Р Е Ш Е Н И Е №260085
гр.Оряхово, 01.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 08.10.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№134/2021г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „ Ай Ди Империал „ ООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.” Княгиня Мария Луиза „ 25А,
ет.3, офис 6, представлявано от Петър И. Драгушев – управител, чрез адв.Е.В.Н.
от АК – Враца иск с правно основание чл.135 от ЗЗД срещу В.Б.И., ЕГН:**********
*** и И.Б.И., ЕГН:********** *** за обявяване за недействителна спрямо ищцовото
дружество, последното кредитор на ответницата В.Б.И. по силата на Заповед за
изпълнение №260073/12.11.2020г. и изпълнителен лист от 12.11.2020г., издадени
по ЧГД№539/2020г. по описа на РС – Оряхово, въз основа на Запис на заповед от
01.05.2019г., с падеж 30.10.2019г., издател платец ответницата, в качеството й
на управител на „ Агро – Пипер МБ „ ЕООД и с авалист физическото лице – В.Б.И.,
за сумата от 8659.00 лева / осем хиляди шестстотин петдесет и девет лева / -
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.11.2020г.,
както и направените в производството разноски в размер на 173.18 лева / сто
седемдесет и три лева и осемнадесет стотинки / - държавна такса и 500.00 лева /
петстотин лева / - адвокатско възнаграждение на сделката, обективирана в
нотариален акт за дарение на сгради, построени с отстъпено право на строеж в
общински поземлен имот, вписан в СВ – гр.Оряхово под акт №1, том 1, дело №3 от
06.01.2021г., с който ответницата В.Б.И. е дарила на ответника И.Б.И. следните
недвижими имоти, всички построени с отстъпено право на строеж и право на
ползване в общински урегулиран поземлен имот, с идентификатор №501.2109 в
с.Селановци, обл.Враца, по кадастрален план, одобрен със Заповед
№2212/29.12.1984г. на ОНС – Враца, урегулиран в парцел трети, пл.№2109, в
кв.390 по действащ ПУП – ЗРП на с.Селановци, обл.Враца, с адрес на имота –
с.Селановци, обл.Враца, ул.” Пламък „ №4, с площ от 996.70 кв.м., при съседи,
както следва – от изток – имот №501.9138 – ул.” Пламък „; от запад – имот
№501.1811 на община Оряхово и Димитър И. Вешин; от север – имот №501.2108 на
община Оряхово и Банчо Русинов Банчов и от юг – имот №501.2110 на община
Оряхово и Петко Илиев Стоянов, а именно:
- полумасивна жилищна
сграда – къща с лятна кухня, с идентификатор №501.2109.1, със застроена площ от
98.70 кв.м., от които 62.70 кв.м. – за къща, 20 кв.м. – за лятна кухня и 16
кв.м. за полумасивна постройка към лятната кухня;
- полумасивна
второстепенна селскостопанска сграда, с идентификатор 501.2109.2, със застроена
площ от 19.80 кв.м.;
Претендират се и
направените по делото съдебни и деловодни разноски, в това число и заплатения
адвокатски хонорар в съдебното производство и в производството по обезпечение
на бъдещия иск.
В подкрепа на иска са
представени заверени копия от следните писмени доказателства:Заповед №260073 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ЧГД №539/2020г. по описа на РС – Оряхово; изпълнителен лист от дата
12.11.2020г.; Запис на заповед от 01.05.2019г.; нотариален акт за дарение на
сгради, построени с отстъпено право на строеж в общински поземлен имот №1, том
1, рег.№43, дело №1 от 2021г. на нотариус Мария Гетова, с рег.№719 на НК, с
район на действие района на РС – Оряхово, вписан в СВ при РС – Оряхово
вх.рег.№3 от 06.01.2021г., акт №1, том 1, дело №1, дв.вх.рег. 3; молба за
образуване на изпълнително дело от ищцовото дружество до ЧСИ Момчил Нелов;
скица №8/12.01.2021г. на поземлен имот 70723.501.2109 и удостоверение за
данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№424/01.04.2021г..
В исковата молба е
посочено, че ищцовото дружество е кредитор на ответницата В.И. по силата на
Заповед за изпълнение №260073/12.11.2020г. и изпълнителен лист от 12.11.2020г.,
издадени по ЧГД№539/2020г. по описа на РС – Оряхово, въз основа на Запис на
заповед от 01.05.2019г., с падеж 30.10.2019г., издател платец ответницата, в
качеството й на управител на „ Агро – Пипер МБ „ ЕООД и с авалист физическото
лице – В.Б.И., за сумата от 8659.00 лева / осем хиляди шестстотин петдесет и
девет лева / - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.11.2020г., както и направените в производството разноски в размер на 173.18
лева / сто седемдесет и три лева и осемнадесет стотинки / - държавна такса и
500.00 лева / петстотин лева / - адвокатско възнаграждение.Сочи се, че
длъжниците по Записа на заповед са солидарно отговорни.
Отразено е, че с
издадения в полза на ищцовото дружество изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело20207230400773 по описа на Момчил Нелов, рег.№723 по регистъра
на КЧСИ, както и, че до момента на депозиране на исковата молба суми по
изпълнителното дело не били внесени и същото все още е висящо.
Твърди се, че след
възникване на задължението към ищцовото дружество – 01.05.2019г. и след
образуване на изпълнителното дело против ответника И., последната се е
разпоредила със собственото си имущество / единствено /, като по този начин е
увредила ищцовото дружество и е затруднила принудителното изпълнение, и
съответно изпълнението на задължението.
За увреждаща сделка е
посочено извършеното дарение с нотариален акт за дарение на сгради, построени с
отстъпено право на строеж в общински поземлен имот, вписан в СВ – гр.Оряхово
под акт №1, том 1, дело №3 от 06.01.2021г., с който ответницата В.Б.И. е дарила
на ответника И.Б.И. следните недвижими имоти, всички построени с отстъпено
право на строеж и право на ползване в общински урегулиран поземлен имот, с идентификатор
№501.2109 в с.Селановци, обл.Враца, по кадастрален план, одобрен със Заповед
№2212/29.12.1984г. на ОНС – Враца, урегулиран в парцел трети, пл.№2109, в
кв.390 по действащ ПУП – ЗРП на с.Селановци, обл.Враца, с адрес на имота –
с.Селановци, обл.Враца, ул.” Пламък „ №4, с площ от 996.70 кв.м., при съседи,
както следва – от изток – имот №501.9138 – ул.” Пламък „; от запад – имот
№501.1811 на община Оряхово и Димитър И. Вешин; от север – имот №501.2108 на
община Оряхово и Банчо Русинов Банчов и от юг – имот №501.2110 на община
Оряхово и Петко Илиев Стоянов, а именно:
- полумасивна жилищна
сграда – къща с лятна кухня, с идентификатор №501.2109.1, със застроена площ от
98.70 кв.м., от които 62.70 кв.м. – за къща, 20 кв.м. – за лятна кухня и 16 кв.м.
за полумасивна постройка към лятната кухня;
- полумасивна
второстепенна селскостопанска сграда, с идентификатор 501.2109.2, със застроена
площ от 19.80 кв.м.;
Счита се, че за
ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяване на отменителния иск по
чл.135 от ЗЗД по отношение на горепосочената сделка, извършена от негов
длъжник, тъй като е налице вземане на ищцовото дружество в качеството му на
кредитор на вземане, което е възникнало преди извършването на действията –
ищцовото дружество се легитимира като кредитор със запис на заповед от
01.05.2019г., с падеж 30.10.2019г., а длъжникът – ответницата И. е отчуждила
имотите на 06.01.2021г..
Сочи се, че
процесната сделка на първо място е увреждаща, тъй като същата е акт на
разпореждане с имущество, осъществено от длъжника в полза на трето лице, с
който акт се намалява имуществото на длъжника.На следващо място се сочи, че
сделката е увреждаща и поради факта, че имотите са били дарени, а договорът за
дарение е безвъзмездна сделка, което означавало, че прехвърлителят не е получил
насрещна престация, изразяваща се в пари или други вещи.Имуществото на длъжника
било намаляло безвъзвратно, поради което е налице увреждащо действие, което ще
затрудни удовлетворението на кредитора.
Също така е отразено,
че поради обстоятелството, че става въпрос за безвъзмездна сделка, то
единствено длъжникът е следвало да знае за увреждащия характер на
сделката.Счита се, че това от своя страна било безспорно установено, тъй като
ответницата И. в лично качество и в качеството си на управител и еднолицен
собственик на капитала на „ Агро – Пипер МБ „ ЕООД знае, че има множество
кредитори, които са с неудовлетворени вземания, един от които е ищцовото
дружество.Сочи се, че предвид изложеното било видно, че с поведението си ответницата
И. цели да изчисти имуществото си, за да го намали и увреди интересите на
кредиторите си, включително и на ищцовото дружество.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника В.Б.И. е постъпил писмен такъв.С отговора ответницата
И. счита, че предявеният иск е процесуално допустим, но е неоснователен.Сочи,
че по соченото в исковата молба изпълнително дело е получила съобщение след
датата на изповядване на сделката – 06.01.2021г., както и, че след тази дата е
узнала за възникнало и изискуемо задължение по изпълнителното дело.Твърди, че
няма и не е имала намерение да извършва действия за увреждане на кредитора чрез
разпореждане с недвижим имот.Иска се от съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан, както и присъждане на направените по делото
разноски.
В
срока за отговор е постъпил писмен такъв и от ответника И.Б.И..В отговора се
сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.Сочи се, че при
извършване на сделката е била направена справка в СВ при РС – Оряхово и върху
имота не е имало вписани възбрани или вещни тежести.Сочи се също, че не му е
било известно ответникът И. да е имала задължения както в качеството на
физическо лице, така и като управител и едноличен собственик на дружеството „
Агро пипер МБ „ ЕООД, а за задълженията й е разбрал от исковата молба.Твърди,
че при изповядването на сделката не му е било известно, че срещу ответницата И.
има образувано изпълнително дело.Посочва също, че няма и не е имал намерение да
извършва действия за увреждане на кредитора чрез разпореждане с недвижим
имот.Прави се искане съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В
проведените по делото съдебни заседания ищцовото дружество не се
представлява.От процесуалния представител на същото е постъпила молба, с която
се поддържа изцяло предявения иск, като в негова защита са изложени подробни
съображения.
Представят
се и копия на покана за доброволно изпълнение и обратна разписка за връчването
й.
Ответниците
също не се явяват, представляват се от адв.Ц.К. ***.Същият изразява становище,
че предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като
поканата за доброволно изпълнение е била връчена на ответницата В.И. на
25.01.2021г., а разпоредителните действия по дарението на имота били извършени
на 06.01.2021г. – 19 дни преди същата да е узнала, че срещу нея е започнало
изпълнително производство.Счита се, че именно поради това не можело да се
приеме, че действията й по прехвърлянето на недвижимия имот са имали увреждащо
за кредитора действие и ответницата е искала точно това.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
На
01.05.2019г. в гр.Пловдив, ответницата В.Б.И., в качеството си на управител на
„ Агро Пипер МБ „ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Селановци,
обл.Враца, издала Запис на заповед за сума в размер на 8659.00 лева, с която
дружеството безусловно обещало и се задължило да заплати на ищцовото дружество
в гр.Пловдив сумата в размер на 8659.00 лева на падеж – 30.10.2019г..В
качеството си на физическо лице ответницата В.И. поръчителствала задължението
на управляваното от нея дружество към ищцовото дружество при условията, при
което същото било поето.
Поради
неизпълнение на падежната дата, ищцовото дружество депозирало в РС – Оряхово
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжниците
„ Агро Пипер МБ „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
с.Селановци, обл.Враца, представлявано от ответницата В.Б.И. и срещу
ответницата В.Б.И., в качеството й на авалист.В РС – Оряхово по така
депозираното заявление било образувано ЧГД №539/2020г..
