О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Варна, 04 септември 2019 година.
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на четвърти септември юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
Разгледа докладваното от
съдията Красимир Василев,
в.гр.дело № 1624, по описа на ВОС за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба
на адв.Т. /БАК/, като
процесуален представител на Г.М.Г. И С.А.Д.
против Разпореждане № 16 290 от 11.04.2019 година и Определение № 5408 от
24.04.2019 година, постановени по гр.дело № 1995/2018 година, по описа на ВРС.С
първото Разпореждане съдът е указал на страните , че молбата на извънсъдебно
споразумение следва да се приподпише от всички страни
и се депозира в срока на обжалване, а с Определението съдът е оставил без
разглеждане молба вх.№ 29970 от 23.04.2019 година за прекратяване на
производството.
В жалбата се излага, че атакуваните актове се явяват
неправилни и че те следва да бъдат отменени.В диспозитивната
част от обаче на въззивната жалба се сочи, че се иска тяхната отмяна и
обезсилване на съдебното Решение № 1289 от 28.03.2019 година.
По делото отговор не е постъпил.
След проверка на обжалваните
актове, предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото,
ВОС установи следното:
Пред първата съдебна инстанция, съдебното
производство е било образувано по искова молба на Г.Г. и С.Д. против Г.М. с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.54 ал.2 ЗКИР.Със свое Определение № 11 258 съдът по искане на
страните е прекратил производството за разликата над 550 кв.м. до първоначално
предявените 553 кв.м.Назначил е експертно заключение, след което в о.с.з. от
07.12.2018 година е отменил това си определение.Съдът е произнесъл Решение №
1289 от 28.03.2019 година, с което е отхвърлил предявените искове.
На 28.03.2019 година е постъпило искане за отказ от исковете, а молба с
идентично съдържание е депозирана на 10.04.2019 година.С атакуваното
Разпореждане № 16 290 от 11.04.2019 година съдът е указал на страните, че
тази молба следва да се подпише от ищците и ответницата, и да се депозира в
съда в срока за обжалване на решението.
С нова молба от 23.04.2019 година страните указали, че са постигнали
спогодба и настояли производството да се прекрати.С Определение № 5408 от
24.04.2019 година съдът е оставил молбата без разглеждане, като е определил и
процесуалния срок от една седмица за обжалване.Прави впечатление, че страните
са получили съобщенията за това на 03.05.2019 година – Г.М. и 07.05.2019 година
– за ищците, чрез адв.Т. – вж.л.148.
Последвала е молба за възстановяване на срок, а със свое Определение №
8798 от 10.07.2019 година съдът я е оставил без уважение.Жалбата против това
определение е била върната, като просрочена.
Становището на съда е следното:
Жалбата против Разпореждане
№ 16 290 от 11.04.2019 година, се явява процесуално недопустима.На първо
място е редно да се посочи, че Разпореждане № 16 290 от 11.04.2019 година,
с което съдът е указал на страните, че молбата на извънсъдебно споразумение
следва да се приподпише от всички страни и се
депозира в срока на обжалване, не подлежи на обжалване.В случая не касае за акт
на съда, които прегражда развитието на делото или накърнява права; това
Разпореждане има указателен характер и цели да внесе яснота в действия по
страните по изпълнение на волята на съда.Това разпореждане не е преграждащо,
нито е предвидена законова възможност за обжалването му.Ето защо в тази й част
въззивната жалба следва да се остави без разглеждане.
По отношение на
Определение № 5408 от 24.04.2019 година:
По различно е виждането на ВОС досежно възможността за обжалване на
Определение № 5408 от 24.04.2019 година, постановени по гр.дело № 1995/2018
година, по описа на ВРС, с което съдът е оставил без разглеждане молба вх.№
29970 от 23.04.2019 година за прекратяване на производството.
От материалите по делото става ясно, че с молба Вх.№ 29970 от 23.04.2019
година страните са настояли съдът да прекрати делото, поради постигането на
извънсъдебна спогодба.Със свое
Определение № 5408 от 24.04.2019 година ВРС е оставил молбата без разглеждане,
като е определил и процесуалния срок от една седмица за обжалване.Прави
впечатление, че страните са получили съобщенията за това на 03.05.2019 година –
Г.М. и 07.05.2019 година – за ищците, чрез адв.Т. –
вж.л.148.В установения едноседмичен срок е постъпила и частната жалба против
Определение № 5408 от 24.04.2019 година ВРС. Същата е допустима и по същество основателна, като съображенията са
следните:
Отказът от иск реално
е постъпил в деловодството на съда след постановяване на решението, но преди
влизането му в сила.Видно е от материалите по делото това е станало с молба
Вх.№ 28.03.2019 година – вж.л.129 от делото.Съобразно нормата на чл.233 от ГПК
ищците разполагат с това право във всяко положение на делото и за целта са го
упражнили пред ВРС.Горното е налагало решаващата съдебна инстанция да съобрази
тези обстоятелства.В конкретния случай молба Вх.№ 22 942 от 28.03.2019 година
на ищците, с извършения отказ от иска е постъпила след като е произнесено и
обявено решението на ВОС. Това е станало на 28 март 2019 година, докато молбата
с извършения отказ е постъпила на същата дата.По този въпрос съществува по нова
практика на ВКС, изразена в Определения № 505 от
17.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2693/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Костадинка Недкова, Определение № 1 от 3.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 4730/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова.Според
първото Определение съдът, до който е адресирана жалбата, е
компетентен да се произнесе по обезсилване на постановеното по спора решение
само в хипотезата на отказ от иска, направен пред него, след като жалбата му е
изпратена за произнасяне по нея от долустоящия съд,
какъвто не е настоящият случай, при който при невлязло в сила разпореждане на
въззивния съд за връщане на касационната жалба, въззивната инстанция е
обезсилила първоинстанционното и въззивното решение и е прекратила
производството по делото с оглед направен от ищеца отказ от исковете по чл.
233 ГПК.
При извършения
отказ от иска съдът се десезира от спора и прекратява разглеждането му, като с
обратна сила се заличават извършените процесуални действия, включително
постановените по спора решения, които се обезсилват.Ето защо, при направен отказ от иска пред ВРС, същият не може да
продължи действията си, а следва да обезсили постановеното от него решение и да
прекрати производството по спора.От двете цитирани определения, второто е идентично
и указва, че при
отказ от иска по чл. 233 ГПК съдът се десезира
от спора, поради което прекратява разглеждането му и с обратна сила се
заличават извършените процесуални действия, включително постановеното по спора
решение, което се обезсилва.Също в този смисъл е и Определение № 506 от 1.07.2014 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 3302/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова.Ключов момент в случая е сторения отказ е в
рамките на срока за обжалване – 28.03.2019 година, а е както е приел ВРС след
него.Горното налага атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато
на ВРС за произнасяне по подадената молба.
С оглед на
изложеното, ВОС,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба Вх.№ 32 021
от 07.05.2019 година, на адв.Е.И.Т. /БАК/, като процесуален представител на Г.М.Г.
И С.А.Д. против Разпореждане
№ 16 290 от 11.04.2019 година, постановено по гр.дело № 1995/2018 година на ВРС
и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
ОТМЕНЯ Определение № 5408 от 24.04.2019 година, постановено по гр.дело № 1995/2018 година, по описа на ВРС, по жалба Вх.№ 32 021 от 07.05.2019 година,
на адв.Е.И.Т. /БАК/, като процесуален представител на Г.М.Г.
И С.А.Д. и ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по молбата, съобразно дадените
указания в обстоятелствената част на определението.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – град Варна, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: