№ 13449
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110144686 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „Топлофикация-София“ ЕАД срещу В. Т. Т. с
правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за следните парични вземания:
за сумата от 138 лв., представляваща 1/6 част от цената на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2018г. до 30.06.2019г., ведно със законна лихва от
18.08.2022 г. до изплащане на вземането
мораторна лихва върху вземането за главница за цената на доставената топлинна
енергия в размер на 19,66 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 05.01.2022 г.,
сумата от 2,78 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.03.2019 г. до 28.02.2020 г. ведно със законна лихва от 18.08.2022 г. до
изплащане на вземането
мораторна лихва въву главницата за стойността на услугата по дялово разпределение
в размер на 0,61 лв. за периода от 01.5.2019 г. до 05.01.2022 г.
Ищецът твърди ответникът ползвал топлинна енергия през исковия период, със
стойността на която се е обогатил без основание за негова сметка.
Ответникът оспорват предявените искове като неоснователни. Развива съображения,
че от представените по делото доказателства не се установявало общите условия да са
влезли в сила и да обвързват потребителите. Оспорва твърденията на ищеца, че е доставил
топлинна енергия на претендираната стойност. Оспорва техническата годност и изправност
на измервателните уреди. Поддържа, че не е изпаднал в забава. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца –„Бруната“ ООД не изразява
становище по предявените искове.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице,
обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта,
което в конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и
главно доказване на обедняването му до размера на количеството на доставената през
исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази
енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при
липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
ищеца и ответника.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задълженията си към ищеца.
От съвкупния анализ на представените по делото нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 64 от 03.04.2003г., том I, рег. №4404, дело №56/2003г., и
удостоверение за наследници на Ташко Кузманов Т. по арг. от чл. 5, ал. 1 и чл. 9 ал. 1 ЗН
съдът приема за установено за целите на настоящето производство, че ответникът е
собственик на 1/6 идеална част от имота, за който са начислени процесните вземания, а
именно: магазин, находящ се в ...., състоящ се от помещение за магазин, склад и сервизно
помещене.
Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия
за небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетика. Съгласно чл.
149, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, приложима към процесния период, продажбата на топлинна
енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В случаите, в
които страна е клиент на топлинна енергия за небитови нужди, който съгласно легалната
дефиниция на това понятие, дадена в § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г., е този, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови
нужди. Регламентираната в императивна материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ
специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма
за действителност на сделката.
В случая ответникът предвид предназначението на съсобствения му имот има
качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на параграф 1, т. 33а ДР на
ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с
топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по делото
доказателства относно нуждите, които задоволява имотът на ответника, така и от анализа на
разпоредбите, които дефинират понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби
от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона - § 1, т. 42 и т. 43, така и в действащата,
следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на
понятията: вида правен субект (физическо или юридическо лице), и нуждите, за които той
ползва/ купува енергия (битови- за домакинството си, или небитови - по арг. на противното,
2
такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/
купува енергия. Очевидно, че в настоящия случай обектът- магазин, състоящ се от магазин,
скалд и сервизно помещение (съгласно описанието по нотариалния акт) задоволява
небитови нужди, а именно стопански такива по смисъла на посочените норми.
Между страните по делото не се спори, че не са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена
форма, поради което съдът приема за установено, че между тях не е възникнало валидно
облигационно правоотношение по продажбата на топлинна енергия за небитови (стопански)
нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, съгласно който всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната стойност е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия постъпило в топлоснабдената
сграда, се отчита чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция на сградата,
който е бил преминал метрологични проверки и е изправен. Сградата е била непрекъснато
топлоснабдена през процесния период като технологичните разходи от абонатната станция
са били отчислявани за сметка на ищеца. Стойността на топлинната енергия, доставена в
процесния имот за подгряване на топла вода през периода 01.05.2018г.- 30.04.2020г. е 584,48
лв. Заключението на съдебно- техническата експертиза е пълно, ясно и обективно изготвено,
а оспорването му от процесуалния представител на ответника е голословно, поради което
същото следва да се кредитира. В този смисъл и по арг. от чл. 30 ЗС съдът намира, че
отговорността на ответника е за 1/6 част от тази сума или 97,41 лева, до която предявеният
иск следва да се уважи, а за разликата до 114,95 лв. да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По отношение на претенцията за стойността за услугата дялово разпределение:
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение е извършвано от
“Бруната" ООД. Предвид изложеното, към главницата за стойност на незаплатена топлинна
енергия следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение. Съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост е възмездна. Със спестените разходи за такса за
дялово разпределение в размер от 6,25 лв. съгласно възприетото от съда заключение на
съдебно-счетоводната експертиза ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, поради
което и по аргумент от диспозитивното начало в процеса предявеният иск за сумата от 2,78
лева е изцяло основателен.
По исковете с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД:
Задължението на ответника е парично и за периода на забава същият дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, на основание чл. 86 ЗЗД. При
вземания за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата, но не е обвързано със срок. С оглед това и на
основание чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на задължението веднага.
Ето защо вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липса на определен срок и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД настъпва след
отправянето на покана от страна на кредитора. Ищецът не е представил доказателства за
изпадането на ответни ка в забава, тъй като липсват доказателства за връчване на покана
за плащане.
3
Ето защо съдът намира, че по делото не се установява ответникът да е изпаднал в
забава за плащане на главниците, с оглед което исковете за обезщетение за забава са
неоснователни.
По възражението за изтекла погасителна давност
При извод за основателност на претенциите за главници, следва да бъде разгледано
направеното възражение за погасяване по давност.
Ищецът основава вземанията си на твърдения за неоснователно обогатяване. По
аргумент от чл. 110 ЗЗД, тези вземания се погасяват с изтичането на петгодишен срок, който
започва да тече от деня на получаване на престацията (в този смисъл е ППВС № 1/28.05.1979
г., т. 7). С оглед факта, че се претендират суми за периода м. май 2018г.- м. юни 2019г., а
исковата молба е постъпила в съда на 18.08.2022г., то следва да се приеме, че вземанията не
са погасени по давност.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски в процеса, съразмерно на уважената част от
исковете. Ищецът е направил разноски в общ размер 1250 лев, от които 50 лв. за държавна
такса, 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 700 лв. за възнаграждения на вещите лица
по изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи и 300 лв. за
възнаграждение на особения представител на отвеника. От така направените разноски с
оглед уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от
907,52 лева.
Ответникът не е направил разноски по делото, поради което такива не му се
присъждат.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Т. Т. с ЕГН ********** с адрес ........... за заплати на “Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК ********* чл. 59, ал.1 ЗЗД сумата от 97,41 лв., представляваща 1/6
част от цената на топлинната енергия, доставена в обект-магазин, находящ се в ...., абонатен
номер 168546 за периода 01.05.2018г.- 30.04.2019г. и за сумата от 2,78лв., представляваща
главница за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 03.2019г. до м. 02.2020г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата
молба - 18.08.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
цената на доставената топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 114,95 лв. както и исковете с правно основание по чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземанията за сумите от 19,66 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за стойността на потребената топлинна енергия, начислено за периода от
01.05.2019г. до 05.01.2022г. и за сумата 0,61лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за стойността на услугата по дялово разпределение за същия период.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Т. Т. с ЕГН ********** с адрес
...........да заплати на “Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 907,52лева
за разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
4
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД като трето лице-помагач
на страната на ишеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5