По
същото на дата 12.11.2020г. била издадена Заповед №260073 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която било
разпоредено „ Агро Пипер МБ „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление с.Селановци, обл.Враца, представлявано от ответницата В.Б.И. и
ответницата В.Б.И., в качеството й на авалист да заплатят солидарно на ищцовото
дружество сума в размер на 8659.00 лева / осем хиляди шестстотин петдесет и
девет лева /, задължение по Запис на заповед от 01.05.2019г., с падеж
30.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.11.2020г. – датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, както и за сумата от 173.18 лева / сто седемдесет и три лева и
осемнадесет стотинки / - държавна такса и 500.00 лева / петстотин лева / -
адвокатско възнаграждение.
На
същата дата в полза на ищцовото дружество бил издаден и изпълнителен лист, с
който длъжниците били осъдени да заплатят на ищцовото дружество посочените в
заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК суми.
Въз
основа на така издадения изпълнителен лист при ЧСИ Момчил Нелов, рег.№723, с
район на действие района на РС – Враца било образувано изпълнително дело.По
същото до ответницата В.И. била изпратена покана за доброволно изпълнение,
която видно от известието за доставяне е получена от И. на 25.01.2021г..
На
06.01.2021г. ответницата В.Б.И. дарила на ответника И.Б.И. собствените си
недвижими имоти, всички
построени с отстъпено право на строеж и право на ползване в общински урегулиран
поземлен имот, с идентификатор №501.2109 в с.Селановци, обл.Враца, по кадастрален
план, одобрен със Заповед №2212/29.12.1984г. на ОНС – Враца, урегулиран в
парцел трети, пл.№2109, в кв.390 по действащ ПУП – ЗРП на с.Селановци,
обл.Враца, с адрес на имота – с.Селановци, обл.Враца, ул.” Пламък „ №4, с площ
от 996.70 кв.м., при съседи, както следва – от изток – имот №501.9138 – ул.”
Пламък „; от запад – имот №501.1811 на община Оряхово и Димитър И. Вешин; от
север – имот №501.2108 на община Оряхово и Банчо Русинов Банчов и от юг – имот
№501.2110 на община Оряхово и Петко Илиев Стоянов, а именно:
- едноетажна
полумасивна жилищна сграда – къща с лятна кухня, с идентификатор №501.2109.1,
със застроена площ от 98.70 кв.м., от които 62.70 кв.м. – за къща, 20 кв.м. –
за лятна кухня и 16 кв.м. за полумасивна постройка към лятната кухня;
- едноетажна
полумасивна второстепенна селскостопанска сграда, с идентификатор 501.2109.2,
със застроена площ от 19.80 кв.м.;
Сделката била обективирана
в нотариален акт за дарение на сгради, построени с отстъпено право на строеж в
общински поземлен имот, вписан в СВ – гр.Оряхово под акт №1, том 1, дело №3 от
06.01.2021г..
От представеното по
делото удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, издадено от
община Оряхово, изх.№424/01.04.2021г. се установява, че общата данъчна оценка
на имотите, предмет на нотариалния акт за дарение е в размер на 1597.28 лева.
Междувременно на
19.01.2021г. ищцовото дружество депозирало пред ОС – Враца молба за
обезпечаване на бъдещ иск по чл.309 от ГПК, с цена на бъдещия иск – данъчната
оценка на недвижимите имоти, предмет на дарението, а именно – 1597.28 лева.
По така депозираната
молба в ОС – Враца било образувано ЧГД №27/2021г., по което на 10.02.2021г.
била издадена обезпечителна заповед, с която на основание чл.390 и чл.397,
ал.1, т.2 от ГПК било допуснато обезпечение на бъдещ установителен иск по
чл.135 от ЗЗД за прогласяване на относителната недействителност на процесния
договор за дарение.Била определена обезпечителна мярка възбрана върху
недвижимите имоти, предмет на дарението.
С оглед изложеното, за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
На основание така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
В
чл.135 от ЗЗД е уредена правната възможност на едно лице – кредитор, да поиска
да бъдат обявени за недействителни спрямо него онези правни действия, с които
се уврежда неговия интерес за удовлетворяване при принудително изпълнение
спрямо длъжника.
Увреждането
на кредитора като елемент от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД е от
категорията на обективните предпоставки и предполага, че при извършеното правно
действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си.Искът по
чл.135 от ЗЗД е способ за запазване на имуществото на длъжника от страна на
кредитора, когато е застрашено удовлетворяването на вземането на последния,
вследствие на действията на длъжника.Тъй като функцията на правото е да се
запази от намаляване имуществото на длъжника и да се подготви за принудително
изпълнение, то искът по чл.135 от ЗЗД е вид обезпечение – да върне прехвърлените
с намерение за увреждане активи обратно в имуществото на длъжника, за да се
поправят причинените с прехвърлянето вреди.
В
производството по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД не може да се разрешава спор относно
съществуването на
правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор, тъй като то не е предмет на
предявения Павлов иск.Тези отношения могат да бъдат
предмет на преценка в производството по иск за съществуване на вземането по
записа на заповед, но не и в производството по иска по чл.135 от ЗЗД, с решението по
което увреждащата
сделка се смята за несъществуваща единствено по отношение на
увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството.Това качество
може да отпадне или да бъде
отречено само със
сила на присъдено нещо, каквато решението по предявения
Павлов иск няма спрямо правоотношението, от което произтича качеството на
кредитор.При евентуално уважаване на иск относно правоотношението, на което
ищецът основава вземанията си отпада правния интерес от непротивопоставимостта на увреждащата сделка.
Материално
легитимиран ищец по делото е лице, което има качеството на кредитор на лицето –
ответник.
Искът
по чл.135 от ЗЗД е насочен както срещу длъжника, така и срещу приобретателя по
отчуждителната сделка, в случая дарение поради факта, че именно надареното лице
е придобило права, но по нищожна сделка.Те са задължителни необходими другари.
В тежест на ищеца е да докаже че е
кредитор по отношение на дадено лице – първия ответник, че вземането му е
възникнало преди датата на извършване на правното действие от длъжника, което
да е валидно, че е налице увреждане на интересите на кредитора от извършеното
правно действие, в случая намаляване на имуществото необходимо за
удовлетворяване на притезанията на кредитора, както и длъжникът да знае, че с
извършването на съответното правно действие уврежда интересите на кредитора.
Безспорно в практиката се приема, че
увреждане е налице винаги, когато с
фактическите си и правни действия длъжника намалява
възможността за удовлетворяване на кредитора, спрямо който съгласно чл.133 от ЗЗД той отговаря с цялото си имущество.
Уважаването на иска
по чл.135 от ЗЗД следва от доказването на следните кумулативно предвидени
във фактическия състав на чл.135 ЗЗД предпоставки:
- на първо място
ищецът следва да има качеството на кредитор спрямо длъжника - т.е. да има
вземане на договорно или извъндоговорно основание, като не е нужно това вземане
да е ликвидно и изискуемо, т.е определено по основание и размер с влязъл в
сила съдебен акт, като вземането следва да е възникнало преди датата на
извършване на правното действие, което се атакува с иска по чл.135 ЗЗД,
освен в хипотезата на чл.135, ал.З ЗЗД, която не е налице по настоящото
дело.Както беше вече отбелязано, достатъчно е твърдение за вземането, като
съдът не може да преценява дали твърдяното правоотношение съществува.Съдът може
да се произнесе по този въпрос само ако в настоящето производство е депозиран
такъв иск.Съдът може да приеме, че вземането не съществува и тогава когато
същото е отречено със силата на присъдено нещо.
