РЕШЕНИЕ№ 260101
гр. Перник 09.11.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен
съд, гражданска колегия в публичното заседание
на седми октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател
: Милена Даскалова
при секретаря Катя
Станоева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 617 по описа за 2018 год. ,за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.135 ЗЗД.
По изложени в исковата молба обстоятелства ищeцът, „Метрома” ЕООД, гр.С.,
моли да бъдe обявено за недействително по отношение на него увреждащото го като
кредитор на ответника К.М.Б. извършеното от него и прието от ответника К.К.Б.,
чрез ответника К.Б. като негов баща дарение, оформено с Нотариален акт за дарение
на недвижим имот от *** г., който е акт № **, том *, рег.№ ***, дело № 78 от
2015г на нотариус В. Д., нотариус с р-н на действие PC – Перник.
Ответниците оспорват иска.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Установено от представените доказателства е, че по ч.гр.д.№ 40607/2009г.
по описа на СРС срещу дружеството – ищец е издадена Заповед № ***г. за незабавно
изпълнение за сумата от 120 000 лв. – главница по запис на заповед, издаден на ***г.
с падеж ***г., ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателното й
плащане; 2999лв.- лихва за забава върху главницата от датата на падежа на
записа на заповед -***г. до ***г.; 2 400 лв. - държавна такса и 8 730 лв.
адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу
дружеството е образувано изп. дело № 20098580400396 на ЧСИ Д..
В СГС е образувано т.д. № 19271/2014г. по предявен от „Метрома” ЕООД
против К.М.Б. иск за присъждане на сумата от 50 000 лв., представляващи
част от обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 147 037,31 лв.,
претърпени от ищеца загуби в резултат на подписване от ответника в качеството
му на *** на „Метрома” ООД на запис на заповед от ***г. С решение от 06.12.2016г. СГС е отхвърлил иска.
С решение на САС от 10.05.2017г. по гр.дело № 1371/2017г. е отменено решението
на СГС и искът е уважен. С определение от 08.12.2017г., постановено по т.д. №
2225/2017г. по описа на ВКС решението на САС не е допуснато до касационно
обжалване.
За присъдените с решението на САС суми ищецът се снабдил с изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 20178460400440 на ЧСИ О. М..
На ***г. е сключена процесната сделка, с която ответникът К.Б. е дарил на
сина си К.К.Б., чрез неговия баща и законен представител К.Б. имота, описан в
приложения нотариален акт № **, том *, рег.№ ***, дело № 78 от 2015г на
нотариус В. Д..
Неоснователен е доводът, че искът е погасен по давност, защото началото
на давностния срок за предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД започва да тече от момента на изповядване на увреждащата сделка,
т.е. от ***г. и към датата на предявяване на иска не е изтекла петгодишната
погасителна давност по чл.110 ЗЗД.
Съгласно чл.135, ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето,
с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Т.е.
предпоставките за уважаване на иска са ищецът да е кредитор на лицето, което се
е разпоредило със свое имущество, длъжникът да е знаел за увреждането, а когато
действието е възмездно, третото лице, с което длъжникът е договарял също следва
да знаело това.
Ответниците поддържат, че към момента на сключване на договора за дарение
на ***г., ищецът не е притежавал качеството на кредитор спрямо дарителя, тъй
като вземането спрямо него възниква с постановяване на решение влязло в сила на
08.12.2017г. постановено по гр.д. №1371/2017г., по описа на САС. Твърди се, че
кредиторът е потърсил правата си много след извършване на сделката, поради
което и ответникът К.Б., няма как да е с убеждението, че дължи материално
обезщетение при извършване на разпоредителната сделка и не е било налице
съзнателно увреждане към кредитор, защото такъв изобщо не е бил налице. Сочи
се, че претенцията е заявена с искова молба пред СГС, или дотогава първият
ответник няма как да е знаел за заявената срещу него парична претенция.
Нотариалната сделка е на *** г., но факта, че сумата се търси от него едва с
образуване на ИД № 201778460400440 по описа на ЧСИ О. М., според
ответниците формира разбирането, че до
този момент първият ответник не е длъжник на ищеца.
Горните доводи са неоснователни.
Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по
отношение на ответника. Достатъчно е ищецът да установи само качеството си на
кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правен интерес, като правото на
кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го
актове на длъжника не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила
решение. В конкретния случай вземането
на кредитора е установено с влязло в сила решение и релевантно за спора е
обстоятелството не кога е влязло в сила решението на съда по предявения
осъдителен иск, а факта, че към момента на сключване на атакуваната сделка са
се били осъществили елементите на фактическия състав, от който произтича
вземането на кредитора.
Доколкото от съдържанието на отговора на исковата молба може да се
направи извод, че се твърди и че самото вземане на кредитора е погасено по
давност, то съдът намира че следва да се произнесе и по този въпрос. Имайки
предвид, че предмет на спора по предявен иск по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане
на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение
на себе си сделка, с която длъжникът го уврежда, то следва извод, че ответникът не може да се позовава на възражения,
които има във връзка със съдържанието на облигационното отношение между него и
ищеца, вкл. и със съществуването му. Такива възражения, вкл. и това за изтекла
погасителна давност са неотносими към
спора по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, тъй
като , както вече се посочи, съдът не е сезиран с иск за вземането, легитимиращо
ищеца като кредитор.
Предвид горното, съдът намира, че по делото по несъмнен начин е
установено обстоятелството, че ищцовото дружество е кредитор на първия ответник.
Налице са и останалите предпоставки за уважаване на иска.
По своя характер сделката е увреждаща, защото с факта на сключването й се
намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на
длъжника. Със сключването на договора за дарение се намалява общото
обезпечение, за каквото служи цялото имущество на длъжника съгл. чл. 133 ЗЗД.
Налице е и знание за увреждане у длъжника. Длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на
кредиторовото вземане, какъвто е и настоящият случай. Доколкото
разпоредителната сделка е безвъзмездна, то предвид разпоредбата на чл. 135, ал.
1, изр. второ от ЗЗД не се изисква установяване на обстоятелството,
че приобретателят по сделката е знаел за увреждането.
По изложените съображения съдът намира, че искът е основателен и следва
да бъде уважен.
В полза на ищеца следва д се присъдят направените по делото разноски в
размер на 1839,59 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА по иска, предявен от „Метрома” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, срещу К.М.Б. с ЕГН ********** и К.К.Б. с ЕГН **********
***, за недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на “„Метрома” ЕООД, гр.С.
договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от *** г., който е акт № **, том *, рег.№ ***, дело № 78 от 2015г
на нотариус В. Д., нотариус с р-н на действие PC - Перник и с рег.№ *** при НК,
вписан в Службата по вписванията -гр.П. на ***г. с вх.рег.№ ***, с № акт **,
том **, д.№ 1329/2015г. , с което К.М.Б. е дарил на сина си К.К.Б. следните
недвижими имоти, находящи се в ***: 801/1301 (осемстотин и една от хиляда триста
и една) идеални части от поземлен имот с идентификатор 55871.511.8945, находящ
се в ***, по КК и КР, одобрени със Заповед ***г. на ИД на АГКК, с
посл.изменение със Заповед ***г. на Н-к на СГКК-П., вписан с административен
адрес в ***, целия с площ от 1301 кв.м., съгласно Скица № ***г., изд. от
СГКК-гр.П., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до
ОСЪЖДА К.М.Б. с ЕГН ********** и К.К.Б.
с ЕГН ********** *** да заплатят на Метрома” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: *** направените разноски по делото в размер на 1839,59
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред
Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :