ищците представиха по делото приходна
квитанция с.ББ10 № 18304/22.03.2010 г., издадена от Община Хасково на името на
ищеца за платени данък и такса за процесното жилище. По тяхно искане по делото
се представиха преписки от ОДМВР-Хасково и от РП-Хасково. Жалба вх.№
Ж-112/07.10.2010 г. на РДВР-Хасково е от ищеца в настоящото производство против
ответницата, като служител на РПУ-Хасково, и действията й по “обсебване” на
целия наследствен процесен имот и по “обсебване” на имот на ищеца в гр. Х., ул.
„**” № ет. ап.. Сочи се, че на
30.09.2010 г. и на 01.10.2010 г. двамата ищци посетили спорния имот, за да
проверят как тече обявеният от ответницата на 10.09.2010 г. ремонт, какъвто не
констатирали, като на 04.10.2010 г. ответницата отново сменила ключа на
жилището. В аналогичен смисъл е и постъпилата жалба № Ж-11575/11.10.2010 г.
Последвал е и сигнал за корупция от ищеца против ответницата с вх. №
3879/06.06.2011 г., узнал за нотариалния акт, с който се е снабдила тя за
процесните имоти. По трите жалби са били извършени проверки, включващи срещи с
ищците и ответницата, установили влошените им взаимоотношения; снети са обяснения
от ищеца и от ответницата; изготвена е докладна записка. За резултатите от проверките
ищецът е бил уведомен с писма, че нямало достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер, като спорът има гражданско-правен характер. В
изготвени за проверките справки се сочи още, че в ОДМВР-Хасково била установена
“идентична жалба” с вх. № Ж-60 от 16.10.2007 г. от ищеца против ответницата
относно “домашен арест” и тормоз на ищцата от ответницата и отправяни от
последната заплахи срещу него и семейството му. И от тази проверка не се
установили достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, като
спорът имал гражданско-правен характер. В дадените от ответницата писмени
обяснения с дата 14.10.2010 г. се сочи, че на 11.09.2010 г. брат й се обадил от
домашния си телефон от Канада и й съобщил, че на 13.09.2010 г. ще се върне в
България и тя следва да подготви всички документи за собственост на имотите,
които притежават – апартаментът, в който живеела ответницата, и апартаментът, в
който живеела ищцата, за да ги продадат веднага. Тя отвърнала, че в момента
прави ремонт на жилището, в което живеела от 15 години и не е мислела и не била
готова, да продават имотите. В същите обяснения ответницата е посочила, че през
1984 г. баща й наследил от своята майка гарсониера в гр. Х., ул. „**” № ет. ап., но т.к. тогава законът забранявал, да
се притежава повече от един жилищен имот, той се принудил да го дари на сина
си. Прокурорска преписка вх. № 716/2011 г. на РП-Хасково е образувана по жалба
на ищцата в настоящото производство от 30.03.2011 г., узнала за нотариалния
акт, с който се е снабдила ответницата за процесните имоти, с искане за съдействие,
да си върне собствеността и да се върне да живее в част от жилището си.
Извършена е проверка по случая, в която са снети обяснения, приложени са нотариалният
акт за жилището от 1964 г. и протоколът от обстоятелствената проверка на
нотариуса от 23.10.2010 г. С постановление от 12.07.2011 г. на Районен прокурор
при РП-Хасково е отказано да се образува досъдебно производство по случая и е
прекратена преписката, т.к. липсвали доказателства за извършено престъпление от
общ характер, а се касаело до гражданско-правни отношения.
В
подкрепа на възраженията си по делото, ответницата представи писмени
доказателства. По силата на нотариален акт № 62 том ІV дело № 1166/1986 г. от
03.10.1986 г. на нотариус при ХРС, наследодателят е дарил сина си – ищецът в
настоящото производство със следния недвижим имот - апартамент № 5 в жилищен
блок на ул. „**” в гр. Х., застроен на 42 кв.м., на втори етаж, при съседи: М.
Я. и Р. Т.; ведно с избено помещение при същите съседи и със съответните
ид.части от общите части на блока и от отстъпеното право на строеж върху
държавен парцел Х с площ от 531 кв.м. в кв.418 по план на гр. Хасково, при
граници: парцели І, ІІІ и ІХ. За същия имот е схема № 7686/25.10.2011 г.
СГКК-Хасково за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.721.78.1.5
по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД
на АК, с адрес в гр. Х., ул. „**” № ет.
ап., намиращ се в сграда № , разположена в ПИ с 77195.721.78; с предназначение
жилище – апартамент, на 1 ниво, с посочена в документа площ от 42 кв.м., с
прилежащи части - избено помещение, със съответните ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж; при съседни самостоятелни обекти на
същия етаж 77195.721.78.1.6 и 77195.721.78.1.4, под обекта 77195.721.78.1.2 и
над обекта 77195.721.78.1.8. По повод това дарение ответницата в настоящото
производство е предявила против ищеца на 12.09.2011 г. иск по чл.30, вр. чл.28
от ЗН, като е твърдяла, че с дарението е накърнена запазената й част от
наследството на баща й, след чиято смърт тя не получила реално никакво
наследство. По този иск е образувано производство по гр.дело № 2739/2011 г. на
ХРС, приключило с влязло в сила на 09.07.2014 г. решение № 437/19.06.2014 г. По
силата на това решение, на основание чл.30 ал.1 от ЗН, е намалено
горецитираното дарение от наследателя на сина му със сумата от 4 603,25 лв.,
представляваща накърнената запазена част на ответницата в настоящото
производство, като е възстановена запазената й част от наследството на баща й с
тази сума. Постановено е, на основание чл.36 ал.1 и 2 от ЗН, надареният да
задържи дарения имот, като е осъден да заплати на ответницата в настоящото
производство сумата от 4 603,25 лв., представляваща паричната равностойност на
накърнената й запазена част.
По
искане на ответницата, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите С.А.С. и А.Д.Р.. Св. С. е бивш съпруг на ответницата,
като двамата били разведени от 2007 г., до когато те двамата и трите им деца
живеели в процесния апартамент. Родителите на ответницата живеели в малкия
апартамент на Освобождение от 1996 г., а от 1991 г. ищецът живеел в Канада.
Малко след като св.С. и ответницата се оженили през 1984 г., през 1986 г. баща
й събрал тримата мъже – себе си, свидетеля и ищеца, като им съобщил, че с
ищцата решили, на ответницата да оставят процесния голям апартамент, а на
ищеца, който не живеел тук – малкият апартамент и да му купят кола. Този им
разговор не бил документиран, но всички били съгласни с казаното. По това време
родителите на ответницата живеели в процесния апартамент. След като св. С. се
разделил със съпругата си, тя останала да живее в същия апартамент и нямало
случай, тя да го напуска или пък друг да заживява там. Майка й била там, когато
я изписали от болница и се наложило, дъщеря й да я гледа. Внукът й дошъл от
Канада и отвел ищцата в апартамента на ул. “**”, а после ищецът я завел в
старчески дом, за да може той да отсяда в този апартамент, когато се връща от
Канада. Ответницата и съпругът й правили ремонт на процесния апартамент, за
което теглили кредит и не питали никой, т.к. имотът си бил неин. Данъците и за
двата апартамента се плащали от родителите на ответницата, които нямали ключ от
процесния апартамент, докато живеели там. Ищецът и ответницата нямали никакви
проблеми, докато той не заминал за Канада, като от 1991 г. се отчуждил и
променил, а от 2000 г. започнал да има претенции. Св. Р. е съсед на един етаж
на процесния апартамент от 49 години и от тогава познава семейството на
страните по делото. Семействата им били в много близки отношения. В процесния
апартамент живеели ответницата, нейният брат и родителите им, докато тя се
омъжила, а после брат й заминал за чужбина през 1992 г. След 1983 г. се
споменавало, че родителите на ответницата закупили друг апартамент на ул. “**”,
където след 1994-1995 г. те отишли да живеят, а в процесния останала сама
ответницата с децата си. Св. Р. присъствала на разговор между своя баща и
бащата на ответницата, като последният споделил, че вече решили – апартаментът
на бул. “**” да остане на ответницата, а този на ул. “**” и новозакупена кола –
на ищеца. Това решение било оформено документално само по отношение втория
апартамент. От 1994 г. ответницата живеела постоянно в процесния апартамент,
нито го е напускала, нито друг е заживявал в него. До последно родителите й
били в другия апартамент. Св. Р. виждала децата на ищеца, да идват в процесния
апартамент да видят ответницата, но не и самия ищец. Преди повече от 10 години
ответницата правила ремонт на покрива, за което теглила кредит. Покривът бил
общ за всички съседи, но понеже тя била на последен етаж, тя направила всичко.
Правила и други ремонти по апартамента, за което не е питала никой. Преди да
почине, бащата на ответницата си счупил крака и два месеца живял при дъщеря си,
както и майка й, когато по-късно пострадала. Освен тези случаи, св. Р. не е
виждала нито родителите, нито братът, на ответницата, да са идвали в
апартамента, като те нямали и свой багаж там. Отношенията помежду им били много
добри и нямали никакви претенции помежду си до момента на настоящите им съдебни
спорове. От ответницата свидетелката знаела, че данъците за процесния
апартамент са заплащани от ищцата, за да подпомага ответницата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
По категоричен
начин по делото се установи, а и не е спорно, че страните по делото са пълният
кръг от наследниците по закон на Д. К. Ч., б.ж. на гр. Х., починал на
13.09.2006 г., като ищцата е негова съпруга, а ищецът и ответницата – техни син
и дъщеря. Не е спорно по делото още, че през време на брака си, съответно през
Предвид
изложените съображения, съдът приема, че ответницата не доказа по несъмнен
начин, да е демонстрирала фактическата си власт върху ид.части на ищците от
делбените имоти с намерението да ги свои, и това й владение на техните ид.ч. за
себе си да е било необезпокоявано от никого. Тъкмо обратното, установи се, че
както ищците никога не са губили интереса си към наследствените им имоти; така
и ответницата през годините е била с ясното съзнание, че имотът приживе на баща
й е бил собствен на родителите й в режим на СИО, а след смъртта му - е в
съсобственост между нея, майка й и брат й. След смъртта на общия наследодател,
сам по себе си фактът на осъществяване на фактическата власт върху имота не е
достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване
по давност на ид.части на останалите сънаследници. Такъв наследник е владелец
само на собствената си ид.част от имота и държател на ид.части на останалите
сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие собствеността
върху него по давност, този сънаследник следва да отблъсне владението на
останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до знанието им
намерението си, да свои имота изцяло и да ги уведоми, че отказва да признае
правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към
вещта. Такова намерение, да държи за себе си ид.части на ищците от процесните
имоти – ответницата по изложените съображения, не доказа, изрично да е
демонстрирала пред останалите сънаследници в продължение на законоустановения
придобивен давностен срок. Ето защо, съдът приема за недоказано и неоснователно
възражението на ответницата, че е владяла целите процесни имоти непрекъснато и
необезпокоявано от никого в продължение на 10 години, предвид на което да е
станала техен едноличен собственик.
Със смъртта на съпруга на ищцата, на основание чл.26 ал.1 пр.І от СК /отм./ е била
прекратена имуществената общност между съпрузите, при което дяловете им са
равни, на основание чл.27 от СК /отм./. Ищцата е станала изключителен
собственик на 1/2 ид.ч. от процесните имоти, а останалата ½ ид.ч. от
същите е била наследена поравно от по 1/6 ид.ч. между наследниците по закон – ищцата
като преживяла съпруга /чл.9 ал.1 от ЗНасл./ и ищецът и ответницата, като деца
на наследодателя и на ищцата /чл.5 ал.1 от ЗНасл./. Така по
категоричен начин се установиха собственическите права на страните по делото,
както и квотите, при които те съществуват, а именно – по 1/6 ид.ч. за всеки от ищеца и
ответницата и 4/6 ид.ч. за ищцата. Поради гореизложеното,
предявеният иск се явява основателен и доказан, при което следва да се уважи,
като се допусне извършването на делбата при цитираните квоти. По безспорен
начин е установено наличието на съсобственост между страните, както и това, че
те са пълен кръг от лица, които следва да участвуват в делбата на процесните недвижими
имоти. Не се установяват пречки за допустимостта на делбата от рода на
несъвместимостта й с
естеството и предназначението на вещта. И тъй като, част от съсобствениците
искат прекратяване на съсобствеността върху общата вещ, то делба на същата
следва да бъде допусната при посочените по-горе квоти.
Относно искането на ищцата по чл.344 ал.2 от ГПК:
Нормата предвижда, с решението по допускане
на делбата или по-късно, ако всички наследници не използуват наследствените
имоти съобразно правата си, съдът, по искане на някой от тях, да постанови, кои
от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на
делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползуването.
Произнасянето на съда по това искане представлява привременна мярка в делбения
процес и този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо. Предпоставките за
постановяване на привременната мярка са да е налице изрично искане от съделител
да се постанови такава мярка, съделителят, който я е поискал, да не ползва
съсобствения имот съобразно правата си и делбата да не е извършена с влязло в
сила решение. Кумулативното наличие на тези предпоставки в случая се установи. Съдът
е сезиран с изрична молба от ищцата, съдът с решението си по допускане на делбата, да се
произнесе по въпроса за ползването на жилището, като й го предостави за
ползване до окончателното приключване на делбата или да разпореди съвместното
му ползване с ответницата до размера на нейната част, възлизаща на ползването
на една стая и на сервизните помещения. Молбата е допустима и с оглед на обстоятелството, че делбата не е извършена
с влязло в сила решение или по друг, предвиден в закона начин. Разгледана по
същество обаче, тя се явява неоснователна. Действително, доказа се по делото,
че понастоящем единствено ответницата ползва целия делбен апартамент, а
притежава единствено 1/6 ид.ч. отнего. Същевременно ищцата притежава 4/6 ид.ч.