В случая безспорно се
установи, че „
Агро – Пипер МБ „ ЕООД, представлявано от първия ответник, безусловно се е
задължило да заплати на ищцовото дружество парична сума в размер на 8659.99
лева.Като обезпечаване на вземането, дружеството чрез управителя си и едноличен
собственик на капитала В.И. е издало Запис на заповед за процесната
сума.Безспорно се установи и, че първият ответник по иска В.И. е авалист на
Записа на заповед, издадена от„ Агро – Пипер МБ „ ЕООД, т.е. Записът на заповед
е авалиран от В.И. като физическо лице.
Трайната съдебна
практика приема, че авалът е абстрактна правна сделка, по силата на която
авалистът поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице –
хонорат.Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде по – голяма
сигерност за изпълнение на задължението на лицето, за което се дава, тъй като
авалистът е солидарно отговорен с издателя на ефекта.Авалистът от своя страна
не може да противопостави на приносителя на Записа на заповед възражения, които
би могъл да наведе хоноратът.Логическото и систематическо тълкуване на чл.485,
ал.2 от ТЗ и чл.461 от ТЗ налагат извод за самостоятелния и неакцесорен
характер на задължението на менителничния поръчител.Задължението на авалиста
макар и да обезпечава изпълнението на издателя на Записа на заповед,
представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт,
а именно отделната едностранна правна сделка – авал.С оглед тази характеристика
на менителничното поръчителство, за авала не се прилагат разпоредбите на
чл.146, ал.3, чл.147 и чл.148 от ЗЗД.Записът на заповед от своя страна също е
абстрактна правна сделка, по силата на която издаделят безусловно се задължава
да заплати на приносителя, посочената в книгата сума.Основание за издаването на
Записа на заповед може да бъде и каузално правоотношение, като в този случай
същият служи за обезпечение на неговото изпълнение.Т.е. задълженията на издателя
на менителничния ефект и на авалиста произтичат от самостоятелни правни сделки
с абстрактен характер, като същевременно поръчителят / авалист / отговаря както
лицето, за което е поръчителствал.
С оглед
характеристиката на менителничественото поръчителство, авалистът може да бъде
пасивно легитимиран по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД по повод на вземане
по Запис на заповед, издаден като обезпечение по вземането на кредитора /
Решение №104/25.07.2016г., постановено по ГД №5345/2015г. на ВКС, 3-то г.о. /;
- на второ място е
необходимо извършването на определено действие от страна на длъжника,
което уврежда кредитора.Това действие може да бъде всякакъв гражданскоправен
акт - сделка или юридическа постъпка, безвъзмезден или възмезден акт, стига
да е валидно, за да може да породи своите правни последици и да е престационна.Правото
по чл.135 от ЗЗД предполага, че действието, чиято отмяна се иска е
действително.Кредиторът е увреден, когато длъжникът с правните си действия е създал или увеличил платежната си неспособност, като всяко отчуждаване на
имуществото на длъжника намалява възможностите за удовлетворяване на кредитора.Увреждане
е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
извършва други правни действия, с които създава трудности за удовлетворяване на
кредитора.Наред с това е необходимо наличието на причинна връзка
между действието на длъжника и увреждането на кредитора.
Също така вземането на
кредитора трябва да е възникнало преди извършването на действието, чието
обявяване за недействително се иска.
Дарението
като безвъзмездно разпореждане обективно предполага намаление актива на
длъжника, който актив би послужил за удовлетворяване на кредитора при
принудително изпълнение, като в този случай длъжникът дава нещо без да получи
насрещна престация.
Длъжникът
не разполага с възражение, че притежана и друго имущество извън разпореденото,
тъй като той за разлика от кредитора не разполага с възможността да избере
срещу кое от притежаваните от него имущества да бъде насочено принудителното
изпълнение;
- на трето място е
необходимо знанието на длъжника за увреждането – при извършване на атакуваната
разпоредителна сделка да е знаел, че с нея уврежда кредиторите си, като не е
необходимо да е налице намерение да се вреде.Не е необходимо да се съзнава
увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на извършване на
действието длъжникът да е знаел, че има кредитори и че действието му ги
уврежда, тъй като с него ощетява кредиторите си, създава или увеличава
неплатежоспособността си и по този начин затруднява удовлетворяването им.
