№ 240
гр. Сливен, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230105775 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск за
обявяване на нищожността на сключен Договор за потребителски кредит,
евентуално за нищожност на клауза от договора, предвиждаща заплащане на
неустойка при неосигуряване на обезпечение. Предявен е и насрещен
осъдителен иск за сумата от 650,00 лв., представляваща неизплатена главница
по Договора за кредит.
Ищцата по първоначалния иск твърди, че на 20.05.2024 г. сключила с
ответника Договор за потребителски кредит, по силата на който усвоила
главница в размер на 1000 лв. Срокът на договора бил 9 месеца при ГЛП от
50,00 % и ГПР от 62,52 %. В договора било уговорено кредитополучателят да
заплати и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 947,19 лв.
Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с
императивни норми на закона и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР - чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с
чл. 22 ЗПК, тъй като уговорената неустойка не е включена в ГПР. В договора
за кредит е посочен ГПР в размер на 62,52 %, но поради невключване на
неустойката, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Ищцата изтъква, че в случая следва
да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, съгласно която когато не
са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
1
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - за определяне на ГПР. В
условията на евентуалност ищцата счита, че клаузата на чл. 11, вр. чл. 5 от
Договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД. Ищцата излага, че посочената клауза води до нееквивалентност на
насрещните престации и накърняване на добрите нрави. Същата е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие в правата на страните. На изложените основания ищцата моли
да бъде признато за установено, че договорът за потебителски кредит е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а в условията на
евентуалност, моли да се приеме за установено, че клаузата на чл. 11, вр. чл. 5
от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Ищцата моли и
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, чрез
своя пълномощник - адвокат, с който изразява становище за допустимост на
иска, но го оспорва като неоснователен. Не оспорва сключения договор за
потребителски кредит, но оспорва твърденията на ищцата за нищожност на
договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че изчисленият
ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, както и че уговорената
клауза за неустойка е компенсаторна и представлява адекватно обезщетение за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи гаранция
по договора. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК в ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора,
поради което неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне
на гаранция също не следва да участва при формиране на ГПР по договора. На
изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът е подал и насрещна искова молба, с която
предявява насрещен осъдителен иск в размер на 650,00 лв., на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, евентуално на основание чл. 23 ЗПК, представляваща неплатена
главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на
подаване на иска - 03.01.2025 г. до окончателното й изплащане. Излага
2
твърдения, че по процесния договор за кредит ищцата е усвоила сумата от
1000,00 лева, а е заплатила единствено 350,00 лв., поради което моли за
уважаване на предявения насрещен иск и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответницата по насрещния иск е депозирала отговор на насрещната
искова молба в срок, с който изразява становище за допустимост и
основателност на предявения насрещен иск на основание чл. 23 ЗПК.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявения първоначален иск, моли
съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което
моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, съответно да
бъде уважен предявеният насрещен иск и претендира направените по делото
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ответника „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД и ищцата В. А.
В. е сключен Договор за потребителски кредит № 1075139 от 20.05.2024 г., по
силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1000,00 лв.
Уговорено е, че кредитополучателката следва да погаси кредита на 9
месечни вноски, при фиксиран лихвен процент 50,00 %. ГПР е посочен като
62,52 %, а общата дължима сума по договора възлиза на 1275,81 лв.
В чл. 5 от договора е предвидено в 3-дневен срок от подписването му
кредитополучателят да представи на кредитора обезпечение на задълженията
му по договора - поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или
банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при
неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 11 от Договора се начислява
неустойка в размер на 947,19 лева, разпределена в месечните погасителни
вноски. Така общата сума, която следвало да върне ищцата, била в размер на
2223,00 лв.
3
От представената от ответника и приета като писмено доказателство по
делото справка се установява, че ищцата е заплатила на ответника общо сума
в размер на 350,00 лв. по договора за кредит.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за потребителски кредит
№ 1075139 от 20.05.2024 г., сключен между ищцата В. А. В., ЕГН: **********
и ответното дружество „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, евентуално за
нищожност на клаузата на чл. 11, вр. чл. 5 от договора, предвиждаща
неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Предявен е и насрещен иск с правнo основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
евентуално чл. 23 ЗПК за осъждане на ответницата В. А. В. да заплати на
ищеца „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД сумата от 650,00 лв.,
представляваща неизплатена главница /чистата стойност на кредита,
невърната от ответницата/ по Договора за кредит, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба -
03.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
Предявените искове са процесуално допустими.