от жилището, а понастоящем живее в Дом за стари хора «Кенана» - Хасково. Не се
установява обаче, да е възможно разпределение на ползването на имота помежду
им, както предвид вида, предназначението и площта на имота, така и предвид
крайно обтегнатите и непримирими отношения между майка и дъщеря. Жилището представлява
апартамент на 4-ти етаж от две стаи и кухня, като е невъзможно реалното
разпределение на ползването му от двете съделителки едновременно. Искането на
ищцата, то да й се предостави за ползване изцяло, е необосновано и
неоснователно, като фактът на настоящото й местоживеене сам по себе си не е
основание за това. Съдът взема предвид установеното трайно ползване на имота от
страна на ответницата от 1994 г. и до момента, както и обстоятелството, че
понастощем вече трайно за период от повече от 4 години, ищцата се е установила
да живее в дома, където не се установява да липсват добри условия. Ищцата може
да разчита и на подкрепата на сина си, с когото очевидно са в много добри
отношения, установил се трайно в чужбина и разполагащ на територията на гр. Хасково
с жилище, ползвано дълги години и от самата нея. Неговото жилище, като находящо
се на втори жилищен етаж, самата ищца е предпочела, пред процесното, находящо
се на четвърти жилищен етаж, предвид трудната си подвижност, за която и
съдебният състав доби лични впечатления от явяването й в открито с.з. Ето защо, искането на ищцата по
чл.344 ал.2 от ГПК като неоснователно и недоказано следва да се отхвърли, така
както е предявено. Следва да се посочи, че ищцата не претендира, ответницата да
й заплаща обезщетение за ползването от нейна страна и на нейните ид.части от
жилището. В този смисъл и доколкото, предвид гореизложените съображения, съдът
е обвързан с конкретно отправеното до него искане по посочения текст, респ.
доколкото преценката, каква именно да бъде привременната мярка, е предоставена
изцяло на съделителя, неползващ имота – за съда липсва правомощие служебно да
се произнася по такова непредявено в случая искане, което би било произнасяне
свърхпетитум.
Мотивиран така и на основание чл.344 ал.1
изр.І и ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между К.Д. Ч. с ЕГН ****** и З.М.Ч.
с ЕГН ****,***; и Т.Д.С. с ЕГН *** ***; на следните техни съсобствени недвижими
имоти, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.735.40.1.20 по КК и КР на гр. Хасково,
одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр. Х.,
бул. „**” № вх. ет. ап., намиращ се в
сграда № , разположена в ПИ с 77195.735.40; с предназначение жилище –
апартамент, на 1 ниво, с посочена в документа площ от 65 кв.м., с прилежащи
части - таванско и избено помещения, с 4,94% ид.ч. от 81,24% ид.ч. от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж; при съседни самостоятелни
обекти - на същия етаж 77195.735.40.1.19 и 77195.735.40.1.21, под обекта
77195.735.40.1.14 и над обекта няма; и сграда
с идентификатор 77195.735.40.5 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със
заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр. Х., бул. „**”
№ – гараж № , разположена в ПИ с
77195.735.40; със застроена площ от 18 кв.м., на един етаж; с предназначение
жилище – хангар, депо, гараж; при квоти за всеки от имотите – 4/6 ид.ч. за З.М.Ч., 1/6 ид.ч. за К.Д. Ч. и 1/6 ид.ч. за Т.Д.С..
Назначава съдебно - техническа експертиза, която да се извърши от
вещото лице Иван Стойков Иванов, който след като се запознае с материалите по
делото и извърши оглед на имотите, да даде заключение за поделяемостта на
допуснатите до делба недвижими имоти и тяхната действителна пазарна цена, при възнаграждение
в размер на 300 лева, платими по сметка на ХРС, както следва – 200 лв. от З.М.Ч.,
50 лв. от К.Д. Ч.и 50 лв. от Т.Д.С..
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.344 ал.2 от ГПК на З.М.Ч. с ЕГН ********,
съдът с решението си по допускане на делбата, да се произнесе по въпроса за
ползването на процесното гореописано жилище, като й го предостави за ползване
до окончателното приключване на делбата или да разпореди съвместното му
ползване с Т.Д.С. до размера на нейната част, възлизаща на ползването на една
стая и на сервизните помещения.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Й.Д.