Предявеният иск по
чл.135 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Ищцовото дружество е
имало качеството на кредитор по отношение на първия ответник И. към момента на
сделката / дарението / за парично вземане по авалираната от нея Запис на
заповед, а с оглед на чл.485, ал.1 от ТЗ, менителничния поръчител отговаря
така, както лицето, за което е поръчителствало – следователно авалистът е в
същата степен длъжник по Записа на заповед, както и неговия издател.
Длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на
кредиторовото вземане / Решение №93/28.07.2017г., постановено по ТД №638/2016г.
на ВКС, 2-ро т.о. /.В настоящия случай датата на придобиване на качеството на
кредитор от страна на ищцовото дружество предхожда увреждащата разпоредителна
сделка, поради което е без значение обстоятелството кога кредиторът е прибегнал
към принудително изпълнение, включително и обстоятелството кога е била връчена
поканата за доброволно изпълнение – преди или след извършване на увреждащия акт,
каквито възражения се навеждат в настоящия казус.Знанието на длъжника за увреждането
на кредитора произтича от съществуването на негово задължение, което не е
удовлетворено, поради което субективният елемент е установен винаги, когато
длъжникът знае, че има кредитор, като увреждащо действие е всеки правен акт, с
който се засягат правата на кредитора.
В случаите на
безвъзмездно разпореждане, каквато е и хипотезата по настоящото дело с
оглед разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД е без значение субективното
отношение на лицето, което е получило престацията.Дарението е едностранна
сделка, при която длъжникът има съзнание, че с нея уврежда кредиторите си.
В случаите на извършено
дарение е достатъчно длъжникът да е знаел, че уврежда кредитора си, за да бъде
обявено дарението за недействително.Такова знание безспорно е налице, тъй като
първия ответник и праводател по безвъзмедната сделка е и задължено
лице по процесната Запис на заповед. Касае за договор за дарение на недвижим
имот в полза на трето лице – бенефициер, като в случая видът на сделката се
определя от нейното съдържание - действителната обща воля на страните, а не от
това, как е наименована от тях, а знанието за увреждане интересите на кредитора
у третото лице – приобретател в конкретиката на казуса е ирелевантно, тъй като сделката е
безвъзмездна и то не е извършило насрещна престация.Също така, тъй като се
касае за безвъзмездна сделка, то не е необходимо и третото надарено лице да е
знаело, че със сключената сделка се уврежда кредитор на дарителя.Първият
ответник не е представил доказателства за изпълнение на поетото от негова
страна в качеството на авалист задължение и е налице разпоредително действие от
негова страна – дарение, както и увреждащия му характер – към датата на
процесната дарствена разпоредителна сделка е знаел, че ищцовото дружество е
негов кредитор, че задълженията му не са били погасени, включително, че и
задълженията на издателя на Записа на заповед не са погасени / първия ответник И.
е управител на дружеството, издател на Записа на заповед, като Записът на
заповед е подписан от нея както като представляващ дружеството, така и в
качеството й на физическо лице – авалист /, както и, че несъмнено след
извършената сделка на дарение, активите на имуществото му, от което ищецът би
могъл да се удовлетвори ще намалеят, което ще доведе до увреждане на кредитора.
С оглед всичко
гореизложено не могат да бъдат споделени възраженията на процесуалния представител
на ответниците и на самите ответници в отговора на исковата молба.Ищцовото
дружество има парично вземане срещу първия ответник в качеството му на авалист
от момента, в който е издаден Записа на заповед, а от момента на неизпълнението
на задължението по него на падеж той е неудовлетворен кредитор, който може по
съдебен ред да иска защита поради неизпълнение.
Следва да се приеме, че
извършеното от ответника И. дарение в полза на И. от дата 06.01.2021г. на
процесните недвижими имоти, е относително недействително в отношенията между
страните по делото, тъй като целта на дарението е била увреждане интересите на
кредитора.