По първоначалния иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:
Разгледан по същество, съдът намира предявения иск за основателен и
доказан.
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за паричен кредит, по който ищцата е усвоила сумата от 1000,00
лв.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
4
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран
размер от 62,52 %, а договорната лихва е 50,00 %. Не става ясно какво
представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.
Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение,
което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание.
Наред с това, клаузата на чл. 11 от договора, касаеща задължението за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на
5
кредитополучателя да предостави обезпечение на кредитора е нищожна,
поради противоречие на добрите нрави и тъй като е сключена при неспазване
на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Предвидената неустойка не е за неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение
за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така
уговорена, тази неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй
като по този начин на практика обезщетението, което кредиторът би получил
при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер на
обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения
текст е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което
и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на
договора. Ето защо, предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.
22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
С оглед уважаването на предявения главен иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален иск за обявяване за нищожна на
клаузата на чл. 11, вр. чл. 5 от договора, предвиждаща неустойка за
непредоставяне на обезпечение.
По насрещния иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
евентуално чл. 23 ЗПК:
Съдът намира предявения иск за основателен и доказан.
Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
6
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо, ищцата следва да върне само чистата стойност на заема от
1000,00 лв., без лихви или други разходи. Като се отчете направеното от нея
плащане по договора в общ размер на 350,00 лв., съгласно приетите по делото
писмени доказателства, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 650,00 лв., представляваща дължима главница /чистата
стойност на кредита, невърната от ответницата/ по Договор за потребителски
кредит № 1075139 от 20.05.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба - 03.01.2025 г. до
окончателното й изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на
ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ. Размерът на адвокатското
възнаграждение в случая, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 400,00
лв.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101,
параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Ето защо,
след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, при
определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат, настоящият съдебен състав се
ръководи от фактическата и правна сложност на делото, цената на
предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и характера на
събраните доказателства и действително извършената от пълномощника
работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че делото не се
7
отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането му е приключило в
едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства.
Пълномощникът на ищцата не се е явил лично, но е депозирал и отговор на
насрещната искова молба, както и писмено становище по хода на делото и по
същество. Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на пълномощника на ищцата сумата от 300,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
На следващо място, с определение на съда на основание чл. 83, ал. 2
ГПК, ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски по делото. Ето
защо, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СлРС държавна такса по предявения първоначален иск в размер на 50,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата по насрещния иск следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в
общ размер на 530,00 лв., от които 50,00 лв. заплатена държавна такса и
480,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е неприложимо
цитираното от пълномощника на ответницата по насрещния иск Решение на
СЕС по съединени дела С-224/19 и С-259/19. Задължителното тълкуване на
СЕС не намира приложение при уважен осъдителен иск за незаплатена от
кредитополучателя сума, представляваща невърната чиста стойност на
усвоената главница по договора за кредит, какъвто е настоящият случай, а
единствено при частична неоснователност на кондикционните /осъдителни/
искове, обусловени от призната неравноправност на договорните клаузи, на
основание на които са били недължимо събрани суми от потребителя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, като кредитор и В. А. В.,
8
ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, местност „Селището“ № 120, като
кредитополучател Договор за потребителски кредит № 1075139 от
20.05.2024 г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, местност
„Селището“ № 120 ДА ЗАПЛАТИ на „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост,
бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, на основание чл. 23 ЗПК, сумата от
650,00 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща дължима главница
/чистата стойност на кредита, невърната от ответницата/ по Договор за
потребителски кредит № 1075139 от 20.05.2024 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на насрещната искова молба -
03.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 530,00 лв. /петстотин и тридесет лева/, представляваща
направените разноски по насрещния иск.
ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе“ № 115 Е, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б., с персонален №
********** от САК, с адрес гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 300,00 лв.
/триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе“ № 115 Е, ет. 5 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Сливен сумата от 50,00 лв.
/петдесет лева/, представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9