За прецизност следва да
се отбележи, че евентуалната несеквестируемост на отчуждения имот, не може да
повлияе на преценката на основателността на иска по чл.135 от ЗЗД.Когато
длъжник в чиято полза е прогласена несеквестируемост на определени вещи се
разпореди с тях, той сам си лишава от предоставената от закона привилегия и
несеквестируемостта отпада.
С ангажираните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира,
че ищецът е провел успешно доказване на исковата си претенция поради което
същата е основателна и изцяло доказана, поради което следва да се уважи.Последица от уважаването
на иска по чл.135 от ЗЗД е, че атакуваното правно действие се обявява за
недействително, като недействителността има обратно действие – от момента на
извършване на действието.Недействителността също така е относителна – тя ползва
само кредитора, упражнил правото по чл.135 от ЗЗД.
С оглед изхода от процеса
ответниците В.Б.И. и И.Б.И. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените от него разноски във връзка с предявения Павлов иск досежно
договора за дарение съгласно представения списък.На ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в производството по обезпечаване на бъдещ
иск и тези, сторени в съдебното производство в общ размер на 1296.40 лева /
хиляда двеста деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки /, от които 44.00
лева – държавна такса за обезпечение на бъдещ иск по ЧГР №27/2021г. по описа на
ОС – Враца; 350.00 лева – адвокатско възнаграждение по производството за
обезпечаване на бъдещ иск; 16.00 лева – държавна такса за частна жалба против
прекратително определение на ОС – Враца; 16.00 лева – държавна такса за
вписване на наложената възбрана; 09.40 лева – държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение; 11.00 лева – държавна такса за издаване на данъчна
оценка; 50.00 лева – внесена държавна такса по делото и 800.00 лева –
адвокатско възнаграждение за настоящето производство.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „ Ай Ди
Империал „ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.” Княгиня Мария Луиза „ 25А, ет.3, офис 6, представлявано от П. И. Д.–
управител в качеството му на кредитор по отношение на В.Б.И., ЕГН:********** ***,
последната авалист по Запис на заповед от 01.05.2019г., сключения на
06.01.2021г. договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на
сгради, построени с отстъпено право на строеж в общински поземлен имот, вписан
в СВ – гр.Оряхово под акт №1, том 1, дело №3 от 06.01.2021г., с който
ответницата В.Б.И. е дарила на ответника И.Б.И. следните недвижими имоти,
всички построени с отстъпено право на строеж и право на ползване в общински
урегулиран поземлен имот, с идентификатор №501.2109 в с.Селановци, обл.Враца,
по кадастрален план, одобрен със Заповед №2212/29.12.1984г. на ОНС – Враца,
урегулиран в парцел трети, пл.№2109, в кв.390 по действащ ПУП – ЗРП на с.С.,
обл.В. с адрес на имота – с.С., обл.В., ул.” П. „ №4, с площ от 996.70 кв.м.,
при съседи, както следва – от изток – имот №501.9138 – ул.” Пламък „; от запад
– имот №501.1811 на община Оряхово и Д.И. В.; от север – имот №501.2108 на
община Оряхово и Б. Р. Б. и от юг – имот №501.2110 на община Оряхово и П.И. С.,
а именно:
- полумасивна жилищна
сграда – къща с лятна кухня, с идентификатор №501.2109.1, със застроена площ от
98.70 кв.м., от които 62.70 кв.м. – за къща, 20 кв.м. – за лятна кухня и 16
кв.м. за полумасивна постройка към лятната кухня;
- полумасивна
второстепенна селскостопанска сграда, с идентификатор 501.2109.2, със застроена
площ от 19.80 кв.м.;
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Б.И., ЕГН:**********
*** и И.Б.И., ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ Ай Ди Империал „ ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.” Княгиня
Мария Луиза „ 25А, ет.3, офис 6, представлявано от Петър И. Драгушев –
управител, сумата от 1296.40 лева / хиляда двеста деветдесет и шест
лева и четиридесет стотинки /, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: